Ашватхаман, Крипа и Критавармен тръгнали на юг; близо до лагера на Кауравите, чувайки гласа на победоносните врагове, те завили настрани, опасявайки се от преследване и влезли в обширна гъста гора. Преди да настъпи тъмнината те, промъквайки се през гората видвли огромен банян с хиляди клони, най-голямото от всички дървета в гората. Измъчвани от умора и раните си, получени в сраженията, бойците разпрегнали конете и след вечерна молитва, се разположили за отдих под този банян.

Настъпила нощта и хиляди звезди се запалили на тъмното небе. Заловещи викове и вой на нощни животни, бродещи в тъмнината, се чували отвсякъде. Простряни на голата земя, уморените Крипа и Критаварман, юнаци, достойни за най-добро легло, скоро се потопили в сън. Но Ашватхаман, измъчван от мъка и жажда за отмъщение не можал да заспи. Седейки под дървото той оглеждал околната гора и видял, че клоните на баняна, под който те се разположили са осеяни с хиляди врани, кацнали там за нощта. Стоейки една до друга на клоните, птиците спяли. Тогава Ашватхаман видял огромна сова, със страшен вид, със зелени очи, тъмно тяло, с голям клюн и дълги остри нокти. Безшумно прелитайки до баняна, совата се спуснала на клоните му и започнала да убива спящите врани една след друга, откъсвайки им главите и крилата и разрязвайки телата им със своите остри нокти. Земята под дървото се покрила от мъртви птици.

Наблюдавайки совата, дълбоко се замислил Ашватхаман. "Совата ми дава урок за водене на война - казал си той - Дойде часът да изпълниш своята клетва, Ашватхаман. Нека ме порицава който иска. Благородните Пандави на всяка крачка извършват безчестия и отвратителни деяния. Хората одобряват тези постъпки, които водят до успех." И вземайки ужасно решение, синът на Дрона разбудил Крипа и Критаварман и им разказал какво е замислил.

"Дурьодхана, смелия воин е убит предателски пред очите на враговете и Бхимасена положи крак на главата му - казал Ашватхаман. - ние чухме днес техните тържествуващи викове. Но, преди да настъпи утрото, аз ще отмъстя, пребивайки всички, докато те спят в своите шатри."

В ужас се сепнали Крипа и Критаварман от Ашватхаман, когато чули тези думи. След кратко мълчание, Крипа казал: "Похвален е твоят стремеж да отмъстиш, сине на Дрона. Аз зная, че е безполезно да те разубеждавам. Ние двамата ще ти помогнем, но чак утре, на светло. Утре ние ще нападнем тримата врага, о славни боецо! А сега заспивай, за да се сражаваш със свежи сили утре." "-Как мога да спя аз сега - възразил Ашватхаман, - когато гняв и мъка изпълват сърцето ми? Как мога да спя, когато не е отмъстен моя баща и Дурьодхана и другите смели войни, паднали в битката, когато е жив Дхриштадюмна и аз не съм го убил в сражение? Само когато изтребя враговете си по врене на сън, ще заспя спокойно." "О синко, моля те не прави това, за което после ще трябва да се разкайваш! - възкликнал Крипа - Панчалите спят сега, доверили се на нощта, без доспехи и оръжие. Този, който се осмелява да вдигне ръка срещу беззащитен, отдал се във властта на съня, ще иде в бездънния и безкраен ад, и няма да има за него надежда за спасение". "О, братко на моята майка, всичко което казваш е вярно - казал Ашватхаман - но аз се заклех да отмъстя и няма да намеря покой, докато не изпълня клетвата си. Пандавите отдавна разбиха моста на справедливостта и честта - на хиляди отломки. Спомни си как загина моя баща, как загина Бхишма, Карна, Бхуришравас, как загина Дурьодхана. Стоновете на благородния цар, прострян на земята с раздробени бедра разкъсват сърцето ми! Няма човек на земята, който би ме заставил да се откажа от своето решение."

И като казал това, Ашватхаман впрегнал конете и като се качил на колесницата, се отправил в посока към вражеския лагер. "Какво смяташ да правиш ти, о Ашватхаман? Почакай, утре ние ще те последваме, повярвай!" - извикали след него Крипа и Критаварман. Но без да чуят отговор, двамата бързо се приготвили и тръгнали след него. Те достигнали стана на панчалите, потопени в сън и спрели пред вратите.

При вратите на лагера на Пандавите Ашватхаман, виждайки готовността на Крипа и Критаварман за действие, им казал с половин глас: "Аз ще вляза в този спящ лагер като Яма, бога на смъртта. И аз се надявам, че вие от тук няма да пуснете никой жив." Помолил се на Шива, той влязъл в големия лагер на Юдхищира с безшумни стъпки; и много невидими същества го следвали след лявата и дясната му ръка. Ашватхаман се отправил в шатрата на Дхриштадюмна, познавайки я по отличаващ знак. Панчалите, уморени от битка, дълбоко спяли един до друг, простряни на земята. Влизайки в шатрата, синът на Дрона видял принца, заспал на разкошно ложе, постелено с коприна и обсипано с венци от благоуханни цветя. Убождайки го по крака, Ашватхаман събудил Дхриштадюмна. Като се събудил принца, видял сина на Дрона пред себе си. Той искал да стане от ложето, но Ашватхаман го хванал за косата, събаряйки го на земята. Като се извивал и драскал Ашватхаман с нокти, принцът казал: "О сине на Дрона, убий ме с оръжие, и аз ще намеря справедливост в небесното царство". И задушен от ръцете на Ашватхаман, той млъкнал и само хриптене се чувало от гърлото му. "О позор за своя род, няма царство след смърттта за този, който убива своите наставници - казал Ашватхаман - Ти не си достоен да те убия с оръжие". И като казал това, Ашватхаман започнал да тъпче своя враг, нанасяйки му страшни удари в гърдите. Така той убил Дхрищтадюмна.

От виковете на Дхриштадюмна се пробудили в шатрата неговата жена и стража. Чак когато Ашватхаман излязъл от шатрата, те извикали страшно и мъчително. Много бойци, пробудени от този вопъл, дошли до шатрата на Дхриштадюмна, облечени с доспехи. "Ракшас уби принца, той ходи по целия стан!" - викали уплашени жени.

Ашватхаман между това влязъл в шатрата на Утамуджас и го видял, спящ на ложето си. Настъпил с крак гърлото му, Ашватхаман извадил меч и заколил Утамуджас като жертвено животно на олтар. После той отишъл по-нататък и влизайки от шатра в шатра, умъртвил с меча си много спящи войни. Покрит с кръв от глава до крака, той заприличал на самата смърт, изпратена от времето; войните, пробудени от воплите на убиваните, виждайки го пред себе си, от ужас затваряли очи, мислейки, че това е ракшас, нощно привидение и загивали, безпомощни, от меча му.

Ставайки от сън и се въоръжил, Шикхандин, петимата сина на Драупади и други бойци тогава се спуснали срещу Ашватхаман. Но отразявайки ударите им със своя щит, украсен с хиляда луни, синът на Дрона продължавал яростно да убива врагове.

Един след друг паднали от ръката му синовете на Драупади. Сутасома, като метнал в Ашватхаман копие, се спуснал към него с вдихнат меч, но сина на Дрона отсякъл ръката му заедно с меча, а после го ударил силно в корема. Шикхандин със стрела го поразил в главата; но идвайки към него Ашватхаман с могъщ удар на меча разрязал на две сина на Друпада. И голямо клане направил той сред панчалите и матсите, отрязвайки на едни главите, пронизвайки други в гърдите и корема, разсичайки на части стотици войни. Земята се покрила от обезобразени тела. Страшен вик огласял лагера. Събудили се от този вик, онзети от ужас и обезумели войни викали "Какво е това? Кой е този? Какво се е случило? Кой вика?" - и загивали, поразени от меча на Ашватхаман, не успели да се защитят.

Страшен смут завладял всички. Едни, вцепенени от ужас, не помръднали от местата си, други, не дошли на себе си от сън, стреснати от голямата беда, в тъмнината се колели един друг. Коне и слонове, скъсвайки привърващите въжета, се мятали по лагера, тъпчейки хора. Много бойци потърсили спасение в бягство, но на вратите ги срещали Крипа и Критаварман и ги убивали безпощадно. После те подпалили лаера на Пандавите от три места и при светлината на пожара, Ашватхаман свирепствал като бога на смъртта, изтребвайки войните, и с хиляди загивали войните на Пандавите, безсилни да се съпротивляват; и потоци кръв течали по земята, други се обръщали в бягство, трети се опитвали да се скрият, четвърти се сражавали, защитавайки живота си, пети, обезумели се убивали един друг - и всички загивали в това ужасно нощно клане.

Воплите на ужас и стонове на умиращи огласящи околността, постепенно затихнали и преди да настъпи полунощ, отново се възцарило безмълвие в лагера: цялата огромна войска на Пандавите се отправила в обителта на Яма, бога на смъртта, сина на Дрона. Ракшаси и нощни животни, хранещи се с трупове, радвайки се, запълнили тогава мъртвия лагер, залят от кръв. Ашватхаман, Крипа и Критаварман се отеглили преди настъпването на утрото и се отправили към езерото Двайпаяна, където оставили умиращия Дурьодхана.

Идвайки там, те видяли, че живота още се държи в тялото на повелителя на Кауравите, но се готви да отлети всеки миг. Скочили от колесниците, тримата дошли край него, мъчещия се в предсмъртни извивки. Като изтрил кръвта от челото на царя, Ашватхаман със съльи на очил казал: "Позор за Кришна и Арджуна! Ти си убит от безчестни врагове. Къде ще намерим покой и щастие без теб? В мъка ще скитаме по земята. Но ти ще идеш на небесата. където са храбрите, починали в битка. Поздрави там своя наставник и му кажи, че Дхриштадюмна е убит от мен. Прегърни Карна, Бхуришравас и другите смели бойци, отишли преди тебе на небето."

После, обръщайки се вече към безчувственото му тяло, Ашватхаман казал: "О Дурьодхана, ако в теб още има живот, чуй думите, приятни за слуха ти. Само седем от войската на Пандавите останаха живи, от нашата войска сме ние тримата. Убити са всички панчали и матси и синовете на Драупади, отмъщението за извършеното зло ги порази. Петимата братя, Кришна и Сатяки избягнаха смъртта, но вече нямат деца Пандавите! През нощта аз прерязах гърлата на всички в лагера на Пандавите, докато спяха!"

От тези думи,веселящи сърцето, Дурьодхана дошъл на себе си и казал: "Ти направи това, което не успяха да направят Бхишма и Карна. Сега се чувствам равен на Индра, повелителя на боговете. Бъдете щастливи вие тримата! Да ви съпътства успех и сполука. Ние ще се срещнем отново на небето." И повелителя на Кауравите млъкнал, душата му се възнесла на небето и само тялото му останло на земята.

На разсъмване коларя на Дхриштадюмна, единствен избегнал смъртта в нощното клане, достигнал до бреговете на Огхавати и се представил пред Юдхищира, за да му разкаже за изтребването на войската му. "Синовете на Драупади са убити, о царю - казал коларят - и синовете на матсите са заколени по време на съня си в своя лагер. В тази нощ, о царю, твоята войска загина, изтребена от жестоките Критаварман и Крипа, сина на Готама, и подлия Ашватхаман. Както гора, изсечена с брадва, падна цялата рат, само аз се спасих, едва измъквайки се от Критаварман, когато той ловеше други бегълци."

Олюлял се Юдхищира, поразен от страшната вест; Сатяки го подхванал. и Бхимасена с Арджума, излизайки напред, го подхванали с ръце. "Уви, побеждавайки врага, ние се оказахме победени! - възкликнал Юдхищира. - Нашите войни загинаха, като пътници, пресекли безкраен океан и потънали по своята небрежност в малка река. Какво ще стане с Драупади, когато чуе за смъртта на своите синове и братя! Обръщайки се към Накула, той наредил: Върви и доведи тук нещастната царица!" Сам той заедно с останалите се отправил към мястото на нощното избиване.

Излизайки на проклетото поле, Юдхищира с ужас в погледа видял телата на своите роднини и приятели, обезглавени, насечени на части и залети от кръв. Безсилни да понесе такова страшно зрелище, царят и спътниците му паднали на земята, лишени от чувства, от ужас и мъка.

Накула се върнал от Упаплава с царица Драупади. При вида на мъртвия лагер царицата изгубила съзнание и паднала на земята. Бхимасена я вдигнал, утешавал я и я ободрявал. Тогава Драупади казала, заливайки се от сълзи: "Мъката ме гори като огън, от този миг, когато дойде вестта, че спящите бойци са убити от проклетия син на Дрона. Ако не пожъне той плодовете на своите деяния, ако вие н отнемете живота на този презрян и съратниците му, аз ще остана тук завинаги без да вкусвам храна, докато не дойде при мен смъртта." "Не тъгувай, царице - отговорил Юдхищира - твоите синове и братя срешнаха смъртта, както подобава на войни. Синът на Дрона се е скрил в далечна гора и ти нямаш власт над живота му, о Драупади!" Тогава Драупади се обърнала към Бхимасена: "Спомни си дълга на кшатрия! Убий ти презрения Ашватхаман, непобедим в битка, както някога уби преследващите мен в столицата на Вирата! Само това ще утеши мъката ми!"

И качвайки се на колесницата, като взел Накула за колар, Бхимасена се отправил в преследване на Ашватхаман по следите оставени от колесницата на сина на Дрона. След тях тръгнали и останалите синове на Панду и Кришна, върнал се вече от Хастинапур.