Юдхищира изпратил веднага вестоносец при Кришна и той незабавано пристигнал в Индрапрастха, и се явил в царския дворец. В присъствието на братята, старшият от Пандавите се обърнал към него "О най-мъдър и всезнаещ наш приятелю, аз не искам да предприемам нищо, без да съм помолил за твоя съвет. Моите братя и съветници смятат, че аз трябва да извърша велико царско жертвоприношение. Известно ти е, че само всевластен господар има право на това. Разреши моите съмнения, о Кришна: дошло ли е време за мен? И аз ще последвам твоята дума". Кришна отговорил: "В това няма съмнение, че ти си достоен за велико посвещение в царство, о Юдхищира! Но имаш могъщ съперник сред властващите. Това е Джарасандха, цар на Магадха, мой вечен враг. Подбуждан от своите съветници и вдовиците на убития от мен злодей Канса, той многократно ми е досаждал, водейки войската си под стените на Матхура, древната столица на Ядавите. Заради него се наложи моя род да напусне исконните си земи и да се отегли на ново място при морския бряг. А дързостта на Джарасандха е нарастнала безмерно и той донесе големи бедствия на околните страни. Много земи той завладя, много царе победи, плени и сега държи заточени в своята столица; сред тях има и наши роднини, о сине на Панду! Други царе му се покориха, или встъпиха с него в съюз. Своя пълководец, надменния Шишупала, той направи цар на Чедите. Ти не можеш да извършиш това жертвоприношение, о Юдхищира, докато не е пречупено могъществото на Джарасандха. Но да го победиш е много трудно. Прокровителства го самият бог Шива и по рождение му е дарена неуязвимост от всяко оръжие, каквото има на земята и на небето. Само с голи ръце може да бъде победен и само един човек на земята може да направи това. Само твоят брат Бхимасена е способен да премери сили с Джарасандха. Пусни ни в Магадха, о царю. Моето хитрумие и мощта на Бхима ще помогнат да победим всеки враг. И нека Арджуна ни съпровожда и ако е нужно, да защити нас двамата".

Така завършил своята реч Кришна и Юдхищира му отвърнал: "Нареждай ни, о съкрушителю на врагове, ние ще изпълним всичко, което кажеш!" И Бхимасена и Арджуна с радостни лица изявили готовност незабавно да се отправят на път заедно с Кришна.

По съвет на Кришна всичките трима се облекли в дрехи на брахмани и тръгнали на път, на изток. Много страни преминали те и накрая видяли пред себе си Раджагрива, столицата на Магадха, разположена в гориста местност, оградена от здрави стени, украсени със скъпоценни камъни и великолепни дворци. Те влезли в града и тръгнали по широка улица, водеща към царските чертози, покрай която се простирало множество търговски лавки, препълнени от изобилно множество стоки. И тримата могъщи пришълци по пътя към двореца взели на сила от търговците ярки и благоуханни венци и си ги сложили. Приближавайки двореца, те избрали път през страничната врата и неочаквано влезли в чертог, където на трона седял Джарасандха със своите севетници и военачалници.

Изуменият Джарасандха станал срещу пристигналите и ги поздравил. Но после ги попитал: "Кои сте вие, о непознати? Облечени сте като брахмани, но носите ярки венци, ръцете ви са намзани със сандал и по вас святкат скъпоценни украшения - всичко това не подобава на хора от вашия сан. И защо не дойдохте през главната врата, откъдето обикновено идват гостите? Преструвате се на брахмани, но по вашите ръце аз виждам твърдини от тетива на лък. Така, че кои сте вие? С какви намерения дойдохте при мен?" Кришна му отговорил: "Кшатриите, както и брахманите се учат, но обичаите им са различни. Не в речта, а в смелостта е силата на кшатрия, и ти ще я видиш днес, о царю. В дома на врага влизат по друг път, различен от пътя за дома на приятел. Знай, че ние дойдохме в дома на враг и отхвърляме твоето гостоприемство". "Каква обида съм ви нанесъл, че не наричате ваш враг? - попитал тогава Джарасандха. - Аз не помня никаква вина за себе си, никога не съм нарушавал обичая на кшатриите, противно на вашите речи". "-Голям грях лежи върху теб, о царю - възразил му Кришна - много доблестни кшатрии си пленил и ги държиш сега в заточение, като животни в обор. И ние знаем, че възнамеряваш да ги принесеш, сякаш са животни, в жертва на бог Шива. Ние дойдохме тук, за да ти попречим, злодей, приравняващ хората с животните. И не мисли, че на света няма кшатрий, равен на теб по могъщество. Той е тук, пред тебе. Ти си прав, ние не сме брахмани. Аз съм Кришна, син на Васудева, а тези двамата мои спътници са смелите синове на Панду, Бхимасена и Арджуна. Ние те предизвикваме на бой!" - "Ще се радвам да се сражавам със всеки от вас - отвърнал Джарасандха - царете, които държа в заточение, всички бяха победени от мен в честен бой - никой няма да ме застави да ги освободя, живота им е в моята воля". И Джарасандха повикал своя син Сахадева и му наредил да води държавните дела временно, а самия той свалил венеца си и излязъл на площадката за бой. "С кой от нас искаш да се бориш?" - попитал Кришна. Джарасандха избрал Бхимасена.

Двамата могъщи юнаци, Джарасандха и Бхимасена се срещнали невъоръжени и се обхванали с ръце, подобни на железни стяги; и те се разклащали назад и напред, и в страни, жадуващи да се сломят един друг, и се притегляли и отблъсквали един от друг, и се биели един друг с колене и се прехвърляли през гръб. Така се борили тринадесет дни. На четиринадесетия ден царя на Магадха започнал да изнемогва в борбата.

Тогава Бхимасена, почувствал слабост у врага си и решил да го убие. Той напрегнал цялата си сила, отделил от земята Джарасандха, вдигнал го във въздуха и го завъртял над главата си. И със силен крясък Бхимасена прегънал противника си и му счупил гръбнака. И от вика на Бхимасема и от рева на умиращия Джарасандха потреперили от ужас жителите на Магадха, мислейки, че се рушат върховете на Хималаите, или се разкъсва земята, а в Раджагрива много бременни жени пометнали.

Като оставили тялото на Джарасандха пред вратата на двореца, тримата юнаци се отправили натам, където се измъчвали в заточение пленените царе, и освободили всички.

И освободените въздали почест на Кришна, благодарили му, както и на двамата синове на Панду и им предложили всички свои съкровища. Но Кришна не приел дара им. "О царе, ако искате да благодарите, вървете в Индрапрастха и почетете Юдхищира на неговото велико царско жертвоприношение." И благодарните властници с радост обещали да бъдат в Индрапрастха при обреда на великото посвещение и да окажат всячески помощ на Юдхищира.

А Кришна с двамата братя взел чудесната колесница на Джарасандха, която някога принадлежала на Индра и от него преминала във владение на царя на Магадха; на тази колесница, носеща се като вятър, те излезли извън пределите на Раджагриха. При градските врати към тях се приближил с явна покорност Сахадева, синът на Джарасандха и предложил на Кришна богат данък. И синът на Васудева обещал на Сахадева безопасност и го обявил за господар на Магадха.

Връщайки се с Бхимасена и Арджуна в Индрапрастха, Кришна разказал на Юдхищира, че е унищожен най-силния от неговите съперници и не са останали повече препятствия за извършването на великия обряд за посвещение в царство.

На това жертвоприношение Юдхищира свикал съседни царе, съюзни и подвластни управители, поканил и свои роднини и наставници от Хастинапур. Заедно с Пандавите, Бхишма, Дрона, Санджая, Видура, Крипа, Ашватхаман, Дурьодхана и други синове на Дхритараштра взели участие в подготовката на обряда, в приемането на гости и разпределяне на даровете. Обрядът бил с много тържественост, в присъствие на събрали се от всички краища на земята властващи и при огромно множество народ. Цар Юдхищира щедро възнаградил брахманите, служещи на жертвоприношението, а тълпите граждани и селски жители, дошли в столицата, получили богато угощение.

Когато Юдхищира бил облят с вода и помазан за царство, той заповядал на своя брат Сахадева да поднесе почетно питие на гостите, както изисквал обичая. И казал тогава мъдрият Бхишма: "Нека първо поднесат на най- достойния от пристигналите в Индрапрастха царе." "Кого смяташ за най-достоен?" - попитал Юдхищира. И Бхишма назовал Кришна, сина на Васудева.

И Сахадева поднесъл почетно питие на Кришна, и той го приел. Но тогава се изправил Шишупала, повелителя на Чедите и започнал да порицава Бхишма. "Ти наруши обичая, сине на Ганг. - казал той - Защо на Кришна да оказваме повече почит от всички? Нима има малко благородни царе и почтени брахмани? Това е обида за нас; не затова дойдохме в двореца на Юдхищира, когото, видно напразно наричат най- справедлив от царете". И като казал това, Шишупала напуснал царското събрание; и много други, съгласни с него, го последвали.

И, събирайки единомишленици, царя на Чедите обявил за своето решение да попречи на Пандавите да довършат жертвоприношението. Начело на тълпи недоволни царе, той пристъпил към Юдхищира със заплаха и с гневни речи отново се обърнал към Бхишма: "Само с думи говориш за спазване на закона, а сам отдавна си изоставил добродетелите, о похитител на жени, бездетен старец, лишен от разум. Иначе нямаше да хвалиш този негоден пастир, чиито прослувути подвизи не струват нищо. Той убил птица - и какво от това? Хвърлил количка, умъртвил бик - какво достойно има в това? За това ли го слагаш най-високо от царете?" Като чул тези обидни речи на Шишупала, разяреният Бхимасена искал да се нахвърли върху оскърбителя на Бхишма, но стария вожд го удържал със сила. Между това, Шишупала, извън кожата си от гняв, подобен на освирепял тигър, се обърнал към Кришна и казал: "Аз те предизвиквам, излез на двубой с мен. А когато те убия, ще се разправя и с другите гости на Пандавите, нанесли днес обида на толкова достойни царе."

Кришна се обърнал към събралите се царе и казал: "Никога нито аз, нито мои роднини са обиждали царя на Чедите, той злодейски ни преследваше и погуби и плени много потомци на рода Яду, той попречи на баща ми да извърши тържествен обред, като похити жертвения кон. Той се опитваше да завоюва прекрасната Рукмини, но напразно - тя стана моя съпруга. До днес аз му прощавах всичко, като син на сестрата на моя баща, но тези обиди, нанесени на мен пред събрание на царе, аз не мога да простя". Тогава Шишупала злобно се разсмял и казал: "Не те ли е срам, о Кришна, да споменаваш пред царете Рукмини, която беше моя жена преди да стане твоя?"

При тези думи на царя на Чедите, Кришна вече не можел да сдържа гнева си. Той вдигнал своето оръжие - чудесен диск с остри краища и го метнал в Шишупала. И с този боен диск, режещ без пропуск, той отнесъл на Шишупала главата.

Врагът на Кришна паднал на земята като дърво, поразено от мълния, и при падането му затреперила земята и гръм прогърмял в безоблачното небе. Поразените царе дълго стояли безмълвни; но никой вече не посмял след гибелта на Шишупала да говори против Кришна.

Юдхищира наредил да извършат за смелия Шишупала погребален обред с подобаващи почести и обявил неговия син за властелин на страната на Чедите. После той безпрепятствено довел до края великото царско жертвоприношение.