Когато просветлял изгрева на следващия ден, Карна се представил пред цар Дурьодхана и казал: "Днес, о владетелю аз ще се срещна в бой със славния син на Панду. До днес съдбата препятстваше нашата среща, но днес аз няма да се върна от бой без да го убия. Така, че чуй, господарю какво е нужно за нашето благо. Нито в изкуството да отразява вражеските удари, нито в точността на стрелите, нито в силата, нито в смелостта, нито в ловкостта Арджуна не може да се сравнява с мен. Моят лък, наречен Виджая, този лък, с който някога Индра е победил демоните, е по-мощен от Гандива, лъка на Арджуна. И само в едно ме превъзхожда смелият син на Панду. Златната му колесница, конете му, бързи като мисълта, управлява великият Кришна. Аз нямам равен на него колар и все пак ще се сражавам с Арджуна." О царю, само Шаля, украшението на царското събрание е равен на Кришна по мощност на ръцете, знанието за конете и изкуството да управлява колесница. Ако той бъде мой колар, ти ще победиш! Тогава нито боговете, нито асурите ще могат да ми противостоят в битка, а смъртните синове на Панду ще са безсилни пред мене."

"Да бъде изпълнено твоето желание, о Карна" - отвърнал Дурьодхана и тозчас се отправил към владетеля на мадрите. Пристъпвайки към него, с почит казал Дурьодхана: "О Шаля, могъщи царю, безстрашни боецо, не знаещ равни в битката! Смирено склонил глава, моля тебе, властелина на земята, изпълни моята молба за нашето благо. Само ти можеш да бъдеш колар на Карна в боя му с Арджуна. Бъди под защитата на храбрия Карна, както Кришна е охраняван в битката от страшния син на Кунти. С теб Карна ще е непобедим."

Като чул тези думи, Шаля се преизпълник с гняв. Намръщен и размахвайки с ръце, той отвърнал на Дурьодхана: "Ти ме оскърбяваш, о сине на Гандхара, и ласкаеш Карна, слагайки го по-високо от всички нас. Но аз не смятам сина на коларя равен на мен в битката. Погледни ръцете ми, могъщи като стрели от гръмотевица, лъка ми и стрелите ми, колесницата ми, конете ми, бързи като вятър. Аз мога да поразя врага с една ръка, в гнева си мога да разцепя с този боздуган планина! И знаейки това, ти ми предлагаш да стана колар на човек с нисък произход и мислиш, че аз, кшатрия ще се подчинявам на този, на когото подобава да е мой слуга! Не, претърпял такова унижение, аз отказвам да се сражавам. Разреши ми, о царю да се върна в моето царство."

Като казал това, Шалю искал да се отегли, но Дурьодхана го задържал и се обърнал към него с голяма почит: "Речта ти е справедлива, о Шаля, в това няма съмение, Ни Карна, нито аз те превъзхождаме по сила и смелост. Но аз избрах тебе сред всички бойци, защото както Карна превъзхожда Арджуна в изкуството да владее оръжия, така ти превъзхождаш Кришна в могъществото и познаването на конете. О владетелю на мадрите, в изкуството на отнасянето с коне ти знаеш двойно повече от сина на Ядавите!" "Ако ти ме поставяш над Кришна, о сине на Гандхара, аз съм удовлетворен. Аз ще бъда колар на Карна в боя му с Арджуна, както ме молиш. Но нека Карна знае за условието, което поставям: В негово присъствие съм свободен да говоря, каквото пожелая." И дурьодхана и Карна отговорили: "Да бъде тъй".

Настъпило утрото и Карна, заедно с Шаля се качил на своята бойна колесница, покрита с тигрова кожа и впрегната с бели коне. Виждайки Карна, блестящ като слънце, пред редовете на войската, със силни викове го приветствали войните на Кауравите. Загърмели барабани, зазвучали тръби, раздали се бойни викове, и разтърсвайки земята, с тежки стъпки тръгнала войската към бойното поле.

"Побързай, о владетелю на мадрите - казал Карна - води колесницата по-скоро на бойното поле. Паднаха най-добрите войни от нашия стан и сега дойде време да се сражаваме. Кой, освен мен ще поведе войската в бой против могъщия Арджуна, против Бхимасена и Сатяки? Срещайки се с тях в сражение аз или ще ги съкруша, или сам ще последвам в царството на бога на смъртта пътя, положен от Дрона. Днес аз трябва да се срещна с Арджуна, и нека слязат от небето боговете с Яма начело в негова защита, аз няма да отстъпя от боя и ще ги сразя със своето оръжие!"

"Въздържай се от самохвалство, о Карна - отвърнал Шаля - Не можеш да се сравняваш с Арджуна. Спомни си как той победи тебе и Бхишма и Дрона и всички наши бойци при нападението на Вирата. Защо не го срази тогава? Ако не искаш да тъсиш спасение в бягство от Арджуна, знай, о сине на колар, че смъртта ще те настигне, веднага след като встъпиш с него в бой." "Нека да е тъй - възразил Карна на царя на мадрите - нашият бой е близо и ако Арджуна ме победи, думите ти няма да са напразно. Напред! - и излизайки на полето пред вражеската войска, Карна извикал към Пандавите: - На този, който ми покаже колесницата на Арджуна, аз обещавам щедра награда! Ще му дам кола, натоварена със скъпоценни камъни, а ако му е малко, още сто крави и сто села. На този, който ми покаже Арджуна в битката, аз ще подаря сто слона и десет хиляди отборни коне и сто млади робини от страната на Магадха, изкусни в пеенето и танците. Аз му подарявам всички богатства на Арджуна и Кришна, след като ги убия в битката!" И като чули тези думи на Карна, войните на Кауравите се оживили с радостни викове, а Шаля злобно се разсмял и казал: "Не губи напразно своето имущество, сине на колар! Ти ще видиш днес Арджуна, в това няма съмнение. По-добре да похарчиш това, което обещаваш за благочестиви жертвоприношения. Но не се надявай на изпълнение на своите желания. Ти искаш плавайки да пресечеш океана, провесил на шията си тежък камък? Чувал ли си някога два лъва да бъдат победени от чакал?"

"Надявайки се на силата на ръцете си, аз ще търся среща с Арджуна в битка - казал Карна - О ти, враг в облика на приятел, ти мислиш, че можеш да ме уплашиш? По-добре от теб аз познавам могъществото на Арджуна и Кришна. Но самият Индра дори, ако се яви пред мен с гръмова стрела, няма да разколебае моята решимост." "Днес аз ще съкруша Арджуна - продължил Карна - ако само колелата на колесницата ми не потънат в земята. В боя аз няма да се уплаша от самия Яма. Само проклятието на стария брахман угнетява душата ми. Някога, бях на лов в гората и случайно поразих със стрела теленце, принадлежащо на свещена обител. Напразно предлагах за това теленце десет хиляди крави и шестстотин бика. Стар отшелник ме прокълна: Затова, че уби теленце от свещената крава, колелата на твоята колесница ще потънат в земята в час, смъртно опасен за твоята битка. - Млъкни, о Шаля, ти няма да ме уплашиш. Карна не знае страх в сраженията."

Презрително усмихвайки се, Шаля продължил да хвали мощта на Арджуна и предсказал неминуема гибел за предводителя на войската на Кауравите. "О жалък глупак, не знаещ изкуството на боя! - възкликнал Карна - Страх ли те е или друга неизвестана причина те подбужда да славиш Арджуна? Проклети, ти оскърбяваш нашите приятели и водиш речи за благото на сина на Панду. Аз мога да убия стотици такива като теб, но няма да направя това, защото още не е дошло това време."

Чувайки разговора на Карна и Шаля, Дурьодхана приближил към тях, за да прекрати раздора им. Като приятел той се обръщал към сина на коларя и умолявал Шаля, допрял смирено ръце. Умиротворен от Дурьодхана, Карна сдържал тогава своя гняв към Шаля и се обърнал с лице към врага. И като се усмихнал, отново казал Карна на своя колар: "Напред!"

Отново застанали войските на Дурьодхана на полето Куру готови за нова битка. На дясното крило стояли Крипа и Критаварман, а още по-вдясно - Шакуни и Улука, и с тях безстрашните гандхарски конници с копия, святкащи на слънцето и безбройни отряди планинци, и диви и заплашителни като нощни бесове пишачи. Лявото крило защитавали тридесет и четири хиляди колесници на сампшатаките, начело със синовете на Дхритараштра, още по-наляво били камбоджийци, скифи и явани. По средата, начело на войската стоял Карна на своята колесница, зад него следвали силните отряди на Духшасана, Дурьодхана и Ашватхаман.

"Гледай - казал Шаля на Карна - ето срещу нас се движи колесницата на Арджуна, теглена от бели коне. Ето го този, за когото ти молеше да ти покажат в битката. Виждаш ли облаците прах, застилащи небето? Чуваш ли грохота от неговата колесница, разтърсваща земята? Погледни, вдясно от нашата войска, предвещавайки беда, са се събрали глутници от лешоядни животни, виещи и издаващи пронизителни писъци. Вятърът духа срещу нас и се наклоняват знамената на Кауравите. Конете ти се смущават. Недобри знамения са това. Погледни, о Карна - продължил Шаля - могъщият син на Кунти нападна сампшатаките както лъв напада стадо крави. Вече колесницата му се скри в редовете на техните войски както слънце зад облаци. Голямо кръвопролитие твори там великия воин, изтребвайки своите врагове."

В гнева си Карна отговорил "Гледай, като вълни на бурен океан се втурнаха сампшатаките от всички страни към Арджуна. Като плувец потъващ в морето, се скри той от погледа, обкръжен от врагове. Гибелта му е близка."

Докато Арджуна се сражавал със сампшатаките, отбивайки безбройните им удари, насочени към него от всякъде, и съкрушавайки неприятелски конници и слонове и всички, които се приближавали към колесницата му, Карна като буря налетял срещу панчалите, предвождани от Дхриштадюмна. Рев на хиляди бойни раковини, пронизващ сърцето и страшен грохот на барабани от двете страни се смесвал с цвилене на коне, рев на слонове и бойни викове на войни. Двете войски се срещнали в безпощаден смъртен бой.

Със стотици и хиляди изтребващ вражеските бойци, осейващ пътя си с техните мъртви тела, Карна пробил през редиците на панчалите и чедите към Юдхищира. Тогава пешите отряди на дравидите и нишадите, подбуждани от Сатяки, се устремили към Карна, но напразно се опитвали да преодолеят великия син на слънцето - един след друг лягали те под ударите на неговото оръжие, а тези, които оцелявали, се обърнали в бягство. Като съкрушил всички нападащи, Карна отново се устремил към цар Юдхищира, но като стена застанали пред него бойците на панчалите и кекаите, пълни с решимост да оградят сина на Пандау от страшния противник. В гняв святкащ с очи извикал Юдхищира, обръщайки се към Карна: "Слушай ме, сине на колар! Подчинявайки се на волята на Дурьодхана, ти винаги заставаш срещу нас. Покажи своята сила и доблест - днес аз ще изгоня от тебе страстта към сражение" И той обсипал Карна с порой стрели от своя позлатен лък.

Натягайки тетивата до отказ, Юдхищира изпратил в своя противник стрела, твърда като жезъла на Шива, разрушителя на вселената. Издавайки в полета си шум, подобен на гръм, поразила тази стрела Карна, забивайки се в левия му хълбок, и се привел юнака надолу в своята колесница, изпускайки лъка от отслабналата си ръка. И с ликуване приветствали Пандавите успеха на Юдхищира.

Но бързо съвземайки се, Карна отново се обърнал към врага с голяма ярост. Разклащайки своя божествен лък Виджай, той изпратил смъртоносни стрели, които поразили смъртно Чандрадева, Дандадхара, паначалски принц, и още много други войни, предграждащи пътя му към колесницата на Юдхищира. На помощ на страшия от Пандавите се притекли тогава много смели и могъщи войни. Сатяки, Чекитана, Шикхандин, синовете на Драупади, Накула, Сахадева, Бхимасена, Шишупала и много други един след друг нападали Карна, жадуващи неговата смърт.

Тогава Карна прибягнал до вълшебно оръжие, прочел заклинание и цялото пространство около него от всички страни се изпълнило с летящи стрели, изтребващи войните, както горски пожар изтребва дърветата. С точни стрели Карна разкъсал доспехите на Юдхищиря и разбил лъка в ръцете му. С изтичаща кръв синът на Панду метнал въе врага копие, но стрелите на Карна го разбили в полет. И колесницата на Юдхищира се разпаднала под ударите на оръжието на Карна, от нея останали само отломки, убит бил коларя му, и преминавйки на друга колесница, Юдхищира, паднал духом, се обърнал в бягство.

Карна се втурнал да преследва Юдхищира и като го настигнал, го докоснал с ръка по рамото. "Не го докосвай, или ще загинем!" - извикал тогава Шаля. А Карна, спомняйки си за обещанието към Кунти, пуснал Юдхищира и му казал с присмех: "Как ти, роден Кшатрий, бягаш от бойното поле, спасявайки живота си? Не се приближавай повече към храбри войни, сине на Кунти и не се обръщай към мене с дръзки думи, или ще побегнеш от ноя както днес! Върни се в своя лагер, о царю. Карна не убива такива като теб."

Виждайки царя бягащ от полето на битката, много войни от панчалите, Пандавите и чедите го последвали, и могъщия Сатяки, и синовете на Друпада, и Накула със Сахадева. Кауравите начело с Карна с тържествуващи викове преследвали отстъпващите и избили много от вражеските войни. И тогава Бхимасена казал към Сатяки и Дхриштадюмна: Вие двамата пазете цар Юдхищира. Днес той едва избегна гибелта от ръцете на проклетия коларски син. Но сега аз ще довърша това зло. Истина ви казвам, или ще убия Карна в бой, или той мен." И той нападнал със своите войни войните на Карна с голяма ярост, и скоро Кауравите в смут се обърнали в бягство, спасявайки се от пагубния му гняв.

"Смел и могъщ е Бхимасена и никой не може да му противостои - казал Карна, виждайки поражението на своите войски - Но аз отдавна имам едно желание - да се срещна с Арджуна в смъртен бой. И заради него ще встъпя в единоборство с Бхимасена. Ако го поразя със стрела, или го съборя от колесницата, Арджуна незабавно ще дойде на помощ на брат си. Води колесницата, царю на мадрите!" И Шаля подгонил конете срещу Бхимасена и двамата велики войни се срещнали в жестока схватка сред оглушителния грохот на битката. С много стрели те се поразили един друг. Карна счупил наполовина лъка в ръцете на Бхимасена и го обсипал с десетки жилещи стрели като ловец на див слон в гората. Уязвен от тези стрели, в ярост Бхимасена взел друг лък и сложил в тетивата такава стрела, с която може да бъде пронизана каменна скала. Натегнал тетивата до ухо и поразил Карна; Стрелата пронизала тялото на боеца както мълния пронизва планиена. Полюлял се Карна и седнал, оглушен на края на колесницата си, а Шаля обърнал конете и го извел надалеч.

Дурьодхана, виждайки бедата, която настигнала Карна, тозчас изпратил двадесет свои братя начело със Шрутаварман, за да оградят ранения воин от страшния Бхимасена. От всички страни нападнали синовете на Дхритараштра Бхимасена, замервайки го с дротици и стрели. Но не трепнал синът на Панду и като отразил ударите, насочил към Кауравите своето смъртоносно оръжие. И преди да се съвземе Карна и да встъпи отново в сражение, петима братя паднали от ръцете на Бхимасена, а останалите потърсили спасението си в бягство.

Отново се устремил Карна към Бхимасена и бой, още по- жесток от преди се разгорял между тях. Двамата многократно пронизани от стрели се сражавали с неугасваща ярост, проявявайки голямо изкуство и сила. Със силен вик метнал Бхимасена към Карна огромен боздуган, подобен на жезъла на смъртта, но сина на слънцето отразил удара. Със своите стрели Карна отнесъл после знамето на Бхимасена, лишил го от лъка, отправил неговия колар в обителта на Яма и разбил колесницата на врага. Но, като скочил от колесницата на земята, Бхимасена продължил да се сражава пеш, съкрушавайки с боздугана си неприятвлските войни.

Победата на Карна вдъхнала мъжество в сърцата на неговите войни и тези, които избягали се върнали обратно, заставайки срещу врага. И шумът на битката, разтърсващ земята нарастнал неизмеримо, подобен на рева на буря в морето. В часа, когато слънцето се вдигнали над земята, битката достигнала невиждано досега ожесточение. Изглеждало, от два океана падали водопади един срещу друг, смесвайки своите бурни вълни. Пълчища колесници, конни отряди, несметни тълпи пехотинци и многобройни слонове се сблъсквали и смесвали във водовъртежа на битката, облаци стрели и дротици затъмнявали небето като рояци от скакалци; потоци кръв обилно мокрели земята; хора, коне, слонове, поразени от смъртоносно оръжие се мятали по полето, или падали на земята, извивайки се в предсмъртни гърчове. И войните се сражавали неуморно, убивайки се един друг, силно викайки своите имена и имената на враговете си. И като се срещали в боя, те се обсипвали един друг с бойни слова, и непрестанно се удряли.

Облаци прах се вдигали над Курукшетра и всичко се смесвало в яростна битка, и бойците се сражавали като обезумели, без да се различават се един от друг. Кървава река заструила по полето, сред брегове от трупове на слонове, коне и хора; отсечени глави я осейвали като речни камъни и косите им се проточвали по течението като мъх или водорасли в реката. В обителта на Яма изтичала тази река, вселяваща ужас в сърцата на войните, а около полето сновяли зверове, хранещи се с трупове и ята врани се виели във въздуха, оглеждайки плячката си.

И през цялото време, докато продължавала битката, в която загинали толкова кшатрии, звънът от тетивата на лъка на Арджуна покривал всички други звуци. Като се втурнал във вражеската войска, Арджуна разгромил сампшатаките и кошалите, събаряйки техните колесници и убивайки бойците им. Храбрият Сушарман се изправил срещу Арджуна и обсипвайки го със стрели, широки като острие на брадва, поразил знамето на Арджуна. И тогава маймуната, изобразена на това знаме, извикала с ужасен вопъл, който довел до объркване и смут войските на Карна. Както индра срещу демоните, се спуснал Арджуна към вцепенените от страх врагове, изтребвайки ги с множество. Виждайки избиването на своята войска, Сушарман, един от не-падналите духом, противостоял на страшния син на Панду и в двубой с три остри стрели пронизал гърдите му.

Изнемогвайки от болка, се отпуснал Арджуна на края на своята колесница. Тържествуващ вик "Арджуна е убит!" се понесъл сред Кауравите. Но се съвзел сина на Панду и прочитайки заклинание, прибягнал към вълшебното оръжие на Индра. Тозчас хиляди стрели напълнили пространството, поразявайки пехотинци, конници и слонем и колесници. Изтребени от страшния удар на оръжието на Арджуна, сампшатаките загивали с хиляди, но продължавали да се сражават, избирайки или смърт, или победа.

Виждайки, че сампшатаките са заплашени от гибел, Крипа и Критаварман, а след тях и други вождове от войската на Кауравите, им се притекли на помощ. Шикхандин преградил пътя на Крипа, насочвайки към него ударите на оръжието си. Изкусен във воинското дело, Крипа отразил стрелите му и пламтейки от гняв, в миг на окото поразил и смъртно пронизал коларя и конете му, и разбил колесницата на Шикхандин. Скачайки от колесницата си, смелият син на Друпада с меч и щит се втурнал тогава към Крипа, но спрял на половината път, посрещнат от яростен поток стрели. Дхриштадюмна, обзет от тревога за живота на брат си, се нахвърлил към Крипа от другата страна, но Критаварман го задържал, принуждавайки го към единоборство. Ашватхаман преградил пътя на доблестния Юдхищира, който също възнамерявал да нападне Крипа, Дурьодхана спрял Накула и Сахадева, а могъщия Карна - славния Бхимасена, настъпващ начело на войската на сринджаите, карушите и кекаите.

Крипа между това разбил със стрели щита на Шикхандин, украсен със сто луни. Лишен от щита си, се втурнал Шикхандин само с меч към Крипа, както безумния се хвърля в устата на смъртта. Но преди Крипа да успее да нанесе удар, Сукету, син на Читракету, бързо дошъл на помощ на Шикхандин, потопения в бездната на нещастието. Тогава могъщият наставник на Кауравите оставил сина на Друпада, търпеливо напускащ полето на битката, и се обърнал към новия си враг. В жестока схватка той поразил принц Сукету с тридесет остри стрели. Изранен от тези стрели, се огънал принца на своята колесница, треперейки като могъщо дърво при земетресение; тогава, със стрела с остър ножовиден край Крипа отнесъл главата на Сукету и тя паднала на земята, святкайки от скъпоценния си шлем, а тялото се сринало на дъното на колесницата. И обзети от ужас, избягали тогава от Крипа войните на Сукету.

Синът на Дрона, ненадминат в изкуството на стрелба с лък, изхвърлил между това порой стрели към Юдхищира. Сатяки и петимата синове на Драупади дошли на помощ на старшия от Пандавите, и всички те насочили ударите на своето отъжие срещу Ашватхаман, но никой не могъл да разколебае и сломи сина на смелия воин. Като непрогледен облак застлали небето святкащите стрели на Ашватхаман, хвърляйки тъмна сянка на земята. Зад този облак, станал невидим за враговете самия Ашватхаман и напразно се опитвали да го поразят Сатяки, Юдхищира, Сутасома и други войни от Пандавите. Паднал лъка- разбит от стрела- на две от ръцете на Сутасома, паднал мъртъв коняра на Сатяки, и конете, неуправлявани от ръка, понесли колесницата му по полето. Както горски пожар изгаря купчини трева и слама, така изтребвали стрелите на Ашватхаман вражеските войни. С ярост извикал тогава Юдхищира, обръщайки се към сина на Дрона: "О тигре сред войните, непозната ти е благодарността, ако ти искаш да ме умъртвиш днес. Покаяние и четене на свещените текстове - такива са задълженията на брахмана. Само на кшатрий подобава да огъва лък в битка. Ти се брахман само по название. О най-недостоен сред брахманите, ти ще видиш как аз ще сломя твоята сила и ще нанеса поражение на Кауравите!"

Усмихнал се сина на Дрона и нищо не отговорил на Юдхищира. Мълчаливо той обвил царя с нов облак стрели и не издържайки вражеския бой, обърнал Юдхищира конете и се отдалечил. И отново, встъпвайки в бой на другия край на полето, той избягвал други срещи с могъщия Ашватхаман.

Карна, като отразил натиска на Бхимасена, се устремил отново към войските на панчалите. Пробивайки през редовете им, той поразявал конници и пеши войници, събарял неприятелските войни от слонове и колесници, убивайки ги с хиляди. Напразно най-смелите панчалски бойци, като го обкръжили, се опитвали да го победят. Джишна и Джишнукарман, и Деваки, и Читрадюдха, и Рочамана, и много други паднали от ръцете на непобедимия Карна.

Безбройни тела на войни, коне и слонове и разбити колесници чертаели пътя му по земята. Като лъв сред еленско стадо, свирепствал Карна сред панчалските ратници, сринджаите и чедите.И както неминуемо загива елен, приближил се към лъва, така загивал от ръката му всеки боец, осмелил се да прегради пътя му. И изглеждало, че нито един от панчалите няма да избегне смъртта в този безпощаден бой.

"Силата на сампшатаките е сломена от мен, о сине на Васудева! - казал Арджуна, обръщайки се към Кришна - враговете бягат от нас като срамежливи лани от тигър. Но и войските на панчалите са изтребени в тази велика битка. Аз виждам сред редовете на войската на Юдхищира знамето на Карна с изображение на боен слон. Никой от нашите войни не може да победи врага. О Кришна, води колесницата там, където Карна избива нашите войски. Без да встъпвам в бой с други, аз искам да се сражавам сега само с Карна!"

И Арджуна се устремил в посока към Карна на своята блестяща колесница, разсейвайки и изтребвайки по пътя си вражеската войска. Тогава Дурьодхана довел оцелелите в боя сампшатаки още веднъж да нападнат Арджуна. И ето вождовете на сампшатаките и камбоджа с хиляди колесници, триста слона, четиринадесет хиляди конника и двеста хиляди пехотинци обкръжили сина на Кунти. В голям гняв, съвсем подобен на Шива, разрушителя на вселената, обърнал Арджуна към сампшатаките смъртоносен порой стрели. Под стрелите му падали на земята войни, пронизани, обезглавени, с отсечени ръце, и огромни слонове и коне загивали с десетки и стотици под ударите на оръжието му. Десет хиляди сампшатаки и хиляди камбоджийски войници паднали от ръцете му, и самия цар на Камбоджа Судакшин намерил тогава смъртта на полето на битката, сразен от Арджуна.

И в това време, когато Арджуна избивал сампшатаките на единия край на Курукшетра, на друго място Карна избивал панчалите, а на трето - Бхимасена притискал и съкрушавал войската на Кауравите.

Съпровождан от многобройни отряди на отбрани войни, се спуснал срещу Карна Дхриштадюмна, желаейки да спаси от пълна гибел войската на панчалите. Както скала вълната, беа да трепне, посрещнал Карна сам вржеската рат. Бой се разгорял между тях толкова жесток и свиреп, че настръхвали косите на онзи, който можел да види този бой отстрани. И, сражавайки се с войните на Пандавите, много увеличил Карна броя на обитателите на царството на Яма, обсипвайки враговете със своите стрели, смъртоносни като отровни змии. Сатяки дошъл на помощ на кървящия Дхриштадюмна, и със своите стрели отразил смъртния удар, отправен от Карна срещу сина на Друпада. А в това време, когато Карна обърнал оръжието си срещу Сатяки, Ашватхаман нападнал Дхриштадюмна.

"Стой, стой, убиецо на брахмани, днес ти ще няма да ми избягаш жив!" - извикал Ашватхаман; и ужас обзел Дхриштадюмна, но надявайки се на своята неуязвимост в битката, той твърдо посрещнал нападението на сина на Дрона. В миг на окото стрелите на Ашватхаман поразили смъртно коларя на Дхриштадюмна и конете му, счупили лъка му и знамето му, и разбили на малки късове колесницата. С меч и щит влдетелят на панчалите продължил да се сражава пеша, но и това оръжие разбил в ръцете му Ашватхаман със своите стрели и се засилил към него на своята колесница, както птицата Гаруда се устремява от небето към земята.

"Гледай, сине на Панду, Ашватхаман се носи към Дхриштадюмна с бързината на вятъра! Той ще го убие! - казал Кришна на Арджуна - спаси сина на Друпада от ноктите на смъртта, о Арджуна!" И колесницата на Арджуна полетяла като по въздуха, поглъщайки пространството, и тозчас златоперите стрели на сина на Кунти се впили дълбоко в Ашватхаман, като змия в мравешки хълм. Без да достигна до Дхриштадюмна, Ашватхаман бил принуден да се обърне против Арджуна; Храбрият Сахадева между това всигнал принца на панчалите на своята колесница и го отнесъл на безопасно място. Арджуна, без да трепне от стрелите на Ашватхаман, забити в гърдите и раменете му, поразил сина на Дрона със съкрушителен удар от чудовищна стрела, от не онзи паднал на края на своята колесница и загубил съзнание. Коларят му тогава бързо обърнал конете и го отдалечил от полето на сражението.

Войската на Кауравите започнала да отстъпва, притискана на едно място от Арджуна, а на друго - от Бхимасена. Карна се впуснал тогава в бой с панчалите, ободрявайки своите войни със силни викове, а след него и други могъщи бойци, негови съратници. Тогава се срещнали в ной най-храбрите войни от единия и от другия стан. Шикхандин излязъл срещу Карна, Дхриштадюмна - против Духшасана, Юдхищира се сражавал против Читрасена, Сахадева с Улука, Сатяки - със Шакуни. Арджуна и Бхимасена се обърнали против синовете на Дхритараштра, възглавявани от Дурьодхана.

Уязвен от крилатите стрели на победителя на Бхишма, могъщият Карна в ярост съкрушил със своето оръжие конете и коларя на врага и съборил знамето му от колесницата. Слизайки от колесницата, Шикхандин метнал дротик, отразен от Карна в полет, а после се обърнал в бързо бягство, отбягвайки смъртоносните стрели на сина на слънцето.

Духшасана, сражавайки се изкусно и смело, нанесъл многобройни рани на предводителя на панчалите и го принудил да отстъпи; така свирепо лъв със стремително нападение принуждава слона да му отстъпи път. Тогава панчалите на слонове и колесници се притекли на помощ на своя вожд и го оградили от ударите на Духшасана.

Сахадева през това време нанесъл поражение на Улука и го заставил да отстъпи под защитата на войската на тригартите; Сатяки пък убил коларя и конете на Шакуни и разбил със стрели колесницата му. Раненият Шакуни се качил тогава на колесницата на Улука и онзи бързо отнесъл баща си, спасявйки го от вражеските стрели.

Напразно се опитвал Дурьодхана да спре натиска на неистовия Бхимасена. Три пъти го лишавал Бхимасена от коне и колесница, три пъти повелителя на Кауравите се качвал на нова колесница и продължавал да се сражава. Голяма войска от слонове, предвождана от Духшасана се запътила към него на помощ, но Бхимасена се засилил към тези слонове с голяма ярост, както Индра към асурите, и разпръснал техните пълчища, както вятъра разсейва гъсти облаци. В смут и безпорядък се разбягали под стрелите на Бхимасена огромните слонове, като движещи се планини, изливайки потоци кръв от зеещите си рани, и стотици падали мъртви на земята заедно с водачите си.

Карна през това време, като победил Шикхандин, отново се обърнал към Юдхищира. Под пороя от стрели на могъщия син на слънцето, войската на Юдхищира се обърнала в бягство. Като непрекъснат поток се изсипвали стрелите на Карна към вражеската рат, така, че остриетата на едните докосвали оперението на пуснатите по-рано от тетивата на неговия лък; и този святкащ непрекъснат поток бил подобен на пожара, изтребващ вселената при края на света. Силни викове на ужас и мъка се вдигнали от войската на Пандавите, а Кауравите, ободрени от мъжеството на Карна, се устремили към отстъпващите врагове.

Тогава Юдхищира вдигнал оръжие против Карна и Кауравите, опазвайки своите войни от изтребване. Немалки загуби нанески стрелите му на настъпващия враг, но яростния Карна, приближил се към колесницата на Юдхищира, счупил лъка в ръцете му и с три остри стрели го поразил в гърдите. Отпуснал се на края на колесницата повелителя на Пандавите, и тежко ранен от Карна, наредил на коларя да отстъпи. Далеч се понесла колесницата на Юдхищира; с викове "Хвани го. хвани го!" - се понесли след него Кауравите; тогава две хиляди отбрани бойци от войската на кекаите преградили пътя им, опазвайки отстъплението на царя.

Но съкрушителен поток стрели отправил Карна към бойците на кекаите и в един миг петстотин от тях се отправили в обителта на Яма. Накула и Сахадева, стремейки се да спасят живота на старшия си брат, застанали на пътя на Карна. Обсипвайки със стрели, синът на слънцето продължил да преследва Юдхищира; той избил скъпоценната диадема от главата на повелителя на Пандавите, с четири стрели свалил конете му и така го принудил да спре; после с четири стрели Карна поразил конете, впрегнати в бойната колесница на Накула.

Виждайки двамата брятя, поддаващи се под силата на врага, чичо им Шаля, движен от тайно състрадание, се обърнал към Карна: "Ти забрави за своето желание да се сражаваш с Арджуна, о боецо! Конете ти са уморени и стрелите ти свършват. Обезсилен от боя с други врагове, ти няма да устоиш пред Аеджуна!" Усмихнал се Карна и без да обръща внимание на думите на Шаля, продължил да обсипва Юдхищира със стрели. "О сине на колар! - възкликнал тогава царя на мадрите - Гледай, могъщия Бхимасена разсея нашата войска и заплашва Дурьодхана! Голяма опасност е надвиснала над царствения син на Дхритараштра. Ако не искаш да го спасиш от гибел, не се бави, иди му на помощ!" Като чул тези думи и видял, че Бхимасена побеждава Дурьодхана в този ужасен бий, Карна оставил близнаците и Юдхищира и се насочил на помощ на сина на Дхритараштра. Накула и Юдхищира се качили на колесницата на Сахадева и тримата се отправили в лагера на Пандавите. Там Юдхищира, страшно изранен и с изтичаща кръв, се отпуснал на ложето си в своята шатра и когато стрелите били извадени от тялото му, казал на Накула и Сахадева: "Вървете скоро обратно на бойното поле, вие трябва да помогнете на Бхимасена!" И братятва се подчинили на заповедта му.

Войската на Кауравите бягала от полето на битката, избивана от Бхимасена и Арджуна, могъщи изтребители на врагове. Напразно Карна викал на своите войни "Стойте, стойте!" - отвсякъде бягали ратниците, преследвани от победоносните Пандави. "Виж, о Карна - казал тогава Дурьодхана - как отстъпва нашата войска, независимо, че ти си тук. Изтребвани от Пандавите, само към тебе поглеждат нашите войни, о наказателю на врагове! В тебе е нашата надежда."

И Карна наредил на царя на мадрите да води колесницата в бой. Заклел вължебното си оръжие, той изсипал върху враговете смъртоносен дъжд от безброй стрели, с хиляди изтребвайки конни, пеши, слонове и колесници. Земята се затресла под тежестта на поразените от стрелите на Карна, и цялата огромна войска на Пандавите, от единия край до другия изпаднала в смут. Всеобщ вопъл на ужас прозвучал над полето, като вик на всичко живо в часа на гибелта на вселената. Обезумели от страх, войните се обърнали в бягство, призовавайки Арджуна и молейки го за избавление.

Чувайки тези викове и виждайки какъв трепет вселява в сърцата на войните оръжието на Карна, Арджуна казал на Кришна: "Виждаш ли, о Кришна, небивалите подвизи на този юнак? Подобен на разрушителя на вселената, се носи той по полето на своята святкаща колесница, гледайки яростно към мен. Не, аз няма да отстъпя пред него в боя, каквото и да ми е съдено - смърт, или победа." "Преди да се сразиш с Карна - казал Кришна - ти трябва да се видиш с Юдхищира. Жестоко го нарани и контузи в боя сина на коларя. Ти ще утешиш брат си, а после ще излезеш против Карна и ще го убиеш." И Арджуна се огледал, желаейки да види Юдхищира, накъдето и да гледал, никъде на бойното поле се виждал повелителя на Пандавите.

Тогава Арджуна се приближил до Бхимасена и го попитал: "Къде е царя?" "Цар Юдхищира напусна полето на боя - отвърнал Бхимасена - Тялото му е пронизано и изсечено от стрелите на Карна, и аз не зная, дали е жив още." "Иди до лагера и ми донеси вест за брата!" - възкликнал Арджуна, но Бхимасена отвърнал "Ще кажат бойците ми, че съм напуснал от страх пред битката. Иди сам, о Арджуна, а аз ще се сражавам с твоите врагове, докато се върнеш."

Когато Юдхищира видял колесницата на Арджуна да се приближава към лагера, той помислил, че Карна вече е убит, и като сеповдигнал от ложето си, радостно приветствал брат си и Кришна: "И двамата сте цели и невредими, казал той, след победата над Карна. Аз не мога да се избавя от мъката, спомняйки си за своето поражение и позор в битката. Той беше подобен на самия бог на смъртта. Разкажи ми, о Арджуна как ти се удаде да го убиеш?" "Аз се сражавах със сина на Дрона и го победих - казал Арджуна. Преди да се срещна с Карна, изтребителя на нашата войска, аз исках да се видя с тебе. Благослови ме и ми пожелай победа."

Като чул, че Карна е още жив, повелителят на Пандавите казал разгневен: "Войската ми се обърна в позорно бягство, а ти, оставяйки Бхимасена в беда, си дошъл тук за да избегнеш срещата с могъщия син на коларя. Колко пъти си ми обещавал, че ще убиеш Карна в единоборство, и ние те благославяхме, възлагайки на теб всички наши надежди! Никога ме съм мислил, че ти ще избягаш от страх пред Карна, никога не съм вярвал, че Дурьодхана може да удържи победа над нас! Какво, ако се боиш, отдай лъка си - Гандива - на Кришна и бъдеи негов колар или дай оръжието си на някой друг, който няма да трепне пред страшния Карна!"

Задъхвайки се от гняв, като разярена змия, Арджуна извадил меча си и го вдигнал над главата на Юдхищира с думите: "Аз се заклех да отнеса главата на този, който се осмели да каже - дай лъка си на друг -" С труд се удало на Кришна да умири гнева с увещания и да удържи ръката му от удар. "Не е за теб, царю да ме упрекваш и обвиняваш в страхливост! - казал тогава Арджуна на Юдхищира - Бхимасена, съкрушаващ вражеската войска, може да ме порицае, но не и ти, който си на два йоджана от полето на битката. Ти си най-смелия в думи, но не и в действия! И сметна че аз съм подобен на тебе самия. И аз не зная, ще бъде ли благо да се даде голямо царство на човек, който е тъй предан на порока да играе. Ти, о царю си причина за всички наши нещастия, ти, загубил на зарове това, което ние, твоите братя завоювхме с ръцете си. Заради тебе се разгоря тази изтребителна война, и ние трябва да завоюваме за тебе победа. Така, че не ни оскърбявай със жестоки думи, не предизвиквай нашия гняв!"

Като казал това, Арджуна се натъжил, прибрал меча в ножницата и хвърлил лъка си на земята. Гневът му утихнал, и той се разкаял за извършения грях и срамно навел глава. Приблизил се после до Юдхищира, допрял длани Арджуна и казал: "Прости ми, о царю и се утеши. Аз се връщам на бойното поле, за да поддържам Бхимасена в боя и да убия сина на коларя. Истина ти казвам, само за твое благо е отдаден живота ми!" Юдхищира, надигнал се от ложето си, казал: "О Арджуна, аз постъпих недостойно, и за това върху нас се изсипаха ужасни беди! Отрежи ми главата! Аз съм най-лошият от хората, изтребител на собствения си род, ленивец и страхливец! Днес аз ще се отегля в горите до края на своите дни. Живейте щастливо без мен. Нека Бхимасена бъде цар. За какво ми е да живея след такова унжение!" И Юдхищира искал незабавно да да напусне лагера, но Кришна го удържал и замолил да прости на Арджуна. "Бъди милостив към нас двамата! - казал Кришна - аз ти обещавам, че днес ще загине този, чиято смърт желаеш. Днес земята ще се напие с кръвта на проклетия син на коларя!" И с увещанията на Кришна бил възстановен мира между братята. Склонил глава пред Юдхищира, Арджуна прегърнал с ръце краката на своя старши брат и още веднъж го помолил за прошка. Като го вдигнал, Юдхищира казал: "О Арджуна, аз съм високо почетен от теб. Върви и нека с теб да е победата!"

Между това, Бхимасена, обкръжен от безбройните восйки на врага се сражавал без да щади живота си, отразявайки настъпващите от всички страни Каурави. Като птици, устремяващи се към едно дърво, за да починат на клоните му, така войните на Дурьодхана до обсипвали със стрели и дротици. "О Вишока - казал Бхимасена на коларя си - аз не виждам наши войни близо до моята колесница. Само врагове има около мен, а Арджуна не ми идва на помощ. Аз не зная жив ли е или мъртъв благородния Юдхищира, и велика печал гнети сърцето ми!" "Виж - отврнал коларя му - нима не виждаш как се заклатиха знамената на врзжеските колесници! Нима не виждаш как се устремиха в страни в безредно бягство техните колесници, слонове, конници и пехотинци! Знамето с образ на маймуна се появи на полето, вселявайки ужас в сърцата!"

Затъмнявайки небето с облаци стрели, се устремил Арджуна на помощ на Бхимасена. Напразно се опитвали могъщи бойци от стана на Кауравите - Крипа, Критаварман, Ашватхаман и други - да го спрат. Един след друг отстъпвали те от пътя му, поразени от неговото оръжие, лишени от своите колари, коне и колесници. Както смъртоносни птици летели по небето стрелите на Арджуна и сянката от тях покрила земята, уподобявайки Курукшетра на владение на бога на смъртта. И голямо кръвопролитие, невиждано досега извършил Арджуна, изтребвайки вражеската войска.

"Още не е раждала земята такъв воин! - казал Карна, виждайки подвизите на Арджуна - ръката му не трепва и не знае пропуск. Стига сме се бавили. Макар и страх да прониква в моето сърце при вида на неговите неземни деяния, аз ще се бия с него. И един от нас ще влезе днес в царството на Яма. Води моята колесница към него, о царю на мадрите!"

Разпръснал враговете притискащи Бхимасена, Аеджуна се приближил към него с труд пробивайки си път през планини от трупове и отломки от разбите колесници. Като му казал, че Юдхищира е жив и стрелите са извадени от тялото му, Арджуна отново се устремил в битка, търсейки Карна сред сражаващите се, а Бхимасена го последвал на своята колесница, прикривайки го откъм тила. Десет смели синове на Дхритараштра в златни доспехи преградили пътя му, но всички тях отправил Арджуна в обителта на Яма, пронизвайки ги със своите стрели. Отляво деветдесет могъщи бойци сампшатаки на колесници нападнали тогава Арджуна, но всички те полегнали със своите колесници и коне и колари, избити от оръжието на сина на Кунти, докато Кришна водел колесницата почти без да спира, по полето на битката. Хилада и триста млечхи на слонове, предвождани от Духшасана, се втурнали към Арджуна отдясно, обсипвайки го със стрели и копия. Обърнал се срещу тях, Арджуна насочил към тяй смъртоносните удари на своето оръжие и отразил техния натиск, докато Бхимасена, идвайки на помощ на брат си, вършил голямо избиване посред войската на млечхите.

Карна в това време се движел срещу Арджуна и като буря съкрушавал войската на панчалите. Разбивайки колесницата на Дхриштадюмна и Сатяки, които се опитвали да застанат на пътя му, той убил после Вишока, принца на кекаите, с три стрели отсякъл главата и ръцете на предводителя на кекаите Угракарман, нанесъл тежки рани на Шикхандин и Сутасома. Много от бойците на панчалите и кекаите тогава паднали от ръката на Карна, и много били убити от Дурьодхана, Крипа и Критаварман, които го следвали на своите колесници. И Кришна тогава отново се обърнал към Арджуна, призовавйки го незабавно да се сбие с Карна.

Докато Арджуна се движел срещу Карна, Бхимасена продължил да изтребва млечхите и техните слонове, преграждащи пътя на пандавите. Тогава Духшасана безстрашно го нападнал, изпращайки облаци стрели от своя лък. Като лъв към слон се се втурнал и Бхимасена дрещу сина на Дхритараштра. Свирепа и ужасна била битката, разгоряла се между тях. Сваляйки знамето от колесницата на Духшасана, Бхимасена пронизал със стрела коларя и със страшен удар поразил него самия в главата. Като хванал с една ръка поводите, Духшасана метнал с другата ръка тежко копие, неотразимо като мълнията на Индра. Пронизвайки тялото на Бхимасена, копието дълбоко се забило в земята, а сина на Панду паднал в безсъзнание на дъното на колесницата. Но като се съвзел, пламтейки от ярост, извикал Бхимасена: "Ти ме порази, боецо, но сега дойде моя ред. Днес аз ще изпълня своята клетва и нищо няма да те спаси!" И единоборството им се възстановило. Когато Духшасана отразил всички удари от стрели и копия на Бхимасена, разгневения син на Панду вдигнал над главата си своя чудовищен боздуган и със всичка сила го метнал във врага. Поразен от този огромен боздуган в главата, Духшасана бил изхвърлен от колесницата и паднал далеч от нея на земята, извивайки се в гърчове. И гледайки Духшасана, прострян на земята, Бхимасена си спомнил всички обиди, нанесени на него и братята му, спомнил си позора на Драупади и преизпълнен от гняв, се хвърлил върху съборения враг. Приближил се до Духшасана, Бхимасена скочил от колесницата си и извадил меча си. Настъпил краката на Духшасана, хванал го за гърлото, забил меча си в гърдите му и се напил с кръвта от струящата рана. "Нито майчиното мляко, нито мед, нито вино са ми били толкова сладки, както кръвта на моя враг!" - извикал Бхимасена. И гледайки мъртвото тяло, той се засмял и казал "Какаво още да направя с теб? Смъртта те изтръгна от ръцете ми."

И много войни, видели тогава Бхимасена, покрит от кръвта на врага, в ужас изпуснали оръжието си от отслабналите си ръце, а други изгубили съзнание. И с викове на ужас и отвращение, войните избягали далеч от това място, където стоял Бхимасена, говорейки си един на друг: "Този не може да е човек - той е ракшас, в това няма съмнение!"

Десет синове на Дхритараштра, оглавени от Нишангин се устремили тогава към Бхимасена, изпълнени от желание да отмъстят за гибелта на брат си. Но Арджуна побързал да помогне на Бхимасена; и неговите златопери стрели изпратили всичките тези десет в обителта на Яма, а войските на Кауравите след гибелта на смелите принцове, избягали от полето на боя, уплашени от могъществото на сина на Панду. Дурьодхана отпуснал безсилно ръце, тъгувайки за смъртта на храбрия Духшасана, и Крипа, и другите царе оставили тогава бойното поле; мъката пресилила гнева им.

Само Карна останал на полето на боя и се устремил срещу Арджуна за бой не на живот, а на смърт. "Ето идва към нас великият боец на колесница, водена от царя на мадрите - казал тогава Кришна на Арджуна - Войните на панчалите се разбягват при вида му, както стадо елени в гората при вида на разярен лъв. Призови цялото си мъжество, о сине на Панду; няма сега никой, освен теб, който е способен да противостои на сина на коларя. Убий го, както Индра е убил демона Намучи, но действай с голямо внимание." И Арджуна отвърнал: "Аз ще го убия. Гони конета, о Кришна, защото времето дойде." И скоро колесниците на двамата бойци се приближили.

Когато двамата велики войни се доближили посред равнината, както две сияещи слънца на небосвода, сърцата на царете, виждащи тази битка се преизпълнили от възхищение. Силни викове, рев на тръби и грохот на барабани се вдигнали от двете страни: всяка войска желаела да ободри своя герой. И съмнение в изхода на боя обзело всички, защото и този, и другия били равни по могъщество и смелост.

Хора, богове и демони и всички същества на земята и небето се развълнували. Вселената се разделила на два лагера: едни желаели победа за Арджуна, други - за Карна. Звездите на небето желаели победа за Карна. Земята, реките и езерата, планините, горите, и полетата взели страната на Арджуна. Асурите и други демони, обитаващи висините над земята държали страната на Карна, исполинските змейове от подземното царство - Такшака и прочие - били на страната на сина на Панду. Ракшасите и морските чудовища били на страната на Карна. На страната на Арджуна били вълци, диви елени и чудовища. На негова страна били и боговете начело с Индра и само слънчевите божества държали страната на Карна. Вайши, шудри и низшите, смесени касти държали страната на Карна, брахманите и кшатриите - на Арджуна.

И цялата вселена - богове, демони, сидхи, гандхарви, апсари и ракшаси, хора, зверове и птици, земя и небе били свидетели на битката на Арджуна с Карна. Войните на Кауравите и Пандавите се тълпяли с хиляди от двете страни на полето на боя, покрито с безжизнени тела и мокро от кръв, наблюдавайки невиждания двубой. Облаци стрели се извили в небето от едната и от другата страна. От тези облаци помръкнала дневната светлина, и двете войски отстъпили от това място, където се сражавали героите, опасявайки се от стълкновение със смъртоносните стрели. Както западния вятър с източния се сблъскали оръжието на Арджуна с оръжието на Карна в полет. Напразно се опитвали Дурьодхана, Критаварман, и Крипа да се притекат на помою на Карна; стрелите на Арджуна, изливащи се като непрекъснат поток, ги заставили да отстъпят; и всички бойци от Пандавите, освен Арджуна, отстъпили пред стрелите на Карна.

В това време от небесата паднал дъжд от цветя, явявайки благоволението на боговете към него. Силни викове се чули от двете войски; рев на тръби и грохот на барабани запълнили цялото пространство, разтърсвайки земята. Колесниците на Арджуна и Карна се сближавали и непрекъснатият поток стрели ставал все по-гъст от двете страни.

Отразявайки всички удари на Арджуна, Карна продължавал да насочва своите стрели, носещи смърт срещу войската на Пандавите, нансяйки им тежки загуби. В гняв чупейки ръце, извикал тогава Бхимасена, обеъщайки се към Арджуна: "Как може проклетия син на на коларя, напуснал добродетелите, да погубва толкова бойци пред очите ти! Той отразява всички твои удари. Как можеш ти, сине на Панду да го щадиш в тази битка! Дойде време да употребиш цялата си мощ и смелост, или врагът ще удържи победа над тебе!" И Кришна казал на Ардцуна: "Или ти си загубил сила и разум? Вече тържествуват победата си Кауравите, криейки се зад гърба на Карна. Дойде време, призови цялото си мъжество и убий сина на коларя!"

И, заклинайки своето вълшебно оръжие, Арджуна изсипал върху колесницата на Карна поток стрели, дротици и копия, подобни на огнена лава, изтребваща вселената в последния й ден.

Без да се поколебае от тези ужасни порои от стрели, Карна с гръмоподобен вик, подобен на лъвски рев, пронизал Арджуна и Кришна с три копия всеки и поразил много вражески бойци, стоящи по-далеч от неговата колесница. И Арджуна и Карна непрекъснато се обсипвали със стрели един друг и войската на своите противници, препятствайки бойците от двете страни да се приближат до мястото на двубоя.

В това време Арджуна, напрягайки всички сили, се опитвал да преодолее могъщия си неприятел, и от голямото напрежение се скъсала тетивата на лъка му - Гандива. Секнал потока стрели, струящ от лъка на Арджуна, а Карна през това време поразил него и Кришна с много остри копия и също разгромил и изтребил много вражески войници. С три заклети стрели той поразил сина на Панду и с още пет такива - неговия колар. Преминавайки през телата на Арджуна и Кришна, тези осем стрели, като летящи змии се върнали в колчана на Карна.

Но Арджуна успял да натегне тетива на своя лък. Виждайки Кришна тежко поразен от стрелите на Карна, Арджуна в ярост насочил към врага нов порой смъртоносни стрели. Пронизан от оръжието на сина на Панду, с изтичаща кръв, трепнал Карна и с труд призовал цялото си мъжество и се задържал на колесницата. Арджуна между това изтребил голямо множество бойци от вражеската войска, и Кауравите се обърнали в бягство, отново оставяйки Карна сам на бойното поле.

Изглеждало, цялото пространство наоколо се е изпълнило от стрелите на Арджуна и Карна, и не оставало много просвет свободен от тях. И вечи нищо, освен стрели не виждали войните, наблюдаващи тази битка отдалеч. И самите богове, гледайки от небето, се преизпълнили от удивление, виждайки необикновената смелост и воинско изкуство на Арджуна и Карна.

"Да победи моят син Арджуна!" - казал Индра, повелителя на небесното царство. "Да победи моят син Карна!" - казал Суря, бога на слънцето. Боговете желаели победа за Арджуна, асурите - за Карна. Тогава Индра призовал височайшия Брахма: Реши, о владетелю! Моля те, дай победа за Пандавите". И брахма казал: "Така да бъде! Нека надделее Арджуна - този, който никога не се е отклонявал от справедливостта и чиято страна държат боговете и да загине Карна, любимеца на демоните!"

Виждайки, че Арджуна твърдо отразява всичките му удари, Карна извадил тогава от колчана си стрела с ужасяващ вид, която той пазел за последния смъртен бой. Натегнал тетивата до ухо, той сложил тази стрела, подобна на жилеща змия, подобна на послание от Яма. Разтревожен, Шаля извикал "Вземи друга стрела, с тази няма да убиеш Арджуна!" Но Карна гневно възразил: "Стрела, насочена от мен в целта няма да потрябва втори път!" - и пуснал тетивата, изпращайки тази неотразима стрела към главата на Арджуна. "Ти загина, сине на Кунти!" - извикал Карна; Кришна в този миг, виждайки стрелата, разсичаща въздуха със страшен шум, подобен на гръмотевица, с удар на крака си забил цялата колесница в земята на един лакът. И страшното оръжие преминало над главата на доблестния Арджуна, избивайки от нея скъпоценната диадема, но не причинило вреда на смелия воин.

С много стрели тогава Арджуна поразил Карна и му нанесъл дълбоки мъчителни рани; и Карна в отговор пронизал врага си нееднократно със своето неотразимо оръжие.

Но настъпил часа на гибелта на Карна, и ето, изпълнило се проклятието на брахмана, земята започнала да поглъща лявото колело на неговата колесница. Под града от вражески стрели, той останал неподвижен, лишен от способността да се отклонява от ударите. Дълбока печал обзела тогава Карна. "Цял живот се стремих да постъпвам справедливо - казал той. Къде е сега справедливостта?" Защо ме постигна беда?" И не обръщайки внимание на стрелите на Арджуна, които се забивали в тялото му, Карна горчиво порицал съдбата за несправедливостта към него, докато тежките удари на вражеското оръжие не го принудили да се защити. Заклевайки оръжието си, Карна изкусно отразявал хиляди стрели, изпращани от Арджуна, и със своите стрели той единадесет пъти подред късал тетивата на лъка на сина на Панду. А земята между това продължила да поглъща колелото на неговата колесница.

Като слязъл от колесницата, Карна хванал колелото с две ръце и се опитал със сила да го измъкне от земята. Но когато той го измъквал, земята се вдигала след колелото и здраво го задържала, без да отпуска. Със сълзи от ярост на очите тогава Карна се обърнал към Арджуна: "О сине на Кунти, почакай за миг, докато не измъкна колелото от земята. Не изпращай стрели в беззащитен; само страхливците постъпват така. Ти, най-храбрия от бойците знаеш правилата за честен бой." Но Кришна казал на Арджуна: "Не го щади! Не губи време, докато той отново не е събрал сили и не те е нападнал. Спомни си несправедливостите от него и неговите приятели!"

И като си спомнил всичко, за което казвал Кришна, Арджуна, изпълнен от ярост, продължил да нанася удари на Карна. Хвърляйки колелото, синът на слънцето се обърнал тогава с лице към врага и наложил на тетивата на своя лък страшна стрела, святкаща като огън. Викове на ужас се раздали сред самите богове, когато излетяла тази стрела от тетивата на лъка на Карна, и земята трепнала, когато тази стрела се забила в гърдите на Арджуна, и изпускайки оръжието си от отслабените си ръце, могъщия син на Панду се лишил от чувства.

После Карна отново се навел над потъналото колело и напрягайки сили, се опитвал да го извади, но съдбата била срещу него. През това време Арджуна дошъл на себе си и хванал оръжието. "Отсечи му главата, преди да е освободил колесницата" - извикал Кришна. Със стрела, широка като нож Арджуна свалил от колесницата на смелия Карна знамето с изобразен боен слон, вселяващо ужас сред неприятелите и вдъхващо надежда и смелост на войската на Кауравите. Приближил се после на своята колесница Арджуна, и с пагубна като жезъла на Яма стрела, невиждана досега, способна да поразява богове и демони, в тоз час отсякъл главата на Карна, наведен над своята потопена в земята колесница.

Тялото на Карна паднало на земята, изпускайки кръв от раните като планина от червен камък, разчупена от удара на оръжието на Индра по време на буря и струящи по склона й червени дъждовни потоци. И главата му, против неговото желание се разделила с могъщото тяло, както с неохота напуска стопанина своя великолепен дворец, блестящ от богатства. И чудно зрелище тогава се появило пред всички, виждащи смъртта на Карна: ослепително сияние изникнало от падналия юнак и, като се вдигнало към небето, се съединило със сиянието на слънцето.

Силни викове на радост, рев на бойни раковини и грохот на барабани се раздали във войската на Пандавите! Ужас и отчаяние обзели Кауравите. Шаля обърнал конете и се понесъл далеч на колесницата, отпусната от земята след гибелта на Карна. Яростно се устремили Пандавите към врага, обръщайки го в неудържимо бягство.

Дурьодхана, с очи пълни със сълзи, бил живо въплъщение на мъка, не можел да спре своите бягащи войни. Като стадо, загубило вожда си, се разсеяла войската на Кауравите. На колесници и слонове, ездачи и пеши войници, бягали бойците на Кауравите, губейки надежда и без да се опитват да противостоят на преследващите ги. Голямо избиване извършили тогава сред вражеската войска Арджуна и Бхимасена, Дхриштадюмна и Сатяки и други войни от стана на Пандавите.

Тогава Дурьодхана се устремил в битка, силно призовавайки на бой всички Пандави. Безстрашно преградил пътя на настъпващите врагове, той насочил към тях град убийствени удари. Сражавайки се сам срещу цялата неприятелска войска, Дурьодхана, пламтящ от гняв, съкрушавал враговете със стотици и хиляди, силно зовейки своите войни. "Защо избягахте! - извикал Дурьодхана - Няма място в равнините, нито в планините, където няма да ви достигнат безпощадните врагове! Не е голяма войската на Пандавите, бойците им са ранени и уморени, Ние ще победим! Спомнете си за дълга на кшатрия! Голям и тежък грах е бягството от боя, най-висшето блаженство на небето е смъртта в бой!"

Но без да слушат тези речи, бягали храбрите войни на Кауравитем пронизвани от смъртоносните вражески стрели, и чак с настъпването на тъмнината спряло това избиване на бягащите. Шаля и Ашватхаман, събирайки оцелелите, ги повели в лагера за нощен отдих. Дурьодхана ги последвал, губейки съзнание от мъка, непрестанно повтаряйки със сълзи "О Карна, о Карна!"

И когато настъпила нощта, тялото на Карна, останало на полето на битката, продължило да излъчва чудесно сияние. Страшни викове се раздали от дълбините на земята, появил се страшен бурен вятър, запламтяли с ярък пламък страните на света, със страшен рев се развълнувал океана, затресли се планинита и пламтящи метеори като дъжд паднали на земята. После всичко затихнало и непроницаем мрак обвил вселената.