Вестта за гибелта на Дрона поразила сърцата на синовете на Дхритараштра. Бледност покрила лицата им; в тъга те провесили глави, не смеейки да се погледнат един друг; в техните обезсилени ръце обагрените от кръв мечове и копия се отпуснали, святкащи като падащи звезди в небето. Трепнали редовете на Кауравите; тук и там войската им започнала да отстъпва в смут, и ето Дурьодхана останал сам на полето на битката. С труд удържал той натиска на Пандавите и със силни викове призовавал бягащите да се спрат, но не много се подчинили и се върнали обратно, подчинявайки се на зова на вожда. Събрал ги около себе си, Дурьодхана отразявал настъплението на вражеската войска, докато не се спуснала нощната тъма и не прекъснала великата битка.

Безсънна нощ прекарали в своите шатри Дурьодхана, Карна и другите военачалници на Кауравите. Преди да настъпи зората, Дурьодхана събрал всички царе и военачалниц и се обърнал към тях с такива думи: "О мъдри и смели мъже! Нека всеки от вас каже какво мисли за предстоящото. Кажете, о царе как трябва да постъпим сега, след събитията от миналия ден."

И всички юнаци, събрали се на съвета обявили своята решимост да продължат битката. Тогава Ашватхаман, синът на Дрона, казал: "Загинаха наши могъщи съратници, богоравни войни, надеждни и опитни в боя. Но ние не трябва да губим вяра в победата. О принце, съдбата още ще бъде благосклонна към нас. Нека начело на нашата войска застане Карна, най-добрия от героите. Никой не може да се сравни с Карна по воинско изкуство, той е непреодолим в боя, като Яма, бога на смъртта. С него ние ще съкрушим нашите врагове. Съвзел се по дух синът на Дхритараштра, като възприел тези думи. "О Карна - казал той - Бхишма и Дрона паднаха в битката. Те бяха велики войни, но и двамата отегчени от годините; ти ги превъзхождаш по мощ и двамата, о сине на колар! Само ти можеш да ни доведеш до победа. Ти винаги си бил наш верен приятел; застани на чело на войската на синовете на Дхритараштра, подобно на бог Сканда, предводителя на небесното воинство! И да се разсеят пред теб пълчищата от наши неприятели, както зли демони пред лъчите на изгряващото слънце!" И Карна отговорил:

"Бъди спокоен, владетелю. Отново ти казвам: аз ще съкруша Пандавите и синовете им и техния приятел Кришна. Аз ще застана начело на твоите войски, и нашите врагове няма да избегнат поражението."

Тогава Дурьодхана и всички царе и военачалници станали от местата си и въздали почести на Карна, провъзгласявайки го за предводител на войската. И били извършени обреди, и брахмани прочели надлежни мантри; Карна седнал на седалка от мангово дърво, покрита с копринена тъкан, а жреците и певците го наобиколили, с възклицания: "Да изтребиш ти Пандавите и техните съюзници, както изгряващо слънце разгонва тъмнината!"

На изгрева на новия ден Карна заповядал на войската да се приготви за битка.

И тозчас запяли тръби, и лагера на Кауравите се изпълнил с голям шум. Силни викове "Стройте се! Стройте се!" - се раздали внезапно; грохот от колесници, съоръжени за бой, тежки стъпки на слонове, тропот на коне и пеши войници, звън на оръжие и бойни доспехи се възнасяли до самите небеса. И ето Карна се появил пред войската, блестящ като слънце, на колесница. В ръцете му имало златен лък, на знамето - изображение на боен слон. При вида на могъщия Карна сърцата на войните затрептяли от радост и надежда, и забравили те за гибелта на Бхишна и Дрона и другите юнаци от своя стан. Затръбил Карна в своята бойна раковина, подавайки знак за настъпление, и като построил войската в строй делфин, я повел в сражение.

Когато се показали на полето на битката бойните знамена на Кауравите, Юдхищира казал на Арджуна: "Погледни, о Партха, как са се построили за битка отрядите на синовете на Дхритараштра! Голяма е войската им, но е лишена от най- храбрите свои бойци, а тези, които са оцелели, са безсилни пред нас като стъбла на трева. Само синът на коларя блести сред тях, могъщ воин, когото няма да победят в боя нито боговете, нито демоните. Ако ти го убиеш днес, то победата в тази война ще принадлежи на нас; ако ти го убиеш, ти ще извадиш шип, който дванадесет години терзае сърцето ми! Построй войската за битката, както сам желаеш."

Слушайки тези думи, Арджуна построил войската на Пандавите като полумесец. На левия край застанал Бхимасена, на десния - смелия Дхриштадюмна. Самият Арджуна заедно с Юдхищира се наместил в средата на строя; Накула и Сахадева го охранявали откъм тила. И владетелите на панчалите и другите царе отишли на указаните им места и се приготвили за бой. От двете страни зазвучали бойни раковини, загърмели барабани и литаври, подобни на лъвски рев; с тях се смесили цвиленето на коне, тръжния рев на слоновете, сякаш в радостен танц, и от едната и от другата страма се отделили първите бойци, горящи от желание да се сбият един с друг. И войските се срещнали сред полето и започнала битка.

Хора, слонове, коне, колесници се сблъскали в жестока схватка. Затъркаляли се по земята отсечени глави; войните си нанасяли един на друг жестоки удари с брадви и секири, копия и стрели. Поразени от враговете, юнаците се търкаляли на земята в едно със слонове, колесници и коне, колесниците затискали пешите войници, слоновете обръщали колесниците, пешите войници сваляли ездачи от конете, а конниците поразявали пехотата. И колесниците блъскали колесници, и разярени слонове се удряли в слонове, и конници и пеши войници се сражавали и падали, съкрушени от ударите на тежки боздугани и остри мечове. И голямо кръвопролитие станало в този ден на полето Куру.

Ето Бхимасена на огромен слон се врязал в редиците на враговете, съкрушавайки всичко по пътя си. Виждайки го, могъщият Кшемадхурти, повелител на кулутите, се устремил срещу него на своя слон. Слоновете им се сблъскали като две планини, а после се разделили и започнали да се обикалят отблизо един до друг, насочвани от водачите си, мятащи един в друг дротици и пускащи стрели един в друг. Дротик на Кшемадхурти се забил в гърдите на Бхимасена; изкрещал от ярост и болка, героя метнал тежко копие по врага, но царя на кулутите отразил удара, разцепвайки копието на Бхимасена със своите стрели. Тогава синът на Панду обсипал със стрели вражеския слон и той, изранен, се обърнал в бягство, а слона на Бхимасена го последвал, и двамата се носели по бойното поле, като буреносни облаци гонени от буря. Но доблестния Кшемадхурти спрял слона, обърнал се и с точно пусната стрела счупил лъка в ръцете на Бхимасена. После с копие той поразил неприятелския слон и слона на Бхимасена паднал на земята, увличайки със себе си ездача. Но юнакът скочил навреме и преди животното да е паднало, Бхимасена вече стоял на крака. Със страшен удар на своя боздуган той повалил слона на Кшемадхурти. С втория си удар той съкрушил самия Кшемадхурти, успял да скочи на земята, и онзи паднал без дъх с меч в ръка, редом до своя слон, като лъв поразен от мълния, редом с разпилян от гръмов удар хълм. И виждайки гибелта на своя цар, кулутите се обърнали в бягство.

А на другия край на полето Анувинда и Винда, двама братя, властващи над кайкеите нападнали от две страни смелия Сатяки, обсипвайки го със стотици стрели. Но Сатяки устоявал като отразявал ударите им. И когато вражеските стрели избили лъка от ръцете му, той хванал копие със широк остър накрайник и, точно насочвайки го, отнесъл главата на Анувинда, по-младия от братята. С удвоена ярост се нахвърлил върху Сатяки Винда, старшия брат; от пороя на неговите стрели се затъмнило небето. Но Сатяки, целият изранен от стрелите на Винда, само се смеел в отговор. Той убил коларя и конете на Винда, а Винда убил неговия колар и конете му. И двамата храбри юнаци слезли от колесниците на земята и, поклащайки мечове и щитове, се сблъскали един с друг и всеки горял от желание да унищожи своя противник. Сатяки разчупил с меч щита на Винда, а онзи разчупил с меча щита на Сатяки. И владетеля на кайкеите започнал да кръжи около своя враг, искайки да го нападне внеазапно отстрани. Но Сатяки го изпреварил и като замахнал със своя меч, разсякъл Винда на две с кос удар. И избягали кайкеите в смут след гибелта на своите вождове.