Събрали се старейшините на свободното племе на пастирите при своя владетел Нанда и започнали да мислят как да умножат богатствата си, как да съхранят благополучието и здравето на господаря и неговото потомство, И имало сред тях един старец на име Упананда, който превъзхождал другите по мъдрост и знание за живота. Той бил преизпълнен от любов към Кришна и Баладева, и той казал: "Всички ние много обичаме нашия град, но изглежда ние трябва да заминем от тук. Да оставаме в Гокула стана опасно. Ние трябва да помислим за това как да съхраним сина на нашия цар. Една след друга ни следват бедите. Едва се роди, и кръвожадната Путана го нападна. После, благодарение на великия Вишну, той се избави от нова опасност - едва не го прегази кола; а после Кришна беше нападнат от Тринаварта; сега някой се опита с дървета да затисне Кришна и пак само по чудо той се спаси от смърт. Толкова малко време е минало от рождението на Кришна, а толкова много нещастия се насочиха към него. По-добре всички ние с нашите деца да заминем от тук на друго място. Аз зная голяма гора, наречена Вриндавана. В нея има прекрасни ливади и поляни, те изобилстват от дивеч, трева и плодове, има ручеи с чиста прохладна вода, и там нищо няма да ни липсва. Трябва незабавно да сложим нещата си на коли, да сложим в тях старците, децата и жените и да се отправим към Вриндавана"

И всички старейшини начело с царя се съгласили с мъдрия старец Упананда и наредили на пастирите да се приготвят за отпътуване.

И скоро свободното племе Нанда пристигнало на левия бряг на Ямуна и се разположило в обширната гора, на име Вриндавана. Пастирите със широк пръстен, като стена оградили с коли лагер, построили за кравите и телетата навеси, вдигнали високи шатри и настанили в тях старците, децата и жените.

Тук, на широките и волни брегове на Ямуна, Кришна и Баладева растели бързо и свободно и скоро сами станали пастири. Те пасели телетата по зелените поляни на Вриндавата и весело играели със своите приятели. От тръстика те си правели свирки, въртели пумпали, издялани от орех, бягали на четири крака по тревата на състезания и мучали, подражавайки на биковете и кравите.

Но веднъж, когато Кришна и Баладева пасели телетата по зеления бряг на Ямуна, там се появил изпратен от Канса ракшас. Той се превърнал в теленце, пощипвал трева, вървял в средата на стадото и зачакал тъмнината, за да нападне синовете на Рохини и Яшода. Но Кришна забелязал пристореното теле, незабелязано се приближил до него, хванал го за опашката и задните крака, и го хвърлил високо във въздуха. Падайки от височина на земята, ракшасът ударил главата си в камък и се поминал, като приел истинския си образ.

И когато Кришна и Баладева с приятелите се приближили по-близо, видели пред себе си не теленце, а огромен ракшас със широка уста, остри зъби и червени сплъстени коси. Приятелите на Кришна се изумили от това и радостно възкликнали: "Добре го направи, Кришна!"

А после момчетата закусили на поляната и продължили безгрижно да пасат своето стадо на брега на Ямуна. След това те повели стадото си на водопой към Ямуна, напоили телетата, сами пили и когато се готвели да се приберат обратно на поляната на Вриндавана, видели в плитчината необикновена птица. Тя стояла на плиткото на дълги крака и била толкова голяма, сякаш планински връх, който мълния е отделила от подножието и вдигнала във вздуха. Птицата имала необичайно дълга шия и мощен клюн, с който тя лесно - като тръстики пречупвала могъщи дървета. Това бил асур по име Бака, приел облика на птица.

Когато Бака видял сина на Яшода, мигновено се нахвърлил към него с широко отворен клюн и го глътнал целия като малка рибка. Баладева и приятелите на Кришна онемели от ужас и не могли да кажат нито дума. Но Бака кой знае защо, изведнъж се завъртял на място, отворил клюна си, изхвърлил обратно Кришна на свобода, сякаш не можел да го задържи в гърлото си. После Бака отново се спуснал към сина на Васудева, стремейки се да го убие с удари на клюна си. Но Кришна, като избегнал удара, хванал клюна на Бака с ръце и леко, като малка пръчица го счупил наполовина и асура рухнал на земята без дъх. Така загинал още един воин на Канса, асура Бака.

А после Кришна и Баладева събрали всички свои телета и заедно с другарите си, подкарали стадото към дома, в своя лагер. Когато те отдъхнали, умили се, хапнали и облекли чисти дрехи, разказали на пастирите и пастирките за удивителния подвиг извършен от петгодишния Кришна. И всички, мъже и жени, неизказно се удивили и заговорили един с друг: "Вижда се, че сина на Яшода е необикновено момче. Изглежда боговете го покровителстват. Вече няколко пъти е бил в ръцете на неизбежна смърт, но все остава жив и невредим, а враговете му умряха. Навярно ни асур, ни ракшаси не са в сила да победят сина на Яшода и като пеперуди, летящи към огън, загиват".