След заминаването на Санджая Юдхищира се обърнал към вожда на Ядавите Кришна, своя покровител и приятел. "Аз не зная какво да правя - казал Юдхищира - нямам доверие към Кауравите. Техните речи за мир са само лукавство. Дхритараштра няма да посмее да иде против волята на синовете си, а те отдавна са загубили срам и чест. Те няма да върнат нито педя от добитото с хитрост и измама." "Твоите съмнения са справедливи - отвърнал Кришна - Дурьодхана е подъл мъж, завистлив и алчен, той не се стреми към мир. Но аз ще ида в Хастинапур и сам ще опитам да установя мир между вас. Колкото и слаба да е надеждата за мир, аз ще ида кто твой посланик при Дхритараштра, за да не те обвиняват в кръвожадност и жестокост към хората."

Страхувал се Юдхищира да пусне Кришна сам във враждебния лагер, но той се съгласил пред мъдрите думи на приятеля си и започнал търпеливо да чака връщането на посланика.

Когато Кришна приближил до Хастинапур, над града се появили страшни знамения. На ясно дневно небе изведнъж заблестяли мълнии и се раздал гръмотевичен трясък. Над земяата се вдигнали кълба от жълт прах, и потоци дъжд се проляли над земята. Яростни ветрове се появили в града, измъкващи от корен дърветата и трепет обзел жителите.

Стражите донесли на Дхритараштра, че към столицата се приближава великия Кришна. Царят бързо свикал съветниците и им казал: "Утре сутринта тук ще бъде сина на Васудева. Трябва да му устроим богато посрещане: полейте пътя с вода, за да няма прах, по пътя в града направете беседки, за да може Кришна да се скрие от палещия зной, посрещнете го с музиканти, а града украсете с флагове и цветя. Пригответе за него богати дарове: скъпоценни камъни и еленови кожи, бойни слонове и златни колесници с бели коне впрегнати в тях, красиви робини, прислужници и танцьорки."

Мъдрият Видура възразил на царя: "Напразно, владетелю е да хитруваш с Кришна. Той е верен приятел на Пандавите, с ласки и дарове няма да го съблазниш. Твоето лукавство Кришна веднага ще разгадае, и това няма да е чест за теб. Той идва тук, за да намери мир за твоите синове и децата на Панду, за себе си Кришна изгода не търси. Бъди искрен, царю приготви му само един дар - съд с вода, за да си измие краката след дългия път."

Дурьодхана казал: "Не се тревожи, татко. Когато дойде Кришна, аз ще го затворя в тъмница и пандавите ще останат без своя могъщ съюзник и приятел." Думите на Дурьодхана смутили царя и всички съветници. "Ти не си с всичкия си, сине мой! - възкликнал царя - Кришна идва при нас като посланик, а ти предлагаш вероломство." Бхишма не казал ни дума, но гневно напуснал съвета. И царят разпуснал съветниците, не знаейки какво да реши.

На сутринта глашатай известил на Дхритараштра, че Кришна, цар на Ядавите, великият и могъщият, е влязъл в двореца. С почит приветствал Кришна царя и неговите синове, съюзните им царе, техните приближени и мъдреци- отшелници, събрали се в залата. Като изслушал ответните речи и приел подобаващите за посланик почести, Кришна се отеглил в отредените му покои.

На другия ден той се явил в двореца на Дурьодхана и поздравил старшия син на царя, но от храна и питиета се отказал: "Не мога да разделя трапеза - казал Кришна - с тези, които ненавиждат моите приятели." Като излязъл от двореца на Дурьодхана, Кришна се отправил към Видура и вкусил храна в неговия дом. После Кришна посетил Кунти, осведомил я за здравето на синовете й, разбирайки майчината тревога. Едва на третия ден Кришна се представил пред Дхритараштра.

Кришна казал: "Аз дойдох тук, за да установя мир между братята и няма у мен други помисли. Чуй, о царю моите думи. С беда заплашват твоя род безразсъдството и несчестието на твоите синове, гибел застрашава всичко живо по земята. Помни, царю, че мирът сега зависи от нас, от мене и тебе. Върни на Пандавите всичко, което им принадлежи по право, умири алчността и властолюбието на Дурьодхана и на земята ще има мир. Ако ти не направиш това, в твоя дом ще дойде ужасна, безпощадна война. Какво ще постигнеш ти, загубвайки своите близки, какво ще постигнеш, погубвайки всичко живо?" И когато Дхритараштра казал, че няма сила да склони към примирение своя старши син, Кришна, а след него Дрона, и Видура се обърнали към Дурьодхана, като го увещавали, но техните старания били напрзани. "Аз няма да отстъпя на ненавистните Пандави ни педя земя! - злобно извикал Дурьодхана. И нека не ме плашат с война, аз съм готов за нея. За мен и за Пандавите заедно, няма място на този свят." И не слушайки увещанията, Дурьодхана излязъл и отишъл във вътрешния двор. Последвали го Карна, Духшасана и Шакуни.

Четиримата тайно се съветвали и решили да пленят Кришна и да го хвърлят в тъмница: без него ще е по-лесно да се справят с Пандавите. Но в този двор случайно ги чул слугата на посланика. Той веднага влязъл в двореца и като се приближил до Кришна, силно казал пред всички за замисленото от Дурьодхана злодеяние. Тишина се възцарила в залата при тази вест, и страх обзел присъстващите. В смущение Дхритараштра повикал заоворниците и гневно упрекнал сина си в безразсъдство и вероломство. "Ти си глупак и злодей - възкликнал царя - или не ти е известно, че сина на Васудева е земно въплъщение на бог? Ти, като дете искаш да хванеш луната в шапка; като пеперуда летиш към огъня, към неминуема гибел! Извини се и отдай на Пандавите дължимото, съгласи се на мир и дружба!" Но Дурьодхана бил непреклонен.

Тогава Кришна казал на Дурьодхана: "Ти мислиш, че аз тук, сам, без приятели съм слаб и беззащитен? Гледай!" Кришна прострял ръце - и в миг на окото, заедно с него се появили всички божества, всички полубогове, всички войни от неговото царство, пред всички могъщите Пандави с небесни оръжия в ръце. От устата и очите на Кришна излезли пламъци, земята под краката на всички се затресла, гръмотевици разтърсили небесния свод. Сановниците на царя, гостите и съюзниците на Кауравите от страх прикрили очите си и паднали ничком. След миг всичко изчезнало, и само в далечината святкала украсената със злато колесница, отнасяща Кришна.

Печал и тревога се възцарили в сърцата на жителите на Хастинапур след заминаването на Кришна. Изчезнала последната надежда за примирение на братята, войната станала неотвратима. Измъчвана от страх за живора си, Кунти се спуснала след залез слънце към свещения бряг на Ганг и видяла Карна в молитва.

Забелязал я сина на коларя, приближил се до нея и казал: "Какво те натъжава, Кунти? Разкажи ми за грижата си." Кунти му казала "Аз моля боговете да спасят децата ми от гибел. О Карна! Ти си най-страшният противник на Пандавите на бойното поле. Знай, Карна, че ти не си им чужд. Твоят баща не е колар: коларят те взе като бебе от речния бряг и те отгледа като роден син. Ти не знаеш тайната на своето раждане; аз ще ти я открия. Ти си син на Суря - бога на слънцето, аз съм твоя майка. Аз те родих в дома на моя баща и тайно те хвърлих с една кошница в реката. Богът на слънцето не позволи да загинеш и вълните изнесоха кошницата на брега. Така ти се оказа в дома на коларя. О Карна, Пандавите са твои братя. Ти трябва да бъдеш не с Кауравите, а с тях, на страната на децата на твоята майка. Заедно вие ще станете непобедими."

Карна казал: "Как си могла да ме хвърлиш на произвола на съдбата? Ти си ме изхвърлила като кученце, а сега говориш, че трябва да се откажа от близките за мен хора. Аз бих бил неблагодарен, ако последвам твоя съвет. Всички знаят, че Арджуна е велик и могъщ воин. Ако аз ида на негова страна, хората ще ме помислят за страхливец, ще кажат, че съм се изплашил от него. Не, аз ще остана с Дурьодхана, той е мой покровител и приятел. Но едно ще ти обещая: Ще пощадя в битката всички твои синове, освен Арджуна. С него ще се сражавам; и който и от нас да загине, ти пак ще имаш петима сина."