Панду умрял скоро след раждането на синовете си и цар станал слепия Дхритараштра. Мадри влязла в погребалния огън на своя съпруг, добороволно следвайки го в задгробния свят, а Кунти с младите синове на Панду се заселила в двореца на Дхритараштра и децата на двамата братя били възпитани заедно. Когато младите принцове отраснали, и дошло време да се учат във владеене на оръжие, започнали да им търсят учител, прославен с доблестта си и сведущ във воинското изкуство. Много храбри войни имало в страната, но не веднага се намерил наставник, достоен да обучава царските деца.

Веднъж принцовете играели при градските врати с дървена топка и изпуснали топката в един кладенец. Кладенецът бил дълбок и те не могли да извадят от там топката. Тогава към тях се приближил непознат воин и им казал с усмивка: "Къде е вашето изкуство да владеете оръжие, потомци на Бхарата? Що за юнаци сте, ако не можете да вземете топка от кладенец? Вижте какво може да се прави с помощта на оръжието!" И непознатият взел дротик и като го метнал в кладенеца, го забил в топката. После той взел втори дротик и го забил в първия, после трети - във втория. И продължил да мята дротици в кладенеца, нанизвайки ги един в друг, докато не се образувал от тях дълъг прът. Тогава, хващайки този наниз, хитроумният воин измъкнал топката и я дал на изумените юноши.

Когато принцовете разказали в двореца за случилото се, Бхишма се досетил, че те са срещнали Дрона, син на Бхарадваджи, прославен познавач на оръжията, владеещ тайните на военното изкуство. И той повикал Дрона и му възложил да обучава синовете на Дхритараштра и Панду.

От млади години между Кауравите - така наричали синовете на Дхритараштра, по техния прашурей Куру - и Пандавите, синовете на Панду, възникнало съперничество и вражда. Бхимасена, вторият син на Панду и Кунти, бил най- силен от принцовете, и често, хвалейки се със силата си, обиждал своите братовчеди, които не знаели как да се избавят от неговите позорни подигравки - той ги хващал за краката, събарял ги на земята, насила ги бутал във водата, свалял ги от дърветата, по които те се катерели за плодове и те падали на земята като презрели плодове. Особено ненавиждал Бхимасена за тези неща Дурьодхана, старшия от Кауравите, който бил роден с него в един ден.

И ето Кауравите и Пандавите започнали да изучават от Дрона изкуството да владеят оръжие и всички те полагали големи старания в стремежа си да се превъзхождат един друг. Той ги научил да се сражават с колесници, на слонове, на коне и пеша, научил ги да се бият с мечове и боздугани, и да мятат копия и дротици, и на главното воинско изкуство - стрелбата с лък.

Веднъж Дрона, желаещ да провери успехита на своите ученици, наредил да сложат на върха на едно дърво фигура на ястреб, а сам извикал принцовете и като ги поставил далеч от това дърво, казал: "Прицелете се в тази птица и се опитайте по моя команда да улучите главата й със стрела." И той казал на Юдхищира: "Стреляй първи". Когато Юдхищира сложил стрелата на тетивата, Дрона го попитал: "Виждаш ли дървото, мен и братята си?" И Юдхищира отговорил: "Виждам и дървото, и тебе, и братята си и ястреба". Тогава учителят казал недоволен: "Отпусни лъка, няма да поразиш тази цел".

И Дрона извикал Дурьодхана, и когато този започнал да се прицелва в птицата, му задал същите онези въпроси; и Дурьодхана казал, както и Юдхищира: "Аз виждам всичко това". И на него Дрона му заповядал да отпусне лъка и да се отегли. После така той изпитал братята на Дурьодхана, и Бхимасена и другите свои ученици, и всички те отговаряли еднакво и всички отпратил учителят.

Но ето, Арджуна взел лъка и се прицелил в ястреба. Дрона след момент го попитал "Виждаш ли ястреба, дървото, мене и другите?" Арджуна казал: "Аз виждам ястреба но не виждам нито дървото, нито тебе, или някой друг." А след още малко време, Дрона попитал: "Сега какво виждаш?" И Арджуна отвърнал: "Виждам само главата на ястреба, но не и тялото му." Тогава учителят, зарадван възкликнал "Стреляй!" Арджуна пуснал стрелата и отрязал с нея главата на ястреба, и тя паднала на земята. Дрона, възхитен, прегърнал младшия син на Кунти и, обръщайки се към другите ученици, ги призовал да следват неговия пример.

Арджуна станал любим ученик на Дрона. Той превъзхождал всички други в стрелбата с лък и достигнал съвършенство във владеенето на всяко оръжие. Но в боя с боздугани особено се отличавали Дурьодхана и Бхимасена, Юдхищира бил най-добър в изкуството да се сражава на колесница, синовете на Мадри превъзхождали другите умението да владеят меч, и големи успехи в много видове бой достигнал Ашватхаман, роден син на Дрона, който се възпитавал заедно с принцовете.

Веднъж Дрона се къпел в реката и за крака го захапал крокодил, подбуждан от злата си съдба. Дрона извикал на помощ своите ученици, останали на брега; и в този миг Арджуна с пет остри стрели разсякъл крокодила във водата на части, преди кой да е от останалите да успее да помръдне. И Дрона го похвалил, и му подарил чудесен дротик, който след мятането се връщал сам при стопанина си.

И настъпил ден, в който Дрона казал на царя: "Твоите синове овладяха науката. Позволи им да покажат своето изкуство". Царят му отговорил: "Ти извърши велико дело, о сине на Бхарадваджи! Избери място, ден и час и заповядай да устроят състезание."

По указание на Дрона царските слуги избрали равно поле, свободно от дървета и храсти. На това поле изкусни майстори построили за царя и неговите приближени съоръжение, украсено със злато, скъпоценни камъни и завеси от перли, а по страните поставили палатки около площадката. Появил се цар Дхритараштра, предшестван от Бхишма и Крипа, шурей на Дрона, също велик познавач на воинското изкуство. Гандхари и Кунти в богати наряди, обкръжени от придворни жени, се качили на определени за тях тераси. И на средата на полето излязъл сивокосият Дрона, облечен в бели одежди.

По негов знак се появили пред зрителите могъщи войни с доспехи, с мечове, с копия, лъкове и колчани, пълни със стрели; първи вървял Юдхищира. Един след друг, по старшинство те започнали да показват своята сила и ловкост във владеенето на оръжие: на бързи коне се носили по полето, на пълен бяг без пропуск поразявали цели от лъка, после, като слезли от конете се сражавали с мечове, после показвали умението си да управляват колесници и да водят бой на слонове; и всички видяли тяхната ловкост, точност и твърдост в боя и великото им воинско изкуство.

След състезанието по стрелба от лък и двубоите с мечове, излезли с боздугани на двубой Дурьодхана и Бхимасена. Като два разярени лъва те се срещнали в ръкопашна схватка, нанасяйки си един на друг тежки удари. Шум се вдигнал сред зрителите: едни подкрепяли Пандава, а други с викове ободрявали Каурава. С такова ожесточение се сражавали бойците и толкова голямо било вълнението на народа, че Дрона наредил да прекратят двубоя.

Накрая Дрона извикал Арджуна, най-любимия свой ученик. Във върхова езда, в управление на колесница, в мятане на копия, в стрелба с лък, във всичко Арджуна превъзхождал и затъмнявал Кауравите. С ръкопляскания и възгласи на одобрение народът приветствал младия юнак, а Дурьодхана стоял с братята си, подяждан от завист и злоба.

Когато състезанието се приближило към края и утихнало вълнението на хората, някакъв воин излязъл на полето и повторил всичко, направено от Арджуна, покавайки същото чудно изкуство. "Кой е този?" - с удивление се питали един друг хората, а зарадвания Дурьодхана поздравил съперника на Арджуна и му предложил своята дружба. Пандавите гледали пришълеца с неприязън. Те го познали. "Това е Карна, синът на коларя - казали уязвени Пандавите - смее ли да се сравнява с принцовете?" И негодувайки, те напуснали полето.

След това състезание още повече се разгоряла неприязън между Каурави и Пандави. Дурьодхана привлякъл на своя страна Карна; той го въздигнал в царско достоинство за неговата доблест и му подарил владение в Анга, далеч на изток. Заедно с Карна и своя чичо Шакуна той започнал да мисли как да погуби синовете на Панду. Той вече неведнъж изразявал своята ненавист към Бхимасена. Веднъж той го намерил да спи на брега на реката, завързал го с лиани и го бутнал във водата, но Бхимасена, като се събудил от падането във водата, разкъсал лианите с могъщите си ръце и благополучно изплувал на брега; двуг път Дурьодхана подхвърлил отровна змия в покоите на Бхимасена, но ухапването не причинило вреда на героя; трети път му сипал отрова в храната, но онзи смелил отровата, сякаш нямало нищо. Тогава Дурьодхана решил да прибегне към по- вярно средство, за да се избави от Бхимасена, а също и от неговите братя.