Веднъж в Брадж, царството на благородния Нанда, дошъл Гарга, жрец и наставник на Яшода, изпратен в Гокула от Васудева. Владетелят на пастирите го посрещнал на входа на своите чертози, почтително се поклонил пред него, събрал длани пред лицето си и предложил на мъдреца отдих, храна и вода. Когато Гарга отпочинл и утолил глада и жаждата си, Нанда се обърнал към него с такива думи: "Радвам се на твоето пристигане, благочестиви брахмане, и съм готов да изпълня всяка твоя молба. Голяма е твоята слава и на земята, и в небесните предели, и всички хора почитат твоята учесност. Известно ти е всичко за небесния свод, за светилата, за звездите и за тези планети, които възприемат човешките чувства. Ти си подчинил всички желания и страсти, и всичко скрито на света за тебе е известно. Ти знаеш, че синовете на Рохини и Яшода отдавна трябва да се нарекат с име и ние чакахме твоето идване, за да извършим положените обреди."

Гарга изслушал с внимание повелителя на Брадж и така му отговорил: "О благородни царю, на всички е известно, че аз съм главния жрец в рода на славните потомци на Яду. И ако започна да извършвам обредите, които са ти нужни, всички ще помислят, че твоите синове са родени от царицата на Ядавите Деваки, и че ти си ги приютил заради дружбата си с Васудева. А Канса има зъл разум, недоверчив и разпитващ и душата му отдавна е неспокойна. Той завинаги е запомнил какво му е казала Амбика, великата майка, и размишлявайки за казаното от нея ден и нощ, се е убедил, че твоя син е този осми син на Васудева, който трябва да му донесе гибел. И ако Канса, досещайки се, го погуби, всички нас ни чака голямо нещастие".

И все пак Нанда убедил Гарга да извърши тайно нужните обреди, защото самия той искал не някой друг жрец, а Гарга да нарече имената на синовете на Рохини и Яшода. И тогава праведния Гарга в строга тайна изпълнил положените от обичая обреди. Той казал: "Младият син на благородната Рохини има неизмерима сила и затова ще се нарече Баладева. Той винаги ще носи на хората радост и ще успокоява тъгата им, и затова ще го наричат също Баларама. Той ще има и трето име - Санкаршана, което значи извлечен защото Амбика, великата майка го извлече от лоното на Деваки и тайно го пренесе в прелестната Рохини.

А чудесния син на Яшода в своите предишни раждания, в други юги, бил бял, червен и жълт. Сега той се е родил черен и затова ще се нарече Кришна. И знайте всички, че го е родила кротката Деваки от доблестния Васудева, и затова хората ще го наричат с бащинско име Васудева. И нека не знае за това свирепия Канса, и боговете да пазят Кришна от всякаква напаст. Кришна ще донесе на твоето племе, благородни владетелю, радост и щастие и ще го пази от нищета, несгода и болести."

Скед наричането с имена на синовете на Васудева, Гарга се простил с Нанда и пастирите и се отеглил в своята обител.

Времето на младенчество на синовете на Васудева минало много бързо и скоро Кришна и Баладева започнали да пълзят по пода на четири крака. Много им се искало да пропълзят през прага след възрастните на свобода, но на улицата всичко било непознато, те се плашели и бързо пълзяли обратно, да се приберат при майките си. А после след малко време и Кришна и Баладева се научили да стават на крака и да се държат здраво на тях, и се увличали да играят със своите връстници, синове на пастирите и пастирките. Те обичали да хващат телета за опашките, тайно да пият от гърнетата топло мляко и квас, да черпят с ръце от съдовете свежо разбито масло и да делят с маймуните откраднатата храна. Жените на пастирите весело се смеели, гледайки забавленията на синовете на Рохини и Яшода, и се любували на прелестта и красотата им. Но Кришна обичал не само невинни игри, той обичал да прави пакости. Когато жените доели кравите, или биели масло, той тайно се прибирал, плашел по-малките деца пробивал дупки в съдовете с мляко и сметана, пускал телетата от оградата и само се смеел, когато пастирите и пастирките го укорявали за постъпките му. Те често се оплаквали от него на Яшода и тогава той така се плашел, и гледал умолително Яшода, че тя нямала сили да му се сърди.

Но веднъж Кришна не на шега разгневил кротката съпруга на Нанда. Било в този ден, когато Яшода се заела да бие масло. Уморен от игри с приятели, Кришна почувствал глад и прибягал до Яшода. Тя му се зарадвала, сложила го на коленете си, дала му гръдта си, пълна с живителна влага и забравила за всичко на света. И изведнъж Яшода чула, че млякото от съдовете, стоящи на огнището, е кипнало. Тя скочила да спасява млякото и оставила сина си недокърмен и гладен. Раздразнен от това, че са го лишили от желана храна, Кришна разбил гърнето, стоящо наблизо и започнал да яде масло, вземайки го с шепи. А после му станало жал за маймуните, които надничали през прозореца, гледайки с жадни и алчни очи. Тогава Кришна се качил на една пейка, придърпвайки я към прозореца и започнал да раздава на маймуните масло.

Когато Яшода видяла това, гняв обзел добрата й душа и тя решила с пръчка да накаже непослучния син. Но Кришна не й се дал в ръцете, избягал от гнева й, и Яшода трудно го догонила. И тогава тя решила първо да го завърже са пейката, а после да накаже както следва пакостника.

Яшода взела здраво въженце и се заела да завързва сина за към пейката, но не стигнали двата края на въженцето. Разгневена тя съединлиа това с друго въженце, за да го удължи и отново двата края не стигнали. Ядосана Яшода събрала всички свои въженца, свързала ги, увила ги около пояса на Кришна и тъкмо започнала да го завързва за пейката, се оказало, че двата края на въжето не стигат един до друг. И колкото да се стараели царицата и пастирките да завържат Кришна за пейката, не им се удавало - винаги двата края на въжето се оказвали къси. Те, изумени от случилото се, се измъчили накрая и никак не могли да се разберат защо се получава така. А Кришна, виждайки това, се усмихвал.

Сърдитата царица и пастирките в своите старания да завържат детето съвсем се уморили, дрхите им се намокрили от пот, косите им се разрошили, украшенията им паднали на пода. И тогава минала на Кришна обидата към Яшода и той позволил да бъде привързан към пейката. И сега царицата и пастирките видяли, че съвсем не е нужно да свързват толкова въженца.

Когато Яшода накрая вързала Кришна за пейката, тя отишла да почине във вътрешните покои, а принца започнал да гледа към две високи дървета, стоящи недалеч от къщата. Тези две дървета се наричали Арджуна и Ямала. Някога тези дървета били синове на Кубера, пазител на света, и се наричали Налакубара и Манигрива. Те се превърнали в дървета, когато ги проклел божествения мъдрец, вестителя на боговете Нарада.

Някога синовете на Кубера, предани почитатели на Шива, били млади, красиви и богати. Те обичали опияняващи напитки, песни, танци и весели компании и угощения. Веднъж те се веселили с две прекрасни апсари в чудесна горичка на склона ка Кайласа. Апсарите пеели песни и танцували, а пийналите синове на Кубера им се любували. А после се спуснали до бреговете на могъщата Ганг и всички заедно, голи, започнали да се забавляват в светлите води на дъщерята на Химавата. И се случило така, че Нарада, великия пророк, шествувал по своя път по брега на Ганг и видял техните игри и забава. Забелязвайки Нарада, апсарите се засрамили, излезли на брега и прикрили голотата си с дрехи, а гордите пияни синове на Кубера продължили да се веселят и не оказали дължимата почит на божествения риши.

И тогава Нарада се разгневил на синовете на Кубера и промълвил "О Налакубара и Манигрива, вие се гордеете със своето богатство и безсрамно нарушавате светите обичаи да почитате старшите. А значи от сега ще бъдте същества, на които не е нужно ни движение, нито облекло". Така по проклятието на Нарада гордите синове на Кубера се превърнали в неподвижни дървета. Но, отивайки си, Нарада им казал, че ако след много стотин години сина на Васудева, потомък на доблестния Яду ги докосне с нещо, те отново ще станат прекрасните синове на Кужера и ще се върнат в небесното царство.

Много стотин години престояли неподвижно заедно Арджуна и Ямала и голотата им вече не смущавала никого. Те винаги помнили какво е било по-рано, но не можели да преодолеят проклятието на Нарада. Оставало им само да дочакат, кога накрая потомъка на Васудева ще им върне предишния облик.

Красивите, стройни дървета, стоящи редом като братя- близнаци, привлекли погледа на Кришна, привързан към пейката и той поискал да ги разледа по-добре. И тогава той, заедно с пейката, тръгнал по двора към Арджуна и Ямала.

С всяка негова стъпка връвката, с която бил привързан отслабвала и скоро принца вече леко бягал към дърветата. влачейки след себе си голямата тежка пейка. Когато Кришна минал между Арджуна и Ямала, пейката заседнала между тях, и на принца се наложило със сила да опъне връвката. И дръпнал толкова силно, че пейката изкарала дърветата заедно с корените и се раздал такъв трясък, сякаш небесата са се разкъсали и изхвърлили към земята могъщи дъждовни потоци. И тозчас пред Кришна се появили двама блестящи от неземна красоте мъже. Те се поклонили пред сина на Яшода, радостно и почтително му благодарили за чудесното избавление от проклятието и се отеглили в небесните предели. Това били Арджуна и Ямала, отново превърнати в Налакубара и Манигрива.

След тяхното заминаване принцът сложил пейката обратно, привързал се сам към нея с връвката и кротко зачакал прощение от Яшода.

През това време Нанда, съпругата му, пастирите и пастирките отишли там, където стоели Арджуна и Ямала, уплашени от страшния гръм и изчезването на Кришна. Когато дошли в двора, с изумление видели Кришна, завързан за пейката и лежащите на земята могъщи дървета, отскубнати с корен от някого. С радост те гледали живия и невредим Кришна, и никак не можели да разберат как принца се е оказал на това място и какво се е случило с Арджуна и Ямала.

Децата на пастирите, играещи наблизо им казали: "Кришна изкорени от земята тези дървета, той бягаше по двора, влачейки след себе си пейката и тя се закачи за дърветата, а после той дръпна въженцето и се раздаде гръм, и изкараните от корен дървета паднаха. А после отнякъде се появиха двама блестящи от красота мъже в светли дрехи. Те нещо казаха на Кришна и изчезнаха внезапно, както се бяха появили."

Но пастирите не повярвали на техния разказ. "Откъде може дете да има толкова сила - казали те - че да извади могъщи дървета от земята заедно с корена?" Така им останало неразбрано как се е оказал с пейката на двора Кришна и защо са паднали на земята могъщите дървета. А Нанда бил щастлив, ча с Кришна нищо лошо не се е случило, и той, радостно усмихвайки се, отвързал принца от пейката.