Когато настъпил деня за поклонение към Амбика и Шива, свободолюбивото племе Нанда заедно с царицата и царя се отправило към бреговете на Сарасвати, за да извърши полагащите се обреди. Събрали на брега на реката олтар, пастирите принесли обилни жертви на Шива и неговата съпруга, възнесли им молитви, умолявайки великия бог да не остави племето без милост и защита, и првз целия ден постили, отказвайки се от храна и приемайки семо вода. А вечерта след измиването пастирите построили на прибрежната поляна високи шатри и се разположили в тях да нощуват.

С настъпването на тъмна нощ, когато вече всички задрво спели, на брега на Сарасвати изпълзял огромен змей, зъл и гладен. Той се промъкнал в шатрата на царя и, отваряйки широко уста, загълтал двата крака на Нанда. Царят се събудил и силно завикал от болка и уплаха, викайки пастирите при себе си на помощ. Разбудени от виковете му, пастирите притичали от шатрите на брега, извадили от огъня горящи главни и се отправили към шатрата на господаря. Виждайки своя цар в устата на огромната змия, те започнали да бият с огнените главни кръвожадния змей, но техните удари не причинили никаква вреда на змея. Тогава пастирите започнали да викат на помощ Кришна. А змеят през това време гълтал царя все повече и повече, и когато Кришна и Баладева влезли в шатрата, само главата на господаря оставала свободна. Синът на Яшода, без всякакъв страх се приближил до змея и едва поставил крак върху него, чудовището изчезнало и царя се оказал напълно свободен, цял и невредим. А вместо змея, в шатрата се оказал мъж, сияещ от неземна красота и приветливо се усмихвал.

"Кой си ти? - попитал го Кришна - Откъде си? И защо беше кръвожаден змей?" и чудния мъж със светло лице, украсен от скъпоценна огърлица, му казал: "Аз съм гандхарва, доблестен сине на Нанда. Сударшана - така ме наричаха някога в царството на Индра. Веднъж се носех по небосвода на блестяща колесница и бях горд със своята красота, богатство, приятели и любовта на апсари. По пътя ме срещнаха двама небесни мъдреци - Ангирас и Вирупа. Косите им бяха стегнати зад тила на възел, облечени в груби дрехи и вериги, телата им бяха слаби и прозрачни от дълги и сурови покаяния. И в гордостта си аз се присмях над жалкия им вид. Мъдреците се ядосаха и ми наложиха тежко проклятие. Те ми казаха: Ти, Сударшана, От днес да бъдеш огромен и страшен змей и да пълзиш по земята в търсене на храна, навявайки ужас на всичко живо. И да бъдеш кръвожаден змей до това време, докато Кришна, сина на Васудева, потомък на Яду не постави крак върху тебе." Така ми казха подвижниците Ангирас и Вирупа, и от този час аз се превърнах в отвратителен пълзящ гад. Но от днес аз съм свободен от проклятието, защото Кришна сложи крак на главата ми и сега мога да се върна обратно в небесното царство на Индра."

И с позволение на сина на Яшода, прекрасният Сударшана се издихнал в небесните предели и се върнал при своите приятели в столицата на Индра, небесния град Амаравати. А всички пастири и пастирки очаровани гледали Кришна и се възхищавали от подвизите на прекрасния син на господаря.