PLL-приемник 440 MHZ

недовършена, сега я пиша

Въведение
Описаният тук приемник е предназначен за изпълнение с дискретни елементи.
Обикновено радиоустройствата - както за прием, така и за предаване - съдържат осцилатор. Този работи с MB15-осцилатор. Осцилаторът има вход за модулация и изход за произведения сигнал.
Ако на входа се подаде нискочестотен сигнал, то на изхода ще получим честотно-модулиран сигнал. Защото варикапното смесване произвежда честотно-модулирана комбинация (сбор по честота) на носещата и звуковата:

Такава постановка е годна за FM-излъчване.
Ако обаче на входа се подаде високочестотен радио-сигнал от антена, то по същата логика на изхода трябва да получим разликата на двете честоти. След като и двете са високи, разликата ще да е нискочестотния сигнал, който е бил използван за модулация в предавателя:

Такава схема на радио-пренос е сравнително лесна за разбиране и аз реших да проуча възможностите за нейната реализация. Преди всичко разбрах, че PLL-модулът трябва да е подходящ и за двата режима на работа.
Ето как излежда входния тракт на PLL-модула (грубо, само като идея):

Двупосочният режим на работа означава:
Първо: - Входа на PLL модула трябва да понася слаб високочестотен сигнал. Това води до малък резистор Rin на входа на PLL - преди варикапа. Обаче много малък резистор би нарушил PLL-синтеза, защото изходния капацитет на ВЧ усилвателя ще се събере с този на варикапа и тогава генерация не е възможна. След няколко опита стигнах до компромис Rin=820 ома. Варикапът (D1) се справя добре с малки сигнали, а в случая на предаване сигналът е лесно управляем и винаги може да бъде пригоден към PLL-входа.
Второ: - Изходът на PLL модула трябва да понася ниска честота. Това води до голяма стойност на преходните кондензатори - на входа и на изхода на буферния транзистор. Това пък ще увеличи товара на PLL-генератора.
И в двата случая ще е нужна настройка на PLL-модула, за да се получи правилен спектър.

Схема
По гореописания начин се получава сравнително слаб сигнал - приемникът се нуждае от усилване. На следващата картинка е дадена схема на основната част (между изхода от PLL и нискочестотния усилвател):
Тази (наречена от мен) основна част играе роля на нискочестотен филтър и усилвател. Полевият транзистор има силно наклонена функция усилване/честота и ако даже няма PLL-посредник, той ще демодулира сигнала преди да го филтрира. Затова без разлика дали на входа подаваме висока или ниска честота, основната част ще работи. Наименованието "основна част" в случая не е важно. Важното е, че в края на този усилвател излиза звуков сигнал, след който който се полага само мощен усилвател и говорител.

Филтриращите елементи са Lf, Cf1, Cf2. Базата на T2 понася опционално един кондензатор към минуса 4.7nF.
Накрая се полага нискочестотно усилване - LM386 модул или по-добър.
След малко проби разбрах каква е тайната връзка на трите части (между ВЧ-усилвателя, PLL-модула и основната част).
Оказа се просто:

(Тъй като PLL-модулът има свой кондензатор на изхода, няма галванична връзка с гейта)

Други възможности
Доколкото тези 820 ома между ВЧ и смесителя ме смущават, реших да пробвам индуктивно смесване. Получи се добре, по следния несложен начин:

Такова свързване избягва онзи 820 омов резистор и може да даде (поне на теория) малко по-силен сигнал. Изработката на L1/L2 е малко по-трудна от простите елементи при пряко свързване. И двете бобини са ръчни, от дебеличък проводник (над 0.65мм вече е добре) навити върху нещо с диаметър 8 мм. L1 е между 0.5 и 1 навивка, а L2 е между 2 и 2.5 навивки. Връзката между тях трябва да подлежи на настройка. Може чрез разстояние, а може и чрез феритно късче - болт/пръчка/пръстен - каквото е под-ръка - близо до тях. И още, при такова смесване, на входа преди ВЧУ трябва да има трептящ кръг- филтър за настройка, който е честотно-зависим.

Радостин Желязков, 02.08.2018, последна редакция 20.08.2018

roncho.net - начална страница