Великодушието на стария цар довело Дурьодхана до отчаяние. Жал му било за загубените съкровища и се страхувал от отмъщението на Пандавите. Едва те се отдалечили, когато той заедно с Духшасана и Шакуни пак започнали преговори с Дхритараштра. "Татко, - казал Дурьодхана - Пандавите няма да ни простят за своето унижение. Те непременно ще се върнат тук съе своите войски и войските на своите съюзници. И за нас тогава няма да има спасение. Заповядай сега да се върнат Пандавите. Позволи ни да играем на зарове с тях още веднъж. Нека този, който загуби, отиде в изгнание за дванадесет години, а на тринадесетата година живее някъде като непознат; ако го познаят, нека изгнанието продължи още дванадесет години. Шакуни е изкусен играч, той непременно ще спечели. Позволи ни да върнем Пандавите, татко!"

След недълго колебание Дхритараштра се съгласил със сина си и изпратил вестоносец до Пандавите. Вестоносецът ги настигнал по пътя и им предал думите на царя: "Върнете се. Нека Юдхищира още веднъж да играе на зарове". "-Това е и покана, и заповед" - казал Юдхищира. Аз зная, че ни очаква мъка, но не мога да откажа на цар Дхритараштра. Нека се изпълни това, което е предначертано от съдбата." С тези думи той се обърнал обратно, заедно с братята и Драупади.

Когато Юдхищира отново седнал да играе на зарове, Шакуни му казал: "Старият цар ви върна богатствата. Това е хубаво, но да се договорим така: ако ние загубим, то облечени в еленови кожи ще идем в изгнание в гората за дванадесет години, тринадесетата ще прекараме на такова място, където никой не ни познава, а ако ни познаят, ще идем отново в изгнание. Ако спечелим, в гората ще идете вие." Юдхищира казал: "Не мислиш, Шакуни, че цар, подобен на мен може да се отклони, когато му отправят такова предизвикателство, нали?" Те хвърлили заровете и спечелил Шакуни.

И Пандавите се отправили в изгнание. Те снели царските одежди и се облекли в еленоеи кожи. Гледайки ги, Духшасана възкликнал от възторг: "От днес започва върховното царуване на Дурьодхана!. Накрая гордите Пандави паднаха под бремето на несгодата. Без блясък и величие, без богатства и царство, като нисши, ще се отправят в гората и ще се хранят само с диви плодове и груб дивеч и ще събират милостиня от добронамерени дарители. Бедната принцеса на панчалите, бедната Драупади! Какво ще е за тебе да живееш в гората, след като си привикнала с разкоша в царския дворец! Избери си мъж сред нас, и ще се избавиш от беди и лишения!"

Чувайки тази оскърбителна реч, Бхимасена подскочил напред както химилайски лъв се хвърля към чакал. "О злодей! - извикал Бхимасена - Ти се радваш сега, защото Шакуни спечели. Но ние ще се срещнем в битка и аз с ръцете си ще изтръгна сърцето ти, както ти днес разкъсваш моето сърце с твоите подли думи!"

Когато Пандавите напуснали двореца, Бхимасена се обърнал и казал на смеещия се Дурьодхана: "Няма да се радваш дълго, глупако! Аз ще те убия в бой и ще се напия с твоята кръв. Арджуна ще убие твоя приятел Карна, Сахадева ще срази безчестния играч Шакуни и ние ще пребием на полето на боя всички твои братя."

Но с Дхритараштра, Бхишма и Дрона Пандавите се простили дружелюбно и мирно, а честния Видура Юдхищира помолил да приюти в своя дом царица Кунти до тяхното завръщане от горското изгнание. Прощавайки се с майка си Кунти, Пандавите заедно с Драупади излезли от Хастинапур през северната врата и се отправили към страната на горите. Когато вестта за тяхното изгнание се разпространила по града и околността, страх и униние обзел жителите. Тревожейки се за своето блогополучие, за своите домове и семейства, много решили да оставят Хастинапур и да последват Пандавите. "Не чакай добро там, където пълновластен господар е Дурьодхана - разсъждавали те - там всичко ще се превърне в прах. Първенецът Дхритараштра е злобен, ревнив и завистлив. Не са му познати добри чувства към хората, той не почита страшите и не познава жалост към слабите и увредените. Безмерни са неговото властолюбие, коварство и жестокост.

Кауравите ограбиха смелите синове на благородния Панду, с измамна игра на зарове ги лишиха от царска власт, оскърбиха Драупади и и за това няма да им бъде простено. Но докато Дурьодхана управлява царството, не можем да чакаме ни благоденствие, ни спокойствие." Със всичко свое ценно и домочадието си те тръгнали след Пандавите. Те умолявали Юдхищира да ги вземе със себе си, да не оставя властта на Дурьодхана; но той не можел да им помогне, нямал сега нито власт, нито земи и богатства. "Връщайте се, - казал той на гражданите. - в града остават наши роднини, ние ги поверяваме на вас. Пазете ги от зло и напаст, и нека това е залог за вашата любов и преданост към синовете на Панду."

Прощавайки се с хастинапурци, Пандавите се качили на колесница и се отправили на далечен път. Привечер те стигнали до свещения банян на брега на Ганг, извършили измиване в реката и прекарали нощта, подкрепяки се само с вода. През нощта към тях се присъединили странстващи брахмани; седейки около огъня, те до зори развличали Юдхищира и неговите братя със старинни предания. Сутринта на следващия ден Пандавите влезли в дивата гора, и брахманите последвали братята, за да им помагат и утешават в тежкото изпитание, което съдбата им донесла.