Дхритараштра, като чул за гибелта на Пандавите и Кунти, бил огорчен безмерно и изпратил брахмани във Варнавата за да извършат необходимите погребални обреди. Дурьодхана се преструвал на тъжен за гибелта на братовчедите си, но сам се радвал в душата си за успеха от своя замисъл. И само Видура се досещал за истината. Пандавите между това се движели на юг през дивата гора, измъчвани от умора, глад и жажда; могъщият Бхимасена грижливо носел на ръце своята майка. Те вървели много дни и нощи; спели под дърветата на гола земя, хранели се с плодове и корени, утолявали жаждата си от горски ручеи и езера. Опасявайки се от съгледвачи на Дурьодхана; боейки се да бъдат разпознати, те облекли стари дрехи и заприличали на странстващи отшелници.

Веднъж нощта ги заварила в дълбока гора. Измъчени от дневния преход, те се отпуснали на земята под огромен банян, безсилни да вървят по-нататък; и само неуморния Бхимасена останал на крака.

"Починете тук - казал той на братята си - а аз ще потърся вода, недалеч от тук трябва да има." И той се насочил по крясъците на водните птици, чуващи се иззад дърветата, и скоро излязъл на малко горско езеро. Напил се, изкъпал се, взел вода в наметалото си и я занесъл при баняна, но намерил спътниците си вече заспали. Бхимасена тогава останал да бодърства, пазейки съня им.

А в тази гора недалеч обитавал страшен ракшас - людоед. на име Хидимба. Той усетил човешка миризма и казал на своята сестра, която също се наричала Хидимба: "Иди и огледай кой се е появил в нашите владения. Отдавна не ми се е падал улов, и огладнях за човешко месо. Убий тези хора, бродещи в нашата гора, и ги донеси тук да ги изядем заедно."

И сестрата на людоеда бързо се отправила да изпълни заръката му и дошла при този банян, под който били разположени за нощувка Пандавите. Тя видяла могъщия Бхимасена, стоящ на стража близо до спящите, висок и строен като дърво шала, и тозчас в сърцето й се породила любов. Изкусна в магията и способна да сменя образа си по желание, Хидимба приела образ на прекрасна дева и се приближила към Бхимасена. Тя му казала: "Кой си ти, юнако и кои са тези мъже, спящи тук на земята, и тази почтена жена заедно с тях? Откъде сте дошли тук? Нима не знаете, че тази гора е населена от зли ракшаси? Мене ме изпрати тук моя брат, могъщият и страшен ракшас Хидимба, той ми каза да ви убия всички незабавно. Но сърцето ми беше пленено от тебе, о богоподобни юнако и от днес аз не желая за себе си друг съпруг. Не отхвърляй моята любов, и аз ще те спася от моя брат. Аз мога да летя по въздуха, ще те отнеса от тази дива гора. Далеч от тук, на планински връх ние ще останем само двамата и ще бъдем щастливи!"

Но Бхимасена й възразил: "Как мога аз да напусна родната си майка и братята си за да бъда с ракшаска? Не ме моли, о красавице, за това, което е недостойно за воин, което не подобава на син и брат." Тогава Хидимба му казала: "Заради тебе съм съгласна да помогна и на братята ти, и на майка ти. Събуди ги и аз ще ги спася от ракшаса." Бхимасена й казал: "Аз няма да ги будя тях, уморените от деня, заради някакъв ракшас. Напразно мислиш, че ще се изплаша от твоя брат. Ако искаш, остани с нас, а ако искаш, изпрати тук людоеда, за мен той не е страшен."

Между това людоедът Хидимба, виждайки, че сестра му задълго не се завръща, сам се появил там, разгневен. И като видял своята сестра, беседваща с Бхимасена, той разбрал, че тя не се е подчинила и се развикал: "Кой смее да върви против моята воля, когато аз искам да ям? Да не си побъркана, Хидимба, че не се боиш от гнева ми? Аз виждам, загледала си този младеж и си готова да ме предадеш. Но аз ще убия и теб заедно с тези хора, о ти опозоряваща рода на ракшасите!" И скърцайки със зъби и въртейки налети с кръв очи, людоедът се нахвърлил на сестра си Хидимба, с намерение да я убие.

Но Бхимасена преградил пътя му и казал с усмивка: "Защо толкова шум, о ракшасе? Ще разбудиш майка ми и братята ми. Не те ли е срам да се нахвърляш срещу жена? Тя не е виновна за това, че бога на любовта е овладял сърцето й. Сбий се по-добре с мен, о човекоядецо! Аз ще те отправя в обителта на Яма и ще зарадвам лешоядите и чакалите, които още днес ще разкъсат твоето тяло. Аз ще избавя от тебе тази гора и пътниците ще преминават от тук без страх."

Вбесен от дързостта на Бхимасена, ракшасът посегнал тогава за удар с дългата си ръка, но още преди да замахне Бхимасена го хванал за тази ръка и като я дръпнал, повалил людоеда на земята. И докато онзи ревял, го завлачил по земята, по-далеч от това място, където спяли майка му и братята му, както могъщ лъв влачи уловения елен. С труд се удало на ракшаса да се вдигне на крака и той също уловил Бхима за ръцете. И двамата се завъртяли по гората, стискайки се един друг в могъщите си обятия, чупейки огромни дървета, които се рушили наоколо със силен шум и трясък, мачкайки храстите.

От този страшен шум се събудили четиримата Пандави и Кунти, и видели пред себе си красавицата Хидимба, а по-далеч - Бхимасена, борещ се с огромен раксшас със страшен вид; в кълбетата вдихнат прах двамата били подобни на планински канари, обвити в облаци. Но преди Пандавите да успеят да му отидат на помощ, Той откъснал от земята обезсиления враг и го вдигнал над главата си, а после го стоварил със сила на земята; и людоедът изпуснал ужасен вопъл, който се разнесъл по гората, а Бхимасена го хванал пак с ръце и го пречупил на две, и злия Хидимба издъхнал.

Приключвайки с людоеда, Бхимасена се обърнал към братята си и казал: Ракшасите са злопаметни и е неразумно да оставяме жива сестрата на този нечестивец. Тя е магьосница, някога ще поиска да отмъсти на нас за смъртта на брат си." Но Юдхищира му възразил: "Ти си разгневен, Бхима и не си се успокоил от схватката, и затова говориш, без да мислиш за това, че е недостойно за воин да убива жена. С какво може тя да ни навреди?" А Хидимба паднала на колене към краката на Кунти, се обърнала към нея с молба: "Ти знаеш властта над жените на бога на любовта! Отричайки се от роднини и близки, аз избрах твоя син за съпруг. Позволи ми да бъда с него, аз навсякъде ще го следвам и ще направя всичко, което той пожелае. Във вашите странствания по гората аз ще ви бъда полезна. Но сега го пусни да бъде с мен."

Кунти се съгласила и Хидимба понесла Бхинасена в далечни планини, където в безлюдни места, огласяни само от птици и зверове, те провели време, наслаждавайки се на любов, докато не настъпил срок Бхимасена да се върне при майка си и братята си. А Хидимба му родила син - великан, полуракшас - получовек, с горящи очи и голяма уста, със заострени уши, имащ голяма сила, но съесем без коса. И затова му дали име Гхатоткача, което значи "гладък като стомна". Когато той пораснал, - а пораснал много по-бързо от децата - станал могъщ и безстрашен воин; и той оставал предан на баща си Бхимасена и неговите братя и бил любимец на Пандавите.

Пандавите между това, когато при тях се върнал Бхимасена, продължили своя път по горите. Дълго те избягвали населени места като се боели от съгледвачи на Дурьодхана, но накрая пристигнали в неголям град, наречен Екачакра и се заселили там, в колибата на един беден брахман, приемайки вид на странстващи отшелници.

Минало малко време и веднъж, когато братята събирали милостиня по градските улици, Кунти, останала у дома, чула плач отвъд стената. Тя влезла при брахмана, стопанин на дома и видяла, че плачат неговата жена и деца, обзети от скръб и страх. Старият брахман разказал на Кунти за своята беда: "Преди много години близо до нашия град се засели страшен ракшас на име Бака. Той пази града от вражески набези, но иска за това всекидневен данък: кола ориз, два бивола и един човек. Един след друг в устата на людоеда отиват хора, жители на нашия град, и ние не можем да се избавим от злодея. Утре настъпва моят ред да бъда изяден от Бака."

Добрата Кунти казала на брахмана и неговите домашни: "Не тъгувайте и не се отчайвайте. Вие ни приютихте във вашия дом и ние няма да ви оставим в беда." Вечерта, когато се върнали с милостиня Пандавите, Кунти им разказала за мъката, постигнала семейството на брахмана. "Нека Бхима да иде утре вместо брахмана и нека избави той града от людоеда. - казала Кунти - Аз видях голямата му доблест при двубоя му с Хидимба, аз зная - той ще победи всеки ракшас." И синовете се съгласили с нея.

На разсъмване Бхимасена излязъл от града, вземайки със себе си данъка, предназначен за Бака, и като се приближил към гората, където обитавал ракшаса, със звънък глас го извикал. Тозчас се затресла земята и, чупейки дървета се появил от гората великан. Той като видял, че Бхимасена яде донесената за него храна, изревал от ярост и се нахвърлил към сина на Кунти. От първия удар на людоеда младият юнак не помръднал. Тогава свирепият Бака измъкнал от земята дърво с корените го метнал към Бхимасена. Смеейки се, онзи хванал дървото с лявата си ръка и го хвърлил обратно в ракшаса. Така стоели те един срещу друг и се сражавали, измъквайки дървета и унищожавайки околната гора. Накрая Бака се хвърлил към Бхимасена и го обхванал с дългите си ръце. И Бхимасена го обхванал и започнал да го стиска с непреодолима сила. Схватката им била не дълга. Людоедът започнал да се задъхва и уморява, тогава героя го стиснал с могъщите си ръце и го ударил в земята, после натиснал гърба му с коляно, с едната ръка го хванал за гърлото, а с другата - около бедрата и като огънал великана, му счупил гръбнака, както преди това на Хидимба. От устата на Бака шурнала кръв, и той издъхнал в краката на своя победител.

Носейки на гръб трупа на людоеда, юнакът го донесъл при вратата на града, хвърлил го на земята и се отдалечил, незабелязан от никого. Сутринта хората видели окървавеното тяло на ракшаса, като планина при градската стена. Гражданите се изумили и започнали да гадаят кой е техният избавител. Но старият брахман премълчал, защото Пандавите го помолили да издава тяхната тайна.

Вестта за гибелта на Бака се разнесла по цялата околност. Ликуващите жители на селата придошли в Екачакра, за да отпразнуват заедно с гражданите щастливото и чудесно освобождение. А Пандавите продължили да живеят неразпознати в бедната колиба на стария брахман.