"О Арджуна, аз не виждам повече царя на планинците на бойното поле - казал Кришна - гледай, нашите войски отстъпиха!" И видял Арджуна, как Карна притиска войската на Пандавите и заплашва вече Юдхищира. "Гони конете!" - извикал той на Кришна и се отправил на помощ на брат си.

А шумът на великата битка нараствал. Пеели стрели, звънели тетиви, тракали колесници, ревяли слонове, викали ранени - и този шум радвал сърцата на героите, сражаващи се един с друг, героите, жадуващи да завършат старата разпра тук, на полето на боя.

Не устояли храбрите панчали пред страшния натиск на Карна. Един след друг паднали от ръката му двадесет най- силни панчалски юнаци, сражаващи се в първите редици, и Карна се врязал във войската на Пандавите, съкрушавайки надясно и наляво безсилните против него войни; така в тихо езеро, където има лотоси и плаващи лебеди, се впуска див слон, предводител на стадо.

Щитовете и ризниците на войните се чупели и разпилявали под ударите на стрелите на Карна, и нямало сред тези войни ни един, за когото да е нужна втора стрела. Както лъв елени изтребвал той панчалите, сринджаите и пандавийците на своя път. И виждайки това, им се притекли на помощ от разни краища на бойното поле братята Пандави.

И през цялото време на всички страни на неогледния океан на битката се вдигали бойни брадва и боздугани, и войните се пронизвали един друг с копия и стрели, и колесниците събаряли колесници, слоновете - слонове, пешите - пеши, конете - коне. Знамена, царски сенници, глави и ръце падали на земята, отсечени с остри стрели. И лицата на падащите в тази ужасна битка били подобни на увяхнали цветя, на лотоси, счупени и стъпкани. Прекрасните тела на хора, слонове и коне придобивали отвратителе вид, като разкошни дрехи, замръсени с кал. Накула и Сахадева, братята - близнаци, дошли на помощ на панчалите, избивани от Карна и притискани от другата страна от бойните слонове на млечхите. Като движещи се планини се впускали тези яростни слонове към враговете си. Някои те пронизвали със зъбите си, други вдигали във вуздуха и удряли в земята, и ужасно зрелище представлявали войните, вдигнати на бивните на тези огромни твари и хвърлени на земята.

Смело се устремил Сахадева към царя на млечхите, но Накула го изпреварил и обсипал предвождащия вражеската войска и слона му със стотици смъртоносни стрели. И когато онзи паднал обезглавен от своя слон, много бойци от млечхите, изкусни в управлението на слон се насочили страшно против Накула, и на помощ му дошли панчалите и сомаките, и останалите Пандави, и се завързал жесток бой. Осем слона с водачите си и ездачите си били убити тогава от Сахадева, и много слонове изтребил Накула; и владетеля на панчалите, и Шикхандин, и синовете на Драупади обсипали тези чудовищни слонове с порой стрели. И вражеската войска се обърнала в бягство. Бойците на Арджуна тогава се насочили към Карна.

Духшасана преградил пътя на яростния Сахадева. При вида на тези двамата, влизащи в жестока схватка, войните на колесниците извикали страшно и вдигнали към небето оръжия и знамена. Дълго те не могли да се победят един друг. С точна стрела Духшасана разбил лъка в ръцете на Сахадева. Тогава Сахадева измъкнал своя меч и със сила го метнал във врага си. Мечът разсякъл лъка и стрелата в ръцете на Духшасана и дълбоко се забил в земята като змия, спуснала се от небето. Сахадева хванал друг лък и пуснал в Духшасана стрела, святкаща като жезъла на смъртта, но Духшасана разсякъл в полет тази смъртоносна стрела със своя меч. С лъвски рев, разнесъл се по цялата земя, синът на Дхритараштра метнал своя меч във врага си, но Сахадева го отбил със своите стрели, той паднал, не долитайки даже половината път. А Сахадева положил в тетивата стрела, ужасяваща и смъртоносна, като самия Шива, разрушителя на вселената, и, вдигайки лъка, я пуснал право в Духшасана; пробивайки ризницата, стрелата пронизала тялото на боеца и се забила в земята зад неговата колесница. Виждайки, че Духшасана е в безсъзнание, неговия колар, сам обсипан със стрели бързо обърнал конете и се понесъл далеч от мястото на схватката.

В същото време Накула, разгромявайки вражеската войска, се срещнал в сражение с Карна. С усмивка викал той към Карна: "Накрая боговете те доведоха при мен, презрени! Ти си корена на всяко зло, причина за раздора и гибелта на потомците на Куру! Като те убия днес в битката, аз ще изпълня дълга си и ще се избавя от мъките, изгарящи моето сърце." Синът на коларя отговорил с думи, подобаващи на цар и воин: "Бий, боецо! - казал Карна - Аз искам да видя твоята смелост. Героите се сражават в бой, без да губят време за самохвални речи. Бий се колкото сила имаш! Аз ще укротя твоята гордост."

Тогава Накула започнал да изпраща стрела след стрела в Карна и коларя му, и Карна, отразявайки ударите, му отвърнал със същото.

Дълго продължил боя. Разбил лъка в ръцете на сина на коларя, Накула обсипал обезоръжения си враг със стотици стрели и всички наоколо се удивили от успехите му. Но без да трепне под ударите, Карна взел нов лък и поразил Накула с пет златопери стрели, дълги и тежки; и когато те се забили в раменет на юнака, той заприличал на слънце, простиращо златни лъчи над земята. Но отново Накула разбил със стрелите си оръжието на врага, и онзи взел трети лък, здрав и тежък, и небето над главата на сина на Панду се затъмнило от облаци стрели, изпратени към него от могъщия Карна. И Накула, отбивайки всички удари, изпратил в Карна същия такъв облак стрели и изглеждало, че небесата са покрити от рой птици; и двамата бойци сред тези смъртоносни стрели били подобни две слънца, открояващи се при края на вселената.

Поразени от безбройните стрели на Карна, сомаките понесли тогава тежки загуби, а войните на Кауравите се разсеяли под ударите на Накула, като облаци при порив на вятъра. И двете войски се отеглили от двете страни от това опасно място, оставяйки Накула и Карна да се бият един срещу един.

Скоро стрелите на Карна скрили сина на Панду от погледа, запълвайки цялото пространство около него. Избил със стрели оръжието от ръцете на Накула, Карна свалил от колесницата неговия коняр, с четири стрели, точно насочени той убил четирите коня, а после раздробил на малки части колесницата на Накула, отнесъл знамето му, счупил меча и боздугана му, разбил щита му, украсен със сто луни. Само една бойна брадва останала на Накула, когато той скочил от разрушената колесница, но не успял сина на Панду да я вдигне, когато стрелите на Карна избили от ръцете му последното оръжие. Като видял своя противник обезоръжен, Карна го обсипал с множество стрли, но се стараел при това да не му причинява тежки вреди.

Така, победния в битката от могъщия герой, Накула в голям смут се обърнал в бягство. Със смях го преследвал на колесницата си Карна, с размах надянал лъка си на шията на бягащия Накула. "Напразни бяха думите ти, сине на Панду! - извикал Карна - повтори ги отново! О дете, занапред си мери силите с равни. Но не се срамувай. Върни се у дома, о сине на Мадри, или иди при Кришна и Арджуна, под тяхна защита!" Така той пуснал Накула, вече бил в ноктите на смъртта, поменйки обещанието, дадено на Кунти. А синът на Панду се добрал до колесницата на Юдхищира и като се качил на нея, измъчван от срам, въздъхнал тежко, като змия поставена в делва.

Карна се обърнал с нова сила срещу панчалите. На колесницата с пъстро знаме, впрегната с бели като лунно сияние коне, се врязал предводителя на Кауравите в най- гъстиото място на несметната вражеска войска. Слънцето вече достигало зенита, но не знаела умора могъщата ръка на сина на коларя и било голямо кръвопролитие в този час на боя. Много бойци от панчалите били убити тогава, и много отнесли безчувствни от полето, докато колесниците им се разбили на части, знамената падали в прах, падали коне и колари. И слоновете, оставайки без ездачи, се мятали под стрелите на Карна, сякаш в горски пожар, и конниците, загубили конете си, и бойците, чиито колесници били разбити, бягали, бързайки да си спасят живота. Ив смут отстъпвала войската на панчалите, а сина на колавря преследвал отстъпващите и продължил да избива и конници и пеши войници, и войни, сражаващи се на колесници и на слонове.

След Карна и други войни от стана на Кауравите се втурнали тогава в битка, съкрушавайки вражеските войници. Доблестният Улука се впуснал в бой със страшния Сатяки; голямо изкуство проявили двамата войни, хрърляйки копия и пускайки стрели един в друг; но отразявайки ударите на противника, Улука убил коларя му и конете, със стрели разнесъл на парчета колесницата му, и обърнал могъщия Сатяки в бягство. И сринджаите и панчалите побягнали тогава от Улука, чийто стрели поразявали неприятелските войни и ги събаряли с множества.

Шакуни, неукротим и безпощаден в боя, изпратил порой стрели към храбрия Сутасома. Под стрелите на Шакуни се разбила на хиляди късчета колесницата на Сутасома и се счупил лъка в ръцете му. Без колесница и без лък, под град от вражески стрели, не трепнал Сутасома - хванал меча си, той се отразявал техните смъртоносни удари. И чак когато вражеска стрела пречупила на две меча на Сутасома, той напуснал полето на боя, хвърляйки останалите в ръцете му отломки към врага.

Могъщият Крипа се появил сред сражаващите се, вслелявайки страх в сърцата на войните. И когато видяли колесницата му, приближаваща се към колесницата на Дхриштадюмна, в смут всички помислили за близката гибел на сина на Друпада. И казвали войните на Пандавите, конници и пеши, и сразяващи се на колесници: "Без съмнение, великият боец, изпълнен с гняв жадува да отмъсти за убития Дрона. Ще избегне ли днес ръката му Дхриштадюмна? Ще се спасим ли всички от изтребване? Той е подобен на Шива, разрушителя на вселената."

Неподвижен обзет от страх стоял Дхриштадюмна под града стрели от Крипа, но нямал сили да вдигне ръка за своя защита. "Беда надвисна над тебе, сине на Друпада! - казал на Дхриштадюмна неговия колар - няма да устоиш пред този боец. Чудно е, че още не те е поразила смъртно нито една от неговите стрели. Аз ще обърна колесницата далеч от това страшно място." С тих глас отговорил Дхриштадюмна: "Духът ми е смутен, о благородни и ужас ме е сковал. Тялото ми трепери и косите ми са настръхнали. О коларю, отведи ме далеч от този воин, там, където се сражава Арджуна. Само близо до Арджуна или Бхимасена аз мога да се спася от смърт." И колесницата на Дхриштадюмна се понесла към страната на Бхимасена, преследвана от страшния Крипа.

А Критаварман се впуснал в бой със Шикхандин и в жестока схватка двамата юнаци се умили в кръвта от безбройни рани. Двамата имали застрашителан вид, пронизани от много стрели, стърчащи от доспехите им, но продължавали да се сражават с неотслабваща ярост, докато Критавраман не нанесъл страшен и съкрушителен удар, поразяващ сина на Друпада в гърдите. Губейки съзнание, славният Шикхандин се хванал за пръчката на знамето, за да не падне от колесницата, а коларя обърнал бързо конете и ги подгонил далеч от боя, спасявайки от гибел ранения воин. И след поражението на Шикхандин, войската на Пандавите, изтребвана от всички страни, в смут и в страх избягала от полето на боя.

В това време Дурьодхана се срещнал с Юдхищира. Като два разярени лъва, устремени един към друг, непрестанно изпращайки облаци стрели от здравите лъкове. Със стрела с остър край Дурьодхана поразил смъртно коларя на Юдхищира, Юдхищира убил един след друг четирите коня от колесницата на Дурьодхана. Преминавайки на друга колесница, синът на Дхритараштра продължил да се сражава, и стрелите му се забили в гърдите и раменете на Юдхищира, и кръв потекла от многобройните рани на боеца, като планински водопад. Но не се огънал старшият от Пандавите под жестоките удари, устоял в боя, и събрал всички сили, изпратил във врага стрела с остър и твърд като елмаз накрайник. Тази стрела тежко поразила Дурьодхана и преминавайки през тялото му, дълбоко се забила в земята. Тогава Дурьодхана, пълен с ярост, вдигнал своя огромен боздуган и искал да го метне в Юдхиштира, за да свърши с един удар враждата и войната, но преди да успее да направи това, дротик на Юдхищира пронизал гърдите му.

И, загубил съзнание, паднал властелина на Кауравите на своята колесница.

В този миг Бхимасена, помнейки за своята клетва, извикал, обръщайки се към Юдхищира: "Да не бъде този убит от тебе, о царю!". И Юдхищира се въздържал от последния си удар, а коларя на Дурьодхана обърнал при това конете, отнасяйки своя господар там, където не достигат вражеските стрели.

Когато слънцето започнало да клони към залез, войската на Кауравите начело с Карна се спуснала с нова сила към неприятелските войски, притискайки ги и обръщайки ги в бягство. В тази ужасна битка, подобна на битката между богове и асури, смели войни събаряли слонове и колесници, коне и хора, поразявайки ги с брадви и мечове, боздугани и копия. И земята се украсила със стотици отсечени глави, блестящи от скъпоценни диадеми и обеци, и реки от кръв заструили по нея. Полето, покрито от руове на слонове и коне и тела на бойци със застрашителни лица и зеещи рани изглеждало като владението на бога на смъртта в деня на края на вселената.

Сатяки, украшението на рода Чини, първи противостоял на този яростен натиск на Кауравите. Със стотици стрели, святкащи като слънчеви лъчи, го обсипал Карна, и стотици стрели, смъртоносни като отровни змии пуснал Сатяки в Карна. И в това време Дхриштадюмна начело на силна войска преградил пътя на настъпващите Каурави, и жесток бой закипял около неговото знаме. Когато се появила на полето колесницата на Арджуна, разтърсила земята и като гръмотевица огласила околността, страх обзел всички войни на Карна и се пръснали те настрани, като вълни на бурен океан, отразени от брега. Вдигайки своя страшен лък, и сякаш танцуващ на своята колесница, затъмннил Арджуна с облаци стрели небето над главите на бягащите. Събаряйки вражески колесници, слонове с ездачите им и пеши войници, се носел той по полето, подобен на Яма, бога на смъртта.

Дурьодхана, съвзел се от раните, сам преградил пътя му. Със седем стрли Арджуна сразил коларя на Дурьодхана и конете му, свалил знамето му и разкъсал тетивата на лъка му. После Арджуна насочил към Дурьодхана стрела, ужасяваща по вида си и носеща смърт на всички живи същества по своя път. И неминуема би била смъртта на старшия син на Дхритараштра, но му дошъл на помощ Ашватхаман, който разбил в полет тази стрела на седем части.

Обръщайки се към Ашватхаман, Арджуна сразил конете му, разкъсал със стрела тетивата на лъка му и се понесъл по-нататък, помитайки неприятелските бойци пред себе си, натам, където Карна притискал редиците на Пандавите.

Оставяйки Сатяки, Карна се устремил срещу Арджуна и в един миг поразил него и Кришна с много стрели. Сатяки между това се съвзел от многото нанесени му по-рано удари, нападнал Карна отзад, а след него и други могъщи бойци от войската на Пандавите дошли на помощ на Арджуна. Шикхандин и синовете на Драупади, цар Юдхищира и Чекитана, братята-близнаци и Дхриштадюмна с отряди от матси, кайкеи, каруши и чеди, съпровождани от безброй колесници и слонове и конници и пеши войски, обкръжили Карна от всички страни, обсипвайки го с всевъзможни стрели, копия, дротици и дискове. Но, отразявайки тези порои смъртоносни удари, Карна се устремил към враговете, разсейвал ги със силата на своето оръжие, като буря, която огъва и поваля дървета по своя път. Пламтейки от ярост, той изтребвал войни, конни и пеши, на колесници и на слонове и бойците от войската на Пандавите бягали от неговия път, безсилни да му се противопоставят.

Между това, докато Карна се измъквал от обръча на обкръжилите го врагове, Арджуна с удвоена сила се обърнал към Кауравите, поразявайки ги със своите стрели като удари на мълния. Много войни и много слонове и коне паднали тогава от ръцете му. В голям смут отстъпили войските на Кауравите пред победоносния Арджуна, сина на Кунти, когато слънцето се скрило зад края на земята.

В настъпващия полумрак и облаци прах, вдигнати от сражаващите се, станало трудно да бъдат отличени свои от неприятели; напуснали бойното поле Лауравите, а после и Пандавите, радвайки се от удържаната победа и прославяйки могъществото на Арджуна, се върнали в своя лагер и се разположили в шатрите за нощен отдих. И тогава излезли на залятото с кръв поле страшни ракшаси и чакали и глутници животнни, хранещи се с трупове.

Покрити с рани и разбити доспехи и изпочупени оръжия, лишени от много коне, слонове и колесници, в дълбока тъга се върнали в своя лагер Кауравите. Въздишайки, стиснал ръце, насочил Карна тъжен поглед към повелителя на Кауравите и казал: "Арджуна е изкусен в боя, винаги е съобразителен и пълен със самообладание. И Кришна навреме го предупреждава за опасности. Днес не ни се удаде да го победим. Но утре, о владетелю на земята, аз ще разруша всичко, каквото и да е намилсил той." "Така да бъде" - отговорил Дурьодхана и разпуснал царете. И всички се разотишли по своите шатри.