На десетия ден от битката Пандавите, по съвет на Кришна поставили пред войската Шикхандин, син на Друпада, и се насочили към Бхишма, пробивайки си път под с от стрели и дротици. Много войни на Дурьодхана се разделили с живота си под ударите на Бхимасена и могъщите му братя, и нямали сили Кауравите да спрат в това утро натиска на Пандавите. От всички страни обкръжили те Бхишма и неговите телохранители, синове на Дхритараштра и облаци стрели, закриващи небето, полетели към стария пълководец. Три стрели, пуснати от Шикхандин се забили дълбоко в гърдите му, и избухнал в гняв могъщият Бхишма. Но не пожелал той да се сражава със Шикхандин и му казал с насмешка: "Дали ще се биеш с мен, или не - твоя воля. Но аз никога няма да се бия с теб. Боговете са те направили жена, аз за мъж не те смятам." Всезнаещият Бхишма говорил истината. Като девойка се родил Шикхандин на цар Друпада, но не пожелал да остане такава. В млада възраст той отдал девичеството си на на едно полубожество и взел от него в замяна мъжката си сила.

По-болно от вражеските стрели наранили принца на панчалите обидните думи на Бхишма. Той се разтреперил от гняв, облизал пресъхналите си устни и отвърнал на Бхишма с такива думи: "Ти велики, си непобедим воин. Твоите подвизи и сила са прославени в този свят. Но аз ще се бия с тебе днес и ще те убия, кълна се с моята честна дума." И като казал така, Шикхандин обсипал пълководеца на Кауравите с порой от стрели, но могъщия Бхишма махнал с ръка, с усмивка, сякаш не са стрели, а дъждовни капки; те не могли да му причинят голяма вреда. И той не отвърнал на сина на Друпада - на ударите с удари.

Арджуна, който следвал Шикхандин, се скрил зад гърба му и му казал "Бий се без страх и съмнение, храбро нападай Бхишма, той няма да ти отговори с удари. Помни, ако се върнем в лагера без да убием Бхишма, целият свят ще ни се смее." И Пандавите с нова сила нападнали Бхишма.

Духшасана встъпил в единоборство с Арджуна. Както не отстъпва земята пред бурния океан, така и Духшасана непоколебимо удържал натиска на яростния Арджуна. Непобедими, и двамата били по красота и блясък равни на слънцето и луната, и двамата били обзети от яростта на битката и всеки жадувал да убие другия.

Три стрели на Духшасана се забили в челото на Арджуна и го украсили с кръв. Със стрелите в челото, Арджуна продължил двубоя и скоро избил лъка от ръцете на Духшасана, разбил колесницата му, и Духшасана, облят от кръв, не издържал натиска на Арджуна и избягал под защитата на Бхишма, който като планински зъбер се възвишавал в това кърваво море на битката.

В средата на полето удържал натиска на войните на Юдхищира могъщият Дрона. Защитавайки Бхишма от яростните Пандави, ток с печал казал на сина си Ашватхаман: "Аз пускам стрели, а те не поразяват целта; оръжието не ми се подчинява, и радостта напусна моето сърце. Страшно крякат птиците, кръжащи над равнината, замъгли се слънцето и трепери земята, и ми се струва, че тя силно крещи от страх. Аз чувам, как вият чакалите, предвещаващи беда. Коварният Арджуна е поставил пред себе си Шикхандин и се впуска в бой с Бхишма, нашата опора и защита. Аз виждам това и сърцето ми се свива от болка. О сине мой, влизай в боя, заради победата и славата, и се уповавай на небето. Бий се със Шикхандин, сина на цар Друпада и го порази смъртно, аз ще се бия със самия Юдхищира."

Думите на Дрона въодушевили войните на Дурьодхана и още по-жестока стана битката. Облаци стрели летели по небето, закривайки слънцето; натрупвали се разбитите колесници, ревели ранените животни, викали хората. Тресяла и бучала земята, като река се леела кръв, и войните се биели до смърт, като соколи, биещи се за къс месо.

Телата на падналите войни застилали бойното поле и равнината, залята с кръв, била подобна на облак в есенно небе. Кучета, вълци и чакали, ястреби и врани кръжали над полето и алчно, непрекъснато крещяли.

Пандавите обкръжили Бхишма в тесен пръстен, нанасяйки му удар след удар. Стрелите пробивали доспехите му и покривали с рани тялото му.

Но могъщият Бхишма не чувствал болка. Лъкът му и мечът му не знаели пощада, неотразим бил натиска му, и той бил подобен на пламъка, изгарящ всичко в часа на гибелта на вселената.

Трепнали редовете на Пандавите. смъртен страх обзел душите им и само Арджуна и Шикхандин, когото щадил благородния Бхишма, продължавали да нанасят удари на стария пълководец. Все по близо пристъпвали те към вожда на Кауравите, и стрелите на Арджуна все по-често поразявали Бхишма. И старият пълководец казал, оглеждайки се, на Духшасана, който се сражавал наблизо: "Това не са стрели на Шикхандин. Тези стрели са подобни на пратеници на Яма, изгонващи живота от тялото ми, тези стрели, като отровни змии, които ме нараняват безпощадно могат да излитат само от тетивата на лъка на Арджуна!"

Накрая една от стрелите на могъщия син на Кунти разбила на късове бойния лък на Бхишма. Той взел друг лък, но и с него се случило същото. Тогава Бхишма, в ярост, започнал да мята дротици по колесницата на Арджуна. Но стрелите на Пандава отбивали неговите дротици един след друг на земята. Поразен от точна стрела, се простил с живота коларя на Бхишма, мъртви паднали на земята конете му и святкащата от сребро колесница останала неподвижна. Бхишма хванал тогава меч и щит и се опитал да отрази ударите на врагам но в миг на окото, стрелите на Арджуна разнесли щита му на стотице парчета. И по знак на Юдхищира Пандавите отвсякъде нападнали стария пълководец, чиято кръв изтичала и го пронизали с множестоо стрели.

"Ето дойде моя смъртен час" - казал тихо Бхишма, гледайки за последен път залязващото слунце, и бавно започнал да се пада на земята. Стрелите, стърчащи от тялото му като игли на таралеж се забили в земята и леглото от стрели било последното легло на доблестния Бхишма.

Паднал на земята умиращият Бхишма, и ужас и печал се възцарили на полето на битката. Братята Пандави и синовете на Дхритараштра се събрали около последното легло на своя дядо и застанали около него с наведени глави, без да кажат нито дума.

Бхишма отворил очи, погледнал внуците си и правнуците си и казал: "Тялото ми почива на стрели, а главата ми виси към земята, и нямам сила да я задържа." Арджуна сложил твърда стрела на тетивата на своя могъщ лък и стрелял, стрелата се забила в земята до главата на Бхишма, затрептяла във въздуха и като се изправила, се опряла в тила на Бхишма. Стрелял отново и отново и направил на стария юнак последната му възглавница.

Тежко се разделял със живота страшния воин. Стрелите се забивали в тялото му, кървавите рани го измъчвали болезнено, устата му пресъхнала от жажда. "Напоете ме" - казал Бхишма и слугите му поднесли студена вода в съд, но той отвърнал глава от този съд.

"Арджуна - казал той на внука си - стрелите ти пронизаха тялото ми, всичко живо в мен е пробито от тях, и раните ме горят като огън. Ти виждаш, аз се прощавам с живота, напои ме преди смъртта."

Казал "Така да бъде", Арджуна се качил на колесницата, натегнал лъка си и забил стрела до самото ложе на Бхишма. И в това място, където стрелата пробила земята, бликнал удивителен извор с чиста и прохладна вода. Бхишма утолил жаждата си и тогава казал на Дурьодхана: "Умири своя гняв и своята алчност. Ето аз ще умра, а ти прекрати враждата в часа на моята смърт и се помири със синовете на Панду." Така казал старият боец и това били последните му думи в този живот.