След поклонението към Амбика и Шива, волнолюбивото племе Нанда се завърнало в своето селище в гората Вриндавана и живота им протичал така мирно и щастливо, както и преди. Но веднъж пастирите чули страшен рев и тропот на копита, разтърсващ земята. Появил се при пастирите могъщия асур Аришта, пратен от свирепия Канса. На края на на селището Аришта се превърнал в гърбат бик, огромен като планински връх. Дългата му опашка се опирала в небето, високия гръб наполовина бил скрит от облак, с копитата Аришта риел земята и страшно поклащал рогата си. От страшния му рев пастирите и пастирките се преизпълнили от страх, а кравите спрели да кърмят и отбили телетата си преждевременно. Смъртен ужас обзел поданиците на Нанда и те дотичали в селището, викайки на понощ сина на Яшода. Кришна успокоил пастирите, смело се приближил до Аришта и казал: "О глупав бик, защо си дошъл тук? Какво ти трябва от мирната гора Вриндавана? Защо плашиш хората?" И гледайки бика в очите, налети с кръв, Кришна плеснал с ръце пред яростната муцуна на Аришта. Този плясък довел бика до неистова ярост, той започнал да рие земята бясно с копита, а после се нахвърлил с рога, насочени към сина на Яшода. Но Кришна не се отместил. Той хванал за рогата Аришта с лекота като агънце, вдигнал го във въздуха, а после го стоварил на земята. Така могъщият вожд на слонски стадо отхвърля съперника си в борба за самка в буйните дни на пролетното разгонване.

Обаче Аришта бързо се съвзел от падането и отново се нахвърлил към Кришна. От муцуната му течала пяна, гореща пот струила по кожата му и заливала земята, дъха му бил изгарящ и да се гледа към злия Аришта било страшно.

Но Кришна и този път не се уплашил, а много здраво хванал рогата му, натиснал го с крак в гърдите и отново го блъснал в земята. А после Кришна изтръгнал рогата от главата на Аришта, със сила ги забил в кожата му и живота отлетял от асура. Устата на бездиханния Аришта се отворила, черна кръв като поток потекла на земята, краката му затрептяли в предсмъртни мъки и още един воин, изпратен от Канса завинаги се отеглил в царството на Яма.

Пастирите и пастирките със силни викове посрещнали победата на Кришна и възхвалили силата и смелостта на сина на Яшода.

След гибелта на Аришта, в столичния град на Канса, Матхура отново се явил вестител на боговете, божественият мъдрец Нарада. Той влязъл в двореца на коварния син на Уграсена и казал: "Царю, ти беше надхитрен от Васудева. Осмото дете на Деваки изобщо не е момичето, което ти видя в тъмницата. В действителност Деваки роди син и той се нарича Кришна. Той е осмия син на Васудева и Деваки, от чиито ръце ти е съдено да загинеш. А седмият син на Васудева и Деваки се нарича Баладева. Ти, господарю никога не си го виждал и нищо не си чувал за него. Васудева скри своите синове при Нанда, те растат в горското царство, като родни синове на Нанда и Яшода. Тези Баладева и Кришна погубиха най-добрите войни на Матхура."

Думите на вестителя на боговете разярили неистово Канса и той, като оголил меча си, бързо се отправил към двореца на Васудева, за да свърши с него веднага. Но Нарада преградил пътя му и казал, че е неразумно да лишава от живот родителите на Кришна и Бакадева, че сега Канса трябва да помисли за себе си. Гсоподарят на Матхура поразмислил, съгласил се с думите на Нарада и наредил да затворят под стража Васудева и Деваки и да ги пазят безсънно.

Когато Нарада се отеглил в небесните предели, Канса повикал при себе си могъщия асур на име Кешин и му казал: "Върви в Брадж, намери Кришна и Баладева и ги убий. Те са синове на Васудева."

Тозчас Кешин се отправил в царството Нанда, а властелина на Матхура привикал своит съветници Чанура, Муштака и Тосалака, и им казал: "Синовете на Васудева и Деваки са живи. Те се крият в царство Нанда. Нека майстори построят в моята столица арена за състезания по борба и юмручен бой, да я оградят със здрава стена, а за вход да построят високи врати. По стените на арената нека поставят седалки за жителите на Матхура, а за мене и моите гости от околните и подвластни царе, нека майсторите поставят високи трибуни и богато да ги украсят.

В деня, назначен за двубои, ние ще принесем обилни жертви на Шива, за да ни помогне той - да удържим победа над синовете на Васудева. Само след техния край аз мога да управлявам държавата, без да се боя за живота си. Когато всичко бъде готово, и ако Кешин не се върне жив, ние ще изпратим на Кришна и Баладева покана за празник в чест на страшния Шива и на състезание по борба и юмручен бой, те няма да посмеят да откажат. На входа на арената, зад вратата поставете най-свирепия слон от моята войска и наредете на водача му да стъпче синовете на Яшода когато влизат през вратата.

А сега вървете, мой верни другари, изпълнете моята воля и се гответе за двубой с Кришна и Баладева."

След това царя на асурите Канса, коварния господар на Матхура, извикал в двореца Акрура, брат на Васудева, който се славил сред Ядавите с мъдрост и добър нрав. Канса с почит посрещнал брата на Васудева и се обърнал към него с молба, допирайки длани пред лицето си. "О благородни Акрура - казал му лукавия Канса - ти си добър, справедлив и милосърден. И няма сред моите приятели човек, който повече от тебе би бил привързан към мен. Окажи ми дружеска услуга, помогни ми да изпълня нелесна задача. Иди в Брадж, в царството на Нанда. Там живеят днес синовете на Васудева. Много ми се иска да ги видя. Кажи им, че ги каня - тях и Нанда, и цялото му племе на велико жервтвоприношение на Шива, на младежки състезания по борба и юмручен бой. Ако ти си съгласен, Акрура, не губи време и доведи в Матхура скъпите гости с тази бърза колесница."

Акрура не посмял да противоречи на свирепия Канса, мълчаливо се поклонил пред него и се отправил в Брадж за да изпълни волята на своя господар. А Канса, жесток в своите помисли и лукав, си казал, прощавайки се с брата на Васудева "Върви, върви милосърдни Акрура, Само примами тук синовете на Васудева, а аз ще се разаправя с тях. А когато вече ги няма, когато синовете на Васудева се отправят в царството на Яма, тогава аз ще унищожа всички Ядави, техните роднини и близки до последия младенец. Аз ще предам на люта смърт и баща ми, Уграсена, който все още жадува за власт, и брат му Девака, и всички мои врагове в държавата. А после моите приятели, предани към мен без всякаква корист и първия сред тях - могъщия Джарасандха, благородния господар на Магадха, ще ми помогнат да стана властелин на цялата земя и цялата вселена". Така си мечтаел кръвожадният Канса и с нетърпение очаквал вести от Кешин и Акрура.

А братът на Васудева се носел през това време в колесница към царство Нанда за да изпълни заръката на царя и мислел за съдбата, която насочва човешките постъпки. "Съдбата е всемогъща - казал си Акрура - тя ни дарява поражения и победи. И трябва да ги приемаме смирено. Хората жадуват да изпълнят всички свои желания, но съдбата може да постави на пътя им преграда. Канса се стреми да избегне смъртта, предсказана от небето, но няма да преодолее своята съдба".