Обезлюдели градовете и селата в страната на Бхаратите. Всички, които можели да носят оръжие, били на Курукшетра, у дома останали само жени, деца и старци. Мъчила се земята в очакване на бъдещите бедствия. Страшни знамения се явили навсякъде. Слънцето помръкнало на небето и нощите станали безлунни. В храмовете лицата на изваяните богове оживявали пред молещите се и започвали да се смеят, или да изхвърлят кръв от каменните си усти. В селата кравите раждали магаренца, а кобила родила теленце; на света се появили зверове с две глави, пет крака, две опашки. Реките потекли обратно и водата в тях се превърнала в кръв. Прз нощта се вдигнала в небето невиждана птица с едно крило, едно око и един крак и издавала страшни крясъци, от които се разкъсвали тези, на които се случило да я чуят. Звездите вещаели нещастие.

В нощта пред битката на Курукшетра се проляли кървави дъждове. Много храбри ще паднат в този ден в жесток бой, много ще заспят на военното поле! Едва разсъмнало и равнината се огласила от бойни тръби, бой на барабани, цвилене на коне, грохот на колесници, рев на разтревожени слонове, дрънчене на оръжия, възгласи на вождовете, въодушевяващи войската за битка. Изгряващото слънце осветило полето, покрито от безкрайни редове войни, блестящи оръжия и доспехи; двете огромни войски се построили една срещу друга.

Войската на Кауравите се приготвяла за битка. Строят й бил подготвен като летяща птица: бойните слонове били нейното тяло, конниците - клюн, насочен към врага, Пред всички стояли колесниците на синовете на Дхритараштра. Сивокосия Бхишма на святкаща от сребро колесница с бял стяг, на която сияела златна палма, в сребърни доспейи се появил пред войската, като месец, осенен от бял облак. "О храбри кшатрии, днес се отварят пред вас вратите на небесното царство! - извикал той, обръщайки се към бойците. - Грях е за воина да умре от болест у дома. Да приеме смъртта в боя - това е извечния му дълг!" И когато Бхишма завършил речта си, всички военначалници се разотишли и застанали начело на войските си; само Карна, сина на коларя хвърлил оръжието си, отказвайки да се сражава за победата на Бхишма.

Войните на Дурьодхана вече се приготвили за битка, когато Юдхищира се обърнал към Арджуна с такива думи: "Велики мъдреци и познавачи на воинското изкуство казват, че малката войска трябва да встъпи в бой с плътен и остър строй, като игла". Арджуна отговорил: "О царю. спомни си как Индра, великия небесен владетел, с неголяма войска, построена в тесен обръч, удържа победа над пълчища демони. В такъв строй ние ще можем да отразим нашите врагове от всички страни и ще имаме желаната победа."

И Пандавите построили войската си така, както казал Арджуна. Отпред с лице към врага застанал Бхимасена, от двете му страни се разположили Накула и Сахадева. След колесницата на Бхимасена вървели петимата млади синове на Драупади, а зад тях войните на Дхриштадюмна, царя на Вирата. След панчалите и матсите стоял Арджуна на колесница управлявана от Кришна. В средата на войската, обкръжен от грамадни слонове блестял в бойните си доспехи цар Юдхищира. Зорко оглеждал той вражеската войска и в сърцето му се прокрадвали съмнение и тревога. Огромна била войската на Кауравите. Не може с поглед да се оценят, нито обхванат страшните бойни слонове на Дурьодхана. На всеки слон се падали по сто колесници, на всяка колесница - сто конници, на всек конник - десет пеши войници, въоръжени с мечове.

И тогава Юдхищира казал на Арджуна: "Нима ще победим ние тази несметна войска, водена от нашия дядо, непобедимия Бхишма? Войската на Кауравите е толкова голяма, а вождовете й са толкова изкусни, че се съмнявам в нашата победа." Арджуна казал: "О царю, ние не сме много, но на наша страна е правдата, мъжеството и справедливостта. С нас е Кришна, а където е Кришна, там е победата."

Тогава се обърнал Арджуна с молитва към Дурга, страшната богиня - съпруга на Шива, разрушителя на вселената: "Аз се покланям пред теб, Велика, Вечна, Непобедима! О всемогъща сестро на Кришна, облечена в жълти дрехи! Ти движиш слънцето и луната, ти им даваш блясък и сияние! Ти се Заря, ти си Ден, ти си Велика майка, ти си убежище за преданите към тебе, ти си дарителка на победата, ти си самата Победа! О жълтоока, о проницателна, аз се поклням пред тебе. С просветлена душа те възхвалявам, Велика! Нека ни съпътства твоята милост и победа на полето на битката!"

Молитвата на Арджуна достигнала до страшната богиня, и Дурга се явила пред поразените Пандави и казала: "Ще минат не много дни и ще победиш ти своите врагове, о сине на Панду. Ти ще бъдеш непобедим в битката, и самия Индра няма да може да те победи." Като казала така, тя изчезнала. Възликувал тогава Юдхищира, страхът и съмненията го изоставили, и цялата войска на Пандавите се уверила в победата.

Недълго оставало на войните да изчакат възхода на слънцето и началото на битката, когато Юдхищира слязъл от колесницата, свалил доспехите и оръжието си, и смирено допирайки длани пред лицето си, се отправил към вражеската войска. В тревога го последвали братята му и Кришна. "Защо, о царю слезе от колесницата и пеш, невъоръжен отиваш в стана на нашите врагове?" - попитали те Юдхищира, но не получили отговор.

С насмешка порещнали Кауравите сина на Панду, когато той влязъл в техния лагер. "Навярно се е уплашил великия цар - смеели се те - и е дошъл да моли за нашата милост. Душата му е пълна от страх пред битката. Не, не е от рода на кшатриите Юдхищира, напразно прославят разказвачите неговата воинска доблест" Не отговорил на подвикванията и насмешките, мълчаливо и смирено вървял Юдхищира през разтворилите се пред него редове на войници и пристъпвайки към Бхишма, ниско се поклонил пред него.

"Привет на теб, о победоносни - казал той на Бхишма - позволи ни да се сбием с тебе, дай ни своето благословение". "-Ако не беше дошъл, о царю на земятя - отговорил Бхишма, щях да те прокълна и да моля небето да ти изпрати неуспех и поражение. А сега те благославям, сине мой, смело върви в бой и извоювай своята победа. Помоли ме за всичко, което пожелаеш. Но в битката аз ще се сражавам за синовете на Дхритараштра: аз съм му слуга и свързан с клетва." Юдхищира казал: "Сражавай се за Кауравите, о победоносни, но се моли за мен и ми пожелай добро." После Юдхищира пристъпил за благословия от Дрона, а после от Крипа, и те му отговорили със същите думи, каквито казал Бхишма.

С нисък поклон се простил синът на Панду със своите наставници и се приближил към царя на мадрите. "Благослови ме, о Шаля - казал Юдхищира - и аз ще се сражавам без да вземам на себе си грях и ще победя враговете си." И Шаля отвърнал: "Ако не беше дошъл, о царю, аз бих те проклел. Но ти ме почете, о сине на моята сестра и аз съм удовлетворен. Нека се изпълнят твоите желания." "Аз те моля за едно, о Шаля - казал Юдхищира - бий се, ако искаш на страната на враговете, но помни за моето благо." "Но с какво мога да ти помогна, кажи, о най-добър от царете" - казал тогава Шаля. Юдхищира отвърнал: "По време на битката, о братко на моята майка, ни помогни да умирим мощта на Карна. Да падне той духом в този час, когато се решава съдбата му на бойното поле." "-Аз ще изпълня твоето желание, о сине на Кумти - казл царя на мадрите - върви и се бий с враговете, аз ще се погрижа за твоята победа."

Кришна между това се приближил към Карна и като го поздравил, му казал: "Аз чух, о Карна, че оскърбен от Бхишма ти си се заклел да не вземеш в ръце оръжие. Ела на наша страна и остани с нас, докато е жив Бхишма. Когато той падне, ти си свободен да се върнеш при Дурьодхана, ако пожелаеш." - "Аз не съм извършил нищо, което да не е за благото на Дхритараштра - отговорил благорадния Карна - знай, че съм предан на Дурьодхана и моя живот принадлежи на него."

Напускайки лагера на Кауравите, Юдхищира възкликнал обръщайки се към войните на врага: "Този, който избере нас, ние ще приемем за приятел и съюзник!" И се отзовал Юютсу, извънбрачен син на Дхритараштра, роден от жена от нисша каста: "Аз ще се сражавам за тебе в битката, о Юдхищира, ако ме приемеш като равен." "Да вървим, да вървим - казал му Юдхищира - ние всички те приемаме, о могъщи. С тебе ще бъде продължен рода на славния Дхритараштра, и ти ще пируваш на неговото погребение." С радост на сърцето се върнал сина на Панду заедно с Кришна и Юютсу в своя лагер.