Цялата тази година хората на Дурьодхана неуморно търсели Пандавите. Останали малко дни до края на условния срок на изгнание, когато съгледвачите се върнали в Хастинапур и доложили на Дурьодхана: "Велики царю, ние обходихме планини и долини, поля и гори, и потайни пещери. Ние бяхме във всички градове и селища, но никъде не намерихме даже следа от синовете на Панду. Няма съмнение в това, че те са загинали в дивата гора."

Изслушал донесението на съгледваите, Дурьодхана започнал да се съвещава с приятели и съюзници. Той им обявил, че Пандавите не са намерани никъде, че тринадесетата година от изгнанието е към края си, и ги попитал за мнение и съвет. Дрона предложил да изчакат завръщането на Пандавите и да им върнат това, което трябва да владеят по право. Карна, отхвърляйки примирението, призовал да се въоръжават и да се готвят за битка. Видура и Бхишма били на страната на Дрона; Духшасана и другите братя на Дурьодхана поддържали Карна.

Още не утихнали споровете в съвета, когато дошла вест от страната на матсите за тайнствената гибел на Кичака и неговите роднини. Сред царете, събрали се на съвет в двореца на Дурьодхана. бил Шашуварман, властелин на страната на тригартите, неведнъж пострадал от грабителски походи на Кичака. Зарадван от известието за смъртта на омразния враг, той веднага се обърнал към Кауравите с призив да нападнат матсите и да завземат неизброимите стада на цар Вирата. На всички се харесал замисъла на Шашуварман, и Кауравите започнали да се готвят за набег.

Под покрива на нощта Шашуварман се втурнал в царството на матсите и нападнал пастирите, пазещи стадото на Вирата. Разгонвайки пастирите, тригартите заграбили шестдесет хиляди крави и ги подкарали към своите владения. На сутринта дошла в двореца на Вирата вестта за нападението и грабежа. Незабавно царят се разпоредил да съберат войска. Бойни слонове, колесници, конници и пеши войници се приготвили за поход. Вирата заповядал да дадат бойно оръжие на Канка и Валава. Слугите им донесли брони, мечове, шлемове и лъкове, украсени със злато и сребро, дали им колесници с изкусни водачи, и те заедно с царя се отправили на поход. В града по време на похода останал да управлява принц Утара, син и наследник на Вирата.

След недълго стремително преследване Вирата настигнал Шашуварман, и двете войски се построили за бой. Започнала жестока схватка. Вирата храбро се биел в първите редици, но тригартите били много и те устоявали здраво. Скоро Шашуварман започнал да надделява матсите; Вирата бил ранен. Всичко в боя се смесвало: стонове, прах, и кръв; разбити колесници, убити и ранени хора и коне застилали полето на сражението. Тогава Юдхищира заповядал на Бхимасена да всъпи в бой. Бхимасена искал да откъсне от корен дърво, за да го ползва като боздуган, но Юдхищира не му позволил: боял се, че Бхимасена може да бъде разпознат и да се наложи на Пандавите да идат изгнание за още тринадесет години. И Бхимасена, въоръжен с лък, дротик и меч, тръгнал на бой с колесница, Той упорито пробивал път сред тълпата на сражаващите се, стремейки се да се добере до Шашуварман. Като могъщ слон се движел Бхимасена, разчиствайки с меч пътя и сеел наоколо смърт. Под ударите му тригартите падали като подкосени и накрая, в уплаха се обърнали в бягство. С викове "Стой, Стой Шашуварман!" се устремил Бхимасена към царя на тригартите. Настигайки царя, синът на Панду го хванал с една ръка за косата, съборил го от колесницата и със сила го ударил в земята. От удара Шашуварман останал без съзнание. Бхимасена го издърпал на своята колесница и се понесъл към Юдхищира, който, стоейки на хълма, наблюдавал боя. Когато тригартите видяли, че техния цар е попаднал в плен, те избягали от полето на боя.

Бхимасена хвърлил полуживия и изплашен Шашуварман в краката на Юдхищира. Погледнал пленника, Юдхищира казал: "Ставай, царю. Ти си свободен да идеш където поискаш." А Бхимасена, разгорещен от боя, казал на Шашуварман: "Върви, но ако искаш да запазиш живота си, навсякъде, където идеш, викай: Аз съм роб, Аз съм роб на цар Вирата!" Но Юдхищира спрял брат си: "Нека си върви свободен. Той и така от днес ще плаща данък на матсите. Но да не посмее повече да разбойничества и да граби."

През това време войската на Кауравите начело с Бхишма се приближила към столицата на матсите от другата страна. Опустошавайки околностите на града, Кауравите подгонили многохилядните стада на Вирата и тръгнали с тях обратно към Хастинапур. Вестоносец от царските пастири пристигнал с известие за случилото се при принц Утара. Той поискал от принца помощ за пастирите да си върнат стадата от Кауравите. Но Утара се колебаел. Войска в града не останала, сам да иде в битка с Кауравите е тежко и опасно. Дори няма кочиаш - казал той на вестоносеца. Намери ми умел колар и ще тръгна да ги гоня. Като чул това, Арджуна привикал Драупади: "Кажи на Утара, че аз, Бриханала някога съм бил колар на Арджуна и съм съгласен да управлявам колесницата на принца."

Тогава се наложило Утара да превъзмогне страха, да се качи на колесницата и да се отправи в преследване заедно с Бриханала. Управляван от изкусната ръка на коларя, колесницата полетяла като вятър и скоро се показали бойните знамена на войската на Кауравите, сред които в облаци прах се движели стадата на матсите. Виждайки огромната войска, Утара едва не се лишил от съзнание от страх: "Те са твърде много, те ще ни убият, Бриханала!" - казал той и като скочил от колесницата, се спуснал да бяга обратно. Като обърнал конете, Арджуна догонил принца, хванал в движение и го вмъкнал в колесницата. "Пусни ме у дома, Бриханала, замолил Утара - аз ще ти подаря всичко, което поискаш, само не ме води на гибел!" Арджуна му отвърнал: "Засрами се принце! Ти си син на доблестния Вирата. Не бъди страхливец. Застани на моето място и управлявай конете, аз ще се сражавам на колесницата." Утара се удивил: "Как можеш ти сам да се изправиш срещу цяла войска? Ти даже не си воин, а учител по танци!" Бриханала се засмял. "Аз само временно станах учител по танци! Аз съм Арджуна, син на Панду. Бъди ми колар, и аз сам ще се справя с Кауравите."

Като чул това, Утара се съвзел духом, страха му изчезнал и той повярвал в победата: Арджуна е непобедим воин, с него може и цяла войска да се бие. Утара предложил на Арджуна своето оръжие, но то било твърде леко и недостатъчно здраво за сина на Панду. Арджуна обърнал колесницата към близката гора; там някога заровили оръжието си Пандавите, преди да се появят в столицата на матсите. Той изкарал от земята своя лък, подарен му от бога на огъня, облякъл се в своите доспехи и се спуснал заедно с Утара на колесницата да гони Кауравите.

Когато те се приближили към вражеската войска, много от Кауравите познали, че това е Арджуна и сред тях започнало голямо вълнение. Срокът на изгнание на синовете на Панду изтичал тази вечер и срещата с него плашила Кауравите. Незабавно Бхишма изпратил Дурьодхана с голям отряд да карат стадото в Хастинапур, а останалата войска разгърнал за битка.

Без да спира, Арджуна подгонил колесницата право срещу войската на Кауравите; от своя чудесен лък той обсипал врага с хиляди стрели. Но без да вижда похитеното стадо, той се досетил за уловката на Бхишма, обърнал колесницата и се понесъл по следите на Дурьодхана. Настигайки го, Арджуна отправил към него порой стрели. Не удържал натиска, Дурьодхана оставил войската и добитъка, и се засилил в срамно бягство. А победоносният Арджуна се обърнал срещу главната войска на Кауравите. Стремително се врязал той на колесницата в редовете на враговете, обсипвайки ги със стрели. Войните на Бхишма не успявали да се прикрият със щитовете си - толкова бързо излитали стрелите от лъка на Арджуна. Пробивайки си път във вражеската войска, Арджуна нареждал на Утара да насочва колесницата ту към Дрона, ту към Карна, ту към Бхишма, и встъпвйки поредно със всеки от тях във схватка, нанасял им поражение след поражение. Войните, виждайки своите вождове притиснати, избягали от полето на битката. Така Арджуна върнал от Кауравите похитения добитък и се върнал с него в столицата на матсите.

По пътя към града Арджуна казал на Утара: "Ти не казвай на царя, че Пандавите му служат тайно. И за мен не казвай нищо. Кажи, че ти си отбил стадото от Кауравите и си ги победил". И Утара обещал да мълчи дотогава, докато е нужно. Арджуна отишъл на мястото на коларя, скрил своето оръжие и доспехи и така те влезли в града, изпращайки напред пастири за вестоносци на победата.

Между това Вирата се завърнал в града след битката с тригартите и узнал, че сина му се е отправил заедно с учителя по танци да отбие откраднатото от Кауравите стадо. Вирата се изумил от мъжеството и безразсъдството на принца; Той не се съмнявал, че Утара е загинал в неравен бой. Но Юдхищира го утешил: "Не се тревожи, царю. Ако коларя на твоя син е Бриханала, под негова защита Утара ще се справи със всяка войска." Не успял да произнесе тези думи, когато пристигнали вестоносци от Утара с вест за победата. Царят възликувал и заповядал да подготват на победителя богато посрещане. Гражданите украсили домовете и улиците със знамена и цветни гирлянди, музикантите ударили литаври и под всеобща възхвала, Утара влязъл в града.

И казал тогава тържествуващият цар на Юдхищира: "Не е ли чудо, о Канка? Моят доблестен син сам победи могъщата войска на Кауравите." Юдхищира отвърнал: "Не се учудвай, господарю. Няма в това чудо, ако Бриханала е бил колар на принца. Разгневил се царя, чувйки тези думи: "Как смееш да равняваш моя син с някакъв учител по танци! Като за първи път, брахмане ти прощавам, но занапред се пази да ми говориш такива неразумни речи." Когато Юдхищира повторил своите думи и казал, че без Бриханала, принца нямаше да е жив, Цар Вирата в ярост го ударил два пъти по лицето.

В този миг Утара влязъл в царските покои. Той видял Канка окървавен и тревожно попитал какво се е случило. И когато му казали, че какво се е случило, Утара се застъпил за брахмана Канка и разказал на царя истината за битката. Но помнейки забраната, той не споменал името Арджуна. "Някакаъв син на бог - казал Утара се намеси в битката и обърна в бягство вражеската войска. На него аз дължа победата си." "-Къде е той, този божествен юнак? - попитал цар Витара - Нека дойде, аз искам да го видя." "Той ме напусна" - казал принца - но ще дойде време и той ще се появи и ще назове името си.

На третия ден след битката братята Пандави, облечени в бели дрехи и украсени със скъпоценности, влезли чертога на цар Вирата и седнали до трона. Изумен, царят промълвил: "Как се осмелявате вие, мои слуги, да се обличате с царски одежди?" Арджуна с усмивка му отвърнал, показвайки Юдхиюира: "Този велик мъж, о царю е достоен да заема място редом със самия Индра, повелителя на боговете. На земята няма равен по сила на духа, праведност, милосърдие и воинско изкуство. Пред теб е прославеният Юдхищита, син на Панду."

Цар Вирата силно се удивил: "Нима пред мен са братята Пандави, прославени със своите подвизи и своите несгоди? Но ето минаха вече тринадесет години от това време, когато никой нищо не е чувал за тях!" Арджуна казал: Гледай царю, Този твой готвач - е могъщия Бхимасена, умъртвил Кичака. Твоя коняр е Накула, твоя пастир е Сахадева, Тази служанка е царица - прекрасната Драупади, а аз, о царю съм Арджуна, син на Кунти." А принцът казал на Вирата: "Този Арджуна, татко ме спаси от позор и разгроми Кауравите, той върна нашите стада."

Тогава възхитен, Вирата се обърнал към Пандавите с думи на благодарност и им предложил съюз и дружба. Той им въздал царски почести и ги обсипал със щедри дарове. И той пожелал да се сроди с Пандавите и дал своята дъщеря за жена на Абхимана, младия син на Арджуна и Субхадра.