В стари времена в древния град Матхура живял и управлявал благочестив и кротък цар на име Уграсена. И той имал само една жена. Тя имала прекрасно лице и тяло, била послушна и предана на съпруга си.

Веднъж с позволението на царя тя се отправила с приятелки и прислужнички да се разхожда в цъфтящата гора близо до Матхура. И приятелките и прислужничките на царицата започнали весели игри, а господарката, замислена се озовала по-дълбоко в гъстата гора. Там тя видяла зъл и могъщ ракшас.

Очарован от красотата на господарката на Матхура, той се намислил да й се наслади и за това решил да прибегне към магическа измама. Превърнал се в цар Уграсена, той се появил насреща, завел я на горска поляна и я склонил към любовни ласки. А после, след като ракшаса утолил желанието си, се представил пред царицата такъв, каквто бил - огромен, уродлив и заплашителен.

Отчаяние и скръб обхванали съпругата на Уграсена, когато разбрала какво се е случило с нея. Тя се заляла в горчиви сълзи и в гнева си проклела похотливия ракшас с тежко проклятие. Тогава ракшасът казал на царицата: "Ти напразно се гневиш на мен, прекраснобедра. Досега ти си нямала потомство, а аз ти подарих син. Той ще порасне смел и могъщ и ще подчини всички околни царства. Силата му ще е толкова голяма, че даже боговете ще се боят от него. И предците му са видни. Неговият прашурей, великия асур Хиранякашипа, някога властвал над трите свята."

Завършил речта си, ракшасът обърнал гръб на царицата и тръгнал навътре в гората, а съпругата на Уграсена дълго още оставала безутешна, оплаквайки своята поругана чистота и непорочност. А после мъката й постепенно утихнала, и като поразмислила, съвсем се успокоила.

Скоро на поляната прибягали приятелките и прислужничките, видяли, че дрехите на царицата са в безпорядък и разтревожени започнали да разпитват не се ли е случило с нея някакво нещастие. Господарката им казала, че е била нападната от страшна маймуна и се е уплашила така, че още не може да се оправи от уплаха. А после всички седнали в бърза колесница и благополучно се върнали в Матхура, в двореца на Уграсена.

В царските веселби и забави времето минавало бързо и когато настъпил десетия месец, царицата се разрешила от бреме със син. Родителите му го нарекли Канса.

Страшни предзнаменования съпровождали разждането на Канса. В този час, когато се появил на света царствения младенец, в небесната висина загърмял грохот, засвяткали мълнии, затресла се замята, черни облаци обвили яркото слънце и непрогледна тъмнина обвила Матхура, ужас обзел душите на поданиците на Уграсена. Но тези страшни признаци, предизвестници на нещастия, не помрачили радостта на царя. Щастлив от раждането на дългочакания син, той устроил богат и весл пир и поканил на него съседните управители и знатни граждани на Матхура.

Принц Канса растял, за удивление на всички, много бързо и още от осемгодишна възраст имал необичайна сила. А когато възмъжал, се проявил злия и жесток нрав на истинската му природа. Без всякаква жалост към хората, той ги ругаел, похищавал от бащи и майки малки деца и ги умъртвявал мъчително. Гражданите от страх започнали да крият своите синове и дъщери, за да ги спасят от жестоки наказания.

Канса водел походи с войската на Уграсена в околните царства и селища, вземайки в плен деца, мъже и жени. Уграсена се опитвал да укроти своя свиреп син. Отначало го увещавал с добри думи, а после го заплашил със сила ще го спре от злонравието и лошите постъпки. Тогава Канса се разярил неистово и като отрекъл властта на баща си, се обявил за върховен владетел в държавата и започнал да управлява Матхура еднолично.

И от тогава в страната се възцарили беззаконие и несправедливост. Не само мирните граждани и селяни, но и благочестивите брахмани нямали покой. Канса разорявал обителите им, осквернявал олтарите им за жертвоприношения, забранил да се възнасят към боговете молитви. Праведните хора се натъжили, а ракшасите и асурите ликували и на тълпи се събирали в Матхура, прославяйки своя вожд и владетел Канса.

И нямало повече правда и ред на земята на Матхура. Хората се криели от асурите, ракшасите и Канса в дълболите гори и планински пещери, и земята се преизпълнила от страданията им. И тогава, не понасяйки тъжното си бреме, Земята се превърнала в петниста крава, и с мучене и сълзи на очи се отправила към великия Брахма и му разказала за злодействата на Канса.

С внимание я изслушал всемогъщият Брахма и я успокоил. Той й казал, че вече не е далеч деня, когато великия Вишну, приемайки човешки облик, ще дойде на земята и на нейните обитатели на помощ, и ще я освободи от асурите, ракшасите и Канса.

"Той ще се роди в дома на славните потомци на Яду - казал й Брахма - и ще го нарекат Кришна. И ще има той старши брат, на име Баладева. Това ще е Ананта, вселенския змей, на който лежи великия Вишну в часовете на благочестиви размишления. Баладева ще бъде верен спътник на Кришна, приятел и опора. И двамата ще прославят подвизите си по цялата вселена. Ти върви обратно, търпеливо носи бремето си и чакай предназначения час."