В прекрасния град Кундина, в двореца на Бхишмака, цар на Видарбха, израснала и разцъфтяла Рукмини, прелестна принцеса, единствена дъщеря на господаря. Тя била висока на ръст, със строен стан и нежно лице. Земната мълва славила навсякъде нейното целомъдрие, кротък нрав и добро сърце. И отдавна душата на Кришна била привлечена от дъщерята на Бхишмака, царя на Видарбха и доблестния син на Васудева страстно желаел да вземе Рукмини за жена.

В това време принцесата вече влязла в брачна възраст, и Бхишмака искал да омъжи дъщеря си. Прославени земни царе, очаровани от красотата на Рукмини и добрия й нрав изпращали в Кундина сватовници, но Рукмини отхвърляла всички. Отдавна тя обичала Кришна, доблестния син на Васудева и Деваки, но не смеела да каже това нито на баща си, нито на братята си. Царя на Видарбха и неговия старши син Рукмин били приятели и верни съюзници на Джарасандха, помагали му във всички походи против Кришна и не можели да му простят неговите победи над тях самите. Горчивната от многото поражения изпълнила сърцето на Рукмин с вражда и Рукмини знаела, че брат й няма да позволи да бъде омъжена за Кришна. Той искал за нея друг жених - доблестния Шишупала, цар на Чедите, другар и съюзник на Видарбха и Магадха.

И могъщият цар Джарасандха искал да ожени за Рукмини Шишупала, и така да скрепи съюз с Магадха, Чедите и Видарбха. Той сам решил да сватоса Шишупала и пристигнал в Кундина да преговаря с Бхишмака да даде дъщеря си за жена на царя на Чедите. Заедо с Рукмин те склонили престарелия цар на Видарбха да избере от всички женихи Шишупала, и да даде на него прелестаната принцеса. Така била решена съдбата на Рукмини, най-прекрасната от жените и бил назначен ден за тържествена сватба.

Но непорочната Рукмини в душата си не искала да бъде жена на Шишупала, тя изобщо не го обичала, сърцето й принадлежало на сина на Васудева. Тя никога преди не видяла Кришна, но мълвата сред хората не знае прегради, а хората славили и възвеличавали доблестния син на Деваки навсякъде. Принцесата на Видарбха се влюбила от все сърце в него и за себе си решила, че ако не стана жена на Кришна, ще наложи ръка върху себе си, а за друг няма да се омъжи.

И тогава Рукмини решила да изпрати в Дварака вестоносец при Кришна. Тя извикала един мъдър брахман, който й бил предан от душа и му наредила спешно да се приготви за път, тайно да иде в столичния град на Ядавите на брега на океана и да връчи на сина на Васудева писмо, което тя му написала през нощта. Брахманът надеждно скрил посланието на Рукмини към Кришна, качил се на бърза колесница и в тъмна вечер скрито излязъл от Кундина и се отправил в многовратния град на Кришна. По пътя нямал никакви пречки и скоро той благополучно пристигнал в Дварака и влязъл в двореца на Уграсена. Синът на Васудева излязъл да посрещне вестоноссеца, сам умил уморените му крака, нахранил го и го напоил, и се обърнал към брахмана по обичай с въпрос: "Благо за тебе, премъдри брахмане. Ти наистина си уморен от дългия път. Кажи ми кой се ти? Откъде си? Какво мога да направя за тебе?"

Брахманът казал, че тайно е дошъл до Дварака, от Видарбха, че дъщерята на Бхишмаха, прелестната принцеса го е изпратила и наредила да прочете на сина на Васудева писмо, което тя сама е написака.

В това писмо Рукмини писала на Кришна: "О доблестни сине на Деваки! От хората зная, че си прекрасен, мъдър и смел, че няма сред мъжете на земята равен на тебе по красота, сила, мъдрост и добър нрав. Всяка земна жена мечтае да стане твоя жена, и аз също желая това за себе си. О господарю мой, ти отдавна си в моето сърце, само тебе съм избрала за свой съпруг. Но не това искат Бхишмака, баща ми и Рукмин, моя старши брат. Те са избрали за мой мъж царя на Чедите, омразния Шишупала, и вече е назначен ден за сватбата. Но аз отдавна съм решила за себе си, че по-скоро ще се откажа от вода и храна, по-скоро ще се лиша от живот, отколкото да стана жена на друг. О мили, спаси ме от Шишупала, не му позволявай да докосва принцесата на Видарбха! Ела, спаси ме от царя на Чедите. Не бива чакала да докосва храна, приндлежаща по право на лъва. О лотосооки Кришна, ела във Видарбха и ме вземи, без да искаш от баща ми и братята ми съгласие, вземи ме така, както ракшасите вземат своята невяста.

О непобедими Кришна! Утре е назначена ненавижданата сватба. Така, че вла във Видарбха, накажи нечестивите царе, приятелите на Шишупала и ме вземи за жена. Разбира се сега ме охраняват и пазят, да се проникне в моите покои е много трудно. Но утре аз ще ида да се поклоня на Ума, да й възнеса молитва и да я помоля да ме избави от необичания цар на Чедите. По улиците до храма на Амбика аз ще вървя с моите довереници, роднини и приятели, а след молитвата ще се върна обратно в бащините чертози. Ако в този час не те видя в тълпата жители на Кундина, ако не се възползваш от удобната минута, то аз ще се откажа от живота и ще ида в царството на Яма."

Когато брахмана прочел писмото на принцесата на Видарбха към сина на Васудева, той ниско се поклонили пред Кришна и промълвил: "Сега, владетелю ти знаеш всичко и, като помислиш за всичко, направи каквото сметнеш за нужно." Кришна отвърнал на брахмана: "Предай, почтени наставнико, моя привет към прекрасната принцеса на Видарбха. Кажи й, че аз не спя нощем и мислите ми са винаги с нея от тъмно до зазоряване. Известни са ми враждебните чувства на нейния брат, аз зная, че никога Рукмин по добра воля няма да се съгласи да даде сестра си за моя жена. Но май ще трябва да нанеса на враговете такива удари, че да изгорят в пламъка на битката, както изгарят могъщи дървета в огъня на силен горски пожар. Нека Рукмини бъде спокойна, отсъдената за мен няма да иде при Шишупала."

А после синът на Васудева наредил на своя кочиаш Дарука да приготви за път бойна колесница, да впрегне в нея четири коня, бързи като мисъл, и да сложи в нея оръжие. Когато всичко било готово за предстоящ поход, Кришна се качил на колесницата, поканил в колесницата и посланика на принцеса Видарбха, и в съпровод от неголяма войска се понесъл в Кундина, столицата на Видарбха. Чудесните коне само за една нощ довели сина на Васудева от Дварака в страната на Видарбхите.

А в Кундина през това време се готвело тържество за сватбата на Рукмини и Шишупала. Слугите на царя и жителите на столицата чисто подредили града и го украсили със знамена и цветя. На площадите и при входовете на храмовете димели благовонни смески, на улиците се тълпили пазнично облечени граждани, възхваляващи жениха и невестата, а царските служители угощавали всички с ястия и напитки от царски подбор.

Прислужничките умили опечалената невеста в топъл водоем, намзали тялото й с ароматни масла, облекли я в златоткани одежди от святкащи елмази. За да оградят принцесата от зли очи и болести, брахманите принесли на боговете жертви, произнесли заклинания, обладаващи голяма сила, и благословили Рукмини за щастлив брак със Шишупала.

Скоро доблестния цар на Чедите пристигнал във Видарбха и тържествено влязъл в Кундина, съпровождан от голяма войска. Отпред величаво и бавно вървели слонове, обучени за бой, след тях се движели страшни бойни колесници, после ездачи на бързи коне и отзад пеши войници.

За женихът в Кундина отворили дворцовите врати, сам царя на Видарбха го въвел във високите царски чертози, и тържествуващият Шишупала започнал да се готви за желаната сватба. Всички околни и далечни царе със свои войски дошли в Кундина за да отпразнуват сватбата на царя на Чедите и принцесата на Видарбха. Рев на слонове, пръктене на коне, хорски говор се чувал навсякъде и не замлъквали от сутрин до вечер. Дошъл в Кундина и могъщия цар на Магадха Джарасандха с огромна войска, и когато в столицата на Видарбха се събрали всички подръжници и приятели на Шишупала, те тайно, заедно с Рукмин, брата на невестата, се сговорили постоянно да пазят Рукмини ден и нощ, за да не бъде похитена.

А Рукмини, готвейки се за сватбата с омразния й Шишупала, със всички очи гледала, стараейки се да види по улиците в тълпите нейния възлюбен Кришна. "Уви! - тъжно нареждала принцесата на Видарбха - настъпва последната нощ преди сватбата и скоро ще свърши девическия ми живот. Ще ме дадат на нелюбим утре, и дните ми ще бъдат безрадостни и тъжни. И моят вестоносец не идва и не идва. Може би, Кришна ми се сърди за дързостта, за това писмо, което му писах. Не, навярно Амбика не ме обича и не желае да ме защити от неприятели."

Така се жалвала от съдбата си прекрасната принцеса на Видарбха, и горчиви сълзи застилали очите й, и потрепвал левия й крак, и лявата вежда. Но не знаела Рукмини, че това потрепване не е за зло, за радост. И когато съсвем се отчаяла принцесата, пред нея се появил брахмана, тайно изпратен от Кришна. Той бил спокоен, весел и доволен. И като го видяла, Рукмини изведнъж се освободила от тъгата. Брахманът съобщил на принцесата на Видарбха, че Кришна вече е пристигнал в Кундина, че сина на Васудева я обича и няма да я даде на Шишупала. И такава радост, такова щастие обзели душата на прекрасната принцеса, че тя се поклонила пред брахмана ниско и се заклела вечно да му е благодарна.

В деня на сватбата Рукмини се отправила в храма на Амбика за да се поклони на великата богиня и да поиска от нея милост и защита. Бавно, в тържествен сватбен наряд, под охраната на страшни и могъщи войни вървяла по улиците на Кундина със своите приятелки принцесата на Видарбха, и жителите на столицата постилали пътя й с красиви цвета и весело желаели на Рукмини благополучие и щастиел музиканти биели барабани, разказвачи хвалели царя, жениха и невестата, а брахмани пеели сватбени химни.

Когато Рукмини пристъпила към храма на богинята, тя измила с чиста вода краката си, устата и зъбите си, и боса, с чисти помисли и тяло се приближила до изваяната богиня, ниско се поклонила и се обърнала към нея с единствена молба: "О Амбика, наша велика майко, позволи ми да стана жена на прекрасния Кришна." А после Рукмини положила пред образа на богинята всичко, което донесла като дар и жертва - чиста вода, ориз, сочни плодове, захарна тръстика, ароматен сандалов прах и скъпоценни тъкани. А после тя още веднъж се поклонила на богинята и мълчаливо, за ръце с приятелките, излязла от храма.

Тя вървяла обратно към двореца на господаря на Видарбха и била така прекрасна, че у всички мъже пробудила любовно желание. На лицето й имало нежна руменина, като перли святкали равните й зъби, на алените й устни сияела скромна усмивка. Златни гривни звъняли по стройните крака на принцесата, свежи цветя в косите й благоухаели, и на всички им изглеждало, че не смъртна принцеса, а самата Лакшми върви по улиците на Кундина. На всички царствени гости, всички дошли на сватбата царе помътнял разсъдъка, виждайки принцесата на Видарбха и много от тях изпитвали към Рукмини любовна страст.

А тя никого и нищо не забелязвала. Тя търсела в тълпата хора на улиците на Кундина само своя, прекрасния син на Васудева. И в този миг, когато принцесата се изравнила с мястото, където, тайно от всички стоял Кришна, той я хванал с могъщите си ръце, разбутал встрани стражите, и като настанил Рукмини в колесницата, я понесъл от Видарбха към своята столица.

Сред бял ден отвел Рукмини Кришна, и така дръзко, така смело било похищението на невестата, че не веднага Рукмин и Шишупала се приготвили за преследване на сина на Васудева. А когато жениха със своите приятели и войска се втурнали да догонят Кришна, то Рукмини и сина на Васудева били вече далеч. И всички - Шишупала, Рукмин, Джарасандха и други царе, обзети от гняв, започнали да застигат колесницата на Кришна. И тогава се завързала гореща битка между Ядавите и техните ожесточени врагове. Но съдбата била против Шишупала, Рукмин и Джарасандха. Кришна и Баладева със своята малка войска обърнали войните на Видарбха, Чеди и Магадха в бягство, та им се наложило с позор да се върнат в Кундина.

Джарасандха, жалеещ за младия си приятел, всячески успокоявал Шишупала. Той казал на тъжния жених, от когото в деня на сватбата похитили невястата: "Не бива да тъгуваш, мой млади братко. Аз осемнадесет пъти ходих на бойни походи срещу Матхура и само веднъж излязох от там без поражение. Утеши се, Шишупала, съдбата е непостоянна, следващият път при нас ще дойдат щастието и успеха."

С времето царя на Чедите се посъвзел от постигналата го мъка, но в душата си затаил люта злоба и търпеливо зачакал своя час за отмъсти страшно на синовете на Васудева.

Само Рукмин тогава не послушал Джарасандха. Той сам продължил да преследва на своята колесница Кришна и с гръмко викане го призовал на двубой. И се наложило тогава сина на Васудева да спре колесницата и да се сбие с брата на своята любима. Но не можел младия Рукмин да съперничи по сила и воинско изкуство с могъщия син на Васудева, и започнал да отстъпва под съкрушителните удари на Кришна. И тогава се помолила Рукмини: "О любими мой мъжо, пощади и не лишавай от живот моя брат! Той ми е кръвен роднина."

Кришна не можел да откаже на Рукмини в нейната молба и не убил сина на царя на Видарбха. Той само го обезоръжил, завързал ръцете и краката му, отрязал от главата и брадата на принца кичури за подигравка, и тогава Рукмин станал смешен и некрасив.

А после Кришна, Рукмини и Баладева с тяхната войска последвали пътя си към Дварака, към Васудева и Деваки, а Рукмин останал да лежи на земята на това място, където го завързали синовете на Васудева. Зли сълзи течали от очите на принца на Видарбха, и той за себе си се заклел, че няма да се върне в Кундина след такъв позор. И вярно, след известно време, Рукмин се освободил и основал далеч от Кундина нов град - Входжаката и зачакал търпеливо часа, когато ще може да отмъсти за своя позор на синовете на Васудева.

А Кришна със своята любима без тревоги се прибрал в Дварака, столичния град при океана, отпразнувал весела и пищна сватба и започнал щастливо да живее със своята съпруга. Всяка година Рукмини дарявала на Кришна син, а с времето се появили и внуци. Но веднъж се наложило Кришна да изостави Дварака. От Пандавите, неговите братовчеди, коварни врагове отнели царството, и Кришна решил да възстанови нарушената справедливост. Той започнал да помага на Пандавите в техните скитания, в борбата им за бащино наследство, но за всичко това се разказва в друго сказание - сказание за великата битка на потомците на Бхарата на полето Курукшетра.