Право от арената Кришна и Баладева със своите приятели се отправили към тъмницата, в която жестокия Канса затворил Васудева и Деваки, разгонили безполезната стража и освободили баша си и майка си от окови и неволи. Когато Васудева и Деваки, щастливи излезли от тъмницата, техните доблестни синове се поклонили до земята пред тях и Кришна им казал: "Толкова години бяхме разделени с вас и досега не познавахме щастието да живеем с родните си баща и майка под един покрив, А вие винаги сте се тревожили за нас, опасявали сте се за живота ни. Вие ни дадохте чудесен дар - нашия живот и никога няма да можем с послушание и любов да се разплатим с вас за него. Ние завинаги ще бъдем в дълг пред вас, даже ако великия Брахма продължи до сто години живота ни. Който не отдава всичко от себе си за близките си, става мъртъв още приживе. Но ние не сме виновни пред вас, раздели ни злия Канса и той днес е наказан за това злодейство."

Васудева и Деваки слушали почтително речта на Кришна и се зарадвали от все сърце. Синовете им, останали живи, били здрави, могъщи и с прекрасни лица и тела, и намало на земята равни на тях. Те, щастливи, прегърнали Кришна и Баладева в обятията си и от вълнение не могли да кажат ни дума.

А после Кришна почтително се поклонил пред Уграсена, неговия роднина и му казал: "О велики царю, ние, жителите на Матхура и Брадж, всички сме твои поданици и ти си в право да ни управляваш законно. От днес ти си наш върховен владетел и никой в целия сват няма да посмее да посегне на твоята власт и държава."

Когато съплеменниците и роднинте на Васудева - Ядави, Вришини, Андхаки и много други - чули, че Канса е отишъл в царството на Яма, че на царския престол в Матхура отново управлява кроткия Уграсена, те излезли от убежищата си, в които се криели от ракшаси, асури и Канса, и се върнали в родните си домове и владения в Матхура. Могъщите синове на Васудева и Деваки им служели от този ден като опора и защита и накрая те заживели мирно и спокойно.

Отново в Матхура се възцарил закон и справедливост, никой повече не заплашвал хората с тъмници, смърт и разорение, никой не ругаел брахманите, не осквернявал светите места и храмове, не пречел да се принасят жертви на боговете. Навсякъде в държавата се възцарил мир и порядък, и хората престанали да се боят за децата, имуществото си и живота си.

Синовете на Васудева и Деваки се радвали как щастливо се е случило всичко и се отправили в Нанда, при благородния цар на Брадж. Те се представили пред своя втори баща, прегърнали коленете му и казали: "Ти си наш родител, ти ни отгледа, възпита и ни предпази от беди и напасти. Няма любов по-вярна и безкористна от любовта на бащата и майката към своите деца. Те ги обичат повече от себе си, повече от живота си. Така и ти, татко и съпругата ти за нас сте скъпи родители и ние ви обичаме като родни деца.

Отдавна ти, царю напусна Брадж и своята столица, и цялото пастирско племе наистина те очаква обратно. Върни се в Гокула по-скоро, а после ние ще те последваме, само да приключим своите грижи в Матхура".

Благородният Нанда се съгласил с Кришна и наредил на пастирите да приготвят всички товарни и пътнически коли. Васудева и Деваки подарили на Нанда и пастирите богати дарове. Дали им златни и сребърни съдове, скъпи златоткани одежди, отбрани коне, бързи като мисълта, подарили им своята любов и дружба. Пастирите положили обилните дарове на големи носилки, качили се на бързите колесници, простили се със жителите на Матхура, с Кришна и Баладева, поклонили се на Васудева и Деваки и по знак на Нанда се отправили в Гокула, в своята далечна планинска столица.

Когато пастирите излезли от Матхура, Васудева извикал при себе си Гарга, върховния жрец на великия род Яду и му наредил да приготви всичко, което трябва за извършване на тържествен обряд - за посвещаване на неговите синове - Кришна и Баладева във високия сан на два пъти родените, за да ги изпрати после - както изисква обичая - при мъдър брахман за учение. Гарга с радост изпълнил нареждането на Васудева и станали Кришна и Васудева, могъщите войни, победитали на Канса, послушни и прилежни ученици. Васудева щедро надарил Гарга с крави от царската конюшня, скъпи тъкани, ориз и пшеница, с милости и похвали.

А Кришна и Баладева се отправили в уединена обител, в която живеел техния мъдър наставник и започнали да учат от него Веди и Веданги, великото изкуство на разсъждение и убедителна реч, човешките обичаи и закони, трудното умение да се управляват хора и държава, защита на страната от вражески нападения, наказване на престъпните и неподчиняващи се граждани, награждаване на праведните и послушните.

Синовете на Васудева и Деваки се учили старателно и прилежно, всичко запомняли от първата дума. Шестдесет и четири дни и шестдесет и четири нощи те чували думите на своя наставник след изтичане на този срок цялата човешка ученост им станала подвластна. И тогава тейният учител, в награда за учението помолил Кришна и Баладева да върнат към живот неговия единствен син, загинал някога в бурния океан.

Синовете на Васудева и Деваки почтително се поклонили прес брамана и послушно се отправили към брега на океана. На пясъчния браг било пусто, силни втрове вдигали пенести вълни, а Кришна и Баладева мълчаливо седели на пясъка пред вълните и чакали кога ще се появи пред тях владетеля на безграничните океански простори. Но чакали недълго. Скоро морските вълни се разделили и на брега излязъл самия Сагара, властелина на океана и донесъл пред синовете на Васудева богати дарове от морето. Кришна приел тези дарове от Сагара и му казал: "Върви веднага обратно, на морското дъно и върни жив и невредим сина на нашия наставник, който твоите слуги са погубили." "О доблестни сине на Васудева - казал му владетеля на океана - моите слуги не са погубили този, за когото ме молиш. Но има на света кръвожаден асур на име Лангаджана. Той се крие от отмъщението на боговете в океанските води, приел друг облик. Днес той е станал морска раковина и навярно той е похитил онзи човек."

Могъщият и гневен син на Васудева не дочакал докато слугите на Сагара издирят асура Лангаджана и без да каже повече нито дума, влязъл от нрега във водата, потопил се на морското дъно, намерил на дъното Лангаджана и го убил в кратка схватка. Но сина на учителя той в тази раковина не видял.

Тогава Кришна и Баладева, като се простили със Сагара, владетеля на бурния океан, се отправили в страната на умрелите, в царството на всемогъщия Яма. Пред вратата на неговите владения Кришна гръмко затръбил със звучната морска раковина, в която преди се криел кръвождания Лангаджана и страшния Яма излязъл срещу синовете на Васудева.

"Какво мога да направя за тебем доблестни сине на Деваки - попитял Яма - Кажи ми и аз ще изпълня всичко." Кришна отвърнал на повелителя на царството на мъртвите: "О страшни Яма, младия син на нашия наставник не по своя воля се е оказал в твоите владения. Върни го на нас жив и невредим, и нека той радва още дълги години своя премъдър баща и неговата благочестива съпруга." "Тъй да бъде" - отговорил Яма и сина на учителя им се появил пред Кришна и Баладева. Те настанили юношата на своята колесница, поблагодарили за милостта на владетеля на царството на умрелите и се понесли към обителта на своя учител и неговата съпруга. Там те връчили на наставника неговия син и казали "О мъдри брахмане, ние изпълнихме молбата ти. Имаш ли други грижи? Кажи ни и ние ще изпълним всичко за тебе."

Но мъдрият брахман не ги тревожил с повече молби. "Нищо повече не ми трябва - казал наставника - вие върнахте сина ми и този велик дар ми е достатъчен. А сега се връщайте при своите роднини, приятели и близки и пазете своето добро и славно име".

Кришна и Баладева почтително се разделили с брахмана и неговата съпруга, поклонили се в краката му, качили се на своята бърза колесница и се отправили в Матхура при Васудева и Деваки. Всички роднини и жители на Матхура с радост и ликуване посрещнали синовете на Васудева, и Уграсена помолил мъдрия и могъщ Кришна да раздели с него царската власт и да помага в управлението на държавата. И доблестния син на Васудева отвърнал със съгласие на тази молба.