Между това в Хастинапур Дхритараштра скърбял за своите сто синове, паднали в битката, подобен на дърво с обрулени клони. "Забрави за мъката, повелителю - утешавал го Санджая - Хиляди царе и храбри войни, предвождани от твоя син паднаха в битката. Нека извършат погребални обреди над тях, както е предписано от свещения закон!" "-Защо ми е животът сега - казал Дхритараштра - когато останах без синове и приятели и роднини. Нямам нито синове, нито царство, нито зрение. Несъмнено в едно от предишните си раждания съм извършил велик грях и за това боговете ме наказват с толкова страшна и безмерна мъка. Кой на земята е по-нещастен от мен? Аз ще се отегля в гората, там ще завърша живота си като самотен отшелник." Когато отново Санджая му напомнил за погребалните обреди, царя, поразен от мъка, загубил съзнание. С труд го свестили Санджая и Видура, и като го утешавали, го убедили да не забравя за царския си дълг. И наредил Дхритараштра да впрегнат колесницата. "Доведи Гандхари и Кунти и другите царици и принцеси - казал той на Видура - Дойде време да посетим полето на битката."

И Гандхари и Кунти и другите царски жени се явили по призова на Дхритараштра. Събирайки се заедно и поздравявайки се една друга, те силно заридали и огласили двореца със скръбни вопли. Утешавайки нещастните плачещи жени, Видура ги качил на колесници и царят, съпровождан от цариците и принцесите, напуснал Хастинапур. Силен плач се вдигнал по целия град, когато овдовелите принцеси, недостъпни досега за поглед, се появили пред очите на народа. С разпуснати коси, хвърлили украшенията си, излезли те от двореца, помръкнали от тъга, като петнисти лани, лишени от водач, от планинските си пещери. И много жители на града последвали царя и благородните жени, пътуващи към Курукшетра на колесници.

Дхритараштра не изминал и два йоджана от пъта, когато срещнал Крипа, Критаварман и Ашватхаман, уморени и покрити от прах. В дълбока тъга се обърнали те към царя, с труд удържащи сълзите си: "Твоят син, о царю, извършвайки велики подвизи, отиде в царството на Индра със всички свои съратници. Само ние тримата останахме циви от цялата войска." Крипа казал, обръщайки се към Гандхари: "Твоите синове доблестно се сражаваха и паднаха, изтребили пълчища от враговете. Няма съмнение, те придобиха вечно блаженство и пребивават сега в нетленните светове сред безбройни богове. Нито един от тях не обърна гръб към врага в битката. Не тъгувай за своите синове! Техните врагове, о царице не са по-щастливи. Разбирайки, че твоя син, Дурьодхана, е убит от Бхимасена безчестно, ние тримата, начело с Ашватхаман изтребихме цялата войска на Пандавите в лагера, като ги нападнахме, когато те спяха. Убити са всички панчали, и братята и синовете на Драупади. Сега ние бързаме да се скрием от отмъщението на Пандавите, които ни преследват. Затова ни позволи, о царице, незабавно да продължим нашия път. Позволи ни и ти, о царю!" И прощавайки се с Дхритараштра и Гандхари, тримата бойци подгонили конете си, продължавайки нататък, към бреговете на Ганг. Там пътищата им се разделили: Крипа се върнал в Хастинапур, Критаварман - в своето царство на север, Ашватхаман - на юг, в дивите гори, в обителта на светия отшелник Вяса.

Близо от Курукшетра царя се срещнал със синовете на Панду, Кришна и Сатяки, съпровождани от Драупади и други жени от стана на Пандавите. Юдхищира, покланяйки се пред краката на Дхритараштра, го приветствал, съгласно обичая. Неохотно отговорил на поздрава стария цар; тежко му било да вижда тези, които са убили синовете му. С голям труд се удало на многомъдрия Кришна да склони Дхритараштра и Гандхари към примирение с Пандавите; само скръбта на Драупади, също изгубила всички свои синове, смекчила гнева на старата царица.

После Дхритараштра с цариците и принцесите, Кришна и Пандавите се отправили към полето на битката.

Пред погледа им се открила равнина, осеяна с много хиляди мъртви тела, много кръв и пълна с чакали, вълци и кучета. Сред целия този ужас бродели страшни ракшаси и трупоядци. Благородните жени на царската свита, достигнала Курукшетра видели своите мъже, синове, братя издъхнали, простряни на земята, прояждани от ракшаси, вълци и чакали, врани и лешояди. Виждайки това страшно поле, подобно на игрище на Шива, принцесите и цариците, с печални викове, бързи слезли от своите скъпоценни колесници. Много от тях, поразени от неизказна мъка, се отпуснали безчувствени на земята, други огласяйки страшното поле с плач бродели, търсейки своите загинали съпрузи и синове.

"Гледай, о сине на Васудева тези нещастни измъчени с разпуснати коси, биещи себе си в главите и гърдите, плачещи от мъка! - казала Гандхари на Кришна, който я съпровождал в това печално шествие - Майки, останали без синове, жени, загубили съпрузите си скитат по страшната равнина, покрита с тела на герои. Бойци и царе, извършили велики подвизи, спят вечен сън на Курукшетра. Не на копринени постелки с ароматен сандал и алое спят те, а на гола земя, покрити с прах и кръв; не на певци и разказвачи се радват ушите им, а вой на чакали и крясъци на врани се носят над тях. Едни лежат сякаш заспали, простряни на земята и гнусни твари терзаят прекрасните им тела; други като живи стискат в ръце мечове и боздугани, като любими свои жени, и зверовете не се осмеляват да ги приближат. Жени бродят по полето, спъвайки се в разхвърлени колия и къкове и отломки от колесници, и не могат да разпознаят своите близки в увредените от битката трупове. Подбирайки отсечени глави и ръце и слагайки ги към обезглавени трупове, те отново и отново се убеждават, че са сгрешили, викайки -Това не е той! -Това не е той! и - плачат още по-горчиво."

И Гандхари отишла там, където бил убит Дурьодхана, и като видяля простряното му в кръв тяло, припаднала в безсъзнание като дърво, повалено от буря. Идвайки на себе си, тя с плач се спуснала до него на земята, прегръщайки мъртвото тяло и тъжно викайки "Уви, о сине мой! О сине мой!" И сълзите и измили убития.

"Предводителят на несметни войски лежи днес сам на земята безжизнане! - говорила Гандхари. - Той, когото обикаляха някога тълпи царе, съперничещи си, за да заслужат неговата благосклонност, е обкръжен сега от чакали и вълци; не ветрила на красавици веят на челото му, а крила на кръвожадни лешояди! Сразен от Бхимасена, като могъщ слон, убит от лъв, той остана без царство и живот. Защо ми е да живея, о Кришна!

Но още по-мъчително за мен от смъртта на сина ми е зрелището на тези нещастни жени, плачещи над падналите герои. Сърцето ми се къса при вида им! Краката им, украсени от скъпоценности са стъпвали досега само по терасите на царските дворци; сега те допират земята, разкаляна от потоци кръв. С труд изгонват уморените от мъка царици хищниците и птиците от телата на своите съпрузи и синове. Техните прекрасни лица се бледни като лотоси, увяхнали под палещито слънце; лежейки на земята безсилни, или скитайки по полето сред трупове и отломки, те крещят жално, подобно на ято жерави. Погледни това поле, о Кришна! Погледни щитовете, украсени със стотици луни, знамена, блестящи като слънце, златни доспехи и диадеми, разхвърляни по земята и святкащи като хиляди жертвени огньове. Там Духшасана спи вечен сън, сразен от свирепия Бхимасена, изпил кръвта му. Не чу той моите увещания тогава, в залата на събраните царе, когато влачеше Драупади за косите, обсипвайки я с оскърбления, нея и синовете на Панду, и ето постигна го ужасно наказание.

А там Викарна, другият ми син, лежи на земята, повален от Бхимасена сред телата на убити слонове като месец на есенно небе, обкръжен от тъмни облаци. Неговата млада жена безуспешно се опитва да прогони от него група чакали. Пронизан от десетки стрели и копия, той все още е прекрасен както и приживе! А там, о Кришна аз виждам храбрия Абхимана, сина на Арджуна, прострян сред остатъци от оръжия и доспехи, и Утара, нещастната жена на Абхимана, го оплаква, нежно гледайки бездушното му тяло и изливайки своята мъка в силни стенания и жалби. Тя свали ризницата му и гледа неотклонно тялото му, залято от кръв. "О съпруже мой - плаче прекрасната Утара - ти мирно почиваш сякаш уморен от дневна работа. Уви, защо не ми даваш отовор! Или съм те обидила някога? Заще не говориш с мен?" Положика глава на гърдите му, Утара говори на Абхимана, като към жив. Как можаха да те убият в битка тебе, сина на Арджуна, син на сестрата на великия Кришна? Как може да носи бремето за живота ти твоя баща, допуснал твоята гибел! За какво му е сега победата над враговете и придобито царство, когато теб те няма сред живите! О аз, нещастната: не мога да умра и да се срещна с тебе на небесата. О мой прекрасен съпруже, там ще те срещнат небесни нимфи, очаровани от твоята красота. Поласкан от тях, понякога си спомняй за мен! С труд отделили от мъртвото тяло плачещата Утара жените ма матсите, сами проливащи сълзи за убития Вирата, своя повелител. Поразен от Дрона лежал царят на матсите на полето и над него се виели ята от врани.

"Погледни, о Кришна - казала Гандхари - ето, могъщият Карна, прострян на земята, покрит с кръв. Непобедим в битка, подобен на изтребителен горски пожар, той сега навеки е угаснал. А там гордият Джаядратха, сразен от Арджуна, лежи разскъсван от чакали и врани, а нещастната Духшала, жена му, се носи по полето, напразно търсейки отсечената му глава. Там Шаля, управлявал колесницата на Карна по веме на битката и със своите речи стремящ се да подтисне смелостта на могъщия воин заради победата на Пандавите, лежи, убит от Юдхищиря, а трупоядните птици са му откъснали езика. Погледни, ето Бхишма е върху ложе от стрели, а там Дрона, горчиво оплакван от жена си и учениците си, лежи в доспехи, многократно пробити от вражески оръжия. О Кришна, загина рода на Кауравите и рода на Пандавите е изтребен почти целия! Бъди проклет задето допусна това! Ти можеше да предотвратиш тази братоубийстввена война, но не го направи. Да загине целият ти род, както загинаха моите синове и братя!"

Юдхищира казал на слугите и жреците: "Да бъдат извършени погребални обреди за всички убити, както следва по закон, за да не загине нито една душа, за която никой не се е погрижил." И слугите под надзора на Видура доставили сандалово дърво и алое, масло за жертвоприношения и благовонни копринени дрехи, сухи дърва за огън, отломки от колесници и оръжия. От всичко това направили грамандни погребални оньове. И жреците прочели молитви и извършили обредите, предписани от свещения закон. Цала нощ горели погребалните оньове на Курукшетра, като звезди в непрогледна тъма. И се възнасяли към небето молитви и песнопения на жреци и стенания на жени.