Без да се бави се отправил Санджая в лагера на Юдхищира и скоро се представил пред сина на Панду. Ниско му се поклонил посланика и казал "Царя ви приветства, деца на Панду и ви желае благо. Той почита вашите достоинства и вярва, че ни една грешна постъпка няма да опетни името ви. Царят знае, че никой, дори самия Индра няма да победи в битка славните братя Пандави. Но царят знае, че няма никой на света, който да превъзхожда по доблест и сила могъщите Каурави. Затова Дхритараштра не вижда Благо ни в победата, ни в поражението. Да утвърди мир между вас и Кауравите е най-заветното желание на моя цар и неговия съветник, мъдрия Бхишма."

"Аз нито дума не съм казал за война, о Санджая - отговорил на посланика Юдхищира - По-добре е мир, отколкото война. Наистина, човек, който има всичко, за да изпълни желаното от сърце без труд и усилия, не бърза да вземе оръжие. За Дхритараштра е лесно да говори за мир, той се грижи само за благото на жестокия си син. Царя не чу съветите на благородния Видура. Той позволи с хитрост и измама да бъде отнет дяла на брат му, а сега ни призовава към мир. Той не познава нужда, нито глад, той не познава други дрехи, освен разкошни, други ястия, освен най-добрите, той живее в богатство и великолепие. А ние сме лишени от всичко, ние сме голи и боси, ние сме нисши, лишени от дял. И на нас, изгубилите всичко, което е било придобито от нашия баща, с нашето мъжество и сила, царят сега предлага мир и дружба! Но за мира на земята ние прощаваме на Кауравите злото. Добре, нека бъде така, както е. Аз, Санджая, по твоя съвет, ще търся мир, но нека ни върнат столицата Индрапрастха. Върви при Дхритараштра, Санджая, и му предай моите думи: или ни върнете столицата, или се срещнете с нас в открит бой."

Санджая обещал да предаде на своя цар всичко точно и правдиво, и се отправил в обратен път. Привечер той се върнал в Хастинапур, а на следващата сутрин царят наредил да го повикат в двореца. Кауравите жадно разпитвали Санджая за Пандавите, за войските им, за оръжието им и за съюзниците им. Подробно им отговорил Санджая на всички въпроси, разказал за несметните войски на Пандавите, за чудесното им оръжие, за устремните им приятели и съюзници на Юдхищира; и за царя станало страшно. Той много се боял от непобедимия Бхимасена, от заплахата от ракшаси и якши, плашел се от гневния в бой Арджуна, не знаещ поражение. Дхритараштра се боял от гибелта в боя на своите синове и не можел да се реши на битка с Пандавите.

"О Санджая - казал царя, изслушвайки посланика - Пандавите ще унищожат моите синове, нито един няма да оставят жив. Целият ми род ще пропадне под ударите на тези юнаци. Затова аз така търся мир. Юдхищира никога няма да е равнодушен към нашите беди, но той ще ме осъди, ако аз стана причина за несправедлива война. Но какво да правя, Санджая? Как да убедя моите неразумни и алчни синове да се помирят с Пандавите?"

"Ти казваш правдата, царю - отвърнал Санджая. -Ако избухне битка, твоя род ще загине. Но не мога да разбера, владетелю защо ти, мъдър и внимателен, следваш съветите на твоите глупави синове. Сега не е време за оплакване! Нали ти, царю се смееше и радваше, когато Пандавите отидоха в гората! Разбира се, тогава ти не можеше да знаеш до какво ще доведе това. Завоеванията ти бяха немного, а сега, благодарение на подвизите на твоите племенници, ти управляваш света. Но сега не е време за оплакване, сега са ни нужни, царю, твоите решения."

"Не го слушай, татко. - обърнал се към царя Дурьодхана - Ние ще победим в битка всеки противник. Аз не вярвам на Пандавите. Те не искат честен мир с нас. Те само говорят за мир, а сами се готвят за битка. Аз зная, че в стана на Юдхищира са събрани негови приятели и съветници и всички заедно са се сговорили да унищожат целия твой род, о царю- всички твои деца и внуци до последно коляно. Нека никой да не чака от тях пощада. Мирът с Пандавите няма да е траен. Веднага щом се утвърдят в Индрапрастха, те ще завземат твоите владения, ще те лишат тебе и децата ти от власт и богатство и от самия живот. А затова ние не трябва да се боим от битка. Напразен, татко е страха ти пред Бхимасена. Аз сам ще го убия в битка с удар на боздуган: и боговете не биха съумели да издържат моя удар. Ти забрави, о владетелю за моите могъщи братя и верни приятели, помитащи всичко по своя път. А Карна, а Бхишма, а Дрона! Кой може да се сравнява с тях в боя? Не се страхувай от битка, татко. Пандавите няма да избегнат позора на поражението.

Но речта на старшия син не успокоила Дхритараштра. Той не можел да повярва в победа и се опитвал да разубеди Дурьодхана: "Аз те моля, о сине мой да се откажеш от ненавистта и враждата. Ще ти стигнат и половината от нашите владения. Върни на благородните Пандави всичко, което им принадлежи по право, дай им дяла от наследството. Или и твоята войска, и себе си ще обречеш на гибел в битката с Пандавите. Само глупостта и алчността ти пречат да разбереш това".

"Аз редом с Пандавите на земята няма да живея - отвърнал Дурьодхана - Или аз, свършвайки с тях, ще завладея света, или те ще ме убият и ще управляват на замята. Въпреки твоята воля и желанието на твоите съветници, аз предизвиквам Пандавите на битка и заедно с Карна ще ги унищожа до един."