И на другите места Пандавите и техните съратници удържали победа и притискали Кауравите от самото начало на битката. Но ето, когато Бхимасена на колесницата си преследвал и притискал отстъпващите врагове, на пътя му застанал Ашватхаман, син на Дрона, и двамата юнаци се сбили в жестока и ужасяващ схватка; изглеждало че Индра се сражава с демона Вритра на небесата. Изкусният в стрелбата с лък Ашватхаман обсипал Бхимасена със стотици точни стрели; стрелите се забивали в гърдите, раменете, главата на героя, но не трепнал той под ударитем като връх на планина под поривите на бурен вятър. И Бхимасена в отговор обсипал врага със стотици стрели, но както скала остава неподвижна под струите на есенните дъждове, така и не трепнал Ашватхаман. Колесниците на противниците се сближавали и раздалечавали, но боят не спирал нито за миг; стрели, дротици, копия, дискове и всевъзможни метателни снаряди разсичали въздуха, като святкащ облак покривал сражаващите се. И от грохота на удрящите се във въздуха копия и стрели, от искрите, разлитащи се във всички страни, изглеждало, че е настъпил края на света. изглеждало, че с това се сблъскват и загиват в световен пожар планетите от вселената. Самите богове заедно със сидхите и чараните се спуснали от небесата, за да видят необиконвения двубой. И, виждайки смелостта и мощта на Бхимасена, виждайки воинското изкуство на Ашватхаман, боговете ръкопляскали и викали: "Хвала за теб, могъщи сине на Дрона! Хвала за теб, о Бхима!" И сидхите си говорели: "Никога още не е имало на земята бой равен на този!"

Вече били съборени знамената от колесниците на Бхимасена и Ашватхаман, вече паднали пронизани от стрели конете, вече били убити коларите, но двамата герои стоели непоколебимо и се сражавали с неотслабваща ярост, и на никой не се удавало да победи противника си. Накрая Бхимасена положил на тетивата на лъка най-тежката дълга от своите стрели и я пуснал в Ашватхаман. И този в същия миг пуснал също такава стрела в Бхимасена. И двамата юнаци в едно и също време. пронизани всеки със страшна стрела, паднали в безсъзнание от колесниците на земята. Войните на Ашватхаман, виждайки, че сина на Дрона е паднал безчувствен от колесницата тозчас го издърпали от гъстия бой на безопасно място; същото направили и войните на Пандавите с Бхимасена.

Тогава Арджуна на колесница, управлявана от Кришна налетял на незиброимо множество самшаптаки, както буря на водите на океана. С облаци точни стрели обсипал той враговете, сеейки смърт в редовете им. Стрелите със широки и остри краища отрязвали главите на войните, откъсвали ръцете им, поразявали пеши войници и конници. Както дървосекачи проправят път в гъстите дървета, така и Арджуна си проправял път със смъртоносни удари на своето оръжие сред вражеската войска.

Напразно се опитвали сампшатаките да му противостоят; с войнстени викове се нахвърляли към него на тълпи, мятали копия и стрели, но Арджуна отразявал всички удари и поразявал неприятелските войници навсякъде, където се насочвала неговата колесница. Както вятър разгонва гъстите облаци, така Арджуна разсеял вражеските войски; земята се покрила с купове отсечени глави и ръце, колесниците се разбивали на парчета под ударите на Арджуна и слоновете падали на земята като планински върхове, поразени от мълния.

Както слънцето с палещи лъчи изсушава обширни водни пространства, така унищожил Арджуна огромната войска на сампшатаките. Между това, Ашватхаман, съвзел се от удара, нанесен му от Бхимасена, отново се появил на полето на битката. Качил се на колесница, той се приближил до Арджуна и извикал с глас подобен на гръмотевица: "О юнако, ако подобава за мен такава чест в твоите очи, приеми мен като достоен гост на този боен пир!" И както на празничен пир стопанина на дома пренебрегва незнатни гости, за да окаже дължимото гостоприемство на високороден посетител, така Арджуна, прекатявайки избиването на сампшатаките, обърнал своята колесница срещу сина на Дрона.

С дъжд от стрели Ашватхаман обсипал Арджуна и Кришна, но сина на Панду отразил всички удари и сам, прицелвайки се, разбил със стрела лъка в ръцете на Ашватхаман. В това време се притекли на помощ на сина на Дрона юнаци от калингите и вангите на грамадни слонове и с ярост се запътили към Пандава; но Арджуна ги посрещнал с облак смъртоносни стрели, и скоро всички юнаци били пребити, а телата им осеяли бойното поле. Ашватхаман между това намерил друг лък, по-дълъг и тежък от предишния, и изпратил една след друга десет огромни стрели в сина на Панду и неговия колар. Позаклатил се Кришна, и самия Арджуна, изранен от стрелите, се привл за миг, и Кауравите вече решили, обзети от радост, че двамата герои са сразени от Ашватхаман. Но, тозчас, съвзел се, Арджуна отвърнал на врага с нов порой от стрели. И макар че Ашватхаман отразил смъртоносните удари и устоял под натиска на Пандава, много стрели попаднали в конете му и те, бягайки, отнесли колесницата встрани от мястото на сражението.

И, уморен от непосилния бой, Ашватхаман вече не се завърнал за двубой с Арджуна.

Но в това време, когато войските на Кауравите отстъпвали в средата, на северния край на полето на битката войските на Пандавите търпели поражение. Там Дандадхара, цар от магадха, преборил и подгонли техните войни, изтребвайки десетки и стотици пеши войници, конници и колесници. Яздейки огромен слон със заплашителен вид, той поразявал враговете със стрели, а слона чупел и тъпчел колесници, коне и хора, събарял вражеските слонове и ги убивал с бивните си. Под краката на слона на Дандадхара трещяли и се чупели колесници, стоманени ризници, и потоци кръв заливали земята, отбелязвайки страшните му стъпки.

"Гледай, Арджуна! - възкликнал Кришна - Никой нв може да противостои на царя на Магадха и неговия неукротим слон! Ти трябва да убиеш Дандадхара, иначе нашата войска ще понесе тежка загуба." И той незабавно обърнал колесницата на север, в гъстия бой, където се смесвали колесници, коне и слонове, където нарствал шума от сражението, където бойните раковини и звука от барабаните и цимбалите се залушавал от рева на слонове, цвилене на коне и викове на войни.

Виждайки приближаващия се Арджуна, Дандадхара надал боен вик, и обърнал слона си срещу него. С дузина стрели той поразил сина на Панду и още много пуснал в Кришна и конете, но Арджуна с точни стрели избил лъка от ръцете му, отнесъл знамето му, и поразил смъртно водача на слона и войниците около Дандадхара. С яростни викове царя на Магадхите започнал да мята по Арджуна копия и дротици. Тогава се прицелил Арджуна и пуснал почти в един миг една след друга три стрели, и с тези три стрели той отсякъл двете ръце и главата на Дандадхара. Тозчас след това той обсипал със стотици стрели вражеския слон. Изревал огромния слон, залюлял се и рухнал мъртъв на земята.

Тогава се насочил към Арджуна Данда, брат на царя на Магадха, който бил на исполински слон, Но и на него Арджуна отнесъл главата с точна и остра стрела, и Данда се повалил на земята, оцветявайки я с кръвта си както залеза оцветята вечерното небе. И Арджуна убил със стрели неговия великолепен слон, подобен на белоснежен облак, и още много вражески слонове и войската на магадхите, досега настъпваща победоносно към Пандавите, се обърнала в бягство. И още много могъщи бойци и смели юнаци паднали в този ден от ръката на Арджуна на полето Куру.

В това време, когато Арджуна сломил мощта на магадхите, Пандя, повелител на малайските планинци, боец, смятащ себе си за равен на Арджуна и Карна на бойното поле, съкрушавал силите на Кауравите в другия край на Курукшетра. На бърза колесница той се врязал в редовете на врага като буря: пулинди, кхаси, нишади и други съюзници на Кауравите се обърналив бягство под неговия стремителен натиск. Никой не можел да му противостои; конници и пеши войски, колесници и бойци на слонове загивали под ударите на Пандя, застилайки пътя му с мъртви тела. Напред и напред се носел яростен и безпощаден Пандя, изтребвайки неприятелските войски, докато пътя му преградил смелия син на Дрона.

"О благородни боецо - иазвикал Ашватхаман - ти си подобен на Индра в боя: както могъщ лъв изтребва стадо елени в гората, така събаряш конни и пеши войници! Земята бучи под твоята колесница, ти си като буреносен облак, който погубва есенните посеви! Ти тук си достоен за мен противник, сражавай се с мен!" "Да бъде тъй" - отвърнал Пандя. Тогава синът на Дрона му извикал "Бий!" и яростно го нападнал. Девет остри стрели изпратил Ашватхаман към врага, но вожда на планинците отразил всички тези удари. На свой ред, той пуснал в Ашватхаман назъбена стрела и с четири стрели сразил смъртно конете му. И преди още да се съвземе сина на Дрона, Пандя с точен удар разкъсал тетивата на неговия лък.

Ашватхаман взел нов лък и докато неговите хора впрягали нови коне в колесницата, изпратил към врага си порой стрели. И за време, измерено колкото една осма част от деня, Ашватхаман, изкусен във владеенето ма лъка изстрелял по врага толкова стрели, колкото могат да се натоварят на осем големи коли, всяка теглена от осем бика.

Пронизани от стрелите на Ашватхаман, паднали конете на Пандя, паднало знамето от колесницата му, украсено с малайска планина и самата колесница, разбита от ударите на вражеското оръжие се разбила на множество малки отломки. Но като съборил царя от колесницата, синът на Дрона не бързал с последния удар, защото желаел да продължи боя.

В това време, недалеч от тях отряд слонове от войската на Пандавите отстъпвал, притискан от победоносния Карна. Ашватхаман видял огромен слон без ездачи и с точни стрели го насочил към Пандя. Като лъв на планинска скала скочил Пандя на гърба на бягащия слон и след като бързо го обуздал, го насочил към врага. "Сега ти загина!" - извикал той, задъхан от ярост; но, запазвайки вниманието си необходимо за бой, той метнал тежко копие и избил от главата на Ашватхаман неговия скъпоценен венец. Венецът се разлетял на хиляди частици и паднал на земята; разярил се тогава Ашватхаман, като царствен змей, настъпен от дързък крак.

С пет смъртоносни стрели с остриета като нож той повалил вражеския слон на земята, с три стрели отсякъл двете ръце и главата на Пандя и със шест стрели поразил шестимата му съратници, могъщи и смели войни. Търкулнала се на земята главата на планинския цар с пламтящи от гняв очи, святкаща като луна между две ярки съзвездия между ръцете му, украсени със златни гривни. Пандя, който сам разсичал стотици войни, коне и слонове, като обилна трапеза за ракшасите, сега се усмирил, укротен от стрелите на сина на Дрона; така се усмирява яростния погребален пламък, залят с вода, след като е изпепелил тялото на покойника.