И ето веднъж при Канса дошъл Девака, брат на Уграсена и казал: "Царю, моята дъщеря Деваки вече порасна и е време да бъде онъжена. Но не смея да избера жених без твоята мъдра дума и очаквам, велики царю твоите заповеди."

Кротките думи на чичото дошли по душа на свирепия Канса, и той, размисляйки, наредил да омъжи братовчедка си за Васудева, син на Шурасена, повелител на Ядавите. Васудева бил могъщ и благороден воин, и Девака се зарадвал на избора на Канса.

Тозчас, незабавано при Шурасена на много колесници се отправило пищно посолство с богати дарове и Канса наредил на посланиците да кажат на Шурасена, че господаря на Матхура му предлага да скрепи чрез съюз на Деваки с Васудева тяхната отдавнашна дружба.

Владетелят на Ядавите посрещнал пратениците на Канса с голяма почит. Всички посланици били поместени в разкошни дворци, зарадвани със щедри дарове и сърдечно гостоприемство, а когато се приготвили да отпътуват обратно, Шурасена заповядал да предадат на господаря на Матхура да очакват скоро жениха заедно с роднините и приятелите му.

Тържествено посрещнали жителите на Матхура сватбеното шествие със жениха на Деваки. Градът бил почистен и празнично украсен; издокараните граждани с радостни викове приветствали доблестния Васудева, а в царския дворец гостите ги очаквал богат и весел пир.

За подарък Канса дал чудесен дворец в своята столица, множество робини, красиви, млади и прелестни; позлатени колесници, украсени със скъпоценни камъни; пъргави коне, бързи като мисълта; бойни слонове и богати одежди, тъкани от сребро и злато. И ето, когато завършил сватбения пир и всички, гости и стопани излезли при дворцовите врати да изпратят младите в новото им жилище, а Канса взел поводите, за да води сам колесницата на Васудева и Деваки, от небето се раздал глас: "О Канса! помни, че осмия син на Деваки ще ти донесе гибел. Смъртта ти ще дойде от неговата ръка".

Гласът млъкнал и всичи затихнали наоколо от страх и тревожно очакване на нещастие. Разяреният канса хвърлил поводите, скочил на колесницата, хванал за косата треперещата от страх Деваки и като я блъснал я на земята, оголил меча си и завикал, вдигайки глава към небето: "Аз ще изкореня това проклето отровно дърво и то никога не ще може да дава плодове. Аз ще убия братовчедка си Деваки незабавно и без всякакви опасения ще управлявам своята държава".

С тези думи Канса вдигнал меч над главата на нещастната Девакии бил готов да изпълни своята заплаха, когато Васудева паднал в краката му и го замолил: "Не извършвай грях, велики царю, не погубвай роднината си и душата си. Аз клетвено ти обещавам, че всеки син, роден от Деваки още на втория ден ще предавам в твоите ръце и по твоя воля ще е да постъпваш с него както пожелаеш."

Клетвата на Васудева успокоила Канса, той отпуснал меча, прибрал го в ножницата и помислил "Всъщност защо ми е да погубвам душата си с убийството на Деваки. По-добре да убия всичките й синове и така да се избавя от гибелта, предсказана от небето". И успокоен, царят на Матхура казал на Васудева: "Благодатя ти, братко. Ти навреме спря ръката ми и ме избави от грях. Нека живее твоята любима Деваки. Аз ви желая радост и щастие. Но клетвата ти, Васудева, приемам и вярвам на думата ти."

После Канса се простил с младите, а Васудева и Деваки се отправили в своя палат, и тълпи жители на Матхура с радостни викове и добри пожелания провождали колесницат им до техния дом.