Някога Духшанта, потомък на древен род царе, водещ произхода си от бога на луната, срещанал в горска обител девойката Шакунтала, дъщеря на великия мъдрец Вишвамитра и небесна апсара; той я взел за жена по влечение на сърцето, и им се родил син, когото наричали Бхарата. От тогава всички потомци на този род носят името Бхарата. Внук на Бхарата бил Хастин, основател на града Хастинапур, който станал столица на царството. Праправнук на Хастин бил славният Куру, дал име на рода. Потомък на Куру в седмо поколение бил благочестивият цар Шантана.

Веднъж Шантана ловувал в горите по брага на Ганг и видял жена с необикновена красота, подобна на Лакшми. Поразен от нейната красота, царят не можел да отклони поглед от нея. И той я попитал за името й и казал: "Бъди моя жена, о богоподобна дево!" И тя му казала името си: това била самата Ганг, приела облик на земна жена. Тя обикнала царя Шантана и се съгласила да му стане жена, но предрекла, че ще го напусне, когато полжелае. И когато тя му родила син, го напуснала.

Синът на Шантана и Ганг, получил името Бхишма, по благочестие и по красота бил подобен на своя баща и от млади години достигнал съвършенство във всички науки; особено се отличавал във военното изкуство, превъзхождайки всички свои връстници. Когато пораснал и възмъжал, цар Шантана привикал своите сановници и жреци и го обявил в тържественото събрание за наследник на престола.

Минали четири години след провъзгласяването на Бхишма като наследник. Веднъж Шантана отново отишъл на лов в гората и на брега на Ганг срещнал друга прекрасна дева. Това била Сатявати, дъщеря на рибар; и царят се влюбил в нея безпаметно и се явил при баща й, за да поиска ръката й. Но рибарят отговорил, че ще отдаде дъщеря си само ако царя се съгласи да изпълни едно условия, а условието било такова: сина, който тя роди трябва да стане наследник на царя.

На това цар Шантана не можел да се съгласи и, опечален се върнал в Хастинапур, преследван от неотклонната мисъл за дъщерята на рибаря. Синът му видял, че бащата е угнетен от мъка и попитал: "За какво тъгуваш, господарю? Какво мога да направя, за да разсея мъката ти?" И царят му разказал за своята любов към прекрасната Сатявати и за условието, поставено му от нейния баща.

Тогава благородният Бхишма нищо не казал на царя, но отишъл сам при рибаря, бащата на Сатявати, за да сватоса дъщеря му за своя баща. Той му обещал, че никога няма да посегне на престола на страната Куру и че сина, който се роди на Сатявати ще стане едновластен цар. Рибарят му възразил: "Аз ти вярвам, о най-добър от синовете, ти винаги постъпваш по справедливост, но кой ще ми обещае, че твоите синове, когато се появят, няма да оспорят с времето правото на царство на моя внук?" Тогава Бхишма му казал: "О царю на рибарите, аз вече отхвърлих царството заради благото на моя баща. Ако искаш, аз ще се откажа и от потомство. За да видя баща си щастлив, аз ще приема обет за безбрачие, и нищо няма да заплашва правото на твоя бъдещ внук за престола на страната Куру."

И когато вестта за този обет на Бхишма дошла до цар Шантана, той се призпълнил от радост; и всички негови съветници и приближени и всички жители на страната били в изумление, чувайки за самоотвержената постъпка на принца, и му въздали хвала.

Цар Шантана тържествено отпразнувал сватбата си със Сатявати. Минало време и им се родил могъщ и мъдър син на име Читрангада. След още време Сатявати родила друг син, който се наричал Вичитравира. Скоро след това, преди синовете му да стигнат пълнолетие, цар Шантана умрял.

След смъртта на Шантана, браздите на управлението взел в свои ръце Бхишма, но на трона той възкачил младия Читрангада и му предал управлението на царството, когато той възмъжал. Но недълго царствал Читрангада Той лесно се палел, и бидейки могъщ, водел непрестанни войни със съседите си и ги побеждавал без трудност. Но като се възгордял, не премерил силите си и предизвикал повелителя на небесните гандхарви, който носел същото име - Читрангада. И ето на полето Куру, равнина оградена от пет езера, лежаща зад брега на Ямуна, на запад от Хастинапур, станало единоборство между тях, което продължило три дни; на четвъртия ден смелият син на Шантана паднал от ръцете на Гандхарва.

И отново страната останала под управлението на Бхишма, докато не достигнал пълнолетие младшия брат, Вичитравира. В това време дошла вест от страната Каши, че тамошния цар дава за омъжване три свои дъщери и множество царе се събрали в неговата столица Варанаси - всеки с надежда, че ще бъде избран за една от прекрасните принцеси на сгледата, тържествения обряд - сваямвара, за избор на жених. Тогава Бхишма се качил на колесницата и се отправил в град Варанаси. Като се явил там, където трябва да бъде сваямварата, пред събралите се царе Бхишма обявил с глас като гръмотевица: "Знайте, властелини на земята, че най-достойно е за воина не да чака избор, но да похити невестата, съкрушавайки съперниците си в открит бой! Сражавайте се, царе, защото аз реших да взема със себе си дъщерите на царя на Каши!" И всички три невести извел могъщият Бхишма пред очите на изумените царе и ги настанил в колесницата си.

Като дошли на себе си, царете, разгневени, се насочили към Бхишма и от всички страни обсипали колесницата му с облаци стрели. Но никой от тях не можел да победи богоравния син на Ганг, даже Шалва, повелителя на Шалвите, най-смелия от тях и най-изкусния във владеенето на оръжие. Бхишма отразил всички удари и победил всички свои противници, а Шалва пленил, но го пуснал с мир, а сам, невредим се отправил в обратен път, отвеждайки със себе си принцесите.

Той се отнасял с тях ласкаво, както с родни дъщери, и пристигайки в Хастинапур, наредил да приготвят всичко за сватбен обред, защото намислил да дада трите на сводния си брат Вичитравира за продължаване на царския род. Но тогава прекрасната Амба, старшата от принцесите, се помолила за пощада и обявила, че сърцето й е отдадено на храбрия Шалва, когото тя мислела да избере на сваямварата. И Бхишма й разрешил да постъпи по волята на сърцето си. Но сестрите й, Амбика и Амбалика той дал на Вичитравира.

И започнал да управлява страната Вичитравира, но и той въпреки усилията на лекарите, в цветуща възраст се отправил в обителта на Яма, бога на смъртта. И нито една от жените му през това време не му родила син.

Когато били извършени погребалните обреди, царица Сатявати, изпълнена от скръб, казала на Бхишма: "Славата на рода Куру и продължението му зависят сега от теб, о познавачо на закона! Иди на царството и вземи за жени тези овдовели дъщери на повелителя на Каши, жадуващи за синове. За да не се прекрати великия царски род!" И както и да го увещавала царицата да остъпи от обета си за спасение на рода, той оставал твърд в своето решение.

А между това Сатявати имала още един син, роден преди тя да се срещна с цар Шантана. Негов баща бил великия подвижник Парашата, внук на божествения мъдрец Васшихта. Някога той видял Сатявати на брега на река Ямуна и пленен от красотата й, я залюбил; и със силата на своето подвижничество направил така, че след раждането на този син девствеността й се върнала при нея.

Тя родила сина си на остров сред Ямуна, и затова той получил името Двайпаяна, което значи "островитянин". Той бил с черно лице и имал страшен външен вид; затова се наричал още Кришна - "Черния". Но когато пораснал, той станал велик мъдрец, и постигнал съвършено знание - Веда, и го разчленил на четири книги. Затова станал известен под името Вяса, което означава "съставител" - този, който е съставил четирите Веди.

За този свой син Сатявати разказала на Бхишма, и той казал: "По обичай на предците, този твой син да вземе овдовелите царици и да продължи рода на своя покоен брат!" И Сатявати се обърнала към сина си Вяса; той застанал пред нея веднага, когато тя си помислила за него. Тя му казала за своето желание, и той се съгласил да изпълни това, което се полага по обичай, завещан от предните: след смъртта на бездетен глава на рода, брат му трябва да вземе неговата жена и да продължи рода му.

Сатявати предупредила старшата от своите невести, Амбика, и през нощта Вяса се появил пред нея и влязъл в ложето й. Но лицето му било страшно, и тя, като видяла тъмното му лице и святкащите очи, и рижата коса и брада, младата царица от ужас затворила очи. Когато Вяса на другия ден отишъл при майка си, тя го попитала ще има ли достоен продължител на рода от Амбика. Мудрецът, предвиждащ бъдщето, отговорил: "Ще има могъщ и разумен син, и той ще има сто смели синове. Но заради плашливата си майка, която затвори ненавреме очите си, той ще се роди сляп." "Слепият не може да бъде достоен управник на царството! - възкликнала Сатявати като чула това - О сине мой, ти трябва да дадеш на рода Куру друг цар, одарен със всички качества, желани за държавник."

И на следващата нощ мъдрият Вяса влязъл в ложето на Амбалика, втората жена на покойния Вичитравира. Тя, като видяла безобразното му лице, се уплашила, разтрепериила се и побледняла. И Вяса предрекъл: "Щом побледня като ме видя, тя ще роди бледен син."

Тогава Сатявати пак отишла при старшата невеста и наредила отново да легне с мъдреца на брачното ложе за продължение на рода. Но Амбика не можела да се пресили, с ужас спомняйки си колко страшен бил лика на великия мъдрец; и тя изпратила вместо себе си красива робиня, като я облякла в своите дрехи. Вяса приел красавицата благосклонно и прекарал с нея нощта, и казал: "От днес ти вече няма да си робиня. И сина, който ще ти се роди, ще се прослави в света със своята мъдрост и благочестие и ще стане велик познавач на закона."

И всичко станало по думите на Вяса. Амбика родила могъщ син, и той бил сляп, както предсказал нъдреца. Дали му име Дхритараштра. Синът на Амбика се родил бледен и затова получл името Панду - "бледния". А синът на бившата робина, когото нарекли Видура - "имащ големи достоинства", постигнал всички науки и се възвисил като превъзходен познавач на свещения закон.

И докато не порснали тези тримата, родени от Двайпаяна, а по законово признание синове на Вичитравира, Бхишма продължавал да управлява страната Куру, и страната благоденствала под неговото мъдро и справедливо управление. Земята била плодородна и гръмовержецът Индра щедро й дарявал дъждове, градините цъфтяли, горите изобилствали от дивеч, и народа живеел щастливо и мирно, строго спазвайки завещаните от предците обичаи. Нямало в страната грабители и алчни, градовете богатеели от търговия и занаяти, и изглеждало сякаш златния век се е върнал на земята.

Когато царските синове достигнали пълнолетие, Бхишма предал управлението на Панду, защото старшия, Дхритараштра бил сляп. След известно време, Бхишма разбрал, че цар Гандхара дава дъщеря си за омъжване. Той пратил за нея сватовници за Дхритараштра и повелителят на северната страна, поразмисляйки за могъществото и славата на рода Куру, решил да даде дъщеря си на сина на Амбика, независимо от неговата слепота. И дъщерята на Гандхара, Гандхари дошла в Хастинапур, съпровождана от своя брат, принц Шакуни. Като дал сестра си с богати дарове на Дхритараштра, наследника на престола на Гандхара се върнал в родината. А добродетелната Гандхари, както и предсказал Вяса, родила с времето сто могъщи синове и една дъщеря.

Между това в страната, където царствал рода Яду, близък по кръв на рода Куру, била обявена сваямвара за царската дъщеря Кунти. Някога младата принцеса приела в дома на баща си великия мъдрец Дурвасаса и той, доволен й се отблагодарил, като я научил на тайно заклинание; с това заклинание девата можела да повика всеки от боговете, за да роди син от него. Кунти извикала Суря, бога на слънцето. И от него тя родила син, равен на боговете по красота, а след това Суря и дарил възвръщане на девствеността и се върнал на небето.

Но, боейки се от осъждане от страна на своите роднини, Кунти положила тогава родения си син в кошница и пуснала кошницата в реката, и тя тръгнала по течението. Някакъв колар уловил тази кошница от реката по-надолу по течението и осиновил момчето и дълго време никой от околните не знаел че Карна - така наричали сина на Кунти е син на бога на слънцето и принцеса от рода Яду.

Когато била обявена сваямвара за Кунти, между другите царе пристигнал да иска ръката й могъщият Панду, подобен на лъв, и тя избрала него от всички, и станала негова жена; той я отвел в Хастинапур.

В същото време Бхишма се отправил в страната на мадрите - царя на тази страна имал дъщеря, която нямала равна по красота на земята. И давайки за нея огромни богатства като откуп за невеста, Бхишма я довел в Хастинапур и я дал на Панду; прекрасната Мадри станала втора негова жена.

Кунти родила трима синове; нарекли ги Юдхищира, Бхимасена и Арджуна. Мадри родила двама близнаци, на които дали имена Накула и Сахадева. И всичките пет синове на Панду били прекрасни по лице, подобни на небожители. Казвали, че не Панду е техен баща - някога проклет от отшелник за неволно прегрешение той не можел да има деца. Жените му родили синове от боговете - баща на Юдхищира бил Дхарма, бог на справедливостта, баща на Бхимасена бил бога на вятъра Ваю, баща на Арджуна бил Индра; двмата младши близнаци били родени от Ашвините - небесните братя, богове на утренния полумрак, спасяващи хората от беди и болести.