Когато настъпил последние есенен месец, момите от племето Нанда по обичай извършвали обреди за поклонение към Махдеви. В това светло и радостно време те постили и се хранели само с ориз, сварен в очистено масло; всяка сутрин на разсъмване, при изгрев слънце, миели тялото си в бързите води на Ямуна и, излизайки на брега, принасяли жертва на Махадеви. Те правели от пясък и глина прекрасен образ на богинята, поднасяли в краката й зелени треви, плодове, ориз, венци от ароматни цветя и възнасяли към нея молитви.

Те казвали на богинята: "О Махадеви! О Амбика! ти си милосърдна и всемогъща. Направи така, че прекрасния син на пастира Нанда да стане мой мъж."

И целия месец от едно утро до други те водели, ръка за ръка своите момински хора в чистите води на Ямуна и със заветната мечта на сърцето сим се обръщали към Махадеви с една само молитва, и всяка желаела да стане жена на сина на Яшода.

Веднъж на разсъмване към брега на реката дошъл с приятелите си Кришна, който много искал да види как момите водят хоро в чистата Ямуна и извършват поклонение на Махадеви. Когато момичетата оставили на брега всички свои дрехи, влезли във водата и започнали да водят хорото си, и да възпяват Махадеви, Кришна излязъл от храстите, взел дрехите на девойките, качил се на едно дърво, седнал удобно на клоните му, и смеейки се, извикал на влюбените в него пастирки.

"О красавици - казал им весело Кришна - вие навярно сте се уморили от вашите молитви, танци и умивания. Излезте от водата и вземете от мен своите дрехи. Ако дойдете всички заедно, или една след друга, ще ви върна одеждите, а ако не дойдете, няма да ги върна. Аз никога не лъжа и сега ви казвам истина. Моите приятели могат да потвърдят това."

Никога преди сина на Яшода не се шегувал така с тях, и възхищение, любов и нежност изпълнили душите на девойките. Пастирките свенливо се спогледали, усмихвайки се, но да излязат на брега не посмели и се потопили по-дълбоко, до шията. Но много скоро им станало студено и тогава те казали на Кришна: "О мили! Нима ти подобава на теб, сина на нашия владетел, да говориш такива думи? Ние те обичаме и целият наш народ се гордее с тебе. Върни ни дрехите, ние съвсем се разтреперихме в студената вода на Ямуна. Ти си тъй прекрасен, тъмнолики Кришна и ние всички сме твои робини и ти можеш да ни заповядваш. Но бъди милостив, доблестни юнако, върни ни дрехите. Иначе ще се оплачем на Нанда, нашия господар и ще му разкажем всичко".

Кришна с усмивка отговорил: "Ако сте казали истината и сте готови да ми се подчините, то вие, яснооки, незабавно излезте от водата и вземете своите дрехи. Ако сте казали неистина, можете да търсите защита от Нанда. Аз не се страхувам от моя господар и баща".

Водата в Ямуна с всяка минута ставала все по-студена и по-студена, пастирките в реката съвсем измръзнали, и виждайки, че техния любим е непреклонен, решили да му се подчинят. Треперейки, прикрили с ръце някои части от тялото си, те една след друга излезли от водата и кротко спрели пред Кришна. А синът на Яшода, доволен, че се е изпълнило желанието му, се любувал на непорочната красота на пастирките и изпитвал истинска радост. Обаче не всичко се открило пред погледа му и Кришна, обвесил моминските дрехи на рамото си, казал на пастирките: "Вие така се старахте да спазите вапите обети и обреди и всичко да бъде изпълнено както трябва, и нищо да не бъде нарушено, а почит към боговете не проявихте. Вие тежко съгрешихте - извършихте умиването голи и така нарушихте светостта на обреда. И за да не тежи този грях над вас, вдигнете ръце нагоре, долепете дланите си на темето и наведете глава в поклон. Тогава боговете ще простят вашето прегрешение, а аз ще ви дам вашите дрехи.

Думите на Кришна разтревожили пастирките. Те така се старали, за да изпълни Махадеви тяхното заветно желание, и не на шега се уплашили, че голотата им може да причини на великата богиня обида. И за да замолят греха си пред нея, те послушно сложили длани на главите си и се поклонили пред Кришна.

Сега хитроумният син на Яшода можел да се любува на неприкритата красота на пастирките. И действително, гледката на целомъдрената голота зарадвала Кришна и той върнал на девойките облеклата.

Пастирките били наистина щастливи, че техния любим, прекрасни син на Яшода, е говорил с тях, усмихвайки се и ги ласкаел с поглед, и не останала обида за това, че той им е взел дрехите и ги е накарал да помръзнат в студените води на река Ямуна. Душите им били пълни с нежност и любов към Кришна и сърцата им му принадлежали изцяло.

Те отдавна облекли дрехите си, а още стояли пред сина на Яшода, не смеейки да сведат от него очарованите си очи и се боели да помръднат.

И тогава Кришна, гледайки с усмивка в срамежливите им лица, им казал: "О красавици, аз зная, че душите ви са пълни с любов към мен, че вашата преданост е безгранична. Зная и вашите заветни желания. Аз видях как страстно се покланяхте на Махадеви, че тя няма да ви остави без своята грижа. И ви давам дума, че скоро ще дойде такава нощ, когато ние заедно ще танцуваме в едно хоро под звуците на моя пастирски кавал и в сърцата ви ще се посее радост."

Влюбените пастирки не искали да се разделят с Кришна, но у дома ги очаквали дневните грижи и работи, и те против волята си се простили със сина на Яшода и огорчени, с мъка на сърцето се отправили в лагера, в хубавата гора Вриндавана.