В радост и веселие бързо протекли девет месеца на щастливите съпрузи Васудева и Деваки, а на десетия месец благородната царица се разрешила от бременност със своя първи син. Верен на своята ненарушима дума, тъжният Васудева взел на ръце младенеца и се отправил с него в двореца на Канса. Представил са пред страшния господар на Матхура, Васудева се поклонил пред в смирение и казал: "О владетелю! Аз ти донесох първия си син. Приеми го и постъпи с него както желаеш."

Канса ласкаво посрещнал Васудева и с усмивка му отговорил: "Аз виждам, доблестни юнако, че се верен на дълга и мога да разчитам на твоята дума. Твоят първенец не е страшен за мене. Не той, а осмият ти син трябва да ми донесе нещастие. Вземи си сина обратно, отнеси го на Деваки и живейте, докато не е дошъл необратимия час, в спокойствие и доволство." С тази думи властелинът на Матхура пуснал зарадвания Васудева и този, щастлив, се върнал у дома със сина си - жив и невредим, при своята любима съпруга.

Така минали много години. Всяка година прелестната Деваки радвала Васудева с нов син и, когато съпрузите очаквали вече седмия, към господаря на Матхура се отправил божественият мъдрец и вечен скиталец Нарада. Канса го посрещнал с голяма почит, надарил го със скъпоценни дарове, и когато госта опитал предложените му ястия и отдъхнал след дългия път, Канса се обърнал към него с въпрос "Кажи, о велик пророк, какво те доведе в Матхура? Какво мога да направя за теб? Ти си желан гост в моята държава. Заповядай, благословени и аз, твоят слуга, с радост ще изпълня всичко, каквото ти пожелаеш".

Нарада обаче не се нуждаел от нищо. Той дошъл в Матхура за да пробуди в свирепия Канса безпокойство, за да му напомни за страшното предсказание, заплащващо с гибел от потомството на Васудева и Деваки.

"Ти напразно - казал Нарада на Канса - пощади синовете на Деваки. Кой знае кой от тях те заплашва със смърт. Помни, Канса, че целия род на Ядавите ти е враждебен и за всеки от тях трябва да се опасяваш. Докато всички те са живи, не можеш да имаш покой".

Така казал на сина на Уграсена божественият мъдрец Нарада и напуснал Матхура, а свирепия Канса вече не можел да си намери място от обхваналата го тревога. Страхът от неизбежна смърт сковавал душата му и той се устремил по-скоро да се справи със синовете на Васудева и Деваки, да ги накаже жестоко и да изтреби целия род на Шурасена, без да оставя дори младенците му.

По негово нареждане стражите се отправили в палата на Васудева и Деваки, оковали нещастните съпрузи в железни окови, затворили ги в мрачна тъмница, а после лишили от живот всичките им шест сина и ги отправили в царството на Яма.

А после безжалостните войни на Канса, кръвожадни асури и ракшаси се нахвърлили на всички роднини на Васудева. Те запалвали и опожарявали жилищата им, убивали страците, децата и жените им, и се наложило Ядавите да бягат из околностите на Матхура, спасявайки от смърт жените на Васудева и тяхното потомство. Едни бягали при панчалите и видарбхите, други - при рода Куру и Видехи, трети - в Брадж, при повелителя на пастирското племе Нанда, в свободния град Гокула - неговата столица. Там, в Брадж намерили убежище и защита прелестната Рохини и останалите жени на Васудева. Гостоприемен и радушен, Нанда приел всички при себе си и им отредил удобни жилища, обкръжил ги с внимание и грижа.

Така, в добрия и весел град Гокула, при благородния владетел на пастирите Нанда, сред роднини и приятели, намрили отдих и се съвзели от преживения страх прекрасните жени на Васудева.

А Деваки и Васудева между това продължили да линеят в мрачната тъмница и със страх очаквали какво ще им се случи по-нататък. По заповед на свирепия Канса денем и нощем ги пазели кръвожадни ракшаси със зли кучета и диви лъвове. И никой не можел да проникне до затворниците без позволението на повелителя на Матхура. А той, обзет от страх, вече не можел да има покой и проверявал сам всяка стража, здрави ли са ключалките на тъмницата, точно ли носят службата си войните, надеждно ли пазят Васудева и Деваки.

В това време нещастната братовчедка на Канса отново очаквала син и не радост, а голямо страдание била за нея това очакване. С ужас мислела тъжната Деваки за това, че скоро бременността й ще стане явна и няма да може да опази детето си от жестоко наказание. Но не знаела благородната съпруга на Васудева, че боговете няма да позволят на Канса да погуби седмия й син.

И вярно. Веднъж в нощта в тъмницата при царствените затворници се явила богинята Амбика, Великата майка. Тя тайно извадила плода от спящата Деваки и в същата нощ го сложила в Рохини, втората жена на Васудева, която мирно спяла в своята спалня в град Гокула под защитата на радушния владетел на пастирите Нанда.

А когато на сутринта Деваки се събудила и не намерила в себе си под сърцето детето, което носила, неизказно се удивила на това чудо. И тя ту се радвала на това, което се е случило, ту тъгувала. А на следващата нощ боговете изпратили на Васудева и Деваки сън, в който им разказали, че детето не е загинало, че Рохини го е приела и не го заплашва наказание от ръката на повелителя на Матхура. Щастливи и успокоени се събудили сутринта Васудева и Деваки и възнесли към боговете благодарствени молитви.

Когато дошло положеното време, прелестната Рохини родила в Гокула чудесен младенец, когото после жреците нарекли Баладева. В чест на новородения син на Васудева пастирите и пастирките от свободното племе на Нанда устроили весел пир и с пеене и танци зарадвали щастливата Рохини и радушния и щедър владетел на пастирите Нанда.

В същото време Васудева и Деваки продължавали да се топят в своята тъмница. Бавно и тъжно се проточвали безрадостни дни и безсънни нощи, и бъдещето им не изглеждало радващо.