След състезанието, устроено от Дрона, по целия Хастинапур се разнесла мълва за великото воинско изкуство на Пандавите. Гражданите нескрито си говорили: "Макар стария Дхитараштра да е мъдър и познаващ закона, все едно той е сляп - не може да поведе войска в бой. Ненапразно младшият му брат Панду управляваше вместо него страната, докато беше жив. Трябва да се постави за цар старшия от Пандавите. Юдхищира е още млад, но вече се с прославил като знаещ законите, той е щедър и милостив към бедняците. Като стане цар, той, справедливият няма да обижда Дхритараштра и синовете му."

Чувайки за тези слухове, Дурьодхана, подяждан от завист и злоба, дошъл при царя и му казал: "Аз чух, татко, че гражданите са замислили недобри неща. Те искат твоето място да заеме Пандава. Твоите синове ще се лишат от царство и ще живеят, хранени от чужди ръце. Народът ще започне да ни пренебрегва. Няма да избегнем това, ако сега не изгоним Пандавите от страната."

Дхритараштра му възразил: "Брат ми Панду е бил винаги добър към мен, как мога да постъпя толкова несправедливо с неговите синове? Юдхищира е известен със своето благочестие и добродетел, народа го обича. Нашите съветниците и военачалниците също са благосклонни към него, помнейки милостта на покойния му баща. Как биха се възмутили гражданите, ако ние го отправим в изгнание без причина - ние самите тогава ще пострадаме и може да се лишим не само от царство, но и от живота си!"

"-Всичко това е така, - отговорил Дурьодхана - но властта и хазната засега са в наши ръце. Ние ще привлечем гражданите на своя страна чрез щедрост и милостиви обръщения, с дарове и почести ще подкупим сановниците. Да намерим предлог и да изпратим Пандавите временно в град Варнавата на север от нашето царство; после, когато властта се укрепи, аз ще ги върна в Хастинапур."

И цар Дхритараштра от любов към синовете си се съгласил на неправото дело. Тогава Кауравите, с разточителни почести и богати награди, започнали да привличат поданиците на своя страна. И подкупените съветници, тайно подбудени от царя, се явили при Пандавите и всячески разхвалвали прекрасния град Варнавата. "В този град - казвали те - има много богати и красиви здания. Скоро там ще има празник в чест на бог Шива." И те внушили на Пандавите желание да се отправят във Варнавата и да вземат участие в празника.

Тогава Дурьодхана тайно привикал своя верен слуга Пурочана. "Слушай, Пурочана - казал му той - Докато аз съм на власт, ти ще живееш в доволство и почит. Нямам по- доверен приятел от тебе. Помогни ми и запази в тайна това, което ще ти поръчам. Ти трябва да идеш във Варнавата по-рано от Пандавите и да там да построиш за тях дом. Построй зданието от смолисто дърво, бамбук и слама. Когато в него се заселят Пандавите, избери по-тъмна нощ и подпали дома. Нека народът не помисли нищо лошо и да се увери, че те са загинали от случаен пожар." "Добре" - казал Пурочана и в същия ден се понесъл във Варнавата на бърза колесница.

Пандавите, нищо не подозирайки, се готвели за празненство.

В деня на заминаването, роднини и граждани ги провождали до градските врати. Всички съжалявали, че те заминават. Старият мъдър Видура, чичо на Пандавите, казал на Юдхищира при изпращането: "Знаещият истината и закона винаги ще приеме разумен съвет и ще постъпи както трябва, за да се избави от беди. Човекът се спасява от огън, подражавайки на обичая на таралежите. Бъдете предпазливи - и ще останете живи." И Юдхищира запомнил загадъчните думи на Видура и си спомнил за тях в нужното време.

След няколко дни братята пристигнали във Варнавата заедно с майка Кунти. Жителите на града ги посрещнали с голяма почит. Пандавите посетили брахмани, и именити граждани, и градските военачалници и на всички поднесли богати дарове и казали подобаващи думи за любов и дружба. После те се отправили в приготвената за тях къща, където ги поканил Пурочана, услужлив и раболепен, разпореждайки се да да предоставят на гостите най-добри ястия и напитки, удобни легла и постелки, и скъпоценно обзавеждане, достойно за царски синове.

Влизайки в къщата, Юдхищира я огледал внимателно и казал на Бхимасена: "Тук е опасно, Бхима! Всичко и сглобено от дърво и камъш; всичко е напоено със смола и масло. Сега аз разбирам думите на Видура. Презреният слуга на Дурьодхана иска да ни подпали, подчинявайки се на волята на своя господар." "Да излезем от тук" - казал Бхимасена. Но Юдхищира не се съгласил. "Трябва да живеем тук, за да не предизвикаме подозрение. В ръцете на Дурьодхана е царство, хазна, войска, а ние сме сами, без нищо. Трябва да надхитрим врага да се скрием от съгледвачите му. Днес ще копаем, като таралежи подземен ход: коато се подпали къщата, ще излезем по този ход и ще се скрием в гората."

Цяла година преживели братята във Варнавата, провеждайки времето си в игри и увеселения. Виждайки тяхното безгрижие, Пурочана се уверил, че Пандавите нищо не подозират, и решил накрая да изпълни замисленото. Но Юдхищира постоянно бил нащрек. Той разбрал, че Пурочана готви убийство, и казал на братята си: "Време е да бягаме."

В този ден, когато Пандавите решили да избягат, Кунти приготвила у дома си угощение за брахманите. И се случило тъй, че заедно с другите гости, странстващи отшелници, дошла някаква жена от племето нишади със своите петима възрастни синове. Като се наяли и пийнали, тази странница и синовете й заспали в един тъмен ъгъл. И там те останали, незабелязани от никой, след като всички гости се разотишли.

Когато настъпила нощта, Пандавите с майка си се спуснали в поземания вход, а Бхимасена, мислейки, че само Пурочана е останал в къщата, я подпалил. На разсъмване Пандавите били вече далеч от града.

А до сутринта къщата изгоряла и пропадналите останки покрили подземния изход. В пепелта гражданите намерили само обгорелите останки от слугата Пурочана, от старата жена и петимата мъже - нейни синове. Жителите на Варнавата помислили, че Пандавите и тяхната майка Кунти са загинали в огъня. Потъгували и изпратили вестоносец с печалната вест в Хастинапур.