И ето веднъж настъпило времето, което с такъв страх очаквал свирепия повелител на Матхура. Деваки заченала осмия син. От това време тя започнала да става все по-красива и по-красива. Красотата й светила в мрака на тъмницата, както пламъка на светилника, горящ в глинен съд. И когато Канса видял как резцъфнала Деваки, той съвсем загубил спокойствие и като удвоил стражите в тъмницата, с нетърпение чакал този час, когато палача свърши с поредния потомък на Васудева.

И ето накрая дошла нощта, когато братовчедката на свирепия повелител на Матхура трябвало да подари на съпруга си още един син. В тази нощ звездуте ярко сияели на небесата, а земята с планини, гори, реки, езера, ливади и градини била тиха и прекрасна. Водоемите били пълни с риба, поляните - с цветя, горите - с дивеч и зверове; тихият вятър бил напоен с дъх на цветя, треви и дървесни цветове. В поднебесието звънели песни на гандхарви, апсари се въртели във весели танци. В тази нощ на света се появил осмия син на Деваки и Васудева.

Когато те погледнали новороденото си дете, онемели от уплаха и изумление. Това бил удивителен младенец. Очите му били като лотосови листчета, а имал не две ръце, а цели четири. В едната от тях той държал раковина, в другата - боен бездуган, в третата - остро заточен диск, а в четвъртата - лотосов цвят. На гърдите му се виждал чудесен знак, наречен шриватса; на шията му имало огърлица със святкащ скъпоценен камък Каустубха; тялото му било покрито със синя одежда, ръцете и краката му били украсени с чудни гривни, и целият той бил в златисто сияние, като облак в лъчите на изгряващото слънце.

Само миг гледали Деваки и Васудева явилото им се чудо, а в следващия миг пред тях лежало обикновено новородено човешко дете. Но чудесното видение завинаги останало в душата им, и открили тогава Васудева и неговата съпруга, че боговете, видно са избрали прекрасното лоно на Деваки, за да подарят на хората и земята воин - небивал, велик и всемогъщ. И после тревогата за живота на последния, осмия син станала още по-тягостна и силна.

Васудева взел на ръце сина си и, забравяйки, че е в здраво заключена тъмница, блъснал вратата със всичка сила, и отново пред нещастните пленници на Канса се открило чудо. Боговете отново им дошли на помощ. Амбика потопила в непробуден сън свирепата стража, вратата на тъмницата пред Васудева се отворила, и той без препятствия излязъл на свобода. После боговете внушили на Васудева мисълта да избяга в Гокула, при радушния Нанда и неговата жена Яшода, която също в тази нощ родила дете.

Васудева със син на ръце преминал през цяла Матхура към градската врата, минал покрай спящите стражи, спуснал се към брега на бързотечащата със страшни водовъртежи Ямуна, и водите на реката се разтворили пред сина на Шурасена. По сухо той преминал на другия бряг и се запътил към Гокула, към двореца на Нанда. И тук, както в Матхура, всички спали потопени от Амбика - великата и всемогъщата - в здрав сън.

Васудева влязъл в спалнята на Яшода, положил на леглото сина, взел в ръце момичето, родено тази нощ от съпругата на Нанда, и по същия път се върнал в своята тъмница. Той дал детето на дочакалата го Деваки, и вратата на тъмницата отново здраво се затворила.

В дълбок сън родила детето си Яшода и чак на сутринта разбрала с какво дете са я надарили боговета. И когато се събудила тя погледнала детето и се зарадвала от душа, че боговете са й дали не дъщеря, а син. С голяма радост се изпълнил и Нанда. Дълги години те живели без потомство и накрая им се родил наследник.

Между това в Матхура, столичния град на Канса, войните, пазещи Васудева и Деваки, се събудили от дългия нощен сън чак призори, разбудени от силен дески плач. Този плач идвал от тъмницата, където стоял сина на Шурасена и неговата съпруга. Разтревожени стражите отишли в царския дворец, събудили царя и му разказали, че са чули плач на младенец в тъмницата.

Валдетелят на Матхура не ги излушал докрая, в тревога той изскочил от леглото си и се запътил към затворените Васудева и Деваки. С голям страх бягал Канса към тъмницата, когато братовчедка му, нещастната Деваки, се обърнала към него със жални думи. "Царю - казала Деваки - погледни - това дете ти е племенница по кръв. Защо да я лишаваш от живот? Родих дъщеря, а не син тази нощ. О братко мой, всички мои синове загинаха, сякаш огнен пламък ги изгори. Но такава им е била нещастната участ. Нима това дете може да е опасно за теб? Аз те моля, господарю, запази нейния живот. Ти погуби всички мои деца, не ме лишавай от това- последното дете". И тъжната Деваки притиснала новородената дъщеря към гърдите си, пазейки я от безжалостния Канса.

Но свирепият цар на Матхура не чул молбата на нещастната съпруга на Васудева. Той със сила отскубнал детето от гърдите на Деваки, хванал плачещото бебе за краката и замахнал, за да му разбие главата в камъка, обаче детето изведнъж се изплъзнало от ръцете на Канса и през свода на тъмницата се издигнало високо в небето. И застиналите от изумление Канса и Деваки, Васудева, стражниците и градските хора, пробудили се рано, видели в поднебесието не дете, а богиня, облечена в прекрасни одежди, украсена с цветя, златни гривни и скъпоценни камъни. Много ръце имала богинята и държала в ръцете си лък, стрели, тризъбец, меч, щит, диск и боздуган, окован със здраво желязо. А около нея се тълпяли сиддхи и чарани, гандхарви и апсари и в хор възпявали прекрасната богиня.

Обърнала се към Канса богинята, проговорила от поднебесието: "Е какво, злодей, не ти се удаде да да приключиш с мен? Видно, този, който ще донесе предсказаната ти гибел се е родил не тук, а някъде на друго място. Така че внимавай занапред като убиваш напразно, с нищо не виновни деца."

Така казала на свирепия Канса богинята и изчезнала. Това била Амбика, великата майка. Нея, превърнала се в дете, родила предната нощ Яшода, съпругата на благородния Нанда. С нея сменил Васудева своя осми син. Но властелина на Матхура не знаел нищо за това. Пълен с изумление, разкаяние и страх, той тозчас наредил да освободят от оковите Васудева и Деваки и се обърнал към тях тъжни думи: "О братовчеке, о братко мой! Аз погубих вашите синове като людоед, който яде собствените си деца. Жесток по нрав, аз не знаех жалост и състрадание към другите хора. Аз съм зъл, ревнив, завистлив и всички мои приятели и роднини ме проклинат. И не зная какво ме чака след моята кончина. Тежък грях, убийсто на брахмани тежи над мен. Но не знаех аз, че и небожителите, както смъртните хора могат да говорят неистини. Аз повярвах, окаян, в тяхното предсказание и лиших от живот синовете на моята кръвна роднина Деваки.

О Васудева и Деваки! Вие сте благородни, благочестиви и пълни с доброта към хората. Простете ми за моите простъпки".

И Канса, свирепият предводител на кръвожадните ракшаси, с плач и сълзи паднал в краката на своята братовчедка и нейния съпруг. Разкаянието и сълзите трогнали Васудева и Деваки, и те спрели да държат на сърцето си зло срещу него. И, подарявайки му своето опрощение, те напуснали тъмницата и се отправили в своите дворцови палати.

А на следващото утро, едва отстъпила нощната тъма, Канса привикал в дореца при себе си съветници и пълководци, и им разказал какво се случило с него в затворническата тъмница и какво му казала Амбика, великата майка, и поискал от тях съвет.

Лукавите Дайти, вечни съперници на боговете, като чули разказа на господаря, казали: "Ако всичко, което ни разказа, владетелю, е вярно, то трябва незабавно да умъртвим всички скоро родени деца отпреди десет или малко повече дни. Нека се отправят твоите войници незабавно из всички градове и селища, във всички горски колиби и да убият безжалостно всички скоро родени. Само тогава ти ще можеш да бъдеш спокоен. И няма нужда ти, велики царю да се боиш от заплахи и гнева на страхливите обитатли на небесното царство. Само да опънеш своя могъщ лък и да сложиш стрела на тетивата, и те ще хвърлят пояси, облекла и оръжие, обзети от страх и ще търсят спасение в потайни дупки и пещери. Струва ли си ние да мислим за тях, тези страхливци, които така обичат да се хвалят със своята храброст и мощ, когато не ги застрашава опасност?!

Какво може да ни направи Вишну, който винаги се крие от всички в никому неизвестни убежища? Каква вреда може да ни причини Шива, който вечно търси уединение на забравени погребални пепелища и в дивите горски гъсталаци? Ние ли да се страхуваме от Индра с жалката му силица? Или може би от Брахма, когото нищо не може да отвлече от суровото му покаяние? Боговете, велики господарю са неуязвими там, където им принасят жертви. Ако унищожим всички брахмани и подвижници, ако им разрушим всички олтари и храмове, всички свети обители ние ще лишим небожителите от жертвоприношения, и те ще загубят своите сили".

Канса с внимание изслушал речта на своите приближени. Техните съвети му дошли по нрав и като поразмислил, той наредил на своите съветници и пълководци да разпратят войска във всички градове и селища на държавата, да изгорят и разрушат всички обители и храмове, и да убият всички новородени деца.