Когато настъпило утрото, Пандавите и Кауравите тръгнали едни срещу други и се сблъскали в смъртна схватка. Страшен грохот огласил равнината - така страшно реве океана по време на буря. Всичко се смесвало в тази ужасна битка. Син се биел с баща си, баща - със сина си; роднина вдигал меч над роднина, приятел - на приятеля. Войните яростно се хвърляли един срещу друг, стремейки се да лишат противника от живот. С трясък се сблъсквали колесници и се трупали в купчина, губейки оси, основи и колела, преграждайки пътя на войните и конете. Слонове се врязвали в редовете на конници и ги хвърляли на земята, тъпчели с огромните си крака колесници, коне и войни. Ранени от хората слонове със страшни вопли падали на земята и се гърчели в предсмъртни мъки. Цвилене на коне, стонове на ранени, викове на умиращи огласяли полето на битката. Като разярен бик ревял Бхимасена, сражавайки се със синовете на Дхритараштра. Бойните лъкове на Дурьодхана и братята му святкали като лъчите на слънце в облачно небе. Дълите стрели на Кауравите били подобни на змии, хвърлящи кожата си, Облаци стрели, закривайки небето, летели в ногъщия Бхимасена и като непрекъснат дъжд удряли кожения щит на героя. На помощ на Бхимасена се притекли синовете на Драупади, Накула, Сахадева и Дхрищтадюмна. В упорит двубой се срещнали Арджуна и Бхишма, Юдхищира и Шаля. Шикхандин и Ашватхаман, Друпада и Джаядратха, цар на синдхите - и така на цялото огромно поле хиляди войни ожесточено се сражавали един с друг с лъкове и стрели, копия и дротици, мечове и боздугани, и Кауравите не отстъпвали по доблест на Пандавите.

След половината на деня, синовете на Дхритараштра започнали да притискат войската на Юдхищира.

Непобедимият и могъщ Бхишма помитал по пътя си стотици и хиляди войни. Под града от негови смъртоносни стрели падали хора и коне, спирали колесници, в предсмъртни мъки се гърчели могъщи слонове.

Срещу Бхишма се насочил на бърза колесница яростния Абхимана. Той обсипал Бхишма и телохранителите му с облак стрели. Една стрела ранила Критаварман, втора - Шаля, трета - самия Бхишма. Коларя Дурмукхи, син на Дхритараштра паднал без дъх под ударите на Абхимана, точна стрела избила лъка от ръцете на Крипа. Като вихър се въртял Абхимана на колесницата, посипвайки точни стрели във всички посоки на света. Паднал на земята лъкът на Бхишма, повредило се бойното знаме на колесницата с бродирана злата палма и тъжно закрещяли тогава войните на Дурьодхана - изглеждало им, че вече го няма сред тях изкусния вожд Бхишма. На помощ на Абхимана се придвижвал Вирата и неговия син Утара, Бхимасена и Дхриштадюмна. Утара, качен на слон, нападнал Шаля, царя на мадрите. С удар на крака слонът свалил конете и колесницата на царя на мадрите останала неподвижна. В гнева си Шаля метнал в Утара железен дротик, пробил доспехите му и поразил смъртно младия син на цар Вирата. С меч в ръка Шаля скочил на слона на Утара и с един удар го свалил на земята.

Сърцето на Швета, другия син на Вирата избухнало в гняв, като огън, в чийто пламък наливат масло. Швета се хвърлил към Шаля, търсейки с него двубой. Толкова страшен бил Швета в яростта и мъката си, че изглеждало самата смърт неотразимо се насочвала към Шаля, но Бхишма успял да се притече на помощ на царя на мадрите. Като два свирепи тигъра, биещи се за самка се хвърлили един срещу друг Швета и Бхишма. Стрелата на Швета раздробила на части лъка на Бхишма, но Кауравите дошли на помощ на своя пълководец. Те обсипали Швета с градушка стрели и подали на Бхишма друг лък, още по могъщ. С точни изстрели старият вожд на Кауравите свалил знамето от колесницата на принца на матсите и смъртно ранил неговия колар. Швета хванал тогава железен дротик и с ужасна сила го метнал в Бхишма, но не долетял смъртоносния дротик до целта, още във въздуха го посрещнала стрелата на Бхишма го разбила на части. С ликуващи викове посрещнали Кауравите точния изстрел на своя вожд. Изумен и гневен Швета хванал тежък боздуган и развртайки го във въздуха, го гвърлил към своя противник. С пронизително свивтене боздуганът разсичал въздуха, смъртно поразил коларя на Бхишма и повалил конете му на земята. С меч, остър и широк, Швета се насочил към колесницата на Бхишма, но не достигнал до нея, се залюлал, паднал и се простил със живота си. Посрещнала го остра стрела на Бхишма, пробила кожения щит, доспехите и тялото на Швета и се впила в земята. Така загинал втория син на Вирата, и печал се промъкнала в сърцата на Пандавите. Много войни загубили те в първия ден на битката, оредяла войската на Юдхищира. А могъщият Бхишма неуморно нанасял удари и стотици и хиляди глави се търкаляли в краката на стария пълководец. С радостни сърца притискали Кауравите своите противници, но спусналата се нощ прекъснала страшната битка и разделила разгорещените бойци за почивка.

Късно през нощта цар Юдхищира, обзет от печал, влязъл в шатрата на Кришна. "О Кришна - казал му сина на Панду - нашият дядо Бхишма е пълен с непобедима сила. Както огъня покосява от земята суха трева, така и той смита по пътя си моите войни. Обзети от страх, те бягат от него, далеч от полето на битката. Няма да можем да победим Бхишма, той е непобедим в боя, като великия Индра. Аз ще се върна в гората, там е по-приятно, отколкото да служа на земни владетели. Аз виждам - Бхишма ще унищожи цялата ми войска. Като пеперуди в огън, така и моите войни загиват под ударите на Бхишма. В битката за царство аз ще погубя моите братя, моите близки, самия себе си. Аз ще посветя остатъка от дните си на сурово покаяние." Кришна така отговорил на Юдхищира: "Не тъгувай, владетелю на Бхаратите! Недостойно за цар е да се подава на мъка и отчаяние. Твоите братя, твоите войни са могъщи герои и са прославени в този сват. Твоите вождове и съюзници са ти предани от цялата си душа и сред нас е сина на Друпада Шикхандин, от неговата ръка ще падне стария Бхишма." Думите на Кришна били пълни с вята в победата и вдъхнали в сърцата на Пандавите бодрост.

Към края на нощта войската на Юдхищира се построила за бой. Пред всички стоял Арджуна, редом с него застанал Друпада и останалите съюзници на Пандавите. На дясното крило заел мястото Бхимасена, на лявото - Дхриштадюмна, а колесницата на Юдхиюира затваряла войската на Пандавите. В лагера на Кауравите веселия по дух Дурьодхана казал на своите войни пред битката такива думи: "Вие всички сте могъщи и непобедими герои. Всеки от вас сам може да разгроми Пандавите със всички техни съюзници. А колко по- силни сме, когато сме съединени заедно! Неизброима е нашата войска, водена от Бхишма а противника е малоброен! Нека се бием и да ни съпътства победата!"

Зазвучали бойни раковини, забили барабани и противниците се устремили един срещу друг. Ожесточено се биели бойците, трещяли разцепени колесници, с гърди се сблъсквали конете, навсякъде се раздавали бойни викове и вопли на ранени хора и животни. И отново, както и в първия ден от битката, неукротимия натиск на Пандавите бил спрян от непоколебимия като скала Бхишма. Тогава Арджума казал на Кришна: "Насочи колесницата към моя дядо Бхишма. Аз ще го убия и ще спася от смърт нашите войници." Като яростен слон се насочил Арджуна към Бхишма. Облаци стрели го посрещнали, но той не трепнал. Неговият могъщ лък без пропуск поразявал враговете и започнала да оредява и да се разсейва войската на Кауравите. Един след друг падали войните на Бхишма, за да не се вдигнат никога. Дурьодхана стенел от ярост, виждайки как със стотици загиват войниците му. "Затова ти си виновен, Бхишма - извикал той, че го няма с нас Карна. Той можеше да укроти неистовия Пандава. Сега измисли нещо, Бхишма, за да го умъртвим!" - "Сражавай се честно, по обичая на войните" - извикал Бхишма към Дурьодхана и насочил колесницата срещу Арджуна. Упорит бил техния двубой, но никой не отстъпвал на другия по сила, нито по храброст.

В ляво от Арджуна ожесточено се биели Дхриштадюмна с могъщия Дрона. Те се обсипвали един друг с облаци стрели и със стрели отразявли стрелите. Дхриштадюмна метнал към Дрона скъпоценен дротик, украсен със злато и емайл. Но усмихвайки се, Дрона с една стрела разбил във въздуха дротика на Дхриштадюмна, а с друга стрела разцепил лъка на своя противник. Тогава синът на Друпада хванал боздуган и го метнал в Дрона. С движение на колесницата Дрона избегнал удара и като метнал железен дротик, ранил Дхриштадюмна, пробивайки неговите скъпоценни доспехи. Така се сражавали те, обливайки се в кръв и доспехите им блестели на слънцето като цветя в пролетна гора.

С точна стрела Дрона поразил смъртно коларя на Дхриштадюмна, други стрели повалили конете му и избили от ръцете на Дхриштадюмна кожения щит. Синът на Друпада хванал секира и искал да скочи от колесницата, но стрела на Дрона избила от ръцете му секирата. Бхимасена спасил Дхриштадюмна. Той му подвел нова колесница, а сам встъпил в единоборство с уморения от схватката Дрона. На помощ на Дрона дошли царя на калингите с многобройна войска и войните - нишади. Те със силни викове обкръжили колесницата на Бхимасена и обсипали със стрели доблестния Пандава. Чакрадева, син на царя на калингите, с точни изстрели от лък поразил смъртно конете на Бхимасена. Тогава, разгневен, Бхимасена метнал в него тежък боздуган и Чакрадева, поразен смъртно, паднал от колесницата на земята. Със страшен вик Бхимасена скочил от колесницата и се нахвърлил срещу калингите, пълнейки душите им със страх. Под ударите на меча му падали на земята войни, коне и грамадни слонове. Като огнен смерч се носел той по полето на битката, сеейки около себе си смърт и вселявайки ужас във вражеските бойци. Слоновете, ранени от Бхимасена, обезумяли от болка се обърнали обратно и започнали да мачкат войните на царя на калингите. И когато паднал от ръката на непреодолимия Бхимасена цар Шрутаюс, трепнали редовете на калингите. "Това не е Бхимасена - викали войните - това е самата смърт, дошла за нас с меч в ръка!" Калингите хвърлили оръжието си на земята и побягнали от полето на битката, спасявайки живота си, а могъщият Пандава, ликувайки, тържествувал с победата.

До дълбока тъмнина продължил ожесточения бой на залятото с кръв поле, но не донесъл успех на Кауравите втория ден от великата битка. И когато настъпила нощта и обвила полето с тъмно покривало, уморените от боя противници се разотишли за отдих.

Така ден след ден, едва настъпила зората, се сблъсквали Пандавите и Кауравите в смъртна схватка, но не идвала при Пандавите желаната Победа. С храброст и упорство се сражавали братята Пандави, все по-малко синове оставали на стария Дхритараштра, но всички усилия на Юдхищира и неговите братя се отразявали от непобедимия Бхишма. И тогава Кришна намислил да го победи с коварство.