Много години живели Пандавите в горите. Те събирали плодове, корени, ловували птици и зверове, обличали се в антилопови кожи. Бродейки по горите, те често се спирали в колиби на отшелници и слушали древни сказания - за цар Нал, който изгубил на зарове царството си и за неговата жена Дамаянти, последвала го в изгнанието, за вярната Савитра, чиято любов преодоляла смъртта, за красавицата Тилотама, погубила с гордото си могъщество братята Сунда и Упасунда, за богове и герои, за демони и чародеи, за чудесни пътешествия и велики подвизи.

Отначало Пандавите живели в гората Камяка, северно от Хастинапур. Тук скоро след излизането им в изгнание ги посетил Кришна, на когото войната със съседите попречила да присъства в столицата на Кауравите при игрите на зарове. Горчиво нареждал за това Кришна, уверявайки, че ако е бил в събранието на царете, не би допунал тези пагубни последствия от игрите. И той казал на Юдхищира: "Защо се подчини ти, могъщи справедлив, на несправедливостта и неправдата и даде да възтържествуват на злите Дурьодхана и Шакуни? Защо излезе безропотно в тази дива гора, оставяйки владенията си на безчестните врагове? Още не е късно да се върнете и възстановите поруганата справедливост. Кажи само една дума и аз ще ти дойда на помощ, и твоя тъст, могъщият цар на панчалите, без съмнение ще се застъпи за тебе, и немалко ще се намерят за Пандавите предани приятели и съюзници. Ние ще разгромим Дурьодхана в бой и отново ще те издигнам на царство."

Но Юдхищира казал: "Аз обещах на цар Дхритараштра, че ще бъдем в изгнание точно тринадесет години, и за никакви блага аз няма да отменя дадената дума. Не ме увещавай, Кришна. На условията на играта аз се съгласих доброволно, и достойно ли ще е за мен сега да се отклонявам от изпълнението им?" Нпразно го убеждавала да послуша Кришна Драупади, призовавайки да отмъстят за оскърблението, което й нанесли Кауравите след първата игра на зарове; напразно Бхимасена горещо приветствал речта на Кришна, обсипал старшия си брат с упреци за бездействието му, като напомнял за воинския дълг на кшатрия. Юдхищира стоял на своето. "Не забравяйте за това - казал той на Кришна и Бхимасена - че ако ние започнем война, на страната на Дурьодхана ще застанат могъщи и непобедими юнаци: Дрона, Бхишма, Крипа, Карна и други; ние няма да можем да се справим с тях, и ще загубим всякаква надежда за възвръщане на царството. По-добре е за нас да следваме пътя на мира."

Кришна се върнал в Дварака, а Панадавите се отправили по-далеч на север, през диви дебри и пустини. Дълго продължило тяхното пътешествие, и много тежки изпитания им се наложило да понесат за това време. Веднъж по глуха горска пътечка, Драупади, изнурена и страдаща от глад и жажда, паднала на земята и отказала да върви по-нататък. Между това в гората се надигала буря и никъде наблизо нямало човешко жилище, където могат да се скрият пътниците. Тогава Бхимасена си спомнил за сина си, горския великан Гхатоткача, роден от людоедката Хидимба, който обитавал в тези краища. И едва помислил за него, Гхатоткача се появил иззад дърветата. И като пристъпил към обезсилената Драупади, той грижливо я вдигнал от земята и я сложил на гърба си; Гхатоткача свирнал - и вмиг се появили още пет могъщи ракшаса със заплашителен вид. Пандавите седнали на гърбовете им и те се понесли по гората с необикновена бързина; Гхатоткача бягал отпред, носейки принцесата на панчалите. И преди да ги настигне бурята, те оказали далеч от тази гора, на брага на Ганг, при отшелническа обител, разположена под сянката на огромно дърво бадари.

Тук те се установили за няколко дни, а после Пандавите се простили с Гхатоткача и неговите приятели-ракшаси, и се отправили по-нататък, към подножието на Хималаите.

И много приключения се случили с тях по пътя, наложило се да се сражават нееднократно със зли ракшаси и якши - планински духове, пазещи съкровищата на бога на богатствата Кубера, и с други демони и чудовища, но от всички изпитания те излизали благополучно, удържайки победи, пазени от мъдрата предпазливост на Юдхищира, юнашката сила на Бхимасена, воинското умение на Арджуна и смелостта и находчивостта на младшите близнаци.

Достигайки божествената планина Кайласа, обителта на Шива, Пандавите с Драупади прекарали там известно време, а после пак се върнали в гората Камяка, където били през първите години на изгнанието. Тук дошла до тях вестта, че великият воин Карна е предприел поход в съседните страни и както някога Пандавите, над всички удържал победа. И всички покорен земи дал във властта на Дурьодхана. И отново посетил изгнаниците Кришна, и отново ги убеждавал, че войната с Кауравите е неизбежна. "Още отсега трябва да се готви война - казал той на Юдхищира - още сега трябва да се търсят съюзници." Но Юдхищира оставал твърд в решението си и до изтичането на тринадесетте години срок на изгнанието, отказвал дори и да помисли за нарушаване на мира.

Настъпила дванадесетата година от живота на Пандавите в горите. Веднъж всичките петима излезли на лов и Драупади останала сама в колибата, в която те тогава се заселили. Случило се тъй, че в това време през гората Камяка минавал Джаядратха, могъщият цар на Синда, със своята дружина на лов. Някога той бил между царете, явили се в столицата на панчалите да искат ръката на прекрасната дъщеря на Друпада и претърпели неуспех; и ето той пак я видял, но вече не сред разкоша на царския дворец, а на прага на нищожна колиба, изгубена в дълбоката гъста гора. Но тя била все така прекрасна, и бившата страст отново се събудила в сърцето на Джаядатха. И той се обърнал към Драупади с думи на любов; когато добродетелната съпруга на Пандавите с негодувание го отхвърлила, царят, обзет от желание, я похитил със сила и я понесъл на своята колесница в своите владения, далеч на запад.

Пандавите, връщайки се в колибата и като не намерили Драупади, се спуснали по следите на похитителя. Те го настигнали скоро в безлюдна горска местност и тук станал бой между Пандавите и Джаядратха, съпровождан от своя отряд. Бхимасена разсеял войните на Джаядратха, Арджуна в единборство лесно преодолял царя на Синда и го взел в плен, като освободил Драупади. "Убий го, Арджуна - извикал Бхимасена - убий нечестивия, оскърбителя на дома на Пандавите! Ако ти не направиш това, аз ще го направя сам." Но Арджуна не искал да убива пленника, а Юдхищира спрял Бхимасена; Джаядратха бил зет на цар Дхритараштра, мъж на неговта единствена дъщеря Духшала и Пандавите не убили роднината си, а го пуснали с мир.

Но силно се опечалили Пандавите, мислейки за нанесеното им оскърбление и особено Юдхищира, който считал себе си за главен виновник за всички бедствия, постигнали братята му и съпругата. И все пак не се решавал да застане срещу Кауравите с оръжие в ръце; повече от всички го застрашавал Карна, страшният воин. Юдхищира знаел, че никой от Пандавите, даже Арджуна не може да надделее над Карна в открит бой.

Знаел за това и гръмовержецът Индра, небесният баща на Арджуна, продължаващ да покровителства над Пандавите даже след като сина му застанал срещу него на страната на бога на огъня при пожара в гората Кхандава. Знаейки също, че боя на Карна с Арджуна е неизбежен в близки дни, и тревожейки се за сина си, Индра решил да му помогне. Карна бил неуязвим в бой, по милостта на своя баща, бога на слънцето, той се родил с броня на тялото, непробиваема за всяко оръжие. Индра намислил да го лиши от тази защита. Той се превърнал на странстващ отшелник и се появил веднъж при Карна, цар на Анги, когато този почивал след бойни подвизи, извършени за издигането на Дурьодхана. Индра в облик на смирен брахман се обърнал към царствения воин с молба за милост и Карна му отвърнал благосклонно: "Избери си дар, о благочестиви страннико, аз обещавам да изпълня всякакво твое желание." Тогава Индра му поискал бронята от неговото тяло. И без да каже нито дума, благородният Карна, отрязал бронята без да му трепне ръката от своето тяло. Царят на боговете, поразен от праведното дело на властителя на Анги, му се открил. И за да го възнагради, Индра му подарил чудесно оръжие - дротик, поразяващ без пропуск всеки враг - човек, или бог, или демон. "Но помни, че можеш да го използваш само веднъж в битка. После той ще загуби своята сила." - му казал Индра.

А Пандавите, дочакващи своя дванадесетодишен срок в горите, постигнало между другото още едно изпитание.

Веднъж те седяли, всичките петима на горска поляна до огън. Стар отшелник, съпровождащ братята в техните скитания, се готвел да извърши ежедневното си жертвоприношение на огъня. Изведнъж от гъсталака изскочил елен и се насочил право към отшелника. Бягайки, еленът подхванал жертвената верижка, лежаща до огъня и се скрил зад дърветата. Старецът отчаяно помолил Пандавите да уловят елена и да върнат верижката.

Братята хванали своите лъкове и дротици и се впуснали в преследване. Те вече настигали елена, но той внезапно изчезнал от погледа им и Пандавите спрели вцепенени, удивени от непонятното му изчезване. Разочаровани и огорчени, те седнали пд сянката на стар банян, изнемогвайки от умора и жажда. Юдхищира наредил на Накула да се покатери на дървото и да огледа, няма ли наоколо реки или ручеи, откъдето може да се вземе вода за пиене.

Накула се изкачил на дървото, огледал се и видял недалеч красиво езеро с ято жерави по бреговете. Спуснал се, той тръгнал натам, за да донесе вода за себе си и братята си.

Пристъпвайки към водата, Накула поискал да пие и изведнъж чул глас идващ някъде отгоре, макар, че не се виждал никой: "Не бързай, дете. Това прекрасно езеро принадлежи на мен. Отговори ми първо на един въпрос, а после пий на воля и вземи за братята си." Но измъченият Накула не послушал. Той се напил с вода от езерото - и тутакси паднал мъртъв.

Братята се уморили да чакат Накула, и Юдхищира изпратил Сахадева да го намери и накара да побърза. Сахадева дошъл до брега и видял лежащия на брега мъртъв свой брат.

Подтиснат от мъка, умиращ от жажда, Сахадева се наклонил към водата за да пие и чул идващ от небето глас: "Не бързай, дете, това езеро ми принадлежи. Отговори първо на въпроса ми, а тогава пий и вземай вода колкото искаш." Но Сахадева много искал да пие, не се замислил, утолил жаждата си и тозчас паднал мъртъв до брат си.

Времето течало, а близнаците все не се завръщали от езерото. Юдихищира тогава изпратил за братята и за вода Арджуна. Дошъл Арджуна на брега и видял там своите братя мъртви. В мъка и гняв той хванал лъка си и, оглеждайки се, потърсил убиеца, но нищо не забелязал. Даже нямало следи по брега. Арджуна пристъпил към водата и изведнъж чул думи: "Стой! Не можеш да пиеш без мое позволение. Първо отговори на въпроса ми, а после пий колкото искаш." Арджуна отвърнал: "Ти се появи пред мен, тогава ми забранявай. Появи се и аз веднага ще те направя на парчета, за да не посмееш друг път да говориш така с мен." С тези думи Арджуна почерпил вода, пил и веднага паднал мъртъв, редом с братята си.

Нещо се е случило с братята ни" - помислил Юдхиюира и и казл на Бхимасена: "Иди и ги доведи." Бхимасена тръгнал след братята си и ги намерил, лежащи мъртви на брега на езерото.

В отчаяние той потърсил виновника за убийството. "Това трябва да са някакви ракшаси, или демони" - така помислил Бхимасена; но нямало никой наоколо. Той пристъпил към водата за да пие и чул глас: "Не бързай, дете, това езеро е мое. Отговори на въпроса ми, а после пий." Но Бхимасена не чакал, изпил водата и паднал мъртъв на земята.

Без да дочака Бхимасена, Юдхищира се отправил сам да търси братята си. Той приближил езерото и бил поразен от красотата му и красотата на околностите. Но когато видял своите братя, лежащи мъртви наоколо, той самия едва не умрял от мъка. Целият му живот бил в тях, цялата надежда. "Как се е случило това, кой е виновен за тяхната гибел?- тъжно възкликнал Юдхищира - кой би могъл да ги победи? Да не би Дурьодхана да е изпратил дотук свои убийци? Но не, не се виждат следи от борба, нито кръв, и на лицата на убитите аз не виждам петна от заклинания." Изведнъж от небето се раздал глас: "Аз отправих твоите братя на път към царството на Яма. Не пипай водата, езерото принадлежи на мен. Отговори ми на един въпрос, а после вземай вода колкото искаш." "-Кой си ти: бог или демон? попитал изплашен Юдхищира - защо си умъртвил братята ми?" Не успял да произнесе тези думи, когато видял пред себе си исполин с ръст на висока палма, с ослепително като слънце лице и вцепеняващ поглед. Той казал на Юдхищира: "Твоите братя не послушаха моята забрана и по своя воля взеха вода от езерото. Затова те бяха убити от мен. Отговори ми на три мои въпроса и ти ще живееш." "Питай" - казал Юдхищира.

Исполинът попитал "Кой заставя слънцето да се вдигне? Кой го съпровожда в пътя му по небето? На какво се крепи слънцето?" И отговорил Юдхищира: "Великият бог Брахма заставя слънцето да се вдигне над земята. Дхарма, богът на закона го принуждава да се спусне. Боговете го съпровождат в пътя по небето. Слънцето се крепи на истината."

Тогава исполинът му казал: "О царю, ти вярно отговори на моите въпроси. Сега избери кой от братята ти би искал да оживее, но избери само един." Юдхищира отговорил: "Нека живее Накула." Ислолинът се удивил: "Защо Накула? Защо не Арджуна, или Бхимасена? Нали той ти е своден брат, защо предпочиташ него пред родните?" Юдхищира отговорил: "На Кунти остана жив един син - това съм аз. Нека и на Мадри остане жив макар и само един син. Така ще бъде справедливо. И доволният от благородството и справедливостта на Юдхищира исполи решил: "Нека всички твои братя останат живи."

И тъкмо казал това, всичките четирима станали от смъртния си сън. И тогава исполинът казал: "Знай, Юдхищира, че аз съм Дхарма, бог на закона и справедливостта. Аз се превърнах в елен и те доведох до езерото, за да изпитам твоята преданост към мен. Аз искам да те наградя, избери си дар." Юдхищира казал: "Направи така, всемогъщи Дхарма, че никой да не ни познае в оставащата ни тринадесета година от изгнанието, където и да я прекараме." "-Аз ще изпълня твоето желание - отвърнал Дхарма - Вие прекарайте тази година при двора на Вирата - царя на матсите, и никой няма да ви познае. Вие ще можете да променяте облика си по желание." Като казал това, Дхарма изчезнал. Пандавите, удивени от станалото с тях, се върнали в своята обител здрави и невредими.