Когато завършил тържествения обряд, разотишли се от Индрапрастха в своите столици всички поканени царе; Върнали се в Дварака и Кришна с Баладева. Само Дурьодхана и Шакуни се задържали още малко. С удивление оглеждал Дурьодхана чудесния дворец, построен от Майя; той преминавал от един покой в друг и мислел с тъга, породена от завист, че никога още не е виждал нещо подобно по красота и богатство. В един от покоите имало кристален прозрачен под. Като стъпил на него, Дурьодхана помислил, че е вода и боейки се да не намокри дрехата си, я повдигнал с ръце. В друг покой той видял басеин с чиста, като кристал вода. Решил, че пак е под, Дурьодхана смело пристъпил и паднал във водата. Могъщият Бхимасена и многобройните слуги, виждайки това, силно се засмяли на намокрения и разочарован Дурьодхана. Друг път Дурьодхана се приближил до кристално прозрачни врати и без да ги забележи, се ударил в тях болезнено. И отново му се смяли Пандавите и дворцовите слуги. Извън себе си от обида и разочарование, Дурьодхана не можел да вдигне очи да погледне към хората. И когато след това отишъл до отворена врата, той протегнал ръка, за да не се обърка отново. И опитвайки да отвори невидимата врата, не се задържал на крака и паднал. Смехът тогава станал по-силен. В ярост избягал Дурьодхана далеч от двореца и в същия ден напуснал Индрапрастха заедно с Шакуни.

Връщайки се у дома, той в зла тъга бродил по града, спомняйки си как му се присмивали в чудния дворец, и размишлявайки за щастливата съдба на Пандавите. Той ги изгонил от Хастинапур, за да ги лиши от царство, но те все пак го придобили. Той се опитал да ги погуби, но те се спасили от магията му. И сега Пандавите владеели много страни, и подвластните им царе се тълпяли при трона на Юдхищира, очаквайки милостта му.

В царството на Юдхищира богатее народа и селата, хората са доволни от управлението, столицата на Пандавите става все по-красива и богата, а дворецът е подобен на чертог на небожителите - мислейки за това, Дурьодхана се измъчвал от завист. От злоба той започнал да съхне, като плико езеро в лятна жега, и започнали да го навестяват мисли за самоубийство.

Дурьодхана отишъл при своя чичо Шакуни, цар на Гандхара и му разказал за своите мъки. Шакуни го изслушал и му казал: "Не тъувай, ти не си сам, Дурьодхана. Имаш роднини, приятели и съюзници. Няма да те оставят сам в беда и ще ти помогнат. Но не се надявай да победиш Пандавите със силата на оръжие. Те са завоювали целия свят. Имат силна войска, богата хазна, могъщи съюзници, и оръжието им е непобедимо. Но утеши се, ние с хитрост ще надделееем и ще завладеем съкровищата им. Аз зная, че Юдхищира обича да играе на зарове, а играе лошо. И когато започне да играе, не може да се спре. Трябва да го поканим при нас в Хастинапур, нека поиграе с мен на зарове. На света няма никой, който да се сравнява с мен в тази игра. Аз ще го надиграя, ще му взема всичко, което владеят Пандавите и ще го дам на тебе. И ти ще бъдеш щастлив. Само ни трябва съгласието на цар Дхритараштра.

Те отишли при царя и Дурьодхана му казал, че не може да понася величието на Пандавите и че ако баща му не му помогне, ще се лиши от живот. И царя, боейки се за сина си, се съгласил с това, което е намислил Шакуни.

Дхритараштра наредил да повикат зидари и художници, каменари и дърводелци. Той им заповядал да издигнат в кратък срок красив и величествен дворец със сто врати и хиляда колони. Когато постройката била завършена, царят изпратил вестоносец в Индрапрастха при Юдхищира с покана да разгледа новия дворец на Кауравите и да се развлече с игра на зарове. Като изслушал вестоносеца, Юдхищира казал: "Лоша работа - игра на зарове. Ако започна да играя с Кауравите, навярно ще се скараме. Но аз не мога да откажа предизвикателство, защото те ще кажат, че се боя да не загубя!" И той наредил да се приготвят за път с братята си, жените им и свитата си.

Пандавите пристигнали в Хастинапур, където ги посрещнали с почит и ги изпратили до новия дворец на Дхритараштра. Те влезли в чертог и, приближавайки се до събраните там царе, произнесли подобаващо приветствие. И когато Пандавите седнали на приготвените за тях места, станал Шакуни и се обърнал към Юдхищира: "О царю, залата е пълна, всички чакат тебе. Да седнем и да поиграем на зарове." Юдхищира отвърнал: "Добре, но нека играта да е честна. Аз не съм играч, а воин, а за войните подобава да се бият честно. Не ми трябва безчестен успех, не ми трябват богаства, добити с неправда". "Винаги е било така, че един превъзхожда друг в ноя, или в науката - казал Шакуни - по-малко изкусният губи от по-изкусния. В борбата се стремим към победа; силният побеждава слабия - такъв е закона. Ако се боиш, откажи се от игра." "Никога не съм отказвал предизвикателство" - отговорил Юдхищира и играта започнала. Шакуни, изкусен в измамата, веднага започнал да печели един залог след друг. Юдхищира загубил свите скъпоценни перли, после златните монети, стоящи в безброй съдове, после колесницата, впрегната с бели коне - дар от бог Варуна, сто хиляди робини, облечени в разкошни одежди, умеещи да пеят и танцуват, също толкова роби, обучени в различни занаяти, хиляда бойни слона с цялото им бойно снаряжение и украсено със злато оръжие.

Виждайки, че богатството на Пандавите преминава в ръцете на безчестния Шакуни, възнегодувал Видура и казал на Дхиртараштра: "О царю, нареди да прекратят тази игра! Дурьодхана, който те подбужда на недобри дела, е нещастие за нашия род. Заповядай да го накажат, а Шакуни нека отиде там, откъдето е дошъл. Казвам ти, тази позорна игра ще доведе до гибелта на хората на нашата земя. Не допускай война с Пандавите!"

Боейки се, че царят ще послуша Видура и ще прекрати играта, Дурьодхана възкликнал: "Ти никога не си бил наш приятел, Видура! Ти защитаваш нашите врагове, ти искаш да ни погубиш. Върви си и пази доброто си име. Тук не ти си господар, а баща ми". И Дхритараштра не се вслушал в думите на Видура.

А Шакуни спечелил от Юдхищира всички пари и скъпоценности на Пандавите, всички стада крави и овци, всички табуни коне, а после Юдхищира загубил своята столица със всички жители, домове и дворци. После загубил хората от своята свита с техните облекла, а когато нищо не му останало, заложил братята си и ги загубил един след друг. Тогава Шайуни му казал: Има ли още какво да заложиш, о царю?" Юдхищира му казал: "Все още не съм заложил себе си. Аз сам съм моя залог." И Юдхищира загубил и себе си.

И Шакуни му казал, натъжен: "Не всичко си загубил, Юдхищира. Имаш още прекрасната Драупади, заложи я, може би ще успееш да спечелиш."

Ропот се чул между събралите се царе при тези думи, и всички се смутили, когато Юдхищира обявил, че залага Драупади. Братята му не могли да скрият мъката си, а Видура стиснал главата си с ръце, седял потънал в мъка, и имал вид на човек, загубил почва под краката си. Слепият Дхритараштра, увлечен от случващото се, питал нетърпеливо близките си "Какво? Той загуби ли? Той загуби ли?" Силно се семеели, радвайки се на позора на Пандавите, Карна и Духшасана, злоумисления брат на Дурьодхана.

И този път загубил Юдхищира. Повече на Пандавите нищо не им оставало. "Върви и доведи Драупади в това събрание на царете" - казал тогава на Видура тържествуващия Дурьодхана. Видура възразил гневно: "Знаеш ли ти, злодей, че с тези дръзки думи се обвърза като с въже? Разбираш ли, че вървиш по ръба на пропаст? Не докосвай, Дурьодхана, владенията на Пандавите, не ги превръщай в свои врагове. Позор за тези, които подичняват противника си не в битка, а с нечестна игра на зарове." "Презрян Видура! Той целият трепери от страх пред Пандавите." - казал Дурьодхана. И той изпратил за Драупади слуга. Онзи тръгнал, но се върнал с нищо, като обявил, че Драупади желае да знае кого първо е загубил Юдхищира - себе си, или нея. Но нищо не казал, вцепенения от мъка Юдхищира, а Дурьодхана наредил на слугата отново да иде в женските покои. "Нека дойде сама, и той ще отговори в нейно присъствие." Но слугата се отакзал, боейки се от гнева на Драупади.

Тогава Дурьодхана изпратил своя брат Духшасана: "Върви и я доведи със сила". Духшасана се явил при Драупади и изискал: "Иди в събранието на царете, о принцесо на Панчалите, ти си спечелена от нашия чичо Шакуни и трябва сега да се подчиняваш на нас". "Как мога да ида, без да съм с подходящо облекло" - възразила Драупади и се опитала да се скрие от Духшасана, но той я хванал грубо за косите и със сила я повлякъл към залата, където ставала играта на зарове и където се събрали царете.

Когато се появил там с Драупади, горчиво плачеща и удържаща с ръце полуспуснатата си дреха, още повече нараснало смущението на царете в събранието; и даже много от Кауравите порицали Духшасана. В дълбока скръб стояли Пандавите и не вдигали главите си, а Дурьодхана, Карна и Шакуни се заливали от доволен смях. Унижената Драупади не можал да понесе Бхимасена. "Как можа да допуснеш такова безчестие? - извикал той към старшия си брат - Сахадева, донеси огън, аз ще запаля Юдхищира за неспособните му ръце." Само Арджуна го удържал: "Усмири гнева си, Бхима! Тежко ти е да виждаш как ни унизяват нашите врагове, но няма да посмееш да им доставиш радост чрез раздор между нас". "О, горката аз! - ридаела Драупади, обръщайки се към събралите се - Нито при баща ми, нито в дома на моите съпрузи не съм знаела нито насилие, нито позор. Никой не е посмял дори да ме погледне неучтиво, а тук ме изложиха за посмешище и се отнасят към мен като с робиня. Коя съм аз, кажете ми! Робиня ли съм, или принцеса, нека ми отговорят благородните мъже."

Но безмълвно стояли Бхишма, Дрона, Крипа и другите старши в събранието, към които се обръщала Драупади и само поклащали в съмнение глави, смутени от ставащото. Тогава извикал младият Викарна, един от синовете на Дхритараштра: "Защо мълчите, мъдри старци? Отведете принцесата на паначалите! Спомнете си, нали Юдхищира я загуби след като вече самият той беше загубен в играта и стана роб на Шакуни! А робите нямат имущество, с което да се разпореждат. И затова Юдхищира не е имал право да залага Драупади, която вече не му е принадлежала. Моето менеие е, че Драупади не е робиня, и е срамно да се отнасят така с нея." "Мълчи, неразумен младеж - възразил му с гняв Карна - как смееш да извисяваш глас в събрание, когато старейшините не бързат да вземат решение. Разбира се, Драупади е робиня. Юдхищира изгуби себе си и братята си, и всички те са наши роби, а всичко, което владее роба, принадлежи на господаря му. Пандавите сега нямат нищо свое и даже дрехите, които носят принадлежат на нас сега." И, обръщайки се към Пандавите, той казал: "Нека свалят веднага дрехите си, Драупади - също!"

И Пандавите, свеждайки глави от срам, свалили горните се дрехи. А Духшасана започнал насила да свяля дрехите на Драупади. Но когато свалил дрехата, по чудесна воля на боговете, тя отново се оказала облечена; Духшасана отново смъкнал от нея дрехата, и пак нова дреха се появила, неизвестно откъде. И това се повторило много пъти, докато Духшасана, уморен и засрамен, не отстъпил встрани.

А в събранието на царете, между тях наратвало негодувание и ропот. Бхиомасена, треперещ от гняв, с гръмотевичен глас произнесъл страшна клетва: "Внимавайте, о кшатрии! Аз няма да намеря покой в блаженото царство на предците ни, ако не разкъсам в битка гърдите на злодея Духшасана и не пия от неговата кръв!"

Ужас обзел събралите се царе при тези думи; и все по- силен ставал шума в чертозите на Дхритараштра. Благородния Видура със силен глас поискал старейшините да изпълнят дълга си - да решат съдбата на Драупади. Карна и Дурьодхана викали, обръщайки се към принцесата на панчалите: "Робиня, робиня!" "-Върви във вътрешните покои да прислужваш на царските жени, о Драупади - казал й Карна - а ако искаш, избери с идруг мъж, с който такава участ не те заплашва." Мъдрият Бхишма съкрушено разтворил ръце. "Пътищата на закона са извити - казал той - аз самият нямам сила да реша кое е законно, а кое- не в това дело. В този свят обладаващият сила обладава и право. А затова загубена ли е Драупади, или не, нека каже самия Юдхищира."

Тогава Дурьодхана, смеейки се възкликнал, като се обърнал към Юдхищира: "Не мълчи, отоваряй - как ти самия мислиш, изгубил ли си тази жена или не?" И между това, както старшия от братята продължавал да мълчи, сякаш е загубил речта си, Дурьодхана, ослепен от горда омраза към Пандавите, извършил нещо недостойно: вдигнал края на дрехата си, оголил лявото си бедро и подигравателно го показал на Драупади. Пламнал от страшен гняв от това нечувано оскърбление, Бхимасена извикал: "Да не стигна покой на предците ни, ако не раздробя бедрото ти с боздуган в боя, о Дурьодхана!"

В този миг сред настъпилата тишина, неизвестно откъде се раздал страшен вой на чакал. Сякаш в отговор, някъде близо до двореца заревали магарета, закрещяли в небето зловещи птици. Страх се вселил в сърцата на вийните, събрали се в царския чертог. Всички разбрали: страшното предзнаменование е за гибелта на рода Куру.

Чул гласа на съдбата, заговорил тогава мълчащия досега Дхритараштра. Гневно казал на сина си: "Ти загуби срама си, Дурьодхана! Защо, о глупако се подиграваш на дъщерята на Друпада?" И като се обърнал към Драупади, казал ласкаво: "Утеши се, царице, и ми кажи своето желание. Аз ще го изпълня." "О царю - казала Драупади - ако ти ми даваш милост, аз искам: нека не бъде роб благородния Юдхищира, за да не наричат моя син, когото съм му родила син на роб!" "Аз ще изпълня това твое желание, мила - казал Дхритараштра - но избери и втори дар, о красавице!" Драупади казала: "Нека бъдат свободни Арджуна, Бхима, Накула и Сахадева и получат своето оръжие и колесници." "Избери си и трети дар, о благочестива Драупади - казал Дхритараштра - защото си достойна за повече награди." Но Драупади казала: "Повече аз не заслужавам, царю, и е неприлично за съпруга на воин да предявява прекомерна жадност. По твоята милост Пандавите, моите съпрузи са свободни и те ще придобият каквото им трябва с ръцете си."

Тогава Карна казал насмешливо: Наистина, щастливи са Пандавите, на които съдбата е дала такава съпруга. За тях, потопени в бездната на безславието, тя стана спасителна лодка; само на жена си те са задължени за избавлението от робство". Отново избухнал при тези думи яростния Бхимасена и започнал да заплашва, че веднага ще постави на място и Карна, и всички синове на Дхритараштра, но отново го удържал Арджуна, и го убедил да се смири, и Юдхищира, дошъл през това време на себе си му наредил да не мърда от мястото си и да мълчи.

Дхритараштра казал, обръщайки се към Пандавите: "Вървете си с мир, аз ви връщам царството и всичко, което е било тук загубено от вас. Забравете за грубостите на Дурьодхана и не пазата зло в сърцата си! Забравете всичко което е било тук! Аз замених вашия баща, вие сте ми роднини по кръв, аз позволих тази игра на зараове за да изпитам своите синове, да открия достоинствата им и слабостите им. Да бъде мир от днес между нас!" И като върнал на Пандавите загубеното, Дхритараштра ги пуснал в Индрапрастха.