Скоро завършила пролетта и в гората дошло лято, това време, когато палещите лъчи на слънцето изгарят зеленината, когато стават плитки ручеите, реките и езерата, и всичко живо се крие от зной. Но в прекрасната гора Вриндавана лятото било ласкаво и меко. В тази гора през това време слънчевите лъчи не убивали, а носели живот. Ручеите и водоемите били пълноводни, белите лилии и сините лотоси били благоуханни, ярка и свежа била зеленината, а влажните ветрове носели живителен аромат на дървесни цветове.

В едно ранно лятно утро Кришна заедно с Баладева и своите приятели водел стадото телета по зелените ливади на Вриндавана. Той вървял пред всички, свирейки на кавал, а след него следвали приятелите и Баладева. Те свирели на рогове, радостно викали и пеели песни.

Когато всички дошли на голяма горска поляна, синът на Яшода изведнъж забелязал в групата свои връстници чужд. И действително, това бил асура Праламбха, изпратен от Канса за разправа със синовете на Рохини и Яшода. Той се превърнал във връстник на Кришна, започнал да пасе телета заедно с другите и се надявал, че никой няма да го забележи и разпознае в него асур. Но зоркият Кришна веднага рзапознал чуждия. И тогава синът на Яшода предложил на приятелите си състезание. Той им казал: "Хайде да се разделим на две дружини и да се състезаваме по ловкост и сила. И тази дружина, която загуби, ще носи на гръб победителите." Момчетата с радост се съгласили.

Едната дружина възглавил Кришна, а другата - Баладева. Асурът Праламбха останал в дружината на Кришна, всички там били по-млади от Баладева и те загубили състезанието. И трябвало да носят победителите на гръб. Баладева се оказал на гърба на Праламбха и асура, бързо като вятър, го понесъл дълбоко в гората, за да го убие. Но със всяка крачка силите му намалявали, а този на гърба му ставал по-тежък и по-тежък, и накрая на асура му се сторило, че носи на гърба си не момче, а планински връх. Той внезапно спрял, отхвърлил Баладева на земята и върнал истинския си облик. Той стоял пред сина на Рохини огромен, с червени коси, с кръгли горящи очи, с големи остри зъби и святкал със златни гривни на китките и скъпоценна огърлица на шията.

Но Баладева съвсем не се уплашил от него, и не позволил на асура даже да замахне с ръка, нанесъл му такъв силен удар, че главата на Праламбха се разбила на парчета, и Праламбха паднал на земята и издъхнал. Така гневният Индра с удар на ваджрата си разбива планините.

Скоро при Баладева дошли Кришна с приятелите и силно се удивили, когато видели в краката на Баладева асур, огромен като планински връх. Баладева разказал на приятелите какво се е случило, и момчетата възхвалили сина на Рохини за силата и смелостта му.