В гората Наймиша се събрали някога мъдреци - отшелници за извършване на обряд. При тях дошъл Уграшравас, син на колар, певец на древни сказания. И мъдреците поздравили певеца и се обърнали към него с такива думи: "Разкажи ни великото преданието за потомците на Бхарата. Разкажи ни за славните подвизи на героите от миналите времена, за враждата и гибелта на могъщи царски родове, за кървавата битка на полето Куру." И те седнали в кръг на горска поляна. С почтение се поклонил Уграшравас на достойните старци, отпуснал се на мястото, което му указали и започнал да разказва:

В минали години, о благородни мъже, управлявал страната цар Парикшит, син на Абхимана, справедлив и добър държавник, но много увлечен по ловна страст.

Веднъж, преследвайки ранена антилопа, той се отдалечил дълбоко в горските гъсталаци. Там той изгубил животното от поглед и в опитите да го намери, попаднал в гората на някакъв стар отшелник, неподвижно и безмълвно седящ на една ливада. "Ей, брахмане, не си ли виждал ранена антилопа?" - попитал го царят. Но отшелникът, спазвайки обет за мълчание, нищо не му отговорил. Царят, изнурен от безплодното преследване, измъчван от глад и жажда, се ядосал, като не получил отговор. Той подхванал с края на лъка си една лежаща на земята мъртва змия и я обвесил на рамото на стареца. Но и тогава отшелника не казал ни добра, нито лоша дума. Цар Парикшит се огорчил, гнева му преминал, и той се отправил обратно към своята столица, а мъдреца така и си останал, седейки със змията на рамото.

Старият отшелник имал син, велик подвижник, обладаващ необичайно могъщество, така че всичко се изпълнявало по думите му. Той разбрал, че баща му е обиден и в гнева си проклел цар Парикшит: "Нека Парикшит бъде погубен до седмия ден от отровния змей Такшака и да влезе Парикшит в обителта на Яма, бога на смъртта!"

Но старият отшелник бил опечален и когато завършил обета му за мълчание, той порицал своя син. "Царя не знаеше за моя обет и беше доста уморен и раздразнен от неуспешния лов. До този ден той винаги е постъпвал справедливо и не е заслужил проклятието за толкова нищожна вина." - казал отшелника на сина си. И той изпратил един от своите ученици при цар Парикшит да го предупреди за застрашаващата го опасност.

Когато царя узнал за проклятието на сина на мъдреца, обзел го страх. Той привикал своите съветници, и всички те започнали да мислят как да избегнат наложеното върху царя наказание. И наредил Парикшит да издигнат незабавно висок стълб, и на стълба да построят крепост. И когато построили двореца, той влязъл в него със своите приближени.

Денем и нощем пазели този дворец безсънни стражи. Нито на крачка не се отдалечавали от царя изкусни лекари и заклинатели на змии. и шест дни цар Парикшит, обкръжен от съветници управлявал страната без да напуска двореца на стълба.

На седмия ден в двореца дошли някакви брахмани и донесли вода и плодове за царската трапеза. Вечерта, когато цар Парикшит почивал сред приятелите си и съветниците си, поискал да опита свежи плодове. Той си взел един, а останалите дал на приближените си. И на този плод, който царя държал, се показало малко червейче с меден цвят и черни очички. Засмял се цар Парикшит и казал: "Слънцето вече залязва, и в мен няма повече страх от отравяне. Нека ме ухапе този червей; така ще се изпълни проклятието на отшелника!" С тези думи той положил червейчето на своята шия.

В този миг, пред очите на всички придворни, поразени от ужас, малкият червей се превърнал в огромен змей.

Това бил Такшака, най-страшния и зъл от чудовищните змии, обитаващи в подземноо царство. Съскайки и извивайки се, той обвил Парикшит. Чувайки змийското съскане, виждайки царя в обятията на смъртта, съветниците с вопли се разбягали. Обхванати от голяма скръб, те видели как се понесъл по въздуха Такшака, оставяйки след себе си огнена следа. А двореца на Парикшит се запалил от изгарящата отрова на Парикшит и рухнал в пламъци, сякаш поразен от мълния.