Кохато Дурьодхана разбрал, че Пандавите са живи и са се сродили с могъщия цар на панчалите, го обзели злоба и страх. Кълнейки в душата си злополучния Пурочана, той се отправил при баща си и поискал незабавно да бъде свикан таен съвет в двореца. Дошли на този съвет всички синове на Дхритараштра, и Бхишма, и Дрона с Ашватхаман, и Крипа, и Шакуни, и Карна, и мъдрия Видура. И обявил Дурьодхана, че Пандавите са живи, и искат като полагащо им се наследство половината царство. "Но половината царство ще им бъде малко - казал старшият син на Дхитараштра - несъмнено, те ще свършат с това, че ще глътнат всички нас, ако не им се противопоставим навреме. Затова ние трябва да измислим средство, за да не им дадем да се усилят прекомерно."

И Дурьодхана предложил тайни и коварни средства за това, как да бъдат отслабени, или погубени Пандавите. "Да изпратим при тях искусни в тайни черни магии брахмани - казал той - и нека те посеят раздор между синовете на Кунти и синовете на Мадри. Или да подкупим цар Друпада, неговите синове и сановници с богати дарове, за да напуснат Пандавите и да им откажат помощ. Или да изпратим там надеждни хора, за да премахнат Бхимасена; той е най-силен от братята, и Арджуна в боя няма да удържи победа, ако Бхима, вълчия търбух, не го пази откъм тила. Или нека наши хора да настроят дъщерята на Друпада против мъжете й; това няма да е трудно след като те са толкова много. Нека да възбудят в нея ревност, или да направят така, че Пандавите да се скарат заради нея помежду си."

Карна му възразил: "Ти вече се опита да премахнеш Пандавите с тайна черна магия, но претърпя неуспех. Всички тези средства не са годни за борба с герои. По-добре да се срещенем и да ги унищожим в открит бой, докато не са събрали сили".

Но Бхишма, Дрона и Видура не се съгласили нито с Дурьодхана, нито с Карана. "Половината царство принадлежи на Пандавите по право - казали те на цар Дхритараштра - дай им го и те ще ти бъдат приятели и съюзници. Само така можеш да измиеш позора за подпалването на смолената къща, защото в народа се говори открито, че това е било по твой замисъл". И макар, че Дурьодхана, Карна и Шакуни бурно възразили против този съвет, царя се вслушал в мнението на старшите, мислейки за това, колко опасна би била война с могъщите Пандави и панчали, ако не успеят да победят с други средства. И той изпратил Видура като вестоносец при Пандавите с покана да се върнат и да владевт своята половина от царството.

И ето, прощавайки се с царя на панчалите, Пандавите заедно с Кунти и Драупади се върнали в Хастинапур. И народът радостно ги приветствал по улиците, когато те шествали към царския дворец, съпровождани от Дрона и Крипа, които Дхритараштра изпратил за да ги посрещнат. Когато Пандавите се появили в двореца, цар Дхритараштра им казал: "О герои, аз ви давам половината царство. И за да няма в държавата раздори, идете в отделената ви част от страната и си постройте там столица."

И Пандавите се отправили в отдалечена местност на запад от Хастинапур, наименована Кхандавапрастха, която им дал във владение Дхритараштра. Там, на брега на река Ямуна, сред дива гора, те започнали да строят нов град. Те изсекли дървета, изкопали ровове, издигнали крепостни стени и кули, прекарали зад тях прави и равни улици с богати дворци и домове за гражданите. В града, наречен Индрапрастха, започнали да се събират занаятчии и търговци, брахмани и войни, певци и музиканти. И славата за красотата и богатството на града се разнесла по цялата земя.

Чест гост в Индрапрастха станал Кришна, мъдрият вожд на племето вришни, който особено се сприятелил с доблестния Арджуна. И веднъж Арджуна се отправил в Дварака, града на морския бряг, където управлявал Кришна; там трябвало да бъде устроен празник на рода Яду, на който се събрали много царе и герои. Кришна приел Арджуна с голяма почит, а след няколко дни те заминали двмата на планината Райвата, недалеч от града, където били празненствата и където били построени красиви здания, блестящи от скъпоценни камъни и злато. Там звучала музика, и певци и разказвачи, танцьори и пътуващи музиканти развличали събралия се народ. Властелините от рода Яду щедро дарявали там брахманите, дошли за извършване на обреди, и цял ден продължил разкошния пир. Бил там и Баладева със своята жена Ревати, и Уграсена, царя на вришните, глава на рода Яду, прачичо на Баладева и Кришна със своите хиляда жени, и много други царе със своите жени и принцове и принцеси.

На този многолюден и шумен пир Арджуна видял дева с необикновена красота, и стрелата на бога на любовта пронизала сърцето му. Кришна забелязал, че Арджуна не отклонява от нея поглед и казал с усмивка: "Аз виждам, о герой, че и твоята душа е подвластна на вълненията на любовта. Това е сестра ми Субхадра, и ако тя ти е харесала, аз съм готов да стана твой сват." " -Тази дева пречупи сърцето ми - отговорил Арджуна - Кажи ми, Кришна, какво трябва да направя, за да стане тя моя съпруга?" Синът на Васудева казал, след размисъл: "Ти можеш да дочакаш нейната сваямвара, както е прието за кшатриите, но този път е ненадежден; ние не знаем разположено ли е нейното сърце към теб и дали тя ще избере тебе, или мислите й ще бъдат завладяни от друг. Не по-малко достоен за кшатрий е и другия начин - похищение на дева. Аз те съветвам да похитиш сестра ми, докато тя не е избрала някой друг."

И Арджуна последвал съвета на Кришна. Когато на другия ден прекрасната Субхадра се появила на Райвата в съпровождение на брахмани, за да извърши приношение на божеството на планината, синът на Панду тайно я последвал на колесница, впрегната с бързи коне; на слугите той казал, че отива на лов. Когато девата, извършвайки обреда, се връщала обратно в града, той я хванал със сила, настанил я в колесницата си и се понесъл към Индрапрастха на изток.

Брахманите, съпровождащи Субхадра, бегом се върнали в Дварака и като се втурнали в дома на съвета, разказали за случилото се. Главата на съвета започнал да бие литаврите, призовал вришните на оръжие, прибягали войни от всички страни и се вдигнал голям шум. Могъщият Баладева, пийнал от виното на празника, горящ от гняв, заплашил жестоко да отмъсти на Арджуна, оскърбил гостоприемството на Ядавите и наредил бързо да приготвят колесницата му за гонитба. Но Кришна възпрял своя разгорещен роднина. "За нас няма оскърбление в постъпката на сина на Панду - казал той - древния обичай разрешава на кшатрия да похищава невяста. Арджуна не е искал да оскърби гордото племе на вришните, като му предлага откупи за Субхадра, като някакъв користолюбив търговец, а свямварата е сметнал за твърде ненадеждна. А ако е обикнал моята сестра и непременно е искал да я вземе за съшруга, той не е могъл да постъпи по друг начин, освен да похити девойката, следвайки стар обичай на войните. Арджуна принадлежи към славния род Куру и не е унижение за нас да станем роднин с него; И той, и Субхадра са достойни един за друг." С такава реч той успокоил брат си и вришните и ги убедил да изпратят посланик при Арджуна, за да го поканят да се върне с мир в Дварака.

Вришните последвали съвета на Кришна. Арджуна се върнал със Субхадра в Дварака, и тук с велико тържество била отпразнувана тяхната сватба. Примирил се с вришните, Арджуна напуснал града на брега на морето, съпровождан с техни благи пожелания, и се върнал в Индрапрастха заедно със Субхадра; и Кришна ги съпровождал и останал в столицата на пандавите дълго време.

Драупади порицала Арджуна за тази женитба, но Субхадра съумяла да завоюва нейното разположение с кроткия си нрав; тя покорно признала главенството на старшата жена на своя съпруг и всячески й угаждала и служила безпрекословно. И Драупади се примирила с Арджуна.

С времето Субхадра родила на Арджуна син на име Абхимана, който от млади години се отличавал с ум и смелост и станал любимец на своя баща и братята му. А Драупади родила пет синове - по един за всеки от своите съпрузи. И Кунти, Драупади и Субхадра живели мирно при двора на Юдхищира в Индрапрастха. Старата царица Сатявати, прабаба на Кауравите и Пандавите още преди това напуснала царския дворец и се отеглила в горска обител за да доживее своите дни в благочестие като отшелница.

Между това Арджуна и Кришна се сдружили повече и след като омъжването на Субхадра ги сродило, прекарвали времето си щастливо в Индрапрастха в обществото на царе и мъдреци, събрали се при двора на Юдхищира. Веднъж двамата герои се разхождали в околностите на града и в уединено място, в гората на брега на Ямуна, видели непознат брахман с висок ръст, величествена осанка, с ярко-червени коси и брада блестяща, подобна на злато. Той бил облечен в черна дреха, и необичайния му облик внушавал почит и трепет на благоговение. Той се проближил към Арджуна и Кришна и казал: "О благородни царе, нахранете бедния брахман; извесна ми е вашата щедрост. Но знайте, че съм придирчив и да ме наситите - не е лесна задача". Юнаците казали: "Каквото искаш - кажи го на нас, благочестиви брахмане, дълг на кшатриите е да не отказват молба на нуждаещите се". Тогава непознатият промълвил: "Знайте, о герои, че аз не ям обикновена храна. Аз съм Агни - бог на огъня и за моя храна е добра дивата гора Кхандава, обкръжаваща построения от Пандавите град. Аз отдавна бих я изял, но ми пречи гръмоверцеца Индра; в тази гора обитава неговия приятел, царствения змей Такшака, и пазейки го, повелителят на боговете всеки път гаси със своите дъждове пожара, който аз съм започнал. Само вие можете да ми помогнете, о велики стрелци, само вие можете да отразите от гората пороите на Индра със своите стрели." "Ние сме съгласни - казали двамата юнаци - но за талова дело не е годно обикновено оръжие." Тогава Агни призовал благосклонния към него бог Варуна, и този, по молбата му дарил героите със чудесно оръжие: на Арджуна дал могъщия лък Гандива с два никога не свършващи колчана със стрели, а също великолепна колесница, запрегната с бели коне, украсена с изображение на маймуна; на Кришна - метален диск, режещ без пропуск, и боздуган, нанасящ неотразими удари, с това оръжие двамата герои последвали бога на огъня.

А той напуснал човешкия си облик и се превърнал в пламък, обхващайки гората Кхандава от всички страни. Облаци черен дим обхванали гората и се изпълнила с шум и трясък, и дивите зверове, обитаващи там, с множества се устремили настрани, на открито пространство, спасявайки се от огъня. Но Арджуна и Кришна, по уговорката с Агни ги поразявали със стрели, за да не излезе нищо от гората живо.

Тогава Индра се застъпил за горските обитатели и изпратил порой над него с буреносни облаци, проливащи обилни дъждове. Но Арджуна преградил пътя на пороите от Индра и нито капка дъжд не паднала върху пламтящата гора. И Агни изгорил до изтляване гората Кхандара, и загинали всички зверове, прици и змии, живеещи в нея, и риби, и костенурки, обитаващи водоемите. Змеят Такшака, приятел на Индра останал жив само защото в този ден той не бил в гората Кхандава; но му се наложило да търси убежище другаде, и той затаил злоба срещу Арджуна и неговия род.

И още се спасил от гората Кхандара обитаващият там демон Майя, знаменит зидар от асурите, построил много чудесни градове и крепости. Когато гората вече догаряла, Арджуна го видял да бяга от царството на пламъците, и Агни го гонел на своята колесница, управлявана от бога на вятъра; и Майя от страх се помолил за милосърдие към сина на Панду. Арджуна протегнал към него ръка и му дал своето покровителство; и Агни пощадил асура заради застъпничеството на героя.

Когато Арджуна и Кришна се върнали в Индрапрастха, скоро се появил там и благодарния демон Майя. Той се представил пред Пандавите и казал: "Поискайте и аз ще ви построя дворец, невиждан на земята, подобен на небесния чертог на Индра, царя на боговете. Аз ще ида на север, към снежните върхове на Хималаите.

Там на брега на планинско езеро, където извършваха своите жертвоприношения злите исполини данави, аз събрах някога много скъпоценни камъни и самоцвети. От тях аз ще издигна стени на двореца и те ще святкат като слънце. На дъното на онова езеро лежи боздугана на исполините, равен на сто хиляди боздугани за обикновени войници. Аз ще го донеса за героя Бхимасена. За Арджуна аз ще донеса от там бойна тръба от рядка раковина, принадлежаща някога на бог Варуна; звуците й предизвикват трепет у враговете. Цар Юдхищира нека владее чудния дворец, който аз ще построя".

Като получил съгласието на Пандавите, Майя изпълнил всички свои обещания. Той донесъл от Хималайските планини съкровищата, за които говорел, в Индрапрастха той издигнал дворец с дължина пет хиляди лакти, със златни колони, със стени от скъпоценни камъни-самоцвети, с много кули и арки, украсени със статуи и картини. Тих вятър повявал във вътрешните покои на двореца. Този дворец се охранявал от осем хиляди свирепи ракшаси, огромни и могъщи, с цвят на очите като червена нед, с уши остри като стрели; ракшасите можели по желание да се вдигат във въздуха и да летят като птици. Вътре в двореца, зидарят направил от мрамор красив водоем; на повърхността на водата плавали диви лотоси и други цветя със златни и изумрудени листа, и плували в този водоем златни рибки и костенурки, а наоколо бродили редки птици с блестящи пера. И много други красиви водоеми и езерца имало покрай стените на двореца, обиколени от високи сенчести дървета.

Когато Юдхищира влязъл в двореца, той уредил велик пир, на който дошли много царе и знатни войни, и брахмани, певци и разказвачи, музиканти и пътуващи артисти; вички те яли, пили, развличали се с пеене, музика и танци и прославяли щедрия цар Юдхищира и изкусния зидар Майя.

Започнали Пандавите да живеят във великолепния дворец в доволство и благополучие, обкръжени от разкош и почит. Но веднъж Арджуна казал на старшия си брат: "Всичко имаме, царю, имаме дворец, град и поданици, имаме чудесно оръжие, подарено от боговете, но малко земи и съкровища. Позволи ни да тъгнем с войски към всички страни на света. Ние ще покорим околните страни и ще ги заставим да плащат данък на тебе." Юдхищира се съгласил и братята излезли на поход: Арджуна тръгнал на север, Бхимасена- на изток, Сахадева - на юг, Накула - на запад.

Те разбили в сражения чуждоземните царе, подчинили ги на властта на Юдхищира и се върнали в Индрапрастха с голяма военна плячка. Съкровищницата на Пандавите се напълнила със скъпоценности и злато така, че не можело да бъде изпразнена сто години.

Мир и благоденствие се възцарили на земята под властта на Юдхищира. Процъфтели земеделието и търговията, изчезнали грабителите и лъжците, жителите богатеели, не обременени от прекомерно облагане, и нямало недоволни сред покорените народи. Тогава решили Пандавите, че е настанало време за великото царско жертвоприношение, което да извести на целия свят, че е достигнал Юдхищира висша власт и могъщество сред царете.