Едно време на годината се сменя с друго Така и във Вриндавана есента скоро сменила лятото и донесла със себе си обилна влага. Веели прохладни ветрове на горските поляни, с благоуханни цветя бил пълен влажния въздух, под тежестта на узрели плодове се огъвали дърветата, весело бълбукали горските ручеи, препълнени от дъждовна вода, гръмко се надвиквали птиците и жужали пчели.

А Кришна и Баладева както преди сутрин изкарвали на ливадата стадото и играели с приятелите си. И когато младите и прекрасни синове на Рохини и Яшода се отделяли от дома, всички моми и жени от племето Нанда, очаровани от звуците на кавала на Кришна, отдавали сърцата си на всемогъщия Кама. С възхищение и любов те провождали излизащия със стадото Кришна и когато той се скривал в гората, си казвали една на друга своята тайна любов към прелестния син на Яшода. Вълнували се и се прекъсвали една друга, те възхвалявали подвизите на Кришна в двубоите с асури, ракшаси и змея Калия, замирали спомняйки си ласкавите погледи и нежните думи на Кришна, и изведнъж смутено замлъквали, когато си спомняли, че Кришна бил син на царя и стоял по-високо от всички. И тогава настъпвало мълчание, и всяка дева в мислите си, си представяла Кришна в този час, когато той заминава в гората със стадото си. В косите на сина на Яшода има паунови пера, ушите му са украсени с живи цветя, жълтите дрехи блестят златисто, на шията му виси прекрасна гирлянда, и алените му устни изкарват медени звуци от кавала. Наистина сладките напеви на Кришна превземали сърцата на свободните жени от племето Нанда и едва чувайки тези напеви, жените в сърцата си разкривали за Кришна обятията си.

Есенният ден продължава дълго, и кога ще настъпи вечер, и ще се върне Кришна у дома със стадото си.. И жените чакали времето, когато ще говорят една с друга за Кришна. Няма за нас по-голяма радост от това да гледаме милото лице на Кришна, да ловим ласкавите му погледи, пълни със желание, да се упиваме от звука на кавала му. Той е тъй млад и тъй прекрасен, че нямаме сила да отведем от неговия лик очи. О приятелки, Може ли да завиждаме на кавала, който се докосва до медените устни на сина на Яшода? Цялата амрита от алените устни на Кришна отива само в кавала, а за нас не остава нито капка.

О приятелки! Всички земи и гори завиждат сега на Вриндавана, защото по нея стъпват нежните крака на Кришна. Звуците на сина на Яшода носят щастие не само на младите девойки, даже дивите зверове на планинските върхове изпитват радост и излизат при хората без страх. Пауните весело танцуват под напевите на Кришна и петнистите лани бягат по следите му и не отклоняват от него очарования си поглед. И даже апсарите, небесните деви, гледайки прелестния лик на сина на Яшода, на очарователната му походка, се упиват от звуците на кавала му, даже те изпитват сърдечно вълнение. Всемогъщият Кама даже на тях превзема разума и нищо не може да успокои влечението им към прекрасния Кришна. Апсарите от това не могат да се владеят, косите им се объркват, венците и украшенията им падат, спускат се към краката в прозрачните им дрехи.

О приятелки скъпи! Даже птиците, тези горски отшелници замлъкват, когато чуят звуците на кавала на Кришна и насладата присвива веждите им. И потоците речни, разбирайки магическите му напеви, не могат да скрият любовта си към Кришна: водите им се устремяват към стъпалата му и бързото им течение замира от страст.

И небесните облаци жадуват да се докоснат до него, когато той кара стадото на ливадата под палещите лъчи на слънцето; те нежно прокриват Кришна със сянката си, пръскат го с благоуханни дъждове и му изпращат желана прохлада. Даже подвижниците и те се топят от любов към Кришна, и се украсяват с цветя, жадувайки за среща с любимия.

Как звиждаме на високата планина Говардхана! Наистина, тя е най-близката приятелка на Кришна, По нейните склонове стъпват краката му, на тревата на ливадите той почива и водата от нейните ручеи утолява жаждата му.

Така доверявали една на друга своята страст към сина на Яшода момите от свободното племе Нанда и в беседи за него прекарвали времето до завръщането му от гората.