Някакви ловци видели как се прокрадва измъченият и с изтичаща кръв Дурьодхана в камъша до езерото и като се отправили в лагера на победителите, съобщили за това на Пандавите. Щедро наградили ловците, Пандавите, съпровождани от много войни, се отправили към езерото Двайпаяна.

Отивайки там, те видели повелителя на Кауравите, влязъл във водата, за да се спаси от враговете. "Защо се криеш в това езеро, спасявайки живота си - извикал с насмешка Юдхищира - ти си причина за гибелта на толкова смели войни, погубил своя род! Къде е гордостта ти, о Дурьодхана? Напразно, видно е, са прославяли хората твоята доблест, напразно си се хвалел ти със двоята сила и храброст. Излез и се сражавай с нас!" "-Не от страх за своя живот избягах аз от полето на битката - отвърнал Дурьодхана - колесницата ми беше разбита, паднаха конете ми и аз останах сам, загубил в боя всички свои бойци. Не за да спася живота си, не от страх, но само за кратък отдих се скрих тук. Дайте ми да почина, починете и вие, а после аз ще изляза и ще се сражавам с вас." "-Всички ние отдъхнахме достатъчно - казал Юдхищира - иазлизай сега на бой, и царството ще бъде твое, ако успееш да ни победиш." Дурьодхана казал: "Братята ми, за които аз се борих за власт, паднаха в битката. Не ми трябва без тях царство, дори и да можех да те победя, Юдхищира! Царствай над опустошената страна, лишен от най-храбрите си войни, а аз ще се отегля в гората като отшелник, облечен в еленова кожа и там ще довърша живота си." "-Ти бърбориш там във водата, изгубил разума си от мъка! - отвърнал смеейки се Юдхищира - Не се надявай на моята жалост. Аз не желая да приемам царство от теб като подарък сега, когато ти вече не го владееш. Аз ще царствам само когато те сразя в бой. Животът ти е в моите ръце. Излез и се сражавай, о Дурьодхана!"

Тежко въздишайки, отвърнал Дурьодхана: "Сам, уморен от битката, обезоръжен, не мога да се сражавам с всички вас заедно. В битка ще ви противостоя без страх. Но сега бъдете справедливи и великодушни. Аз ще се бия с вас, но със всеки от вас по един! И аз ще ви се отплатя за своите паднали братя и приятели." "Хвала за теб, о Дурьодхана - отвърнал му Юдхищира - сега ти говориш като кшатрий. Избери си оръжие, срази се един по един с нас и аз ти обещавам; ако удържиш победа, ще бъдеш цар!" "-Ако ти ми даряваш милост, храбри Юдхищира, аз избирам боздуган. И нека този от вас, който се смята за достоен противник, излезе против мен пеша, с един боздуган, и ние ще се бием с равно оръжие." И със шум, разсичайки вълните, Дурьодхана излязъл на брега на езерото, размахвайки над главата си своя тежък боздуган и застанал там покрит с кръв и вода, подобен на Шива, разрушителя на вселената.

"Във владеенето на боздуган Дурьодхана не знае равен на себе си - тихо казал Кришна на Юдхищира. Прибързано, о царю беше твоето съгласие. Само Бхимасена, изглежда може да се сражава с него сега. Отстъпвайки на Дурьодхана в изкуството да валдее оръжие, той го превъзхожда по сила. Но преимуществото е на страната на сина на Дхритараштра. Как можа да му дадеш такова обещание? Неуместно е състраданието ти към врага!" "-Не се тревожи, о Кришна - възразил Бхимасена - Колкото и трудно да ми бъде, аз навярно ще убия Дурьодхана и вие ще бъдете свидетели на моята победа."

И излизайки напред, Бхимасена силно извикал, обръщайки се към Юдхищира: "Днес аз ще извадя шипа, измъчващ твоето сърце. Днес Дурьодхана ще остане без царство и живот. Паднаха Бхишма, Дрона и Карна, и стотици могъщи и смели войни, а той още е жив! Когато наложа върху него моя боздуган, ти ще отдъхнеш спокойно и щастливо ще бъде царстването ти, о Юдхищира!" "-Не си губи думите, сине на Панду - казал в отговор Дурьодхана - Не хвърляй безполезни гръмотевици като есенен облак без дъжд. Сражавай се и покажи своята сила в този бой."

И когато той казал тези думи, Пандавите и всички войни, събрали се там и наобиколили от всички страни Бхимасена и Дурьодхана, с ръкопляскания от всички страни въздали хвала на смелия син на Дхритараштра. Бхимасена, като взел своя боздуган, излязъл срещу него. Но преди да започне боя, се разделили редиците жадни за зрелища войни и излязъл напред един великан в сини дрехи, светлокос, увенчан с полски цветя; в едната ръка държал тежък плуг, а в другата знаме с изобразена палма. Като познали Баладева, могъщия брат на Кришна, Пандавите почтително го приветствали. И Бхимасена и Дурьодхана - двамата склонили глави в поколон.

"Четиридесет и два дни аз проведох в скитания - казал Баладева - Днес се върнах от бреговете на свещената Сарасвати и видях полето, покрито с мъртви войни. Аз искам да видя този последен бой, между славните потомци на Бхарата." Юдхищира го прегърнал и казал: Гледай този ужасен бой, о Плугоносецо!" И Баладева седнал между зрителите, блестящ, като месец сред звездите.

Застанали един пред друг с вдигнати боздугани Бхимасена, святкащ със златни доспехи, и Дурьодхана, мятащ яростни погледи към врага; двамата подобни на горди горски слонове, готови да се бият за слоница. Ободрявани от викове и ръкопляскания, двмата бойци, пообиколили мястото за схватка и започнали да се приближават, като два свирепи тигъра, готови да се нахвърлят един на друг. С вик Бхимасена се устремил към Дурьодхана, боздуганите им се ударили във въздуха с трясък, подобен на гръмов удар, и започнал ужасен бой, напомнящ единоборството на Индра с демона Прахлада в минали времена. Двамата, покрити с кръв, приличали на две дървета киншука, цъфтящи с червени цветове; искри летели от техните боздугани, удрящи се с гръмови удари, приличащи на мълниите на Индра и жезъла на Яма.

Бхимасена, въртейки над главата си боздугана със шум, разсичащ въздуха, кръжил около своя противник, ту приближавайки се, ту отстъпвайки. С небивала ловкост той нанасял и отразявал удари, хвърляйки се към врага, отскачайки ту в дясно, ту в ляво, отавайки неподвижен, или отмествайки се от мястото си в този миг, когато врага се хвърлял към него, отклонявайки се от удар, отстъпвал и се привеждал към земята или подскачал високо. Същото правел и Дурьодхана и изглеждало че играят. Дурьодхана описвал кръгове, обръщайки лице в дясно, Бхимасена - в ляво. В това време докато те кръжали един среу друг, Дурьодхана внезапно нанесъл на сина на Панду съкрушителен удар в главата. Но не трепнал Бхимасена под този страшен удар, за удивление на всички, и сам наложил врага си със своя тежък боздуган, украсен със злато. Дурьодхана обаче отразил този удар. И втори път синът на Дхритараштра поразил Бхимасена, удряйки го със всичка сила в гърдите. Този път боецът се поклатил, оглушен временно, но тозчас идвайки на себе си, се нахвърлил на противника като лъв върху горски слон. Въртейки боздугана, той нанесъл на Дурьодхана много силен удар в хълбока и онзи паднал на колене, но веднага скочил, изпълнен от гняв, гледайки към противнивка с изпепеляващ поглед. И той нанесъл удар на приближилия се Бхимасена, удар който раздробил доспехите му и го съборил на земята. И виждайки Бхимасена прострян на земята, Дурьодхана извикал тържествено, а сред Пандавите се раздали възгласи на ужас и мъка. С труд, напрягайки всички сили, се повдигнал Бхимасена на крака, изтривайки кръвта, струяща по лицето му.

"Ако двамата се сражават честно, Бхимасена никога няма да надделеее над сина на Дхритараштра." - казал тогава Кришна на Арджуна. - Само с измама той може да бъде победен. Но и боговете с измама са победили асурите. На голяма опасност ни подложи цар Юдхищира със своето великодушие! Напомни на Бхимасена за неговия обет, о Арджуна! Нека с измама той победи Дурьодхана." И Арджуна подал на Бхимасена знак, удряйки себе си по бедрото с ръка. Разбрал този знак могъщия син на Панду: спомнил си за своя обет - да съкруши бедрото на Дурьодхана, даден в онзи ден на играта на зарове. И когато след кратък отдих двамата бойци отново се приближили за бой, Бхимасена, обикаляйки близо до врага, се престорил, че оставя незащитена главата си. Когато Дурьодхана се приближил, той, изпреварвайки го, внезапно нанесъл удар първи. Но Дурьодхана мигновено го отразил и поразил Бхимасена с боздугана по главата. Оглушен от страшния удар, с изтичаща кръв, Бхимасена застинал на място, трудно задържайки се на крака. Но Дурьодхана забавил последния си удар, опасявайки се от хитрост и идвайки на себе си, Бхимасена се нахвърлил върху него, размахвайки боздугана. Дурьодхана искал да се отклони, но не очаквал той, че врагът ще го удари под пояса, защитен от правилата на честния бой. И боздуганът на Бхимасена счупила двете бедра на Дурьодхана. И паднал на земята синът на Дхритараштра.

Гръм се чул от висините и земята се разтресла. Страшен вопъл, издаван от неизвестни същества прозвучал по цялата земя, вдигнали крясък хиляди птици и зверове в горите, заревали слоновете във войската на Пандавите и тежко зацвилили конете. Страшни призраци, безглави и кървави се появили над земята. И трепет обзел войните на Юдхищира.

Бхимасена, като се приближил до поваления враг, казал: "О презрени, ти издевателства над нас и над Драупади в царското събрание. Сега яж плодовет на своите деяния!" И смеейки се, той ударил с крак главата на Дурьодхана. Много войни, виждайки Бхимасена с крак върху главата на победения, мислено го порицали. Юдхищира казал: "По честен или нечестен начин, но ти изпълни своя обет. Не го подпирай с крак по главата. Спомни си, че Дурьодхана е цар. Той е твой роднина. Той падна в бой, губейки всичко - братя, приятели и царство. Хората те наричат справедлив, о Бхимасена, защо ти оскърбяваш царя така недостойно?" И като се приближил до Дурьодхана, Юдхищира казал: "Не се гневи на нас, царю. Няма съмнение, че носиш карма за миналите си грехове. Няма съмнение, че ни е било съдено да станем врагове. Аз мисля, че всичко това е действие от всемогъщата съдба!"

Но тогава се повдигнал от мястото си могъщия Баладева, наблюдаващ този бой, и вдигайки ръце към небето, възгласил позор за Бхимасена. "Никога още не се е видяло в бой с боздугани подъл удар като този, с какъвто днес вълчия търбух презря правилата за честен двубой!" - извикал той. И вдигайки над главата си огромния плуг, синът на Рохини, пламтящ от гняв се обърнал към Бхимасена, възнамерявайки да го накаже за нарушение на воинските правила - изглеждало сякаш се е отместила от мястото си планината Кайласа, въздигаща в небето своите светещи върхове. Но миротворецът Кришна хванал брат си с ръце за пояса отзад. "Спри се! - възкликнал той - Нали Пандавите са наши приятели и роднини, деца на сестрата на нашия баща! Велики бедствия претърпяха те заради своите врагове. Бхимасена даде обет в царското събрание, че ще съкруши с боздуган бедрото на Дурьодхана. Той не можеше да не изпълни своя обет! Ще нарастне могъществото на нашите роднини - ще нарастне и нашето могъщество." Така успокояващо говорил Кришна и гнева на Бладева спаднал. Той отпуснал своя плуг и казал в присъствието на събралите се войни: "Каквото и да говориш, о Кришна, синът на Дхритараштра се сражаваше безстрашно и даде живота си без да трепне в боя. Вечно прославен ще бъде Дурьодхана като доблестен воин, Бхимасна от днес ще бъде в света на безчестните бойци." С тези думи синът на Рохини се качил на колесницата си и я насочил към Дварака. А Пандавите и панчалите навели глави, смутени от речта му.

Кришна казал с упрек на Юдхищира: "Защо позволи на своя брат да подпре с крак главата на победения?" "Големи са злодействата на Дурьодхана - възразил сина на Панду - Много обиди той нанесе на нас и сърцето на Бхимасена е било изпълнено с мъка. Не го съди строго". "Ти казваш истина - съгласил се Кришна. А Бхимасена с радостно сърце, горд от своята победа, се обърнал към старшия си брат и казал: "Днес земята стана твоя, о царю, и са пометени всички твои врагове. Царствай щастливо и безметежно!"

И войните на Пандавите, ликувайки приветствали думите на Бхимасена със силни възгласи. Едни поклащали лъкове, други надували тръби и биели барабани; едни скачали от радост, други силно се смеели. И много казвали на Бхимасена: "Хвала за теб, боецо, победил толоква могъщ враг. Така Индра победи демона Вритра. Кой, освен тебе, боецо можеше да извърши такъв подвиг? Славата ти ще се разнесе по цялата земя, и певците ще възпяват деянията ти!" Тогава Кришна им казал: "Не измъчвайте победения враг със жестоки речи, той вече е мъртъв, този безобиден и алчен грешник, презрял съветите на мъдрите си приятели, и той е достоен за жалост. Да се качваме на колесниците и да напуснем това място".

Тогава, изпълнен от ярост, Дурьодхана се опитал да се повдигне. Подпирайки се с ръце на земята, той седнал, преодолявайки жестоката болка и насочил към Кришна гневен поглед. "О сине на роб - казал Дурьодхана - в теб няма срам. Или ти забрави, че аз съм поразен безчестно с удар забранен от правилата на боя. Аз зная, че Бхимасена направи това по твоя съвет; мислиш, че не видях как Арджуна му подаде знак? Колко наши бойци сте убили безчестно - все по твой съвет! Не, не аз, а вие сте достойни за голяма жалост! Аз управлявах цялата земя, вземайки главите на моите врагове. Кой е по-щастлив от мене? Аз честно срещнах смъртта в бой. Кой е по-щастлив от мене? Аз отивам на небето след своите братя."

И когато той спрял да говори, от небето паднал на главата му дъжд от цветя и се чули гласове на апсари, пеещи за славата на Дурьодхана. Навели глави тогава Пандавите и Кришна и се отеглили, оставяйки умиращия Дурьодхана сам в последния му час.

Те се отправили в лагера на Кауравите и го намерили празен. Вземайки плячката - злато, перли, скъпоценности, Пандавите я изпратили в своя лагер заедно със цялата войска. Самите те, побеждавани от умора, се разположили да нощуват до реката Огхавати. С тах останал само Сатяки, а Юдхищира изпратил Кришна в Хастинапур с вест: утеши нещастната царица, загубила всички свои синове.

Между това, чувайки за поражението на Дурьодхана, тримата бойци - Ашватхаман, Крипа и Критаварман - отишли при него на бързи колесници. Те намерили смелия син на Дхритараштра, плаващ в кръв, подобен на могъщо дърво шала, повалено от буря. Много чакали и други нощни животни с ужасяващ вид се тълпяли около него, като кукави царедворци жадуващи за подавка, около трона.

Слизайки от колесницата, бойците се приближили до Дурьодхана, поразени от мъка. С очи пълни от сълзи, Ашватхаман въздъхнал тежко: "Наистина, няма нищо постоянно в света на хората, ако аз виждам теб, о царю прострян на голата земя и покрит с прах. Ти управляваше цялата земя, а сега, напуснат от всички, лежиш тук, в тази дива пустош. Наистина е трудно да познае пътя на всемогъщия Яма." Дурьодхана отвърнал на плачещия Ашватхаман и неговите спътници: "Смъртта идва при всички живи същества. Благо е за мен - каквито и беди да са ме сполетяли, аз никога не съм бягал от смъртта в битка!" Поразиха ме с измама коварните врагове - благо за мен! Благо е за мен - аз виждам вас тримата, избегнали гибелта в боя! Не тъгувайте за мен! Ако е истна свещеното писание, аз ще добия вечно царство на небесата".

Обзет от мъка и гняв, синът на Дрона се обърнал тогава към царя, свивайки ръце, хриптящ от сълзи: "Тебе те убиха безчестно, с подла измама. Слушай ме. Дурьодхана. Кълна се във вярата и благочестието, днес аз ще отправя в обителта на Яма всички панчали пред очите на Кришна! Кълна се, о царю!"

И тримата бойци напуснали брега на езерото, измъчвани от печал и тревога.