Останали Кауравите без Бхишма като овце, напуснати от пастира в гората, като небесния свод, от който са паднали звездите. Тогава си спомнили за могъщия Карна, равен на самия Бхишма, и сърцата им били притеглени от богоравния воин, както се притегля сърцето на човек, обхванат от печал към друг, който може да го утеши и разсее мъката му. "Само Карна - казвали Кауравите - може да ни спаси от поражение. Синът на слънцето не отстъпва на Арджуна в нищо: ни в стрелбата с лък, нито в мятането на копия, нито в изкуството да управлява колесница. Той не желаеше да се сражава, докато беше жив Бхишма, нанесъл му обида, но сега той няма да остави приятелите си в беда без помощ и подръжка. Иди при него, владетелю - казали Кауравите на Дурьодхана - нека дойде Карна в нашия Лагер и да не го напуска повече."

Радост и веселие обзели войните, когато на святкаща от злато колесница се появил Карна в стана на Кауравите. "С нас е Карна, с нас е победата" - ликували войните, и радостните им викове гърмели над земята, веселейки душата на Дурьодхана и братята му. И когато царете и военачалниците се събрали в шатрата на Дурьодхана, Карна казал: "Много са сред нас великите войни, всеки от тях може да стане вожда на славните Каурави, и няма нужда да ги подлагаме на изпитание. Но само един от тях, чиято мъдрост и чието воинско изкуство еднакво се почита от всички, трябва да стане наш пълководец. Нека Дрона, нашият мъдър наставник, води войската ни в битката и да го съпътства победата."

С одобрение посреещнал Дурьодхана, неговите братя и съюзници думите на Карна, и тогава Дрона станал глава на огромната войска на Кауравите. Мъдър съвет дал Карна на Дурьодхана, непобедима станала тяхната войска, и Пандавите нямали сили да пробият непристъпните редове на Кауравите.

На тринадесетия ден от битката Юдхищира извикал Абхимана и му казал: "Помогни, Абхимана, с твоите роднини и приятели да пробием строя на Кауравите. Като железен пръстен ще построи мъдрият Дрона своите войни и никой, освен тебе няма да успее да сломи този пръстен."

Юдхищира изпратил Абхимана на боен подвиг и този му отговорил така: "Аз ще изпълня всичко, което заповядаш, велики царю. Много врагове ще полегнат днес на бойното поле, много деца ще останат сираци в този свят."

И Абхимана заповядал на своя колар да кара колесницата право към непристъпния строй на войните на Дрона. Като яростен лъв нападнал синът на Арджуна войните на Дурьодхана, и голямо вълнение се появило сред Кауравите. Както вълните на Ганг, когато се сливат с океана се завихрят във водовъртеж, така се завъртяли в смут около Абхимана войните на Дрона, когато се втурнал в редовете им доблестния син на Арджуна.

"Стой! стой! Дръж го!" - викали Кауравите, но не знаело пропуск страшното оръжие на Абхимана, и смъртно падали на земята стрелците и конниците на Дрона. Като мълния святкал меча на Абхимана, и планина от убити растяла и се извисявала пред тях, като сноп корени на жертвен олтар. Облаци стрели летели от всички страни към сина на Арджуна, но той ловко ги отбивал със своите стрели на земята. Широкият кожен щит и здравите доспехи пазели тялото му от удари, а меча му и стрелите му настигали врага навсякъде.

Абхимана изпълнил заповедта на цар Юдхищира. Като вихър се врязал той в редовете на войните на Кауравите, но Пандавите не съумяли да го последват. Редовете на войните на Дрона се затворили зад гърба на могъщия юнак и останал Абхимана сам против множеството на враговете. Напразно се опитвали да се доближат до него на помощ Юдхищира, и Бхимасена, и Сатяки, и други съюзници на Пандавите. На пътя им застанал могъщият Джаядратха, цар на Синда, със своите войни и отразявал всички нападащи. След поражението, понесено от Пандавите в гората, похитителят на Драупади измолил милост от бог Шива, благосклонен към него, и той му дарил чудесно оръжие, носещо му победи в битките. И Джаядратха нанесъл мощни удари на Бхимасена и другите, запътили се на помощ на сина на Субхадра, и заставил всички да отстъпят.

Абхимана между това храбро отбивал притискащите го отвсякъде врагове, събаряйки ги на земята от колесници, коне и слонове. И тогава Духшасана казл на старшия си брат "Кълна се, о царю, аз ще убия Абхимана днес пред очите на ненавистните Пандави и панчали. И когато го убия, други твои неприятели също ще бъдат убити!" И хвалещият се Духшанта насочил колесницата си към Абхимана. Много пъти се сближавали на пълен ход техните бойни колесници, множество стрели и копия мятали те един в друг, и всеки път Абхимана, радвайки се на двубоя казвал на Духшасана: "Ти смъртно оскърби моите кръвни роднинии и днес за теб няма да има спасение." Казвайки така, Абхимана пуснал в Духшасана дълга стрела с остър накрайник, и тази стрела се забила в гърдите на Каурава, като отровна змия в мравуняк и Духшасана се залюлял, изпуснал лъка и щита, и лишен от съзнание паднал на дъното на колесницата.

Страшно станало за Кауравите, когато сразен от стрелата на сина на Арджуна паднал без дъх Духшасана. Пресъхнали от страх устите на войните на Дурьодхана, косите им настръхнали, сърцата им трепнали от ужас, и вече се приготвяли да бягат от полето на битката, когато Дрона и Крипа, Карна, Дурьодхана и сина му Лакшмана се нахвърлили от всички страни срещу Абхимана. Но както могъщия вятър разгонва облаците, отблъснал враговете смелият син на Арджуна. "Погледни света за последен път!" - казал той към прекрасния Лакшмана и пуснал от тетивата стрела с остър и широк накрайник. Със свистене полетяла във въздуха стралата на Абхимана и главата на Лакшмана, украсена с обеци се търкулнала на земята, сякаш отрязана с остър сърп. Вик на ужас повиснал над полето на битката и неизмернен гняв се разгорял в гърдите на Дурьодхана, загубил в ноя сина си.

Един след друг загивали децата и внуците на Дхритараштра. След Лакшмана отишъл в царството на Яма брата на Дурьодхана Кратха и даже самият Карна, не знаещ поражение отстъпил пред натиска на Абхимана. Тогава Карна попитал мъдрия Дрона: "Научи ни, наставнико, кажи ни как да победим сина на Арджуна в битката?" Дрона му отговорил така: "Млад е по години Абхимана и силата му е огромна, а доспехите му надеждно защитават тялото му. И докато той държи могъщия си лък, докато се носи по полето неговата бърза колесница, ще ви е трудно да удържите над него победа."

Замислил се Карна над думите на Дрона, и решил тогава той с Критаварман и Крипа от три страни да нападнат Абхимана. Натегнал Карна лъка до ухото си, пуснал от тетивата остра стрела и разцепил на късове с точни изстрели смъртоносния лък на сина на Арджуна. И докато Карна стрелял по лъка на Абхимана, Крипа и Критаварман нападнали доблестния воин от рода Панду и сразили със стрели конете му и коларя. В ярост хванал тогава сина на Арджуна меча и щита и скочил високо от неподвижната колесница, но още във въздуха го настигнали стрелите на Карна и Дрона, избили от ръцете му оръжието и с голям шум паднал Абхимана на земята. С мечове и копия, с тържестващи викове се спуснали към него Кауравите, но сина на Арджуна бързо скочил на крака и като хванал лежащо на земята колело от разбита колесница, високо го вдигнал над главата си с две ръце.

Страшен бил за Кауравите Абхимана, целият в прах, с покрити от кръв дрехи, с огромно колело над главата. Той зайрещял, като ранен в гората лъв, и се спуснал с това колело към Дрона, но неотразимите стрели на Карна избили и колелото от ръцете на Абхимана. Тогава, вдигайки от земята тежък боздуган, синът на Арджуна с почервенели от гняв очи се хвърлил върху сина на Духшасана и като съкрушил с един удар конете и колесницата му, вдигнал над него своя боздуган. Жесток бил двубоя на доблестните братя, безжалостно нанасяли те един на друг тежки удари и накрая паднали и двамата на земята. Синът на Духшасана скочил на крака първи и когато Абхимана се надигал от земята, го съборил отново с могъщ удар на боздугана си. Така загинал Абхимана, смелият юнак, който тъпчел вражеската войска както слон тъпчи в езеро лотосови стъбла. И лежал мъртвия Абхимана на полето на битката като могъщ слон, сразен от ловци, като океан, лишен от вода, като пламък, който е подпалил гората и е угаснал.

Войските на Пандавите, след като паднал Храбрия Абхимана трепнали и започнали да отстъпват под натиска на тържествуващите Каурави. Но настъпила нощта и прекъснала битката. В дълбоко униние се върнали в своя лагер Юдхищира, и Бхимасена, и синовете на Мадри, видели как загинал Абхимана, и не съумяли да го спасят. "Какво ще кажем на Арджуна, когато той попита за сина си?" - съкрушени си говорили.

Върнал се в лагера и Арджуна, който целия този ден се сражавал на другия край на полето и не знаел за гибелта на сина си. Страшна била мъката му, когато разбрал за това и когато му разказали как смело се е сражавал младия Абхимана, как Джаядратха е преградил пътя на отиващите да помогнат Пандави и каке паднал принца, обкръжен от многобройни врагове. И се заклел Арджуна, че преди да залезе слънцето на следващия ден, ще отправи Джаядратха в царството на предците.

На сутринта на четиринадесетия ден, когато врзждуващите вйски отново се построили един срещу друг на равнината, зловещи знамения вселили тревога в сърцата на войните от стана на Кауравите. Над колесницата на Арджуна, появил се начело на войската на Пандавите, като облаци се виели ята врани и лешояди, и чакалите вдигнали страшен вой по края на полето на битката. Гръм прогърмял отдалеч и земята се затресла. И битката се възобновила.

Когато Джаядратха чул за клетвата на Арджуна, страх обзел сърцето му и той се помолил, обръщайки се към Дрона: "Пусни ме от бойното поле, о вожде, аз ще се върна в царството си и повече няма да се сражавам! Иначе ще ми падне главата днес, сина на Кунти непременно ще ме убие, отнъщавайки за смъртта на сина си." Но Дрона го утешил, като му обещал своята защита и заповядал на всички войници от стана на Кауравите да охраняват Джаядратха в битката с Арджуна.

Едва започнала битката, синът на Кунти на колесница, водена от Кришна се врязал в Кауравите и там избил много, много ратници - десетки и стотици. Напразно се опитвали да спрат яростния му натиск Духшасана, а после Критаварман, цар от рода на Ядавите; Арджуна с поток биещи без пропуск стрели заставил да отстъпят Духшасана и войните му, а Критаварман оглушил със силен удар на дротик и се понесъл по-нататък. Но когато пътя му преградил Дрона, се наложило Арджуна да задържи своята бърза колесница; и след размяна на тежки удари, вждайки, че няма да надделее своя училтел по воинско изкуство, синът на Кунти се отклонил от боя с великия воин и обърнал колесницата в друга посока.

Цар Друпада изпратил помощ на Арджуна двама мигъщи войни - панчали, Юдхаманю и Утамауджаса, за да защитават колесницата му от ляво и отдясно. Но Критарварман, оправил се от удара, нанесен му от Арджуна, преградил пътя им и след жесток бой нанесъл поражение на двамата и ги заставил да отстъпят.

Но и без тяхната защита Арджуна продължил своето победоносно нападение, съкрушавайки всичко по своя път. Той разсеял пълчища от млечхи, чуждоземни войни, доведени от Дурьодхана на полето на Куру, той победил принца Бхуришравас - могъщ юнак от рода Куру, нанесъл поражение на Крипа, бившия си наставник по военна наука и вече си пробивал път към Джаядратха, но този побързал да отстъпи, а Дурьодхана със своите войни задържал Арджуна и дал възможност на своя шурей да се скрие от смъртоносните стрели на сина на Кунти.

Сатяки, смел воин от рода Куру, дошул на помощ на Арджуна. Той нападнал Дурьодхана и отвлякъл към себе си неговите удари, а Кришна повел колесницата на Арджуна по- нататък, преследвайки бягащия цар на Синдха. Сатяки между това обърнал Дурьодхана в бягство, после разсеял войската на тригартите, опитващи се да му преградят пътя и след недълго стълкновение с Критаварман, в което и двамата герои не могли да се победят един друг, отново се понесъл след Арджуна, за да му помага при нужда.

Но преди да настигне Арджуна, бил нападнат от Бхуришравас, който го обсипал със стрели; И Сатяки обсипал със стрели Бхуришравас, и двамата се поразили един друг многократно с могъщи удари. Под стрелите на Бхуришравас паднали конете на Сатяки и Сатяки сразил със своите стрели конете на противника. Лишени оъ коне, двамата герои слезли от колесниците и се втурнали един към друг с мечове в ръце и кървейки, подобно на два разярени тигъра. И дълго се биели с мечовете и никой не можел да победи другия, но накрая Сатяки, изнемогващ в борбата, започнал да отстъпва. Като го забелязал, Кришна обърнал натам своята колесница и казал на Арджуна: "Гледай, Бхуришравас побеждава, той ще убие Сатяки, ако не му помогнеш." И когато Бхуришравас повалил противника си на земята и замахнал над него с меча за последен удар, Арджуна с бърза стрела отсякъл ръката на героя заедно с меча.

Олюлял се Бхуришравас и се отпуснал на земята, губейки сили. И като обърнал към Арджуна поглед, пълен с укор, той казал "О могъщи, не ти прилича да се намесваш в нашето единоборство!" Сатяки между това скочил на крака и взел своя меч, отсякъл главата на Бхуришравас, който седял на земята и шепнел молитва. Но за това деяние, недостойно за воин го осъдили и Арджуна, и Кришна, и другите войници, наблюдаващи двубоя с Бхуришравас.

Арджуна тогава заповядал на Кришна да обърне колесницата и да я води отново към царя на Синдха. И помитайки всички, опитващи се да го спрат, Арджуна настигнал накрая Джаядратха в гъстия бой. Слънцето вече залязвало, когато се срщнали Арджуна и Джаядратха. Виждайки. че няма да избегне двубоя, царя на Синдха обърнал колесницата си срещу Арджуна и смело се понесъл към него, опъвайки своя чудесен лък, изпращащ към врага неотразими стрели. Но и лъка на Арджуна, подарен му някога от бог Варуна, не знаел пропуск; и двамата юнаци нанасяли един на друг тежки удари, чиято сила би съкрушила мигновено по-малко могъщи войни. И все пак воинското изкуство на Арджуна взело връх над отчаяния натиск на Джаядратха.

Отначало синът на Кунти с неотразима стрела свалил знамето на колесницата на повелителя на саувирите, после поразил смъртно коларя му, и накрая с точно насочена неотразима стрела отрязал главата на виновника за гибелта на Абхимана.

И в този миг слънцето залязло и полумрак се спуснал на земята. Но битката на полето Куру продължила с удвоена сила. Между това, докато Арджуна се сражавал с Джаядратха, Бхимасена на другия край на полето направил страшни опустошения в редовете на Кауравите и сразил в бой храбрия Викарна, и Читрасена, и Душкарна и много други синове на Дхритараштра. Карна се насочил на помощ на Дурьодхана и неговите братя, безсилни да се противопоставт на смъртоносния натиск на Бхима. И между него и Бхимасена станала ожесточена схватка, в която и двамата нанесли един на друг многобройни рани. Но Карна се въздържал да не нанесе смъртен удар на Бхимасена, помнейки обещанието си към майка си, а Бхимасена премервал ударите си, защото знаел, че Арджуна се е заклел да убие Карна и на никого няма да отстъпи честта от тази победа.

И Карна. оставяйки Бхима, се насочил към други войни от стана на Пандавите, и много победил в боя, и нанесъл тежки загуби на вражсеките войни. Напразно се опитвали да му противостоят панчалите, матсите и други съюзници на Пандавите. Накрая Сахадева застанал на пътя му и със стотици стрели обсипал повелителя на Ангите. Но Карна без трудност отразил всички негови удари и сам с точни стрели поразил конете и коларя на Сахадева. Синът на Мадри скочил тогава от безполезната колесница и с меч и щит в ръка смело тръгнал срещу Карна. В този миг Карна избил със своите стрели щита и меча от ръцете му. Тогава Сахадева хванал тежък боздуган и вдигайки го над главата си, го метнал с всичка сила по врага, но преди да долети до целта, Карна го разбил на части във въздуха със стрелите си. Останал обезоръжен, яростния Сахадева откъснал колело от своята колесница и тръгнал с него към Карна, но и колелото разбил изкъсния стрелец Карна със стотици стрели. И като пристъпил към Сахадева, го боцнал с края на лъка и казал "Върви, сине на Мадри и се сражавай с този, който ти е равен." И Схадева отстъпил от бойното поле, унизен и наранен от думите на Карна повече, отколкото от стрелите му.

Виждайки, че никой не може да противостои на Карна, в това време Арджуна се сражавал на другия край на бойното поле, Юдхищира казал на Бхимасена: "Само сина ти Гхатоткача със своите синове може да победи сина на коларя и да спаси нашите войски от изтребване. Извикай го." И по зова на Бхимасена, се появил на полето на боя великана Гхатоткача с медно-червено лице и черно като бурен облак тяло, с огромна уста, разтегната от ухо до ухо, и островъхи уши. Придружавали го други ракшаси със страшен вид, свирепи и кръвожадни. И Гхатоткача, подобен на планина, обвита от облаци, започнал да изтребва воинството на Кауравите, обсипвайки го с облаци смъртоносни стрели. После заедно със всички свои страшни съратници, той се насочил към Карна.

Но и демонската сила не могла да сломи славния герой. Не трепнал Карна и отбил всички насочени към него удари и сам поразил своите страшни врагове и труповете на уродливи ракшаси осеяли бойното поле. После Карна се заел в единоборство с великана Гхатоткача. Дълго се били те с голямо ожесточение, обсипвайки се един друг със стрели, но не можали да се победят един друг. Тогава Гхатоткача прибягнал до магия. Станал невидим за погледа и страшно пребил много войни на Кауравите, безсилни да се отбраняват от него. И тежки рани той нанесъл на самия Карна; и за първи се объркал Карна на полето на битката, не знаейки как да се сражава с невидим враг. Гхатоткача вече убил коларя и кобете му и Карна се качил на друга колесница, но и тази обездвижил магьосника, убивайки коларя и конете със своето оръжие. Войните на Карна, отстъпвайки в безпорядък пред сеещия смърт извикали на Карна: "Спомни си за божествения дротик, о царю! Не давай на такшаса да да унищожи цялата ни войска!" И Карна, не виждайки друго средство да се справи със страшния Гхатоткача, метнал чудесния дротик, подарен му от Индра, който той пазел за Арджуна.

И отново станал видим страшния великан, подобен на планина; вълшебния дротик разсеял магията. Поразен от този дротик в сърцето, се заклатил Гхатоткача и рухнал на земята, затискайки с падането си множество вражески бойци.

Дълбока скръб обзела Пандавите при вестта за гибелта на сина на Бхимасена. Само мъдрият Кришна се радвал. "Утешете се - казал той на Пандавите - Умря Гхатоткача, но е спасен Арджуна. Карна метна своя неотразим дротик, който може да бъде използван в боя само веднъж. Сега Арджуна може да се сражава с него без да се страхува от неминуема смърт.

А между това, станало съвсем тъмно, но и в нощния мрак продължила яростната битка на Курукшетра. Такова ожесточение обзело войницитем че за първи път те не се разотишли от бойното поле в края на деня. Но постепенно умората ги овладявала и сковавала ръцете им. И ето някои от тях вече заспивали ходейки, падайки внезапно на своите колесници, на гърба на слоновете, или полягайки на гривата на конете. Други, ослепени от тъмнината и настъпващия сън, поразявали своите, без да ги различават от противниците.

Тогава Арджуна извикал с гръмовен глас, разнасящ се по цялото поле: "О войни, уморени сте и вашите бойни коне и слонове са уморени! Престанете да се сражавате временно, отдъхнете! Докато не изгрее месеца, можете да заспите, за да се събудите и да се биете отново." И двете войски благословили Арджуна за тези думи.

Двете войски, войската на Кауравите и войската на Пандавите се потопили в сън веднага на полето на битката. Войните се хвърлили на земята там, където ги застигнал призива на Арджуна, лягали на земята слонове и коне, уморени от боя. Победени от съня, затихнали всички велики войни. Едни легнали до гривите на конете си, други в колесниците, трети - на гърба на слоновете, а много легнали направо на земята. В оръжие в ръце, с боздугани, мечове, бойно брадви и копия, в пълно въоръжение легнали и заспали - едни тук, други там. Слоновете, тежко дишащи се спуснали на земята, изглеждали в тъмнината като хълмове, по които се движат огромни змии и била чудна картина, сякаш нарисувана на платно от изкусен художник.

Но ето на изток се вдигнал на небето багрен месец. В миг земята се озарила от светлината му и избягала непрогледната тъма. От лъчите на месеца се пробудила войската, както се пробуждат хилядолистните лотоси под лъчите на слънцето. И като мордки прилив при лунно сияние се събудило това море от полкове при възхода на нощното светило, и отново започнала изтребителна битка и продължавала без прекъсване, докато не изгряло на небето слънцето на петнадесетия ден.