На сватбата на Абхимана, сина на Арджуна, и Утари, дъщерята на Вирата, се събрали приятели и съюзници на Пандавите, царе от близки и далечни царства. На другия ден след сватбеното тържество гостите се събрали за беседа в богато украсен чертог. И когато царете седнали по старшинство на украсените със злато каменни скамейки, станал Кришна и се обърнал към събранието с такива думи:

"О благородни мъже! Вие всички знаете, колко тежки изпитания се паднаха в участта на Юдхищира и неговите братя. Известно ви е как беше измамен Юдхищира при игра на зарове, как се лишиха Пандавите от своите владения и бяха изгонени в дивите гори за много години. Сега, когато премина срока на изгнанието, дойде време да поразмислим за благото на Юдхищира и неговите братя. Вие знаете, че Юдхищира няма да приеме и небесното царство, ако то не му принадлежи по право и ще се съгласи на едно-единствено селище, ако това бъде справедливо. Пандавите са непобедими в бой, а и ние няма да ги оставим без помощ. Но ние не знаем какво замисля Дурьодхана и как ще постъпи. Затова да изпратим посланик при Кауравите, умен и красноречив, и нека той ги склони по мирен начин да върнат на Юдхищира неговото владение."

- "Справедлива е речта на моя брат - казал след Кришна Баладева - Благо за двете страни - и за Юдхищира, и за Дурьодхана - ще бъде разделянето на царството. Но нека бъде мирна речта на посланика. Не следва да упрекваме Дурьодхана в измама. Нали и на Юдхищира лежи вина - ослепителна страст към играта, той не премери своите сили, когато прие предизвикателството на Шакуни. Победи изкусният играч - няма в какво да упрекнем царя на Гандхара." Но с гняв му отвърнал Сатяки, доблестен воин от племето на Ядавите: "Как можеш ти да възлагаш вина на Юдхищира? Той се довери на своите роднини, а те коварно го извикаха и го измамиха. Защо да се унизяваме пред враговете и да ги молим за мир? Ако те не дадат половината царство на Пандавите доброволно, ние ще съумеем да ги принудим."

И цар Друпада казал: "Аз никога няма да повярвам, че Дурьодхана ще даде с добро дори и малка част от това, което владее. Мирната реч той ще приеме само като признак за нашата слабост. Няма надежда и в Дхритараштра: той във всичко ще послуша своя любим син. Нека отиде посланик в Хастинапур, но още сега трябва да се готвим за битка. Да разпратим вестоносци до всички държави и вождове, да се подготвят за бъдещото сражение. И да побързаме, за да привлечем царете първи на наша страна, защото и Дурьодхана, без съмнение ще постъпи така."

Всички се съгласили с това, което казал Друпада. Кришна се обърнал към него с такава молба: "О повелителю на панчалите, ти превъзхождаш всички нас по години и мъдрост. Почита те и цар Дхритараштра, ти дружиш със Дрона и Видура. На тебе ние доверяваме посолството в Хастинапур. Ако Кауравите се склонят към мир и справедливост, тогава ще засърши многогодишният раздор; ако не отстъпи безразсъдният син на Дхритараштра, викай ни незабавно и ние всички ще се явим на помощ на Пандавите." "Да бъде тъй!" - решили царете и като се простили с Вирата, се върнали в своите владения.

Беза да губят време, Пандавите започнали да се готвят за война. Цар Вирата разпратил свои хора при всички околни царе и данъкоплатци с призив да се събират и да водят своите войски в столицата на матсите. Същото направил и цар Друпада. И много владетели отговорили на призива и повели своите ратници под знамената на Пандавите. Когато синовете на Дхритараштра разбрали за това, те също привикали в Хастинапут своите съюзници. И цялата страна тогава се запълнила от отряди войници, стекли се от всички страни за да се присъединят към Пандавите, или към Кауравите. Изглеждало, цялата земя с планини и гори се затресла под тежките им стъпки.

Дурьодхана, узнавайки за това, че Кришна и Баладева са се върнали в Дварака, сам се отправил там колкото може по-бързо. Там се отправил и Арджуна, за да се договори за помощта на Кришна и Баладева в предстоящата война. И се случило тъй, че те пристигнали в Дварака едновременно и едновременно пристъпили към двореца на Кришна. Но Дурьодхана влязъл в покоите му по-рано и като видял, че сина на Васудева спи в своето ложе, му станало неудобно и извърнал глава. Арджуна влязъл след него и почтително склонил глава в краката на Кришна.

Когато Кришна отворил очи, видял първо Арджуна. После той вдял и Дурьодхана и поздравил и двамата. Синът на Дхритараштра казал: "Аз дойдох при тебе първи, о сроднико! Аз дойдох за да поискам помощ в бъдещата война и се надявам, че няма да ми откажеш; Аз и Арджуна поравно имаме право на твоята дружба". "Ти каза вярно, Дурьодхана, - отговорил Кришна. Щом си дошъл първи, аз реших да окажа помощ и на двамата ви. Но аз видях първо моя приятел Арджуна и затова ви предлагам избор. Единият от вас нека вземе могъщата войска на моето племе, хиляди отбрани ратници, труднопреодолими в бой, а на другия аз ще обещая моята помощ, но не с оръжие, а със съвети в битката; аз самия няма да се сражавам." "- Аз избирам теб, о Кришна" - казал синът на Кунти. А Дурьодхана, много доволен от този избор, взел войската на Ядавите.

После Дурьодхана посетил Баладева. "Ти знаеш, че аз те защитих на съвета при цар Вирата" - казал му юнака - "Ти си ми същия роднина, какъвто е и Юдхищира. Но аз не мога да вървя срещу своя брат. И затова реших да не се сражавам на нито една от страните." Изслушал това, синът на Дхритараштра прегърнал благородния Баладева и се простил с него. И Дурьодхана напуснал Дварака с многоброен воински отряд, воден от доблестния воин от рода Яду, цар Критаварман.

В това време Шаля, цар на мадрите, чичо по майчина линия на Пандавите, събрал огромна войска и се насочил с нея към Пандавите. И, чувайки за това, Дурьодхана побързал да го пресрещне, за да го преубеди. Той изпратил напред свои слуги, на които наредил да издигнат на пътя на войската на царя на мадрите многобройни шатри и съоръжения за отдих и да окажат всякакви почести на цар Шаля. Царят на мадрите приел помощта, мислейки, че тя идва от Юдхищира. Но бил много удивен, когато пред него застанал Дурьодхана и го помолил за подръжка в предстоящата война. Но той вече не можел да му откаже.

Пристигайки после при Пандавите, цар Шаля му разказал какво се е случило на Юдхищира. "Да бъде тъй, сражавай се честно на страната на Кауравите - казал му старшият син на Панду - но изпълни една моя молба, макар, че това няма да е много достойно. Известно ти е, че в изкуството на управление на колесница никой не може да се сравнява с теб, освен Кришна. Без съмнение, Карна ще пожелае да му бъдеш колар, когато настане време да се сражава с Арджуна. Тогава ти направи всичко, за да го лишиш от боен дух и да запазиш живота на Арджуна." И цар Шаля обещал да изпълни молбата на Юдхищира.

Между това цар Друпада, като се посъветвал с Пандавите, отправил като посланик в Хастинапур своя жрец, брахман, помъдрял с години и опит. "Ти знаеш, о брахмане - напътствал го Друпада - че със знанието на стария Дхритараштра беше измамен Юдхищира при игра на зарове. Изманиците навярно няма да дадат своите владения на Пандавите. Но ако ти се обърнеш към Дхритараштра с думи за справедливост, ще зародиш съмнение в сърцето на неговите войни, а Видура, Дрона и благочестивия Бхишма навярно ще те подкрепят. Ако съветниците на Дхритараштра бъдат на страната на Пандавите, а войниците се колебаят, на врага ще е нужно време, за да завюва обратно сърцата им, а Пандавите през това време лесно ще успеят да съберат войска и необходимите припаси за войната. Върви без да се боиш, във вражеския стан нищо не те заплашва. Ти си брахман, ти отиваш като пратеник, освен това си стар; никой няма да се осмели да вдигне ръка срещу тебе!"

Още не стигнал до Хастинапур пратеникът на Друпада, когато пред погледа му изникнали несметни пълчища войници, запълващи цялата околност от брега на Ганг до далечните върхове на Калкута. Това били войските на Кауравите и съюзниците им, събрали се при стените на Хастинапур от всички краища на страната.

В двореца на Дхритараштра посланика видял всички вождове и военачалници на Кауравите и приятелските им племена. Посрещнат с подобаващи почести, посланикът се обърнал към събралите се в двореца царе и пълководци с такива думи: "На всички вас са известни дълга и правото на царете, Дхритараштра и Панду са синове на един баща. Няма съмнение, че частта на всеки в наследството трябва да е еднаква. Децата на Дхритараштра получиха своя дял; справедливо ли ще е да бъде отнет дяла на Пандавите? Много изпитания и обиди те понесоха, но не помнят зло; и не искат нищо, освен мир и справедливост. Сега изберете сами - мир, или война, справедливост, или зло. В лагера на Юдхищира има хиляди смели войни, стремителни в боя. На негова страна са мощта и доблестта на непобедимите му братя и мъдростта на великия Кришна. Не пропускайте случая да завършите това дело с мир!"

Изслушал речта на посланика, Бхишма казал: "Наистина, ти каза правилно, брахмане. Безумие е да се воюва с Пандавите; кой може да ги победи в битка?" Но Карна дръзко прекъснал неговвата реч и възкликнал, гледайки Дурьодхана: "Защо повтаряте едни и същи неща? Всичко това отдавна сме го чували. Нали всичко стана по закон: И Шакуни спечели, и Пандавите отидоха в гората. Или Юдхищира е забравил за договора? Връщайки се от гората, те трябва да станат данъкоплатци на Дурьодхана. О брахмане, знай, че със заплахи няма да постигнеш нищо, и педя земя няма да отстъпи Дурьодхана; но в името на справедливостта той ще даде своето царство даже на врага." "- Неразумни са думите ти, коларски сине - възразил Бхишма. Нима не помниш как Арджуна обърна в бягство цялата ни войска?"

Цар Дхритараштра спрял спорещите и казал: "Прав е мъдрият Бхишма. Аз реших незабавно да изпратя посланик при Пандавите. А ти, жрецо, върви при царя си и му кажи, че съм се зарадвал да чуя неговите думи."

Когато посланика се отдалечил, царят привикал при себе си Санджая, своя колар и му казал: "В лагера на Юдхищира се се събрали непобедими войни, равни по могъщество на самия Индра. В боя те могат да изтребят всички мои синове и да вземат със сила това, което принадлежи на Пандавите по право. Аз се страхувам да вляза във война с тях. Върви, о Санджая. в лагера на Пандавите и им въздай царски почести. Кажи им: аз се радвам, че техните бедствия са свършили и от днес се стремя само към мир и дружба с тях".