Жестока схватка започнала на петнадесетия ден от битката и облаци от стрели обвили полето и закрили небето с багрена пелена, когато с ярост се впуснали една срещу друга двете враждебни войски. Конници и пеши войници, слонове и колесници - всичко се смесвало в този облак прах и никой не можел да отличи неприятел от свой. Страшно се сражавал в това утро Дрона и не знаели пощада неговия меч и стрели. Хиляда войни на Юдхищира отишли под неовите удари в царството на Яма и сред тях доблестните внуци на цар Друпада, самия Друпада и Вирата, цар на матсите. Мъка като камък легнала на сърцето на Дхриштадюмна, когато разбрал за гибелта на своите близки и се заклел на панчалите сина на Друпада, че в този ден той ще лиши от живот вожда на Кауравите - Дрона.

Като стена се движели панчалите към Дрона, и Арджуна поддържал техния натиск със своите стрели. Но Дурьодхана, Шакуни и Карна дошли на помощ на своя вожд, стрелите преградили пътя на панчалите и не могли да се приближат към Дрона войните на Дхриштадюмна.

Бхимасена, не знаещ страх пламнал от гняв. "Воин ли си ти, или жена, Дхриштадюмна? - извикал той към сина на Друпада - Или не си се заклел да отмъстиш за смъртта на баща си? Стой тогава и гледай - аз сам ще изпълня твоята клетва." И разяреният Бхимасена насочил своята колесница към това място, където стоял обкръжен от синовете на Дхритараштра, изкусния и могъщ Дрона. Засрамили думите на Бхимасена Дхриштадюмна и неговите войни панчалите, и те с преголяма злост се насочили към телохранителите на Дрона. Реки от кръв потекли по полето на битката към безкрайното море от смърт. Не знаели пропуск стрелите и копията на Дрона. Под ударите на меча му безброй падали на земята, войни, слонове и коне. Всеки, който се осмелявал да встъпи с него в двубой, незбавно се отеглял в царството на Яма. И не издържали тогава Пандавите, страх изпълнил дупите им. "Този победоноден Дрона няма да остъпи в боя на самия Индра. Как ние, смъртните хора да го победим в битката!" - казвали един на друг войните на Юдхищира и ги напускала постепенно воинската доблест.

И казал тогава Кришна на Арджуна: "Никой не може да преодолее Дрона в битка, нито един смъртен воин, нито даже боговете начело със самия Индра. Но ако той хвърли оръжието си на земята и престане да се сражава, може да го убие и прост войник. Ако искате вие, синовете на Панду да удържите победа, тогава приложете хитрост - благородните воински обичаи с нищо няма да ви помогнат. Аз зная, че ако загине Ашватхаман, доблестния син на могъщия Дрона, то баща му ще спре да се сражава. Изпратете човек към Дрона, нека му каже, че е загинал Ашватхаман." Трудно било на братята Пандави да се съгласят с думите на Кришна, не им било лесно да нарушат закона на воинската каста, и тогава Кришна им казал отново: "Гледай, Юдхищира, как загива твоята войска, а към края на деня съвсем няма да остане. За спасението на своя род и войската, даже и лъжа ще е добро."

Тъжно изслушали братята Пандави коварните думи на Кришна, погледали как оредява под ударите на Дрона войската им, и се съгласили да тръгнат с хитрост. Тогава Бхимасена убил със секирата си един огромен слон на име Ашватхаман и изпратил войник да каже на великия Дрона, че Ашватхаман повече не е сред живите. Но мъдрият Дрона не повярвал на вестоносеца: страшен воин бил Ашватхаман, даже на баща си не отстъпвал по воинско изкуство.

Не се удала на Пандавите хитростта от първия път. Още по яростно започнал да се сражава Дрона. Двадесет хиляди вражески коесници го обкръжили и всичките двадесет хиляди бойци на колесниците отишли в царството на Яма. И им се струвало на войните, че не Дрона, а самата смърт се носи по кървавото поле със сърп на святкаща колесница.

Но съмненията не оставили Дрона и измъчвали душата му. И решил той тогава да разбере от Юдхищира правдата. Нито веднъж не се отворила устата на Юдхищира за лъжлива дума и Дрона свято вярвал в неговата правдивост. И Дрона попитал старшия син на Панду: "Кажи ми, справедливи царю жив, или мъртъв е Ашватхаман?" Юдхищира погледнал тъжно към Кришна, към братята си, към бягащата от страх своя войска и потвърдил с дума лъжата.

Скръб сковала душата на великия Дрона, отчаяние се загнездило в сърцето му, и не можел той повече да се сражава с предишната ловкост и смелост. С ярост го нападнал сина на Друпада, а Дрона вече не можел да отразява ударите както преди. Право в гърдите му се забила стрелата на Дхриштадюмна, но и ранен бил страшен противник Дрона. На късове разбили неговия лък му стрелите лъка на Дхриштадюмна, на земята свалили конете и коларя на сина на Друпада и му се наложило да се скрие зад колесницата от точните стрели на Дрона.

Тогава отново напомнили Пандавите за смъртта на сина му, отново печал стиснала сърцето му и паднало оръжието от ръцете на доблестния Дрона. Той седнал на края на своята колесница и тъжно възкликнал: "О Карна! О Крипа!" Тогава се нахвърлил към Дрона Дхриштадюмна и вдигнал меч над главата му, а Дрона даже не помръднал. Бляснал меча на сина на цар Друпада и сивата глава на Дрона паднала от раменете му.

Осемдесет и пет години живял на света славния воин и щял да живее още толкова, ако не било коварството и измамата на Юдхищира и неговите братя. Търкулнала се главата на Дрона по прашното поле, и се втурнали да бягат войните на цар Дхритараштра. И никой не бил в сила да ги удържи; даже Карна, великия воин, бягал заедно с всички от полето на битката.

Стоял Ашватхаман на другата страна на полето Куру, видял, как бягат в ужас и страх неговите приятели и съюзници, и тревога се прокраднала в сърцето му. С преголям труд той си пробил път към Дурьодхана през бягащите и попитал: "Защо твоите войни, о велики царю, като страхливи чакали, бягат от полето на боя? Даже Карна, прославения воин, виждам аз да бяга заедно с тях! Какво се е случило, царю с нашата войска."

Дурьодхана се обливал от горчиви сълзи и не могъл нищо да отговори. Тогава Крипа разказал на Ашватхаман, как коварно бил измамен Дрона, как жестоко се поругал с него сина на Друпада.

Помълчал тъжно Ашватхаман и промълвил "Славно е загинал моят баща, богоравният воин и мястото му сега е сред боговете. Няма да остане баща ми неотмъстен, Пандавите и панчалите ще платят за главата му с живота си."