Цяла година минала от това време, когато Кришна откраднал от пастирките дрехите им и отново в гората Вриндавана настъпила благодатна есен. По нощите на звездния небосвод блестяла пълна луна, и лъчите й със сребристо сияние осветявали гората. Всички човешки мъки и грижи в тези нощи били забравени. Така затихва в сърцето на любимата болката от раздялата, когато възлюбения се връща отдалеч.

И ето дошла накрая тази нощ на веселите хора, която Кришна обещал на влюбените в него пастирки. В тази нощ. високо в поднебесието сияели сребърни звезди; като светлия лик на Лакшми гледела към земята луната, съперницата на белите лилии; въздухът бил напоен с благоуханен жасмин, и сладките звуци от кавала на Кришна примамили пастирките към радост, любов и щастие. Всички девойки, на чиято непорочна красота се любувал Кришна на брега на Ямуна, отдавна били омъжени и дори имали деца, но едва дочули игривите звуци на кавала, сърцата им отново се оказали в плен на Кришна.

В този час пастирките още не почивали, още не били завършили дневните грижи. Някои кърмили децата си, други сушили на огнището пшеничено зърно, давайки храна на бащите си, мъжете си и братята си, прибирали храна за кравите; трети се приготвяли за нощни веселби - оцветявали устните си, поруменявали бузите си, изписвали веждите си. Но когато чули дивната музика от кавала, идващи от гората, всички заедно, сякаш наговорили се, прекъснали действията си и забравяйки за деца, мъже и близки, се затичали към заветната горичка. И така бързали пастирките да се срещнат с Кришна, че изпускали в бягането украшения и дрехи.

Бащи, мъже, братя се опитвали да ги върнат, но пастирките дори не се обръщали, сякаш никога не са знаели за задълженията си. Така силна била властта на Кришна над тях, толкова голяма била любовта им към сина на Яшода.

Когато пастирките прибягали в горичката, където свирел Кришна на своя кавал и разгорещени, развълнувани, те спряли пред него, смутено свеждайки очи, той им казал: "Привет на вас красавици. Да не се е случила някаква беда във вашите домове? Здрави ли са вашите близки и роднини? Какво ви доведе тук толкова късно? Ношта е тъмна, непрогледна, гората е пълна с хищни зверове, сега е неприветлива и много опасна за такива млади и прелестни жени. Какво ще си помислят вашите мъже, братя, майки и бащи? Тревогата за вас ше ги изгони от дома, ще ви търсят навсякъде. Вървете, лотосооки обратно, върнете се у дома при вашите бащи, мъже, и деца".

Пастирките чули Кришна, не казвайки нищо в отговор и стояли неподвижно, не вдигайки очи към сина на Яшода. И тогава Кришна ги попитал: "Може би, вие сте забравили каква е гората в нощно време и сте дошли да погледнете тази гора? Но вие вече я видяхте веднъж. Благоуханни цветова украсяваха тогава гората, лунна светлина осребряваше стволове и клони и под тихия ветрец от Ямуна шумоляха листата. Вървете си у дома, непорочни жени, при мъжете си и им подарете покой и радост. У дома ви чакат децата, кравите, телетата. Вървете обратно, издоете кравите, накърмете децата.

Няма за жените нищо по-важно от служенето на своя мъж и грижата за децата. И ако жената поиска да е с мъжа си там. където отиват след смъртта, нека винаги да е с него в живота и да не го оставя никога. С искрено сърце жената трябва да угажда на мъжа даже ако той е стар, болен, беден. Няма по- голямо зло на земята от измяната към мъжа. Това е тежък грях и разплатата за него е тежка. Осъждане, позор, нещастие - това е което чака жената за измяна на мъжа си и няма изменници по пътя към небесното царство. Така, че вървете у дома при своите мъже и деца, непорочни млади жени."

Речите на Кришна опечалили и обидили пастирките. С болка на сърцето те стояли пред Кришна, навели глави, свели очи, и оплаквали в душата си своите надежди. Думите на техния мил и възлюбен Кришна не предвещавали ни радост, нито щастие. Бузите им от мъка побледнели, алените им устни се сбръчкали, по страните им потекли сълзи, капещи по гърдите им, украсени със шафран и цветя. Не казвайки ни дума, пастирките тежко въздишали и рисували по пясъка с крака непонятни знаци.

А после казали на Кришна: "О господарю наш, влече ни към теб всемогъщият Кама, само за теб са нашите помисли, по теб тъгуват сърцата ни. Само ти си ни скъп, ти си наша душа, наш приятел, наша любов и радост. Ние всичко отритнахме, всичко заради теб забравихме, само за да се докоснем до краката ти, любими. Какво да търсим в нашите роднини, мъже и деца. Те са само източник на тежки мъки и страдания. Само ти ни причиняваш отрада и забавление.

Така че бъди милостив към нас, лотосооки Кришна, не ни лишавай от недежда! Цяла година, много дълга година нашите сърца, нашите ръце бяха отдадени на дома и грижите за нашите близки, а сега те са пленени от теб, и светлоокия Кама ни лиши от всякаква сила. И краката ни отслабнаха, за да можем да се върнем обратно. Пък и какво да правим там, където сега за нас всичко е чуждо.

О възлюбени наш! На устните ти стои наслада, твоята усмивка, твоите очи, твоите напеви вълнуват душата, пробуждат радост. Всички те обичат в гората Вриндавана, всички се стремят към тебе, даже дивите зверове. Ти прогонваш тъгата, утоляваш мъката, веселиш сърцето. Можем ли да мислим за други мъже! О любими, няма жена на света, и по цялата вселена, която не би нарушила за тебе всички забрани, очарована от твоята музика.

Не ни отхвърляй, мили, позволи ни да ти служим, да ти се любуваме и съпровождаме навсякъде. Ние сме твои верни робини и само на теб сме предани изцяло".

Всички жални, идващи от сърце думи на пастирките трогнали душата на Кришна, той приветливо се усмихнал и протегнал към тях ръце, поканил ги на танц. И той бил сред тях като слон - водач на стадо в мъгливо есенно време. Под ласкавия поглед на Кришна, от усмивките му разцъфнали помръкналите лица на пастирките, поруменели бузите им, светнали очите им и весели, щастливи те заиграли със сина на Яшода хороводен танц под лунното сияние.

Кришна свирел на кавала очарователни мелодии, а влюбените в него пастирки в хор възпявали красотата му и доблестта му. Белозъбата му усмивка те сравнявали с луната на звездния небосвод, стъпките му в танца - със стъпки на паун, победите му над асурите - с подвизите на Вишну.

А после Кришна извел пастирките от гората на прохладния пясъчен бряг на Ямуна, където веел тих благоуханен вятър. Там синът на Яшода и пастирките отново танцували, пеели песни и дарявали радост един на друг. В тази лунна нощ на брега на Ямуна цар бил всемогъщия Кама, и младите пастирки, забравяйки за всичко на света, го славели и величаели.

Кришна подред танцувал със всяка пастирка, здраво прегръщайки тънкия стан или закръглените рамене, нежно й се усмихвал, гледайки в сияещите очи, говорил им думи пълни с любов и нежност, весело се шегувал с тях и се смеел. И на всяка пастирка, упоена от любов изглеждало, че само на нея Кришна подарява нежност, че само с нея танцува, и само за нея пее своите песни.

И непомерна гордост изведнъж обзела пастирките, и в мислите си те изглеждали най-желани и прекрасни на света. Стъпките им в хорото станали горделиви, погледа - надменен, движенията - важни и изведнъж на сина на Яшода му станало невесело. Не му харесала промяната в приятелките му и той незабелязано се скрил от тях в гъсталака.

Горчиво станало на пастирките, когато се осъзнали от своята гордост и видяли, че Кришна не е с тях. Радостта им изведнъж помръкнала, безсилно се отпуснали ръцете им, и тъга се заселила в сърцата им. Като слоници без водач стоели те, напуснати и не знаели къде да се дянат, какво да правят. А после, сякаш слепи почнали да бродят из гората, минавайки от едно на друго място и жално викали "Кришна! Кришна!".

В безпаменост от мъка, те разпитвали дърветата, не знаят ли те, къде е отишъл техния възлюбен, прекрасния син на Яшода. Те питали дървото ашока: "Слушай, не си ли виждал брата на Баладева? Не е ли минавал наблизо Кришна? Той с една своя усмивка може да прогони всяка умора, да успокои болка, да подари радост! Не е ли минавал оттук, по тази горска пътека?"

"О манго! о кадамба! - обръщали се пастирките към други дървета - Нали вие не живеете за себе си, а за да пазите сянка и прохлада на пътниците. Кажете ни, къде отиде нашия любим? Може би, той е минавал от тук, лотосоок, прегръщайки друга?

О гъвкави лиани! Ние завиждаме на вашето щастие, вие никога не се разделяте със своя мил. Кажате, не се ли е докосвал Кришна до вас с ръка, минавайки отблизо?"

А после попитали страхливите лани: "О мили приятелки, О горски красавици, не сте ли срешали Кришна със своя кавал? Вие така обичате да слушате неговите напеви да го следвате! Може би той е говорил тук с вас и ви е галил с дланите си? Тук така мирише на цвят кунда от неговата гирлянда!"

"О велика майко! О пазителко човешка - помолили се на земята пастирките - по тебе са стъпвали тази нощ краката на Кришна. Кажи ни, без да криеш истината, къде отиде нашия любим?"

Безмерна била мъката на пастирките, загубили в нощната гора Кришна. Те си спомнили погледите му, усмивката му, шегите му, песните му и плакали с горчиви сълзи. А после, за да се утешат малко, започнали да си спомнят за подвизите на Кришна. В беседа за своя любим, малко се утешили, а после така се увлекли в разговора, че започнали да си показват една на друга как сина на Яшода побеждавал ракшасите и асурите на свирепия Канса.

Отначало една от пастирките, приемайки друга за Путана и изобразявайки новородения Кришна, се доближила до гръдта на приятелката и като я бутнала на земята, тъжествувала за победата. Друга легнала на земята и заплакала като плачещо бебе и показвала как Кришна е изхвърлил в небето тежка кола. Трета, като Тринаварта, повдигнала приятелката си с раъце и се понесла с нея като вихър по гората, а после внезапно паднала и замръзнала разпервайки в страни ръце и крака, като падналия асур, когото Кришна, още бидейки дете лишил от живот. Четвърта пастирка изобразявала детските игри на сина на Яшода - пълзейки на четири крака, подражавала на мучене на крава, показвала как малолетния Кришна дърпа за опашката маймуна, и всички пастирки, гледайки това, се заливали от весел смях, забравяйки за мъката си. После една от тях представила на приятелките си боя на Кришна с Бака, друга- битката на сина на Яшода със стоглавия Калия. Тя поставила крак на главата на приятелката си и казала: "Махай се от тук, гад пълзяща! Нима не знаеш, че аз съм роден за да наказвам злите и нечестивите?"

На края те всички заедно изобразили как Кришна води стадо телета в гората. Една от тях била Кришна. Тя взела тръстикова пръчка в уста и сякаш свирела, въревйки в гората, а зад нея на четири крака с мучене като телета следвали приятелките.

А после, уморени от тази забава, пастирките отново се опечалили и пак се заели да търсят пропадналия Кришна. Те бродили в отчаяние по тъмната гора, и понякога им се струвало, че виждат следи от милите крака на Кришна, а до тях- някакви други. И тогава зла ревност ги завладяла,

"Коя е тя, щастливата? - говорили те една на друга - чии са тези следи редом със следите на Кришна? - коя е прегръщал тук за раменете, на коя се е усмихвал, на коя е пеел своите песни?

Навярно тя, чуждата, е отделила нас от нашето щастие, за сбе си е откраднала от нас Кришна. Ето, вижте, тук той е късал за нея цвета по поляната, за да я украси с тези цветя. А тук следите са изчезнали, а тук неговите следи са станали по-дълбоки, нима я е носил на ръце по гората?"

Тъгата и ревността така измъчили нещастните пастирки, че когато се върнали на пясъчния бряг на Ямуна, обезсилени се отпуснали на земята и безутешно заридали. Този плач облекчил душите на пастирките и малко успокоени, те отново се заели в хор да славят красотата и доблестта на своя любим Кришна.

А Кришна, който скрито ги следвал, видял мъката им, тяхното търсене, сълзите им, накрая се съжалил над тях и им простил за краткотрайното възгордяване.

Той излязъл неочаквано при тях на брега на Ямуна и им се сторил по-красив от преди. Бил с жълта дреха, сияеща като ярко слънце посред бял ден, на шията му висяла гирлянда от свежи ароматни цветове от дърво кунда, а на лицето му блестяла такава прелестна усмивка, която можела да залови в мрежите си не само пастирките, но и самия всемогъщ Кама.

Когато пастирките видели, че пред тях стои усмихнатия Кришна, очите им заблестели, на лицата им се появила руменина и тъгата веднага се разсеяла и изчезнала. Такова чудо понякога връща към живота и дейност хора, съвсем угаснали и почти простили се със живота.

Пастирките бързо се изправили срещу Кришна и го заобиколили в радостна тълпа. Те любовно го поглеждали в очите, нежно с длани се опитвали да докоснат косата му, раменета му, стройния стан и не можели да се нагледат на сина на Яшода. От небивало щастие неволно се свивали веждите им и в мислите си те здраво го прегръщали. И сърцата им отново се отворили за забава, радост и веселие.

Тук, на пясъчния браг на Ямуна, под лунно сияние, дишайки опияняващо благоухание на цветовете кунда, редом със своя възлюбен Кришна, пастирките отново станали безгрижни и разговорчиви. Те снели от главите си накитите, постлали ги на пясъка и направили от тях легло от тези накити за своя възлюбен, прекрасния син на Яшода. Пясъкът на брега на Ямуна бил чист и измит от водите на Ямуна, леглото, на което седял Кришна било топло и миришело на шафран, лицата на пастирките сияели от възторг и любов, и сина на Яшода усетил в сърцето си истинска радост. И пастирките били много доволни, нищо друго не им било нужно. Само милият да е близо до тях.

Нагледали се доволно на дивната красота на сина на Яшода и съвсем забравили за неотдавнашните си мъки и печал, те се завъртели във весело хото около Кришна. Той свирел за тях на кавала си пленяващи сърцето напеви, а пастирките плавно се движели в хоро, държейки се ръка за ръка и пеели, и сина на Яшода бил вътре в тази огърлица - светъл като блестящ елмаз.

И на всяка пастирка се струвало отново, че само за нея свири на кавала Кришна, само с нея танцува, само към нея гледа, само нея обича. Увлечени от хорото, горящи от любов, пастирките нежно се усмихвали на Кришна, извивайки устни и блестейки със щастливи очи. Косите и дрехите им се объркали в безредие, цветните гирлянди се изронили, падали по земята украшения и гривни; разгорещени от танца пастирките от умора едва дишали. Тогава Кришна увлякъл своите приятелки в прохладната Ямуна. Като млад слон сред стадо свирел във водата сина на Яшода. Той плавал и скачал в чистите води на Ямуна, пръскал с вода пастирките, измислял весели игри в реката, и изглеждало няма да има край тази щастлива нощ. Но скоро небето на изток просветляло и станало алено, предвещавайки настъпването на утрото. Заедно със зората дошли при хората дневните им работи и грижи, настъпило време за пастирките да се разделят с Кришна и да се върнат при своите близки.