Тази нощ Кауравите провели на два йоджана от Кукшетра, на плато в подножието на Хималаите, където не можели да ги настигнат победоносните Пандави. Когато войската им се събрала в лагера и се разположили за отдих, Крипа, старият и изкусен в битките воин, оглеждайки оцелелите след поражението войници, изранени, уморени и паднали духом, се обърнал към Дурьодхана с такива думи: "О царю, няма за кшатрия по-добър път от усилието в сражение. Но кажи ми, о благородни боецо, какво да правим сега, когато паднаха Бхишма и Дрона и благородния Карна, и твоите смели братя? Войските ти са разбити и разсеяни от Арджуна, както есенни облаци от бурен вятър; както слаба лодка във властта на морска буря трепери войската ти пред непобедимия син на Панду. Кой в нашата войска може сега да противостои на Арджуна? Смъртна опасност е надвиснала над твоите войни и над тебе. Помисли за спасението на живота си. За този, чиито сили са свършили няма спасение на света. И аз мисля, о господарю, че мир с Пандавите сега ще е единственото благо за нас. Юдхищира е справедлив и склонен към милосърдие. Ако се отдадеш под негово покровителство, той ще ти позволи да останеш цар. Не за себе си ти казвам това, но защото виждам в примирението благо за всички."

"О Крипа - казал в отговор Дурьодхана - в боя ти не щадиш своя живот и си направил за нас всичко, което е по силите ти. И аз зная, че думите ти са разумни думи на приятел. Но аз не мога да последвам твоя съвет, о най-добър от брахманите. Никога няма да ми простят Пандавите и Кришна злото, което им причиних. И даже ако те ме пощадят, как мога аз, властващ над обширни страни, да приема царство по милосърдие от ръцете на врага? Как мога аз, стоящ над всички царе и блестящ, подобно на слънце, да следвам победоносния Юдхищира в оковите на робство, да водя презрян живот, пълен с унижения? Не, о боецо, не е време сега за мир. Само битката ще бъде за мен избавление. Оставяйки на земята богатствата, аз ще вляза в царството на Индра, приготвено за войни, честно дали живота си в бой. Ако аз, причината за гибелта на моите роднини и приятели помисля за собствено спасение, всеки с право ще ме порицае. Предстои ми да платя дълга за храбрите, паднали за мен в битката."

И всички кшатрии, слушащи думите на Дурьодхана, със силни възгласи изразили одобрение. Повдигнал се духа във войската на Кауравите, и бойците заявили на Дурьодхана: "Утре ние ще се бием, о царю! Заповядай с кого да се бием за победа или смърт!"

И по съвет на Ашватхаман Дурьодхана обявил за предводител на войската царя на мадрите. "Аз съм съгласен, о царю! - казал Шаля - Всичко, което имам - моя живот, моето царство, моето богатство - аз давам на теб." И когато Дурьодхана, съгласно обичая, облял със свещена вода главата на Шаля, войните извикали: "Победа за теб, о царю! Дълъг живот, о царю! Да съкрушиш всички врагове!"

Когато нощта преминала, войската на Кауравите се вдигнала за последен бой. Въоръжили се и построили се под водачеството на храбри бойци, войните тръгнали към Курукшетра. Крипа и Критаварман, Ашватхаман и Шаля, и другите царе, останали живи, обкръжили Дурьодхана и се заклели дружно да се сражават с врага: "И да падне грях на главата на онзи, който започне единоборство, или напусне приятеля си пред лицето на смъртта!"

И отново застанали войските лице в лице на полето на битката. Начело на войската на Кауравите застанал Шаля със своите мадри, лявото крило заел Критаварман с тригартите, отдясно стоял Крипа със скифи и явани. Дурьодхана следвал Шаля в средата на войската, охраняван от най-добрите войни на Кауравите, а неговия тил прикривал Ашватхаман.

Пандавите се насочили към вражеската войска разделени на три отряда. Дхриштадюмна и Шкхандин настъпвали срещу мадрите, Юдхищира със своите войни се устремил към Шаля, за да го срази без забавяне. Арджуна излязъл против Критаварман, Бхимасена - против Крипа. И хиляди войни от двете страни се срещнали на Курукшетра за последен бой в утрото на осемнадесетия ден.

Пълчища войни, пеши и на колесници, на слонове и коне, с голям шум се сблъскали в битка. Едни войни падали от колесниците, съкрушени от слонове, други бягали по полето спасявайки се от тези разярени животни. Бойците на колесници, изкусни във владеенето на оръжие, изтребвали отрядите на конниците и пешите войски, настъпващи под защитата на слонове. Конниците, обкръжавайки колесниците, намиращи се на полето, поразявали бойците, намиращи се на тях с копия и мечове. Много стрелци, изпращайки стрели по войните на колесниците, ги отправяли в другия свят; много се сражавали един срещу един, други с тълпи обкръжавали неприятелските колесници. Слоновете се устремили към слонове, колесниците - към колесници, и войните на тях се поразявали един друг с кошия, дротици и стрели.

От стъпките на героите, от грохота на колесниците, викове на войните, звуци на тръби и грохот на барабани треперела земята и отвръщало ехо както от гръмотевица.

Шаля застанал на пътя на настъпващите Пандави като скала, преграждаща пътя на бурни вълни. Кто вълни от зъбер, се отдръпнали от него Пандавите, и Кауравите се сплотили около повелителя на мадрите, пълни с решимост да се сражават не на живот, а на смърт. И страшната битка между смелите войни, умножаваща населението на царството на Яма, била подобна на битката на боговете с асурите.

С боен вик, поклащайки оръжие, се втурнали към вражеската войска войните на Кауравите начело с Дурьодхана. Както лебедите се устремяват във водите на езеро, така ратниците на Дурьодхана се врязали в редовете на войската на Пандавите. И започнал жесток бой между смелите бойци, с голяма радост нанасящи и приемащи удари. "Бий, режи, дръж, убий!" - се чувало от всички страни, и нито един от войните в тази ужасяваща битка не обръщал гръб към врага.

Избирайки сред настъпващите срещу него врагове Чекитана, Дурьодхана го поразил с копие в гърдите. Пронизан от това оръжие, паднал Чекитана на своята колесница с изтичаща кръв и умрял. Виждайки гибелта му, Пандавите с ярост се устремили към Кауравите.

Юдхищира с облак стрели обсипал Шаля. Със стотици стрели, украсени с паунови пера, той поразил Чандрасена и Друмасена, храбри бойци, охраняващи колесницата на Шаля отстрани. Двамата паднали мъртви пред очите на царя на мадрите и разярен от гибелта им, Шаля нанесъл съкрушителни удари на Юдхищиря и неговите войни. Тогава, поразен от стрелите на Шаля, повелителя на Пандавите, губейки сили наредил на коларя си да изведе колесницата от боя.

Арджуна в това време отново обърнал към Кауравите цялата мощ на своето неземно оръжие. Но, пронизвани от хиляди остри стрели, войните на Кауравите не се обърнали в бягство. Предвождани от Ашватхаман, те обкръжили колесницата на Арджуна от всички страни, поразявайки него и Кришна с дротици и стрели. И пороите стрели от двете страни станали гъсти като дъждове, падащи от бурни облаци в края на лятото. Арджуна и Ашватхаман се сбили в яростно единоборство, като два могъщи бика, пронизващи се един друг с остри рога, и дълго нито единия, нито другия не можел да удържи победа. Арджуна, със сила напрягайки тетивата на лъка, сразил коларя и конете на сина на Дрона. Но оставайки на неподвижната колесница, той продължил да се сражава, и хващайки грамаден боздуган, обсипан с остри шипове, го метнал в Арджуна. Отразен от стрелите на Арджуна, този боздуган паднал на земята, убивайки войните, оказали се на пътя му.

В това време Суратха, могъщ боец от войската на Панчалите нападнал Ашватхаман от другата страна. Намръщен, гневният Ашватхаман хвърлил към Суратха копие, подобно на жезъла на смъртта. Пронизвайки сърцето на панчала, копието се забило дълбоко в земята като гръмотевица от Индра, хвърлена от небесата. Ашватхаман бързо скочил на колесницата на Суратха и продължил боя с Арджуна.

Юдхищира между това, съвземайки се от раните, се върнал на бойното поле и отново се устремил към Шаля, и с него Бхимасена и Сахадева и други бойци от Пандавите. Както ловец в гората забива нагорещени дротици в диви слонове, така царя на мадрите уязвявал настъпващите врагове със своите стрели; както жрец постила жертвения олтар със свещената трева куша, така осейвал земата с мъртви тела могъщия Шаля. Той разбил златните доспехи на Юдхищира и Бхимасена и ранил двамата бойци в гърдите и раменете. Крипа дошъл на помощ на Шаля и те двамата обсипали със стрели Юдхищира, умъртвявайки неговия колар и коне. Но Бхимасена със Сахадева в това време поразили коларя и конете на Шаля и силно ранили него самия.

Скачайки от колесницата, Шаля се втурнал към Юдхищира, поклащайки меч и щит. Със стотици стрели го обсипали Бхимасена и Сахадева, Сатяки и други войни от Пандавите, но сякаш не забелязал, се стремил Шаля към Юдхищира, като лъв, опитващ се да хване елен. Стрела на Бхимасена разбила на парчета щита на царя на мадрите, украсен с хиляди звезди, а самия Юдхищира хванал копие, украсено със злато и скъпоценни камъни, и като прочел заклинание, го метнал със все сила в Шаля с възглас "Ти умря, презрени!" Поразило властелина на мадрите в гърдите, копието преминало през тялото му с такава лекота, сякаш не било тяло, а вода, и дълбоко се забило в земята. Кръв потекла от устата му, ушите му, носа и очите на Шаля и паднал той на земята с разтворени ръце и лице обърнато към врага. И простран на земята, изглеждал сякаш я прегръща с любов като своя жена, заспивайки непробуден сън на гърдите й.

Когато паднал Шаля, войските на Кауравите, лишени от вожд, трепнали и се обърнали в бягство, като стадо елени без водач, от свиреп лъв. Дурьодхана обаче, призовавайки своите войни, събрал около себе си немногочислена войска и продължил твърдо да се сражава, отбивайки се от тържествуващите врагове. Арджуна, Юдхищира, Сатяки и други войни от Пандавите с цялата си мощ тогава се обърнали към отбраняващите се Каурави. Но бягащите войски на Дурьодхана, виждайки доблестта на своя цар, ободрени се върнали с голям шум, подобен на рева на океан по време на прилив.

В тази битка смелия Шакуни, нападайки Юдхищира с вик, заставящ сърцето да затрепери, убил четирите му коня; Като взел Юдхищира на своята колесница, Сахадева го отвел извън пределите на яростния бой. Улука отразяал по това време натиска на Накула, Критаварман се биел със Сатяки, Дурьодхана - с Дхриштадюмна, Крипа - с петимата синове на Драупади. Гъст облак се вдигал над сражаващите се, обвивайки ги в непроницаема за погледа завеса. Прах се вдигал от копитата на конете, от колелата на колесниците, от носещите се по полето слонове и от краката на пешите войници, и разнасян от вятъра, покривал като пелена цялото поле. И слънцето помръкнало за бойците. Но когато земята обилно се оросила с кръв, прахът се утаил. И тогава отново станали видими сражаващите се войни, конници и пеши, и слонове и колесници.

Арджуна на колесница, управлявана от Кришна се врязал в редовете на враговете, като в гъста гора; в тази гора бойците на колесници били дървета, конниците и пешите войници - лиани, лъковете и мечовете - клонки, копията - тръни. Като есенен дъжд се изляли стрелите на Арджуна на Кауравите; като горски пжар, изтребващ дървета и храсти, си пробивал път победоносния син на Панду през неприятелската войска, сеейки смърт по пътя си.

Дхриштадюмна, изранен от стрелите на Дурьодхана, твърдо се сражвал, изпращайки към врага си облаци свои стрели. Той убил четирите коня на Дурьодхана и обезглавил коларя му. Побеждаван от Дхриштадюмна, синът на Дхритараштра напуснал своята колесница и като оседлал един кон, останал бес ездач, се понесъл встрани от вражеските стрели и дротици.

Тогава, без да виждат своя вожд на полето на боя, изпаднали в смут и започнали да отстъпват войските на Кауравите. "Къде е Дурьодхана? Нима е убит?" - попитал Ашватхаман, но никой от войните не могъл да му даде отговор. "Сражавайте се, за какво ви е Дурьодхана! - разнасяли се викове - враговете ни побеждават!" Между това пълчища панчали се насочили от всички страни, вече тържествувайки победата.

Доблестния Ашватхаман и след него Крипа и Критаварман съпроводили тогава неотразими удари със стрели по пътя на своите колесници през редовете на врага и в търсене на Дурьодхана в гъстия бой.

Единадесетте останали живи синове на Дхритараштра - Дурьодхана бил дванадесетия - се устремили към Бхимасена като ловци в гората към див слон. Пламтящ от гняв, се обърнал против тях могъщия син на Панду и първо пронизал със смъртоносна стрела Шрутанта. С друга стрела той поразил Джаятсена. Джейтра, Рави и Бхуривала, които напразно се стремяли да сразят Бхимасена, паднали под ударите на стрелите му, като цветущи дървета киншука под брадвата на дървосекач. И един след друг полегнали от ръката на Бхимасена всичките единадесет храбри принцове, а войската им се обърнала в бягство.

Трепнали и избягали войските на Дурьодхана, съкрушени от Арджуна, Бхимасена и Сахадева. Напразно се опитвал доблестния Сушарман да спре натиска на Арджуна. Със стотици стрели разбил синът на Панду колесницата му и с последната стрела, подобна на жезъл на смъртта, пронизал сърцето му. След гибелта на Сушарман, станало ужасяващо избиването на войската на Кауравите, в смут бягаща от полето на битката.

Шакуни се втурнал към Сахадева, а сина му Улука, преградил пътя на Бхимасена. Облаци стрели от едната и от другата страна затъмнили дневната светлина, сблъсквайки се в полет със страшен шум. Схадева разбил къка в ръцете на Шакуни; тогава могъщия цар на Гандхара, приближавайки на своята колесница, поразил с дълго копие сина на Панду в главата. Оглушен, Сахадева се пуснал на дъното на колесницата, но тозчас на помощ му дошъл Бхимасена, и обръщайки със все сила своето оръжие срещу Шакуни и неговите войни, го заставил да отстъпи.

Между това, старшият син на Дхритараштра, така и не срещнат от Ашватхаман, който го го търсел, се върнал на бойното поле, за да види окончателното изтребване на своята войска. Яздейки на кон, той преградил пътя на войните на Шакуни, отстъпващи в страх от неистовия Бхимасена. "Стойте, страхливци! - извикал към тях Дурьодхана - Сражавайте се! Каква е ползавта от бягството? Боец, който не обръща гръб на врага добива слава на земята и нлаженство на небесата!" И той заставил да спрат засрамените войни и отново ги изпратил в битката.

Шакуни през това време, се оказал в тежко единоборство с Бхимасена, чийто удари той едва успявал да отбива. Неговите войни, изпратени в боя от Дурьодхана, не можели да му помогнат - даже не можели да се приближат до него, поразени смъртно от стрелите на могъщия Пандава. Но тук Улука се хвърлил на помощ на баща си и те двамата отразили натиска на Бхимасена.

Бхимасена се обърнал срещу други противници, но тогава се съвзел Сахадева и отново встъпил в бой с войните на Гандхара. Тй им нанесъл тежки загуби: със широка като нож стрела, той отнесъл главата на Улука, а Шакуни поразил с остри дротици. Останал без лък, Шакуни, потресен от гибелта на сина си, метнал в Сахадева своя тежък боздуган, но онзи го отразил със своите стрели. Виждайки своя цар обезоръжен и победен, гандхарците се обърнали в бягсттво, и Шакуни ги последвал. Сахадева се спуснал след него на своята украсена със злато колесница и поразявайки го с много стрели, викал "Спри и се сражавай, презрени! Спомни си онази игра на зарове, как се смееше над нас! Сега аз ще те убия!" Наранен от стрелите на Сахадева, Шакуни се обърнал и яростно се спуснал към врага си с копие в ръка, но тозчас Сахадева пуснал от тетивата си стрела със широк и остър накрайник и отнесъл главата на царя на Гандхара. Паднал на земята, облян в кръв, обезглавения Шакуни, и войните му избягали в ужас и смут, преследвани от победоносния си враг.

Затресла се земята, планините и горите, и от недрата се чули глухи гърмежи. Камъни паднали от небето от двете страни на слънцето и силен вятър задухал от всички страни и от очите на слоновете, тресящи се като в треска се проляли обилно сълзи.

Събирайки около себе си немногобройни бойци, оцеляли от изтребването, се биел Дурьодхана с последни сили, обкръжен от врагове. От всички страни се устремили Пандавите към малкия отряд, останал от войската на Кауравите. Обсипвани от стрели отвсякъде, загивали един след друг войните на Кауравите, оредявали редиците на събралите се около Дурьодхана; и накрая, изранен и уморен от страшния бой, се огледал около себе си сина на Дхритараштра и видял наоколо само врагове, тържествуващи победата. Единадесет акшаухини довел Дурьодхана на Курукшетра, а сега останал сам на полето на битката, без сили и с изтичаща кръв.

От войската на Пандавите останали тогава две хиляди колесници, седемстотин слона, пет хиляди конника и десет хиляди пеши войници. Войската на Кауравите цялата паднала на полето на битката, и малкото още се съпротивляващите се тук и там войни, били избивани от Дхиштадюмна, Арджуна и други бойци от стана на победителите. Дурьодхана избягал в настъпващия полумрак, изгубил коня си, без спътници, само с един боздуган в ръце. Той се скрил от враговете в камъша на брега на езерото Двайпаяна, на два йоджана на изток от Курукшетра.

Когато слънцето залязло, трима бойци на колесници, наранени от боя, влачени от уморени коне, достигнали до лагера на Кауравите, носейки вестта за поражението си. Това били Ашватхаман, Крипа и Критаварман, последните оцеляли от войската на Дурьодхана. Силни стенания огласили лагера; жените на загиналите принцове ридаели и скубели косите си; измъчени от скръб, проливали сълзи войните, останали в лагера за охрана. Бързо се събрали, изпратили в Хастинапур овдовелите жени със своите слуги и охрана и тримата бойци останали в лагера сами.

Пандавите, ликувайки се върнали в своя стан, след дълго и напразно търсене на Дурьодхана по цялото поле на битката, и разпратили навсякъде вестоносци с вестта за своята победа.