В прекрасното пролетно време, на шестата година от живота си, Кришна с Баладева и своите приятели подкарвал стадото телета в гората Вриндавана. В пролетната гора чудесно пеели птици, тихо жужали пчели, по горските пътеки сновяли животни, тих ветрец навявал благ аромат на треви и цъфтящи дървета и всичко в тази гора радвало сърцето. Когато телетата се насищали с трева и ароматни цветя, Кришна подкарвал стадото към брега на Ямуна. По пътя към реката синът на Яшода не преставал да се шегува и весели. Ту жужал като пчела, ту гукал като влюбен гълъб, то кукал като кукувица, ту наподобявал жерав. Забавлявайки приятелите си, той изпълнявал любовния танц на паун, или плашел телетата, издавайки звуци като от гръмотевица. Понякога падал на четири крака и виел, подражавайки на неизвестен звяр, или плашел с ръмжене на лъв или тигър. Той обичал докато кара стадото да се бори със старшия си брат и веселил приятелите си със скокове и страшни пози. А когато стадото се спирало до брега на Ямуна, Кришна, уморен, лягал на тревата в сянката на дърветата и почивал, слагайкии глава на коленете на Баладева.

И ето веднъж момчетата казали на Кришна и Баладева, че недалеч има прекрасна палмова горичка с много вкусни плодове. Но се бояли да идат там, защото тази гора се пази от могъщ и жесток асура на име Дхенука. Той денем и нощем броди във вид на диво магаре в гората и е обкръжен от роднини, също такива силни и зли, като Дхенука. И хората се боели от асури - людоеди, никога не се приближавали до тази гора.

"О Кришна - казали момчетата на сина на Яшода - плодовете на тези палми ухаят тъй чудесно, че ни се иска да ги опитаме, не можеш ли ти заедно с Баладева да ни помогнеш да минем през тази гора? И ако вие двамата, могъщи сте съгласни, ние без страх ще дойдем с вас."

Кришна и Баладева весело се съгласили и младите пастири смело се отправили в палмовата гора. Влизайки в забранените владения на Дхенуки, Кришна тозчас се доближил до висока палма, хванал ствола й с ръце, силно разтърсил дървото и благоуханните плодове се посипали на земята. Те падали с такъв шум, сякаш някъде огромен опиянен слон чупи по пътя си дървета.

Този шум дошъл и до Дхенука и той отначало замръзнал на място, заслушвайки се, а после се понесъл като вятър в посока към Кришна и Баладева, и земята се затресла под тежките му подскоци. Когато Дхенука видял, че младите пастири са влезли в гората му и вземат плодове от палмата, той със силен, внушаващ ужас рев започнал да бяга около Кришна и Баладева, стараейки се да ги удари в гърдите с могъщите си копита. Но смелите синове на Рихини и Яшода ловко се отклонили от удара. Тогава разяреният Дхенука се обърнал със задницата към Баладева и подскочил със задните си крака, опитвайки да удари смъртно брата на Кришна.

Но сляпата ярост съвсем лишила от разум Дхенука. Баладева лесно избегнал удара, хванал асура за задните крака, вдигнал го и започнал да го върти над главата си с такава сила, че съзанието на Дхенука се помрачило. А после синът на Рохини ударил главата му в една палма и живота завинаги наспуснал свирепия Дхенука.

Асурите, роднини на Дхенука, когато узнали, че техния предводител е загинал от могъщата ръка на Баладева, се разярили неистово. Превърнали се в диви магарета, те всички вкупом се нахвърлили към Кришна и старшия му брат. С всичка сила те се опитали да съборят синовете на Рохини и Яшода; със страшен рев се изправяли настръхнали, с гърди към Кришна и Баладева, опитвайки да ги притиснат с тежестта на своите тела. А когато не им се удало, се обърнали със задните крака към врага си, подскачали със задниците нависоко и искали да поразят братята с острите си копита. Но Кришна и Баладева ловко се отклонявали, улавяли магаретата за задните крака и ги удряли в стволовете на дърветата. Скоро цялата земя в гората се покрила с убити магарета, клонки, паднали листа и посипали се плодове.

Така Кришна и Баладева избавили хората от асура Дхенука и братята му, и прекрасната горичка вече била достъпна и безопасна. Сега хората без страх можели да се наслаждават на красотата на тази гора, да опитват вкусните плодове и пасат кравите си по зелените ливади в мирната гора.

След схватката с Дхенука и другите асури-магарета Кришна и Баладева, заедно със своите приятели, подкарали телетата обратно в своя лагер. Пред стадото вървял неуморния и радостен Кришна. Косите му били запрашени, цветята в гирляндата на шията му увяхнали, но той весело и ласкаво се усмихвал, блестейки с очи и свирел игрив напев на флейтата си.

С радост, нежност и любов посрещнали младите пастири прекрасните жени от свободното племе Нанда, и никой не можел да отклони очи от прелестния Кришна.

Майките, а с тях Рохини и Яшода, веднага започнали да поправят вида на синовете си. Те ги умили с вода, вчесали ги, смелили дрехите им, украсили ги с венци, нахранили ги и ги напоили. И отпочинали, младите пастири разказали на всички за славните подвизи на Кришна и Баладева в схватката с Дхенука и другите диви магарета, а после, доволни и щастливи спокойно заспали всеки в леглото си.