Когато преминали дванадесет години от изгнанието, Пандавите напуснали гората и се отправили в страната на матсите, където управлявал могъщия цар Вирата. По пътя те се разделили със съпровождащи ги брахмани; семейства, слуги и колесници те изпратили в страната на панчалите, при цар Друпада. Недалеч от столицата на матсите, в дълбока гора Пандавите закопали в земята своето оръжие и запомняйки мястото, се отправили към града.

Първи влязъл в двореца на Вирата Юдхищира. Преоблечен като брахман, той държал в ръце златни емайлирани зарове. "Привет на таб, о царю - казал Юдхищира - Аз съм брахман Канка, познавач на играта на зарове. Вземи ме на служба при себе си, и аз ще те развличам в часове на умора и досада." Красотата и вежливостта на Юдхищира се харесали на Вирата и той го похвалил и го назначил за свой съветник.

След Юдхищира дошъл в двореца Бхимасена, държейки в ръце черпак и лъжица. Гледайки могъщия му стан и гордата осанка, никой не можел да повярва, че този не е герой и не е воин, а готвач. Бхимасена се нарекъл Валава, бивш готвач на цар Юдхищира. Вирата се зарадвал и, като проверил изкуството му, поръчал му да води царската кухня.

Така един след друг под вида на скромни и незабележими хора, всички Пандави и Драупади намерили своето място в двореца на Вирата. Арджуна приел името Бриханала, бил назначен като учител по танци и музика на царската дъщеря. Накула станал коняр на Вирата, а Сахадева пасял царските стада. Драупади се сближила с царицата Судешана, жена на Вирата и тази я взела за служанка в женските покои.

Незабележимо преминавали дните на служба при цар Вирата. Но на края на тринадесетата година се случило така, че царският пълководец Кичака, брат на царица Судешана, видял в покоите на сестра си Драупади. Пленен от нейната красота, Кичака се обърнал към нея с такива думи: "Откъде си, прекрасна и коя си? Твоята красота ме покори. Ти си подобна на Лакшми, богинята на любовта и щастието. Обикни ме, красавице и аз ще те обсипя със злато и скъпоценности, златоткани одежди, моя дворец и моите богатства ще станат твой дворец и твои богатства. Аз съм повелител на войските, аз съм действителния господар на страната, обикни мен, прелестна и цялата страна ще ти служи." Така говорил Кичака на Драупади, но тя му отвърнала: "О господарю, аз имам съпруг и ще му остана вярна. И ти, ако не искаш да се разделяш със живота си, не ме преследвай и не ми говори за своята любов." Тогава отхвърлен, братът на царицата се отеглил, но затаил в душата си обида.

На другия ден Судешана изпратила Драупади за вино при Кичака. И отново той се обърнал към нея с думи за любов и се опитал да я прегърне, но Драупади се откъснала и побягнала в царския дворец, търсейки там защита. Почти до двореца я настигнал Кичака и в гнева си, я ритнал с крак. Видял това Бхимасена и се насочил към обиждащия, готов да го разскъса на части. Но Юдхищира удържал брат си. "Половин месец остана до края на годината - казал Юдхищира - потърпи още, и ние ще платим на злодея за обидата."

А когато настъпила нощта, Драупади, трепереща от обида и мъка, отишла в кухнята при Бхимасена и поискала отмъщение. Тя нареждала на Пандавите, които обрекли нея, царската дъщеря, на живот пълен с обиди и лишения, тя упрекнала Юдхищира в лекомислие, в греховна страст към заровете, че е загубил царството. Плачейки, Драупади казала, че ако Бхимасена остави Кичака между живите, ще положи ръка върху себе си. И Бхимасена, трогнат от жалбата й, обещал на следващия ден да се разправи с оскърбителя.

Вечерта на следващия ден Бхимасена пресрещнал Кичака в един от покоите на двореца. Като разярен лъв се спуснал към царския шурей, хванал го за косата и го ударил в земята с такава сила, че Кичака тутакси умрял. Бхимасена откъснал главата, краката и ръцете на Кичака и се прибрал в кухнята.

Сутринта намерили тялото на убития пълководец в дворцовите покои и се изумили от нечовешката сила на неизвестния убиец. Всички решили, че някакъв тайнствен демон - пазител на Драупади, е умъртвил Кичака. Роднините на Кичака, обвинявайки Драупади в гибелта на своя вожд, обявили, че ще бъде справедливо тя да изгори на погребалния му огън като негова вдовица. Те се втурнали в двореца, хванали Драупади и със сила я повлекли извън градските врати, към погребалния огън. Жалните викове на Драупади дочул Бхимасена. С огромни скокове той се понесъл след тях и като изкоренил от брега голямо дърво, се спуснал с него към похитителите. За един миг той ги обърнал всичките в бягство.

Изплашен за изтребването на рода на Кичака, цар Вирата наредил да предадат на Драупади, че тя трябва да напусне царстото му. Но Драупади измолила от цар Вирата да й позволи да остане още тринадесет дни и обещала за това на матсите помощ и дружба от своите могъщи покровители.