Дошла в Екачакра вест, че царя на Панчалите Друпада възнамерява да даде за жена дъщеря си Драупади, наричана също Кришна - "черната", заради тъмния цвят на кожата си. По целия свят летяла мълва за неземната красота на младата принцеса на Панчалите. Очите й приличали на лотосови листчета, косите - синьо черни, строен и гъвкав бил нейния прелестен стан. В този ден, когато тя се появила на света, невидим глас предсказал, че тази прекрасна дева ще бъде причина за гибелта на много благородни кшатрии.

Цар Друпада обявил за сваямвара на дъщеря си, но поставил условие за тези, които пожелаят да бъдат избрани от принцесата: само ако поразят цел с исполински лък, принадлежащ на царя, те ще получат правото да се надяват на избор от Драупади.

Вестта от страната на Панчалите смутила покоя на синовете на Панду. Мисълта за прекрасната Драупади не ги напускала и желанието да вземат участие в състезанието ги привличало непреодолимо. Кунти видяла това; тя пожалила синовете си и казала: "Деца мои, отдавна живеем тук. И вече не радват околните гори, планини и реки, ако ги гледаш отново и отново. Да идем в страната на Панчалите; там, в столицатата на Друпада, ще има голям празник и предстоят удивителни зрелища."

Зарадвани, Пандавите бързо се приготвили за път, простили се с приютилия ги брахман и заедно с майка си напуснали Екачакра. След няколко дни те видяли многолюден град и крепост - това била Кампила, столицата на южните Панчали, където управлявал Друпада.

Пандавите под вид на странстващи отшелници дошли в града и се заселили близо до градските врати в дома на един грънчар.

Между това в Кампила дошли от разни страни прославени царе и герои със свита и войски. Били тук и Дурьодхана с братята си, и с тях Карна, бил непобедимия цар на мадрите Шаля със синовете си, били могъщите вождове на племето на Ядавите - Баладева и Кришна, синовете на Васудева, брат на царица Кунти. Бил Шакуни - царя на Гандхара, а също и Вирата, цар на Матсите, Джаядратха, цар на саувирите, героите Ашватхаман и Сатяки, и много други. На края на града, на поле, обградено с ров и стена, трябвало да бъде състезанието на желаещите да получат ръката на Драупади; и наоколо били издигнати великолепни здания, украсени със скъпоценни камъни и цветя, където се разположили пристигащите царе и принцове.

Петнадесет дни продължили празненствата в столицата на Панчалите и цар Друпада щедро угощавал и дарявал явилите се на сваямварата на дъщеря му кшатрии и брахмани. На шестнадесетия ден било обявено началото на състезанието; и в този ден прекрасната Драупади се появила в събранието на царете в блестящо скъпоценно облекло; и царете, поразени от красотата й, станали от местата си, безсилни да отместят поглед от нея.

Тогава излязъл на полето принц Дхриштадюмна, брат на Драупади, наследник на трона на панчалите и провъзгласил, обръщайки се към събралите се: "Слушайте, о властелини на земята! Ето лъка, ето и стрелите, а ето и целта; който я порази без пропуск с пет стрели, през малък пръстен, той ще получи ръката на сестра ми."

Един след друг започнали да излизат на полето царе и юнаци. но никой не можал дори да натегне необикновения лък на цар Друпада. Много успели да го огънат съвсем малко, били отхвърляни от разтварящите му се краища и падали, или отстъпвали с разкъсани дрехи и разбити гривни. И един след друг царете напускали полето, огорчени от неуспеха, отказвайки се от надеждата да завоюват ръката на дъщерята на Друпада.

Но ето излязъл могъщият Карна и първи вдигнал лъка и го натегнал. И вече бил готов да порази целта, когато принцеса Драупади махнала с ръка и извикала: "Аз няма да избера коларски син!" Горчиво се усмихнал Карна, обърнал поглед към слънцето, хвърлил с досада лъка на земята и напуснал арената.

Тогава от редовете на зрителите, седящи на прости скамейки, станал Арджуна и излязъл на средата на полето; от царете всички били опитали без успех. Когато Арджуна се приближил към лъка, сред брахманите, гледащи състезанието, се вдигнал ропот: "Нима може този млад отшелник да вдигне лъка - казвали те - ако могъщите царе не успяха. Той само ще посрами съсловието на брахманите." И те викали, искайки да върнат смелчака обратно. Арджуна обаче вдигнал лъка, в миг натегнал тетивата и пуснал пет стрели една след друга. И всички те поразили целта, минавайки през пръстена.

Изумени зрителите станали от местата си с викове и ръкопляскане, приветствали победителя. Шумът не спаднал над полето, певци, разказвачи и музиканти възхвялявали неизвестния герой. А тъмнокожата красавица Драупади в бяла дреха на невеста, украсена с цветя, излязла с усмивка срещу благородния Арджуна и му сложила венец.

Когато царете видяли, че Друпада дава дъщеря си на неизвестен отшелник, те изпаднали в ярост и се раздали заплащителни викове. Само Кришна, мъдрият управител на страната на Ядавите тихо промълвил на брат си Баладева: "Този млад герой и четиримата, които дойдоха с него, не са странстващи отшелници и не са брахмани. Само Арджуна би могъл да натегне чудесния лък на Друпада, а този, могъщия, който стана от нястото си при виковете на царете, готов да иде на помощ на брат си - това е несъмнено Бхимасена. Тъмнокожият юноша, сдържан в движенията си и с невъзмутима осанка, разбира се е Юдхищира, техния старши брат, а двамата близнаци, следващи ги - това са Накула и Сахадева. Значи те не са загинали в пламъците от пожара и значи е жива Кунти, сестрата на нашия баща." И Баладева му отоворил: "Ти си прав, о Кришна! Благодарение на съдбата, нашите роднини са се спасили от смърт във Варнавата!"

Между това царете се приближили към повелителя на панчалите, заплашвайки го с оръжие. "Как, презреният Друпада иска да даде принцесата на беден брахман?! Това е оскърбление за всички нас!" - викали те. В защита на Друпада застанали Арджуна и Бхимасена. Със съкрушителни удари на своята тояга, Бхимасена отблъснал нападащите. Тогава в пооределите редици на царете се появили Карна и Шаля и встъпили в единоборство с двамата Пандави.

Карна се сражавал с Арджуна, пуснал към него множество стрели, но онзи отразил тези удари и сам поразил противника си с подобно множество точни стрели, тях пък Карна на свой ред също отразил. И Карна казал, обръщайки се към Арджуна: "Ти славно се сражаваш, о брахмане! Кой си ти, устояващ на моите удари? Или си бог, приел човешки образ? Аз не зная никой от войните от твоето съсловие, който би могъл да се равнява с мен в боя, ако не си самия Парашурама, победителят на кшатриите." Арджуна му отвърнал: "Аз не съм бог и не съм великия Парашурама, о Карна. Но ти няма да ме победиш в този бой. Отстъпи, о юнако. Аз по право удържах днес победа!" И Карна се отказал от битка.

А Бхимасена в това време, хванал Шаля за пояса, високо го вдигнал и така го ударил в земята, че Шаля вече не можел да се сражава и трябвало да се признае за победен. Претърпели поражение, съперниците на Арджуна отстъпили. Кришна не взел участие в схватката и увещавал царете да се примирят с Друпада. "Младият брахман по справедливост получи ръката на принцесата" - казвал той. И царете се смирили, и огорчени от неуспеха, напуснали страната на панчалите; всеки се върнал в своите владения.

И Пандавите се отеглили от полето, където било състезанието и се насочили към дома на грънчаря, където ги очаквала Кунти, не знаеща за участието им в сваямварата в този ден; а прекрасната Драупади ги последвала. Когато те се приближили, извикали за да предупредят майка си за своето пристигане: "Ние дойдохме и с нас е нещо добро!" Кунти била заета с работа на огнището и, мислейки, че са събрали добра милостиня, каквато под вида на странстващи отшелници Пандавите събирали всеки ден по улиците на града, отвърнала без да се обърне към тях, като казала "Нека това да принадлежи на всички вас!" После, като видяла принцесата, извикала: "О горката аз, какво казах!" Но Арджуна казал: "Ти каза истина, майко, и думата ти не се подменя. Има древен обичай в нашия род, и съгласно него, принцесата може отначало да се омъжи за Юдхищира, а после и за останалите по старшинство."

Докато всички седели, обмисляйки думите на Арджуна, неочаквани гости се появили в дома на грънчаря. Това били Кришна и брат му Баладева; незабелязани, те последвали пандавите от полето и намерили скромното им жилище. Кришна се поклонил пред Юдхищира до земята и назовал името си, и същото направил и Баладева; после те приветствали братята на Юдхищира и се поклонили към стъпалата на сестрата на своя баща. Пандавите се учудили, как тъй са ги познали вождовете на Яду, но Кришна казал с усмивка: "Както и да криеш огъня, той ще излезе навън и юе го познаят. Кой може да прояви такава сила и смелост, освен синовете на Панду? Дано ви съпътства навсякъде успеха и да расте вашето могъщество, както огън разгарящ се в пещера! Дано царете още не знаят за вашето местопрбиваване. Ние на никого няма да кажем за него, но помнете - на нашата дружба и помощ, вие можете да разчитате." И с тези думи мъдрият Кришна се простил с Пандавите и заминал, съпровождан от своя верен и могъщ брат.

На следващия ден цар Друпада поканил жениха и роднините му на свадбен пир. Желаейки да узнае кои са тези мъже, удържали победа над царете, той заповядал да сложат около масите за гости в своя чертог разнообразни предмети: плодове, кожи, килими, земеделски инструменти, различни стоки и оръжия, украсени със злато и скъпоценности - брони, ризници, шлемове, двуостри мечове, секири, лъкове и копия.

В назначения час Друпада видял героите, идващи с горда лъвска походка, в кожи от антилопи, нахвърлени на широките им рамене; с тях вървяла и принцеса Драупади. Той видял, как свободно те влезли в двореца и без смущение се разположили на богатите седалки, и сърцето му се изпълнило от радост. И когато след пира Пандавите, обикаляйки чертога се насочили право към бойните доспехи и започнали да ги оглеждат с удоволствие, Друпада окончателно се убедил, че пред него са знатни войни.

Друпада пристъпил към тях и попитал: "Кажете ми вярно, кои сте вие, от какъв род, как ви наричат вас, герои?" Юдхищира му отговорил: "Не се тревожи, царю, ние сме от знаменития род Куру, синове на славния Панду." Царят се изумил: нали той чул, че Пандавите са изгорели заедно с майка си в смолената къща във Варнавата. И тогава Юдхищира му разказал удивителната история за това как те се спасили от коварството на Дурьодхана, как се криели, скитайки под вида на брахмани по разни страни, как се дошли при панчалите, чувайки за сваямварата на Драупади.

И се зарадвал царя на панчалите за придобитото роднинство с храбрите Пандави, и казал: "Нека днес бъде устроен сватбен обред и дъщеря ми стане съпруга на доблестния Арджуна." Но Юдхищира му отговорил: "И аз трябва да се оженя днес". "Кой от вас ще се жени за дъщеря ми?" - попитал цар Друпада и Юдхищира му отоворил: "Съгласно древен обичай в нашия род, тя ще бъде съпруга на всичките братя. Нека да бъде извършен сватбен обряд със всеки от нас последователно по старшинство - такъв е нашият договор и ние няма да отстъпим от него".

"О потомък на Куру - възкликнал поразен царят - как може да говориш така? Законът казва, че един мъж може да има много жени; но аз никъде не съм чувал, една жена да има много мъже". И принц Дхриштадюмна, брат на Драупади казал: "Аз също не мога да се съглася с такова необичайно омъжване на моята сестра, и ми е непознат такъв закон, който би разрешил това".

В това време, докато обсъждали, се появил в двореца на Друпада великия мъдрец Двайпаяна Вяса, и те се обърнали към него за разрешаване на съмнението им. И Вяса потвърдил, че е имало такъв обичай отдавна, днес забравен и той разказал, че още в предните си прераждания, на Драупади е било предсказано, че тя ще стане жена на петима братя.

И с благословението на мъдреца сватбеният обряд бил извършен пет пъти, и така Драупади, принцеса на панчалите станала обща жена на Пандавите.

С велико тържество отпразнувал царя на панчалите сватбата на дъщеря си с героите от рода Куру. Богати сватбени дарове изпратил в Кампила Кришна, вожда на Ядавите който обещал на Пандавите съюз и вечна дружба. И цар Друпада заселил братята в своя дворец и обещал на Юдхищира, че ще му помогне да си възвърне царството.