След гибелта на Канса от могъщите раъце на сина на Васудева, неговите вдовици Асти и Прапти дълго оставали безутешни. В цветуща възраст от живота си отснали без мъж, без царство, без богатства и не можели без душевна болка да гледат как се радват Ядавите в техния столичен град Матхура. И те не поискали да останат в двореца на Уграсена и да приемат като милост от ръцете на Васудева онова, което преди им принадлежало по право. Те решили да се върнат в Магадха, в родния си град Раджагриха, в който управлявал техния баща, силния и страшен Джарасандха. Със сълзи и мъка те пристигнали при царя на Магадха и му съобщили за това как бил убит техния любим съпруг от синовете на Васудева, как се лишили от царски живот и цар Джарасандха се се разгневил и се заклел да отмъсти на Кришна за гибелта на Канса.

Царя на Магадха имал богата хазна и могъща войска. Подчинени му били много съседни и далечни царе, имал много приятели, съюзници и разни данъкоплатци, и той решил да ги повика под своите знамена и да отиде на война с Матхура. Могъщи царе от севера и юга, от запад и изток се отзовали на призива на Джарасандха и дошли със своите войски под стените на Раджагриха. И несметна войска се събрала на земята на царя на Магадха. Били в нея огромни слонове, обучени за бой с врагове, стремителни колесници, конници на бойни коне, бързи като мисълта, и страшни пеши войски. Денем и нощем слушали жителите на Раджагриха силни ревове на слонове, бойни коне и тропот от стотици хиляди войни, жадуващи победа над Матхура.

И когато тази войска тръгнала на поход към синовете на Васудева, земята под тях се заклатила и жълти облаци от прах се вдигнали над широкия път, водещ към бреговете на свешената Ямуна. На реката войската на Джарасандха се установила привечер; конете и бойните слонове били отведени на особено място, с мек плат обвили устите и краката на животните, намазали с масло колелата на колесниците, не запалвали огньове и факли, в пълна тишина провели тази нощ в наверерието на битката. Само понякога се чувало пращене на счупена клонка или плясък от риба в многоводната Ямуна.

А на сутринта, едва над реката се показало слънце, във високата шатра на Джарасандха се събрали съюзните царе и пълководци, и цар Джарасандха се обърнал към тях с реч: "Трябва да обкръжим от всички страни Матхура, за да не може никой без наше знание да влиза вътре, нито да излиза от там. Западната врата на Матхура ще обсади войската на Мадра, Калинга и Кашмира под командването на своите господари. Цар Венудари от великия род Пуру, Бхишмака, цар Видарбха, заедно с Рукмин, неговите синове, владетеля на Панчалите Друпада, царя на Матсите и Тригартите да поведат войските си към северната врата, а Джаядратха, Шаля, Кауравите и Кайкейите трябва да влязат в Матхура през източната врата. Самият аз заедно с войската на Магадха ще взема южната врата. Заповядайте на всички войни да приготвят за битка оръжието си - боздугани, мечове, секири, копия и колесници с остри ножове. Нека слоновете вървят пред нашата войска, а конниците и колесниците да чакат моя знак. И нека столицата на ненавистните Ядави да изпита днес ужас пред войската на Магадха, преди своята близка кончина. Ние ще превземем днес Матхура в жестока битка и ще изравним със земята този град. Днес ние или ще отпразнуваме победа и ще накажем синовете на Васудева за смъртта на Канса, или по-добре нека да загина в битка."

Войската на царя на Магадха в плътен обръч обкръжила Матхура; смелите войни, без страх от смъртта се спуснали към градските врати и започнала жестока и кървава сеч между войските на Джарасндха и войните на Кришна и Баладева. Но в Матхура войниците не били много, стените около града не били високи, и синовете на Васудева се опасявали, че техния град няма да издържи дълго обсадата. И те решили тогава да разчитат не по числено превъзходство над войската на Джарасандха, а на смелост и воинско изкуство.

Братята се качили на бързи колесници, положили на тях лъкове и стрели, копия и секири, заповядали да отворят южната врата и с малка конна войска излезли срещу Джарасандха. Кришна звучно тръбил със своята морска раковина, Баладева пускал от тетивата смъртоносни стрели, и страшно станало за войните на царя на Магадха, когато се оказали лице в лице срещу смелите синове на Васудева.

За да ободри обезсърчената си войска, отпред излязъл с колесницата си Джарасандха и извикал на Кришна: "Ей, коварни сине на Деваки! Убиец на благородния Канса! Аз няма да се сражавам с толкова млади като тебе, пастирче! Но с Баладева съм готов да се срещна в двубой. Така, че изправи се, Баладева против царя на Магадха, и аз тозчас ще те отправя в царството на страшния Яма."

Кришна отговорил на цар Джарасандха с достойна за цар реч: "Не прилича на могъщ воин да се хвали. Истинският юнак се сражава не с думи, а с оръжие. Но аз ти прощавам празното самохвалство, царю на Магадха, защото ти скоро ще избягаш от полето на битката и твоите войници няма да могат да те настигнат."

А после по знак на Кришна колесниците на синовете на Васудева се насочили към войските на Джарасндха, внасяйки във вражеските редове смут и безпорядък. Те кръжили по полето на битката, сеейки около себе си смърт и ужас, и постилали с вражески трупове земята. Облаци смъртоносни стрели пускал от своята тетива прославения лък на Кришна, и всяка стрела ноесла кървава жертва на Яма. А неукротимия в битка Баладева, въртейки над главата си тежък боздуган, съкрушавал враговете си близко до своята колесница, подобно на Индра, поразяващ асури с ваджрата си.

После Баладева насочил колесницата си към бойните слонове на Джарасандха и с удари на боздуганите си така наплашил животните, че те се обърнали в бягство, тъпчейки колесници, конници и пеши войници на царя на Магадха. И не устояли тогава, сепнали се и побягнали от бойното поле войниците на царя на Магадха. Гневният цар преградил пътя на бягащите и яростно закрещял, стоейки на своята страшна колесница: "Позор за вас, войни на Магадха! Вие напускате полето на битката, без да сте изпълнили своя воински дълг! Къде бягате? Назад, войници! Спрете! Велик грях ще падне на душите ви и с нищо няма да изкупите позора! Спрете! Или аз сам ще ви отправя в царството на Яма! Не ми трябват в моята войска страхливци! Аз и сам ще се справя с тези пастири".

И войните, в страх, бягащи от ударите на Кришна и Баладева, се засрамили, съвзели се духом и се върнали на полето на битката. И отново с грохот се сблъскали тежки колесници, с гърди се удряли яростни коне, смесвали се в ръкопашен бой враждуващите пеши войници. Виели от болка ранени слонове и коне, стенели хора, човешка кръв и кръв от животни на потоци струяла на полето на битката.

Баладева на своята страшна колесница се врязал в редовете на войните на Магадха към Джарасандха и с удар на боздугана си го повалил на земята. И тогава започнал между тях смъртена двубой. Баладева обикалял устремно около царя на Магадха и му нанасял съкрушителни удари с боздугана си. И не издържал Джарасандха могъщия натиск на сина на Васудева. Той се залюлял, привел се и и едва не паднал на земята, но неговите смели бойци го подкрепили с гърдите си и го отвели на безопасно място.

Доблестният Кришна с малко войници от Матхура яростно се сражавал против войската на Бхишмака, царя на Видарбхите и неговия син Рукмин, а Баладева притискал войската на Джарасандха и Шишупала, царя на Чедиите. Под могъщите удари на боздугите на Баладева, като снопи по време на жътва, падали на земята вражеските войни, освобождавайки на сина на Васудева път към колесницата на царя на Магадха. И отново между тях се завързал смъртен двубой. Със шум, подобен на гръм, се ударили колесниците, паднали ранени конете, стрели и копия на Баладева и Джарасандха не останали, със силен трясък се ударили във вуздуха оръжията им, но нито един от тях не можал да удържи победа над противника. Двамата юнаци били вече уморени от схватката, силите им били на привършване, но не се удавало на Баладева да нанесе на царя на Магадха последен и смъртоносен удар. И изведнъж от небето се раздал гръмотевичен глас: "О доблестни Баладева, славен и могъщ воин, пощади силите си, ти няма да убиеш днес Джарасандха. Отстъпи и не съжалявай за това. Съдбата е всемогъща и царя на Магдаха ще падне, но от друга ръка, на друго място и в друго време."

Когато могъщия Джарасандха чул този глас, силите го оставили и той съвсем паднал духом, но благородния Баладева не се възползвал от тази минута и, като послушал съдбата, не започнал да нанася безполезни удари на врага.

Двадесет и седем дни продължила тази страшна битка на царя на Магадха със синовете на Васудева, а несметните му войски все не можели да удържат победа и да превземат Матхура. Много войни, могъщи и смели, мъдри и изкусни пълководци загубил Джарасандха под стените на Матхура. Убити слонове и коне, разбити колесници, хиляди и хиляди войни, загинали в битката застелили бойното поле, а победата така и не дошла за царя на Магадха. Видно, съдбата не му предвещавала успех в тази война. И тогава гордият Джарасандха решил да отстъпи. Той дочакал идването на нощта и когато дълбока тъмнина обвила земята, отвел войската си от Матхура и се върнал - така и не утолил своето отмъщение - в Раджагрива.

Така могъщите синове на Васудева със своята доблест, сила и смелост, със съвсем малка войска защитили от врага славната Матхура.

След тази битка Ядавите отново заживели щастливо и мирно, никой повече не нарушавал границите и покоя им, и всички хора в техния край били сити и доволни. Обаче мирният живот на Ядавите не бил дълъг. Седемнадесет пъти още Джарасандха, жадуващ за победа, водил войските си към Матхура, но така и не дошла при него желаната победа. И тогава царя на Магадха, разпален от неуспехите си и жадувайки за отмъщение, започнал да се готви за осемнадесети поход. Той събрал нова войска, призовал под знамената си приятели и подвалстни царе и встъпил в съюз с Калаявана, непобеден досега цар на яваните и млечхите.

Когато Кришна разбрал за съюза на Калаявана с царя на Магадха, той не на шега се разтревожил за съдбата на Матхура, за живота и покоя на кроткия цар Уграсена. Ядавите от безкрайните войни с Джарасандха били уморени, много войници загиналив битките, стените на Матхура не били здрави, а Калаявана се славил като непобедим и нуязвим за оръжието на смъртните хора. Още преди да се роди великите богове му дали този дар и върховния жрец на Ядавите Гарга бил причина за това.

Гарга бил мъдър, благочестив и целомъдрен. И макар че имал жена, той никога не се докосвал до нея. Дълги години живял в строго въздържание от удоволствия и обуздавал в себе си свойствените на всички хора страсти. И ето веднъж, когато в двораца на цар Матхура се събрали високопоставени гости, шуреят на Гарга подложил на съмнение неговото благочестие и святост. Той казал, че Гарга не е пожелавал жена тъй като не е имал нужната мъжка сила за това. Шуреят причинил на Гарга такава обида, че брахмана решил да наруши обетите си и да опровергае клеветата на своя шурей.

Гарга излязъл от Матхура в Хималаите и се отдал в суровите планини на строго покаяние. Дванадесет години той се хранел със железен прах, пиел утринна роса и нито веднъж за тези години не казал и една дума. Само в мислите си молил великия Шива да му дари син. И страшният Шива се смилил над Гарга. Той му се явил веднъж и казал: "Достатъчно се изтезава брахмане, ще имаш син, могъщ и силен, и никога няма да го победят в битка със своето оръжие потомците на Яду и братята му."

Като чул за този дар от Рудра, бездетният цар на яваните и млечхите поканил на гости великия подвижник Гарга. Той приел светия мъдрец с голяма почит, щедро го надарил с богати дарове и бил с благочестивия брахман така приветлив, че Гарга започнал да забравя за обидата, която му причинил шурея в далечна Матхура. За да няма грижи Гарга, за да бъде дома му в ред, царя на яваните изпратил да му прислужват млади пастирки, красиви, грижовни и прилежни. И ето веднъж прекрасната апсара Гопали, жадуваща да роди син и знаеща за милостта на Шива към Гарга, приела образ на проста пастирка и заедно с другите пастирки му прислужвала у дома.

Гопали била приказно красива, бедрата й били закръглени, стана - тънък, гърдите високи и хубави. Тя една нощ била с Гарга и тогава приела в своето прекрасно лоно благоволението на Шива, предсказващо велик и непобедим син. Цяла година преживяла Гопали като жена на Гарга, докато не родила син, който нарекли Калаявана, а после се отеглила в небесното царство. Върнал се Гарга в Матхура, а сина му останал и бил отледан от царя на яваните и млечхите. А когато този цар починал, Калаявана наследил царството му и станал в тази страна пълновластен държавник. И всички млечхи, всички явани, обитаващи на север, в поле подножно на Хималаите, признали скоро Калаявана за свой върховен владетел и държавата му станала огромна и непобедима.

Ето с него, със сина на Гарга се съюзил неукротимия Джарасандха и Калаявана с радост се съгласил да иде на поход срещу Ядавите, към Матхура. Ток знаел за великя дар на Шива и не се страхувал от никой потомцуте на Яду. Триста хиляди явани и млечхи повел Калаявана на помощ на царя на Магадха и земята под техните стъпки се разтърсвала.