И веднага по указ на коварния Канса от вратите на Матхура излязла страшна войска и се отправила да изпълни жестоката воля на господаря.

А в град Гокула, столицата на благочестивия Нанда, Канса изпратил страшната и кръвожадна ракшаска, ядяща деца Путана. Тази ракшаска владеела магическо изкуство, можела по своя воля да приема всякакъв облик, умеела да се вдига като птица в поднебесието, а на земята прелитала от едно място на друго.

И ето веднъж през нощта Путана долетяла в Гокула, спуснала се на земята, превърнала се в красавица, приветлива и млада, и рано сутринта влязла в града. Косите й били изкусно подредени и украсени с жасминови цветове, в ушите й святкали скъпоценни обеци, на шията й блестяла огърлица, на устните й сияела чаровна усмивка; гърдите й били твърди, тежки и еластични, бедрата - закръглени, стана й бил тънък и гъвкав, като тръстика. Прекрасна като Лакшми, богинята на щастието, Путана вървяла по улиците на столицата на Нанда, а жените на пастирите не сваляли от нея очи, дивейки се на нейната красота, скъпоценности и разкошно облекло.

Провождана от възхитените погледи на поданиците на Нанда, Путана се приближила към двореца на царя, преминала незабелязано край стражите и проникнала във вътрешните покои. Там тя видяла принца, който лежал, прикривайки очите си в своята люлка и го взела на ръце. Сърцето в гърдите на Путана било като остър меч в ножница, но с младенеца на ръце тя изглеждала прекрасна, милосърдна и обичаща децата. И когато дойките на царския син изведнъж видели принца в ръцете на Путана, те се вцепенили от изумление и не могли да промълвят ни дума. А Путана, полагайки младенеца на коленете си, оголила гърдата си и положила бозката си, намазана със страшна отрова, в устата на детето.

Принцът стиснали с устни бозката, здраво хванал с ръце гърдите на Путана и едва се приготвил да суче, когато ракшаската усетила в гърдите си такава болка, че дъха й се прекъснал и кървава пот покрила тялото й. Губейки сили, Путана се търкулнала на гръб, разтворила ръце и крака, и страшен вопъл излязъл от гърлото к "Пусни ме! Пусни ме!" Този силен вик разтърсил земята изоснови, и планините, и небесните предели, и звучно ехо се отзовало от всички страни на света, и хората в страх паднали на земята, решили, че страшния Индра е изпратил към тях своите буреносни стрели.

Съзнанието на Путана се помрачило от нетърпима болка, устата й широко се отворила в смъртна прозявка, ръцете и краката й станали непослушни, а лъжливата й красота изчезнала, и тя си върнала истинския образ на ракшаска. И той бил наистина ужасен.

Главата й била покрита със сплъстени червени коси; в широката й уста стърчали дълги остри зъби, ноздрите в носа й били дълбоки и тъмни, като пещери, а туловището огромно, като планински връх; с една ръка или крак Путана можела да прегради река, а висящият й ненаситен търбух бил като езеро пресъхнало от зной; Задницата и била като стръмен морски бряг и да се гледа към повалената Путана било смразяващо и страшно.

Когато пастирите се опомнили от изумлението и уплахата си, те забелязали принца и побързали да го отнесат при Яшода. А за не се случи нещо лошо на детето, жените от свободното племе на Нанда се заели да извършват очистителни обреди. Отначало те помахали над главата на принца с опашка от крава, после умили тялото му с урина от крава и го посипали с прах от стрито кравешко копито, а после с пръсти, с оборски тор начертали дванадесет имена на Вишну на дванадесет части от тялото на младенеца. Така те предпазили сина на Яшода от уроки, зли очи, болести и нещастия.

В това време от Матхура в Гокула се върнал Нанда и с удивление погледнал чудовищния труп на Путана, който като планина се издигал в царските покои. Царят поискал обяснение от придворните и пастирите с вълнение му разказали какво се е случило в неговата столица, докато самият той е бил на гости при благородния Васудева. Те му казали как ракшаската е влязла в Гокула в образа на прелестна дева, как влязла в царските покои, как се опитала да кърми царския син и как внеапно е умряла, сякаш в миг детето е изсмукало от нея силата и живота.

С изумление слушал Нанда разказа за станалото чудо и си спомнил как в Матхура Васудева го е предупреждавал, за наказанията на коварния Канса, замислил да изтреби всички новородени. И като видял сина си жив и невредим, владетелят на Гокула се зарадвал, че опасността, заплашваща принца е отминала, и строго наредил на детегледачките и приближените си хора да не изпускат от поглед синовете на Рохини и Яшода. А после Нанда заповядал на пастирите да махнат от двореца мъртвата Путана и да я изгорят на погребален огън.

Скоро по случай раждането на царския син в държавния дворец устроили голям весел празник. На него се събрали поканени от Яшода гости: знатни съседи на Нанда, пастири и техните жени, и мъдри брахмани, познавачи на старинни обичаи и обреди. В този празничен и весел ден в дворцовите покои от сутринта свирели музиканти и пеели певци и певици. Под звуцита на музика и песни детегледачките извършили тържествен обред с измиване на царския син, а брахманите изпели над него приспивни свещени мантри, ограждащи го от нещастия и благословили принца за дълъг и славен живот. А после започнал обилен пир, и всички гости яли, пили и прославяли с радост гостоприемните стопани и им желаели благополучие и щастие, а благородния Нанда щедро раздавал на гостите ястия, цветя и богати дарове.

Докато гостите се веселили и пирували, принцът тихо заспал в люлката си и го отнесли в двора, скривайки го от слънцето под навеса от една кола. А когато дошло положено време, царския син се пробудил от глад и силно заплакал, искайки си храна. Господарката, занимавайки се с гостите забравила за него и не забелязала пробуждането му. А принцът, като не намерил близо гърдата на Яшода, завикал силно и в гнева си вдигнал нагоре крачета, нежни като корал, и с тях ритнал навеса над него. От този удар цялата кола с навеса излетяла високо във въздуха, преобърнала се и с трясък паднала на земята, встрани от люлката, счупвайки на парчета колелата, осите, теглича на стоящата наблизо количка със съдове с напитки, вкусни и опияняващи. И събралите се в двора, и с тях Нанда и Яшода се изумили, виждайки как тежката голяма кола сякаш сама се извила високо в небето, и не можели да разберат каква е причината. И само момчетата, синове на пастирите и пастирките, весело играещи в градината на господаря видели как се е случило това и казали на хората, че принца е изхвърлил количката в небето, бутайки я с крака. Но никой не им повярвал. И наистина как да повярват, когато най-силните войни на Нанда с голямо усилие могли да повдигнат количката и да я върнат на предишното й място.

Когато всички накрая се съвзели от удивлението и уплахата, Яшода взела на ръце сина си, накърмила го до насита и казала на брахманите още веднъж да произнесат молитва към боговете, за да отклонят от принца всякакви беди и напасти. Брахманите охотно изпълнили нареждането на Яшода, а благородния Нанда ги надарил. Дал им множество крави, прекрасни дрехи и скъпи украшения от сребро и злато. Скоро гостите се простили със стопаните, отправили се по домовете си, а Нанда и Яшода с още по-голямо усърдие се заели да се грижат за удивителния си син.