Всеки ден призори Кришна и Баладева заедно с другите синове на свободното племе Нанда излизали да пасат телетата по цветущите ливади на Вриндавана. Те карали пред себе си стадото и весело играели. По пътя в гората момчетата се украсявали с цветя, свирели на рогове, подражавали на виковете на горските птици, дърпали за опашките маймуни, седящи по дърветата, силно се смеели на собствените си сенки и слушали ехото от техните силни викове.

В едно такова весело утро, Кришна и Баладева били проследени от друг воин на Канса, асура на име Аджагара. Той бил по-млад брат на Путана и Бака, и когато видял Кришна, вървящ пред стадото, свирейки на флейта, Аджагара си казал: "Ето го, върви убиеца на моята сестра и моя брат. Днес аз ще го отправя, него и Баладева и всички негови връстници в царството на Яма".

Той бързо се превърнал в дълга, цял йоджан змия, легнал по дължината на пътя и отворил широко уста. Долната челюст си Аджагара положил на земята, а горната опирала небето и висяла над върховете на дърветата. В дълбините на устата му царял мрак, като в планинска пещера, по края на устата стърчали зъби, подобни на каменни зъбери, а широкия език се мърдал в праха на пътя. Дъхът му бил с остра миризма, очите му пламтели от гняв и хвърляли искри. Младите пастири в изумление спрели пред този змей, и, приемайки го за божество на тукашната гора, се питали един друг: "Що за същество е това пред нас, добро ли е, или зло? И защо се е появило? Да не би този змей да е намислил да погуби нашето стадо? Или може би иска да лиши нас самите от живот?"

Но момчетата си спомнили, че с редом с тях са Кришна и Баладева, и без страх подкарали телетата право в устата на змея и сами пристъпили след стадото си. Но устата след тях не се затворила. Видно, змеят очаквал кога Кришна ще последва приятелите си. А сина на Яшода не успял да удържи своите приятели на място и, забавяйки се само миг, сам решително стъпил право в миризливата уста на Аджагара.

Щом Кришна се оказал в устата на злия змей, той започнал да расте по ширина и височина толкова бързо, че изцяло запушил гърлото на змея и опрял с глава небцето му. И Аджагара започнал да се задъхва. Натрупалите си в утробата му газове не можели да излязат и издували Аджагара отвътре. От задушаването и напора на газовете тялото на змея се спукало и главата му отлетяла далеч встрани от пътя.

И тогава Кришна отново станал такъв, като преди, излязъл на свобода заедно с Баладева и приятелите си, и те весело подкарали стадото по тучните поляни на Вриндавана. А кожата на Аджагара момчетата изчистили от плътта, изсушили я на слънце и тя дълго им служила като пещера за почивка.