Скоро след веселия празник в столицата на Нанда прелестната Яшода излязла за пореден път с принца в дворцовата градина. Царицата ласкаво играела с сина си и го забавлявала и изведнъж почувствала с уплаха и удивление, че принца всеки миг става по-тежък и по-тежък и накрая станал толкова тежък, сякаш не държала новородено, а каменна планина. Боейки се да не го изпусне, Яшода постепенно го пуснала на земята и започнала да вика дворцовите брахмани, изкусни в изцеляването на недъзи. Разтревожената съпруга на Нанда не знаела, че в градината се е притаил страшния асура Тринаварта, изпратен от властелина на Матхура да погуби нейния единствен син. И докато изплашената Яшода, викайки брахманите за малко оставила сина си без надзор, Тринаварта тозчас се превърнал в могъщ въздушен смерч и подхващайки младенеца с вихъра си, го отнесъл от дворцовата градина.

С пронизително свистене черният въртящ се смерч се понесъл по улиците на Гокула, обвивайки града в тъмнина и ослепявайки жителите на столицата с кълба прах. И страшен гръм се раздал над града, разтърсващ стени, домове и храмове, и силно ехо прозвучало от всички страни на света. А тъжната Яшода, със засипани с пясък очи, се въртяла от една страна на друга в търсене на сина си, като крава, загубила теленцето си и като не намерила принца на предишното му място, паднала на земята, обливайки се с горещи сълзи.

В това време черният смърч излетял извън пределите на столицата на Нанда и се извил високо в поднебесието, но там, във въздушните простори, могъщият вихър започнал да губи своите сили. Необикновената тежест на младенеца, висящ на шията на Тринаварта, неизменно дърпала асура надолу и му се сторило, че на шията му виси не дете, а оромен планински връх. И тогава Тринаварта, опасявайки се за живота си, намислил да хвърли сина на Яшода на земята, но не могъл да разтвори младенческите ръце, увили се около шията му. И колкото повече се опитвал да се освободи Тринавата, толкоа по-силно ръцете на принца му стискали гърлото. Могъщият асура започнал да слабее и да се задъхва, очите му изпъкнали от душенето и накрая, обезсилен и задушен, той паднал от поднебесието на земята. Тялото му при падането се ударило в камък и живота завинаги напуснал Тринаварта.

И тозчас се разсеяла тъмнината, утихнали ветровете, улегнали облаците прах, небето над града се прояснило и жителите на Гокула, мъже, жени и деца се запътили там, където лежал поваления воин на Канса. Като планинска скала се издигало тялото му над жилищата на пастирите от свободното племе Нанда, и на хората им изглеждало, че пред тях лежи самия велик асур Трипура, поразен някога от смъртоносните стрели на Рудра.

Пастирите, дивейки се от всички страни оглеждали Тринаварта, неочаквано паднал от небето, и ето видели с изумление, че на гърдите му лежи жив и невредим сина на Яшода, когото търсели и никъде не могли да намерят верните слуги на Нанда. Пастирите побързали да върнат принца на господарката и господаря, и всички поданици на Нанда се радвали и удивлявали на чудесното избавление на младенеца от страшния асур - върколак.

"Само великият Вишну може да извърши такова чудо, само той може да спаси младенеца от неизбежната смърт" - говорели един на друг ликуващите пастири и пастирки о възнасяли към пазителя на света благодарствени молитви.

И само Нанда оставал мрачен и тъжен сред всеобщото веселие. Спомнил си за тревожното предупреждение на Васудева и всички опасности, които може да заплашват новородения му си, а и грижата да предпази принца от коварните замисли на Канса терзаела душата му.

А неговата съпруга, прелестната Яшода, вече не мислела за това какво е станало. Щастлива, тя държала на ръце своя единствен син, който отново станал така лек, както преди и го кърмила от гърдите си.

Прегладнялият принц жадно се наситил с живата и благодатна храна, безметежно се усмихнал и като се нахранил, отворил широко уста за прозявка. И през устата на детето царицата видяла цялата вселена с небесната твърд, поднебесието и земните простори. В това небе сияели звезди и светила, слънцето ярко осветявало въздушните предели и цялата огромна земя с планини, гори и морета.

Необикновеното видение разтревожило и смутило Яшода; съзнанието на царицата се помрачило, и от страх тя затворила очи. А когато царицата отново се осмелила да ги отвори, за да погледне лицето на своя син, чудесното видение изчезнало, а детето, облизвайки устни тихо и спокойно почивало.