Когато Кришна изпълнил всичко, което замислил за благото на Ядавите, когато Дварака станала за тях надеждна защита, синовете на Васудева се простили с баща си, майка си и Уграсена, и се отправили към опустялата Матхура. Натам вървяла несметна войска на яваните и млечхите, а зад тях вървял неукротимия Джарасандха, и Кришна и Баладева трябвало да побързат, за да ги разбият поотделно, преди двете войски да се съединят.

Едва синовете на Васудева заедно с неголям отряд пристигнали в Матхура, когато дочули далечен тропот, идващ от бреговете на Ямуна. Това била огромната войска на яваните и млечхите, и земята бучала и се тресяла под тежките стъпки на тристахилядната армия. Тогава хитроумния Кришна решил да посее страх в душата на царя на яваните и млечхите и да го откъсне от съюза с Джарасандха. Той заповядал да хванат отровна змия, чието ухапване е смъртоносно, да я сложат в глинен съд, да го затворят и запечатат. После изпратил на Калаявана пратеник с този съд и наредил да кажат на царя на млечхите: "Кришна с неговата войска е страшен и опасен като змията в този съд."

Пратеникът на Кришна се понесъл на бърза колесница срещу войската на яваните и млечхите, застанал пред техния могъщ цар и му предал страшния подарък и думите на сина на Всудева. Владетелят на млечхите изслушал пратеника на Кришна, приел страшния подарък, а после наредил да напълнят този съд с горски хищни мравки. "Кажи на своя господар - казал Калаявана с усмивка -, че царя на яваните не се плаши от такива подаръци. кажи му, че с него скоро ще се случи същото, каквото с отровната змия в този съд." С тези думи царя на млечхите връчил съда на пратеника и го пуснал обратно в Матхура. Когато Кришна отворил съда с дара на Калаявана и видял там змията, оглозгана от мравките, той разбрал, че трябва да прибегне към друга уловка.

Без да се бави нито минута, той се качил на колесница, впрегната с бързи като мисълта коне и сам, се отправил в стана на царя на яваните и млечхите. Когато Кришна сам, без всякаква охрана се представил пред Калаявана, то царя на млечхите изпаднал в такава ярост, че решил тук, на място да свърши с ненавистния син на Васудева. Той се нахвърлил към Кришна, стремейки се да го хване за могъщите ръце и да го убие, но сина на Васудева ловко се изплъзнал от страшните обятия и се обърнал да избяга. Разпален от гняв, царя на млечхите започнал да преследва Кришна, като не позволил на войниците да участват в гонитбата. Много му се искало сам да победи Кришна в двубой, за да не дели с никой славата.

Завличайки Калаявана все по-далеч и по-далеч от неговия стан, Кришна добягал до огромна планина, обрасла с гъста гора, влязъл в една дълбока тъмна пещера и се скрил встрани от входа. Там в дълбините на пещерата, право на земята хиляди години спял здрав сън могъщия някога цар на име Мучкунда. Той бил славен и страшен воин. в минали времена, когато великите богове се сражавали с асурите за власт над вселената, те повикали Мучкунда на помощ. Царят смело се сражавал, не давал на асурите пощада, но после така се уморил от бойните дела, че тялото му бил обзето от неустоим сън, и поискал да спи дълги години. И той се помолил: "О велики богове, от умора и ярост в боя огън гори очите ми и не искам освен сън никаква друга награда. И нека очите ми да превърнат в сива пепел онзи, който се осмели да наруши благия ми сън."

"Да бъде тъй!" -казали на Мучкунда милостивите богове и с тяхно позволение той се отеглил в планинска пещера, легнал на земята, прикрил своите горящи очи, заспал безметежно за дълги години и никой досега не го тревожил.

Затова примамил мъдрият Кришна Калаявана в тази пещера, защото отдавна от Нарада той слушал за дара на боговете към могъщия Мучкунда.

Синът на Деваки се промъкнал тихо в дълбините на пещерата, внимателно обиколил отсрани спящия воин и застанал зад царя с извърната глава, за да попадне върху него изпепеляващия поглед на пробуждащия се Мучкунда. А Калаявана нищо от това не знаел. Като див звяр, с гръмогласен вик се втурнал той в пещерата, спънал се в лежащото на земята тяло и яростно го ритнал с крак. Мучкунда от този удар се събудил, ядосал се, обърнал погледа си към царя на яваните и млечхите и онзи мигновено се превърнал в сива пепел.

Тогава Кришна вече без всякакво опасение се приближил до Мучкунда и му казал: "Да те съпътства благо, царю. Ти ме избави от смъртен враг, и аз съм ти благодарен. Казвам се Кришна, аз съм потомък на Яду, син на ЯЯти, моят баща е Васудева. Ти дълго спа, велики воине. Ти заспа в Третаюга, днес е Калиюга. Кажи ми как да ти се отблагодаря за голямата услуга, към мен и моя народ?"

Но Мучкунда не искал нищо. Той излязъл заедно с Кришна от пещерата, погледнал околните планини и долини, хората му се сторили с по-малък ръст от предишните и по-слаби; той помислил, че неговото царство са владее сега от други хора и решил повече да не се връща на света. Той се простил с Кришна, отишъл в Хималаите и си наложил там сурови обети. И дълги години прекарал в пост и молитви, в изтезание на плътта си, а после живота в него постепенно угаснал и милосърдните богове го взели при себе си, в небсното царство.

След гибелта на Калаявана Кришна скрито се завърнал в Матхура, извел от града своята неголяма войска срещу яваните и млехите, останали без вожд и пълководец, и в недълъг бой разгромил вражеската рат, като унищожил войните на Калаявана до последния човек. Синовете на Васудева взели от стана на яваните богата плячка, отправили я с верни слуги при Уграсена в Дварака и зачакали идването на Джарасандха.

Царя на Магадха обаче не се забавил. Скоро огромната му войска се приближила към Матхура, от всички страни обкръжила града и се приготвила за решителна битка. Джарасандха очаквал отмъщение и победа, и още не знаел за гибелта на царя и войската на яваните и млечхите. "Докато Калаявана се приближи до Матхура - мислел си царя на Магадха - Ядавите от глад и жажда в обсада ще остлабнат, а после ние бързо и лесно ще надделеем над тях, изравнявайки със земята Матхура и ще свършим завинаги със синовете на Васудева."

Когато Кришна видял огромната войска на Джарасандха, обсадила Матхура, той поразмислил и решил да не напада царя на Магадха, а да го победи с хитра уловка. Заедно с Баладева, своя могъщ старши брат, той се качил на колесница, впрегната с бързи като мисълта коне и излязъл без войници, без охрана от южната врата Матхура. Със страшни викове посрещнали синовете на Васудева войните от Магадха и Джарасандха им заповядал да пленят Кришна и Баладева, да ги оковат в железни вериги и да ги доведат при него в шатрата. Войните на Магадха се втурнали да изпълнят волята на Дбарасандха, а синовете на Васудева, допускайки враговете по-близо до себе си, обърнали колесницата в престорено бягство, увличайки след себе си войската на царя на Магадха. Пред войниците се носел на бърза колесница ликуващият Джарасандха, предвкусвайки близка победа.

Все по-далеч и по-далеч от Матхура завлякли врага синовете на Деваки. Конете им се уморили от дългия бяг, жълт пътен прах обвил колесницата, гореща пот потекла по лицата на Кришна и Баладева. При високата планина Триваршана синовете на Васудева скочили от колесницата, скрили я в горския гъсталак и започнали с ръце да се катерят по планинския склон към един връх. Когато царя на Магадха и войската му се приближили към Триваршана, обилно обрасла с цветущи гори, синовете на Деваки вече не се виждали никъде. Джарасандха наредил на войниците си да претърсят всички склонове, всички околни гори, но от Кришна и Баладева никъде и следа не намерили. Тогава царя на Магадха се досетил, че ненавистните синове на Васудева са се скрили на върха и той решил с огън да ги застави да се спуснат от там. Той наредил на войниците да подпалят гората на планинските склонове и зачакал кога Кришна и Баладева, спасявайки се от огъня и дима, сами ще се явят при него и ще молят за милост и пощада. Но хитроумният Кришна не доставил такава радост на царя на Магадха. Когато цялата Триваршана се обвила в гъст дим и наоколо вече нищо не се виждало, Кришна и Баладева скочили от самия край на планинския връх и, прелитайки по въздуха единадесет йоджана, благополучно се спуснали на земята в горския гъсталак. А после тайно се качили на своята колесница и по друг, черен път се отправили към Дварака, своята столица, оставяйки царя на Магадха с войската му на склоновете на Триваршана, обхванати от горския пожар.

Дълго чакал Джарасандха кога ще дойдат при него синовете на Васудева с молба да запази живота им, и не дочакал. А после, когато по планинските склонове се спуснала тъмна вечер, царя на Магадха решил, че враговете му са загинали в горския пожар и тържествувайки победа, обърнал своята войска в обратен път към Раджагриха.